Старбъкс

[Joanne Baldwin]

Старбъкс е щръкнал и тук....

[Майкъл Глас]

Минахме през охраната на училището без проблеми.Казах , че излизането е с учебна цел, и пазителите ни пуснаха.На няколко пъти се губехме , но все пак намерихме Старбъкс.
-Двойно експресо-казах и скоро след това кафето ми бе доставено
Изчаках поръчката на Изи преди да седна на една малка маса за двама , която ми бе привлякла вниманието още щом влязохме.В кафенето бе сравнително празно.И това беше нормално , защото беше около единадесет през нощта.Едва ли някой щеше да вземе масата , която бях харесал.

[Изабел Уинчестър]

Минахме през огхраната изненадващо бързо. Добре, че беше Майкъл, за да ни измъкне. Бяхме послъгали малко, освен ако опознаването на града не се брои за учебен процес.
Още щом пристигнахме Майкъл избра една маса. Аз нямах особени предпочитания. Но ако говорим за поръчката..
- Дълго кафе със сметана. Никаква захар! - тук вече идваха капризите.
Взехме поръчките и седнахме на избраната маса. Естествено никой не я беше заел. Малко е странно да пиеш кафе вечер, но на мен не ми пречеше.
- Е какво мислиш? - пипитах обхождайки с поглед Старбъкс.

[Матеас Аластор]

Влязоха той се усмихна широко и каза:
-А да Старбъкс невероятно тук,правеха невероятен горещ шоколад.
Засмя се отиде до барплота,огледа меюто поклати глава:
-Ето очин харашо!
Понякога като се вълдошевеше,говореше на руски. Поклати глава и каза:
-Един горещ шоколад със сметана и топинг шоколад.
Ако бе дете,щеше да се оближе но бе голям. Обожаваше сладкото защото като малък му бе забранено:
-Обожавам сладките неща,едно време дори и десертите ми бяха забранени.

[Авери Лазар]

Авери го изгледа очудено.
- Но защо? Изяждