Re: Гората:.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 7:41 am

Засмя се и каза:
-Права си не си седнала.
След това се спря усмихваше и каза:
-Но относно това,че всеки се забавлява по различен начин си права.
Вдигна леко рамене и каза:
-С годините се научих как докато тренирам да си почивам.
Задържа за миг поглед към нея,като се замисли,че наистина биха я объркали с моройка. Бе доста нежна за пазителка.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 7:50 am

Авери беше доволна. Беше върнала усмивката на лицето му. Но имаше още едно нещо.
- Знам какво си мислиш. - каза тя с дяволито изражение. - Но не съди по външния вид. Той лъже. Може да изглеждам миличка, но - тя се приближи още повече и прошепна - това е прикритие. - Отдръпна се за да го погладне отново. - Бойна техника - каза свивайки леко рамене. - А това с почивката по време на тренировка.. издаваш ли тайната?

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 7:57 am

Леко раздвижи големите си рамена,защото се посхвана:
-За тренировките не,просто с времето се получи така.
Болеше го гъба определено това легло бе ужасно уж го изнесе и си намери ново но това не бе достатъчно. След лекото раздвижване спря да го боли толкова и след това каза:
-Сигурно съм доста досаден,като говоря само за тренировки?

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 8:06 am

Ари забеляза, че му е неудобно и го пусна. После направи крачка в страни, за да може да застане до него, а не да му препречва пътя.
- Искаш ли да седнем някъде? - После се сети за по- ранното изказване, че ако не тренира ще се схване и даде още едно предложение. - Или ако искаш може да потичаме. Или да отидем до басейна? - Авери беше добра в запомнянето на детайли от разговорите и сега те изплуваха пред очите и. Помагаха и.
- А и не си досаден.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 8:16 am

-Нека поседнем имам нужда...
Леко разтърка врата си и каза:
-Тези легла тук са ужасно неудобни или още не мога да свикна с мястото.
След няколко крачки се намираха в близост до една пейка. Те седнаха. Леко разкопча якето като се откриха гръмотевиците по врата му мускулистите му гърди носеше и черен потник,просто за да не бъде вулгарно но му бе доста топло.
-Честно да ти кажа до сега никога не ми се е налагало да обучавам някого и съм сигурен,че няма да съм любимеца на учениците...
Е не го тревожеше за това не му пукаше особено но трябваше да завърти на някъде разговора.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 8:35 am

Настаниха се на една пейка сред дърветата. Когато той се разкочпа, Авери забеляза мълниите. Знак, показващ, че е опитен. А той се тревожеше, че няма да е любимеца на учениците.
- Няма значение. Важното е да всяваш респект, а това вече ти го гарантирам. Пък и сигурно ще им допаднеш. И очаквай лавина от въпроси още на първия ден. - каза Ари и посочи към мълниите. Тя самата имаше няколко и знаеше, че не е лесно да се убие стригой. Уважаваше всеки, които имаше дори и една. - Някоя интересна история да се крие зад тях? - попита тя искрено заинтригувана.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 8:57 am

Гледаше напред но когато засече с периферното зрение,че гледа мълниите му леко премина с ръка по тях и каза:
-Всички носят своята история. Всички 10 мълнии носят своята страна история,а последната 11,която все още е нова...
Показа я бе малко по надолу,беше леко зачервен:
-Към която се отнесох доста не мърливо стана по случайност и деня в който се случи искам да го забравя.
Леко се усмихна:
-Е не е лош но е срамен за мен...
Засмя се:
-Бяха ми поверили да пазя една малка принцеса,която бе побъркала всички,включително родителите си и бе готова да изкупи целия магазин. Понякога ненавиждам моройте,за това,че позволяват прекалено много на децата си.
Поклати глава:
-И какво и да е не знаех,че има толкова много магазини и то за какви ли не глупости. Едно нещо с хиляди разновидности..
Премина с ръка през косата си и каза:
-На връщане беше спрял тока в половината град. Преминавайки през улицата,нещо се блъсна в мен. Беше доста свиреп удар,който задейства рефлексите ми носеше нещо като нож,в тъмнината си мислех,че е човек но след като осъзнах,че е твърде силен за такъв,му прекърших врата. След това тока дойде,малката бе изплашена и се криеше зад мен,от тогава не и се ходи с мен на разходка,баща и искаше,за да я пазя но каприза име прати тук.
Засмя се леко:
-Молех се да е въоражен човек,защото не обичам самия начин на направа на гръмотевиците. Определено не съм от чувствителните но определено най-много мразя да ми правят гръмотевици. Гордея се с тях но се опитвам да ги избегна и ако мога да ги препиша на някой,е супер.
Кимна и каза:
-И да правел съм го...-засмя се и каза-Обикновено не съм от приказливите.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 5:50 pm

Авери се беше увлякла в историята. Беше подпряла глава на ръката си и се беше извъртяла с лице към Матеас. Обожаше да слуша чуждите разкази. Макар те само да и показваха, че има по-интересни случки от тези, в които попадаше тя. Когато Матеас свърши историята, тя имаше нужда от секунда, за да си върне способността да говори след дългото мълчание. Усмихна се мило и заговори.
- А защо те е срам от тази история? Искам да кажа, все пак си изпълнил задачата си и си опазил момичето живо, нали? Това е повод за гордост. - Засмя се на собствените си мисли. - Може и да съм почитател на партитата и масажите, но се отнасям с внимание към дъла си. И знам, че мълниите са почетен знак.
Отметна коса назад.
- Това, че и аз не съм много съгласна с начина им на поставяне, не е съвсем по-темата. От малка съм против правенето на татуировки. - Умълча се за секунда. - А ти..имаш ли си приятелка?

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 6:01 pm

Явно опитвайки се да избяга от последния въпрос,защото това беше тайна и не биваше никой да го знае. Той леко се усмихна и каза:
-Срамното в този ден е,че влязох в магазин за бельо,а гледката на малолетно момиче по бельо не е най-добрата гледка,която може да се види...
При мисълта му се повдигна искаше да забрави онзи ден:
-А и по дяволите никога през живота си не съм виждал малко парцалче с ластичка и да се нарича гащи или как му беше там името. За малко да ми купят и на мен. Добре,че изгледах злобно магазинерката,че не посмя да ми предложи.
Беше си доста сконфузно:
-Добре,че ме пренасочиха тук,иначе нямаше да издържа още едно пазаруване.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 6:25 pm

Този път Авери избухна в смях. Не че имаше нещо наистина срамно, но когато си представи физиономията на Матеас при вида на "парцалче с ластичка"..
- На това момиче - каза Ари през смях - и трябва дампирка за пазител. 99% от жените споделят манията за пазаруване. За съжаление ще е малко сложно за пазителката да се средоточи върху възможната появата на стригои. Но пък закачалките са страшни оръжия...
Когато най-после се успокой и следите от смеха бяха почти заличени, оставяйки само една чаровна усмивка Авери пак запита
- А за приятелката - спокойно. Няма да те издам. Можеш да ми кажеш.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 6:36 pm

Повдигна леко рамена,нямаше да и каже,за това си предаде най-сериозния поглед. Бе умел в прикриването на чувствата си.
-Аз съм строг пазите нямам време за приятелка.
Но далече от това наистина нямаше време за това,дори за дребните забежки не знаеше как намира време:
-Винаги съм първия,който се спуска в бой,а винаги първите пада. Не искам да се обвържа с някоя и после да и причиня такава болка. Ние дампирите не можем да мечтаем за семейство.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 6:59 pm

Авери вече не се усмихваше. Тази мисъл бе помрачила настроението и. Тя искаше някой ден да има семейство. Ибеше сигурна, че това ще се случи.
- Отново грешиш. Защо смяташ така? - попита тя Матеас. Разбираше логиката му, но отказваше да спре да се бори. - Възможно е. Може би връзката няма да е пълноценна заради професионалните задължения, но все пак ще съществува! - емоциите сигурно и пречеха да разсъждава както трябва. Но в думите и имаше пърченце истина.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 7:11 pm

Вдигна леко рамене и каза:
-Твое право е да си мечтаеш и да преследваш каквито си искаш цели.
Погледна я за миг и каза:
-Аз искам всичко или нищо,половинчати неща не обичам. Или имам всичко или нямам нищо.
Въздъхна погледна напред и каза:
-Опциите ми не са много големи,възрастен съм,много малко момичета биха ме пожела ли,а мразя моройките,с хората нямам контакти,а дампирките просто никога няма да имаме истинско семейство.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 7:50 pm

Ари въздъхна. Матеас имаше право. Но сега не искаше да мисли за такива сериозни неща.
- Да, добре. Но все пак има шанс да срещнеш любовта. Но да спрем с този разговор. Искаш ли да дойдеш с мен в града? Обещавам няма да те замъкна да гледаш парцалчета с ластички. - Авери се усмихна мило и повдигна вежди. - Може би на по кафе? - В града имеше хубави заведения. Знаеше го, защото често ходеше до там.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 8:05 pm

Засмя се леко и каза:
-Определено не искам да те нараня но ако питаш да ме заведеш в магазин за бельо,ще се съпротивлявам ужасно много.
Стана подаде ръка и каза:
-Ти водиш,защото аз не знам къде,ще ходим но да ти кажа,предпочитам горещ шоколад от колкото кафе. Не пия кафе действа ми приспиващо.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 8:14 pm

Авери се надигна бързо, но грациозно от пейката. Отправи ослепителна усмивка към Матеас и го хвана за ръката.
- Хайде. Горещ шоколад ще пием. Явно ти си от тези, на които кофеина не се отразява както трябва. - Ари го задърпа през дърветата. Скоро вече не се налагаше да го дърпа и изравни крачка с него. Отново вървяха един до друг. - Ти не си ли ходил в града?
Направи и впечатление, че той не знае на къде ще ходят. Доколкото знаеше Матеас не беше тук от дълго време. Сигурно не е имал възможност да посети града.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 8:19 pm

-Не не съм,ходих само до плажа,понеже обичам морете,май и на едно кафе ходих ама не съм силно обеден.
Засмя се той малко му се губеха някой моменти:
-Малко съм касопаметен то с годините имам чувството,че става по зле..
Смееше се вървеше с нея. Не си даваше много сила но вървеше вече с нейното темпо:
-Ако ми се случи нещо хубаво ще го забравая...

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 8:36 pm

Ари се оказа права за посещенията на Матеас до града.
- Хубаво е, че си посетил плажа. Морето там е много красиво. - Винаги и се беше струвало, че вълните носят вълшебството на океана точно до това място. Много обичаше да се разхожда там. - И позволи ми да ти дам един съвет. Забравяй лошите моменти. Но се опитвай да запомняш хубавите. Това е гаранция за поне от части щастлив живот.
Авери отново се усмихваше. Точно това правеше и тя. Следваше собствения си съвет.

ПП Тук да пишем?

by **Алис Денвърс** Пет Дек 10, 2010 9:29 pm

Понякога , доста рядко, но все пак се случваше , се събуждах с идеята , че трябва да променя нещо в живота си.Обикновено щом станех, започвах да мисля как да си запълня времето, но решениято ми винаги клонеше към приятното и опсаното, не към полезното.Явно голабното затопляне не ми се отразяваше добре, защото сутринта на закуска вместо голяма порция палачинки, крещящи "да, калорични сме, но не можеш да устоиш на шоколадовата ни заливка..", си взех една червена ябълка, мълчалива за разлика от палачинките и не така шоколадова.Вся пак я изядох с неподправено задоволство.Но откачените идеи не спираха да прехвърчат из объркания ми хард диск.Само няколко минути след закуска, вече изкачвах виещото се камено стълбище в северното крило на Академията.Защо правих това?Ами както казах, явно глобалното затопляне...Ох!Трябваше да спра да се оправдавам с него.Причината бе туко-що навалелият пухкав сняг навън.Нещо съвсем естествено за тази част на декември.Искаше ми се да си направя снежен човек, но щеше да почака.Поне докато не свършех с упражненията, а именно втората налудничева идея за деня след витаминозната закуска.Исках да потренирам стрелба с лък.Затова отворих дървената врата на оръжейната и издърпах един от сребърните лъкове в дъното на стаята.Гладката му повърхност проблясна на бледата светлина , а на лицето ми заигра дяволита усмивка.
Затворих вратата и заслизах надолу.В главата ми започнаха да се прехвърлят хиляди възможности за подходящи терени.Стрелбището категорично отпадаше.Не исках да срещна Майкъл особено с Мат се бяха сбили така...В крайна сметка гората си оставаше най-подходащото място.С моя крив мерник , едвали щях да убия нещо...
С всяка изминала крачка осъзнавах, че снегът се засилва.Не бе студено даже напротив.Навлязох в гората и спрях пред едно побеляло дърво.Харесах си мишена в лицето на една хралупа на петнайсеттина метра от мен.Опънах тетивата и малко следкато пуснах стрелата, осъзнах , че мишената ми е закрита от ...човек.

by **Catcher Block** Съб Дек 11, 2010 5:08 am

Първи ден в "Св. Владимир". Едва ли би било по-различно отколкото е в коя да е друга Академия. Или поне така се залъгвах. Реших, че малко разходка около кампуса ще ми повлияе отпускащо, понеже по необясними причини усещах силна скованост и ... притеснение. Да, за мен бе новост да преподавам точно в тази Академия. Бях чувал какви ли не спекулации около пазителите тук, но в крайна сметка реших и сам да проверя.
Вървейки в непозната за мен посока, навлязох в гъста гора. Личеше си, че дърветата бяха вековни - техните стълбове бяха една от най-дебелите, които съм виждал. Короните им бяха натежали от натрупания сняг и това ме накара да се замисля за родината. Там сняг нямаше. А и да имаше, то той идваше за по-кратко от три дена и се предаваше под напора на слънцето, което бе решено да се заиграва с ливадите.
Спрях се до дърво с хралупа и забелязах катеричка, която подремваше вътре. Стори ми се някак необичайно, но точно тогава чух звук. Бе от опънат лък и явно стрела си проправяше път към ... мен. Замислих се дали да се дръпна, но нямах толкова време, а и така едно горско животно би се простило с живота си. Успях да се обърна и за миг улових стрелата. Може би не я хванах както бях научен, но капчица кръв обагри снега под мен. Ох, проклетият ми пръст!
Заоглеждах се от къде е дошла тази стрела, когато в далечината, на около петнайсетина метра от мен, зърнах силует. Можех да се закълна, че е женски ...

by **Алис Денвърс** Съб Дек 11, 2010 3:43 pm

Голяма идиотка бях.Трябваше да отида на стрелбището, там нямаше да застраша ничий живот/е, освен този на Майкъл , но заслужено/.А сега кой знае в каква каша се бях забъркала?! Ако бях простреляла пазител?!
Дяволчето от дясната страна на рамото ми започна да крещи да се изпарявам от там.Ала нямаше да го направя-днес ми бе ден за добри дела.Още сутринта , когато вместо в обичайния час за ставане се изтипосах още в ранни зори...и когато само половин час по-късно посегнах към ябълките на закуска.Всички тези признаци, подсказваха, че яко съм се чалнала .Вместо разхвърляната и безотговорната Алис, бях станала-примерна...да не повярва човек.Всъщност като се познавах, тази новост нямаше да трае дълго.Но все още беше денят за добри дела и правилни постъпки, затова си запроправях път на там.Беше доста хлъзгаво, а снегът не помагаше особено на моите забавени движения.Но същност, каква друга работа би имал един сняг...
Няколко метра , преди да се изправя лице в лице с този, когото бях простреляла, забелязах червеникавите петна по снега.
-О , Боже!-сложих ръка на устата си и изминах няколкото метра, които ни деляха на бегом
Бях го ранила.Сега, когато бях по-близо ,видях, че е момче...
-Сега ще се замърси, ше ти отрежат ръката и всичко по моя вина!Ужасно съжалявам!-извиках аз
Фаталистичното мислене , бе нещо съвсем ненормално за мен.А и когато те прострелят, едвали най-обнадеждаващото нещо , което можеш да чуеш ,е , че ще ти отрежат ръката...още повече , ако си ..пазител!Бях простреляла пазител!Уббедена бях..не приличаше на ученик, нито на морой-оставаше само да е някой от инструкторите.Защо все успявах да забъркам някоя каша с учителите?!

by **Catcher Block** Съб Дек 11, 2010 5:52 pm

Притисках пръста си, когато женската фигура се затича към мен. Горката, сигурно съм й изкарал акъла, кой знае какво си мисли тя всъщност. В крайна сметката, стрелата просто леко ме бе закачила. Признавам, че бе достатъчно леко колкото да пусне миниатюрна капчица кръв. Навярно щом влезнех в Академията щях да намеря лепенки, понеже така и така не си нося. Все пак кой да очаква, че още първия ден ще бъде ранен и то от ученик навярно!?! Фигурата се приближаваше все повече и повече и вече бях съвсем сигурен, че момичето е наистина ученичка. Предполагам, че бе на около 16 или 17 години. По лицето й се четеше тревога и тогава чух какво всъщност крещи тя :
-Сега ще се замърси, ще ти отрежат ръката и всичко по моя вина!Ужасно съжалявам!
Това ме накара да се разсмея. Тя наистина ли вярваше, че пазител като мен би могъл да остане с една ръка заради глупава стрела? Може би трябваше в някой удобен момент да й разкажа какво се е случвало с мен преди особено по време на тренировките, водени от баща ми. Тогава тя сигурно би се успокоила и би разбрала, че от една драскотина не се умира. Но поне в този момент можех да я успокоя с думи.
-Успокой се. Не е смъртоносно - казах през усмивка. - Пък и не си ти виновна. Аз бях този, който застана на пътя на стрелата. - опитах се да й намигна, та да се почувства по-удобно, но явно това, че бях пазител съответно и по-възрастен от нея се оказваше проблем. Тя изглеждаше все така сконфузена и незнаеща какво да каже.

by **Алис Денвърс** Съб Дек 11, 2010 6:15 pm

-Ти си застанал на пътя на стрелата?!Това не е вярно.Аз бях тази , която дойде да ...О, Боже!-съвсем забравих, че говоря на ти на инструктор-Имах предвид, вие не сте виновен....
Яко я Бях загазила.Или поне така си мислех.Но както вече казах , сама си бях виновна.
-А и ако не беше, ох!Ако не бяхте вие..щях да уцеля..-врътнах глава в посока на хралупата, в чиято сърцевина кротко си подремвашеп-катеричка!Ужас.
Забих виновно поглед в земята, но алената кръв отново привлече вниманието ми.
-Може ли да погледна?-попитах и без да дочакам отговор хванах ръката му.
Драскотината не беше кой знае колко голяма , но това не смекчаваше вината ми.Заради тренировките винаги си носех запаси от лепенки.При моята координация все намирах нещо , на което да се надера или ударя.Извадих една от джоба на якето си.
-Това трябва да се промие...Ако се замърси...ще ти отрежат ръката.Гледала съм го по филмите.Войниците отиват на батальона, бият се, удря ги някой топ и накрая доктора казва"ще се наложи да го ампутираме-раната е сериозно замърсена".-пак се бях разбъбрила повечко.Вярно сега не бяхме на батальон, нито го бе ударил топ, а с проста стрела и все пак...
И пак бях пропуснала нещо...А ,да!Да се представя..Беше ли разумно?Ако той научеше името ми, можеше да ме издаде и да отнеса наказание...И все пак, заслужавах да ме накажат.
-Алис Денвърс-представих му се.
Пропуснах ръкостискането, защото пръстът му все още кървеше

by **Catcher Block** Съб Дек 11, 2010 7:00 pm

Момичето явно се бе отпуснало, понеже ми говореше така сякаш ме познаваше. Стори ми се добър знак. Точно такива хора ми правят най-добро впечатление. Тя се опита да се изкара отново виновната и тогава явно се усети, че съм пазител и веднага премина на учтива форма. Очевидно са я научили прекалено добре. Стана ми малко жал, когато тя забеляза катеричката и се притесни още повече. Не разбирах защо от първия ден трябваше да се натрапвам така и да сконфузвам учениците. Високото момиче отново се спря на пръста ми, но този път предложи помощта си. Оказа се, че тя си носи лепенки, което бе доста пресметливо. Момичето, чиито сини очи, бяха като трън в душата ми, толкова светли и контрастиращи с пухкавия сняг, отново ме накара да се засмея, когато повторно спомена ампутиране на ръката ми. Тя май наистина си вярваше. Странно, но ми се стори някак сладко, че тя бе .. загрижена, може би ? Или го правеше само защото не искаше проблеми.
Най-накрая тя събра смелост и се представи под името Алис Денвърс. Забелязах, че не протегна ръка, а по-скоро държеше и двете си ръце в непреклонна близост до тялото си. Обикновено нямах създаден навика да се представям на учениците, но явно този случай би могъл да бъде изключение.
-Блок, Кечър Блок. Днес ми е първи ден в "Св. Владимир" и ще се радвам, ако премълчим случилото се. - намигнах й като протегнах дясната си ръка към нея.

by **Алис Денвърс** Съб Дек 11, 2010 7:20 pm

-Да го премълчим?-повдигнах вежди и не можах да повярвам-Искаш да премълчиш , това че едва не те убих...Благодаря.-усмихнах се
Ами ако го бях уцелила по сериозно.Това беше, повече нямаше да пипна лък в живота си-щях да разчитам на ритници.Да, определено трябваше да си остана в леглото тази сутрин...макар от друга страна да ми беше приятно да се запозная с него.Изглеждаше симпатичен и това , че щеше да си мълчи за случилото се ми се стори много мило...
-Първи ден в училището и едва не те убиха..не много добро начало-отбелязах развеселено-дано само не продължи да ти върви по този начин...
Това обясняваше защо не го бях виждала преди.Да, оппределено не бе най-доброто послещане..
Скоро раната му беше превързана и започнах да се успокоявам.Вариянта с ампутцията веднага изхвърча от главата ми .
-Е, харесва ли ти тук?-отново обърнах на ти.Тази учтива форма никак не ми се нравеше и се надявах той да няма нищо против.
Обикновено си бях разсеяна и днес не беше по различно.Затова снегът отново привлече вниманието ми.Толкова много и толкова пухкав-срамота да не си направиш един снежен ангел.
Пльоснах се по гръб и започнах да движа ръце и крака.Не обръщах особено внимание на студа.
-Е,няма ли да се включиш?-засмях се аз
Първо го прострелях, после му предлагах да правим снежни ангели..странно дори за мен...

by Sponsored content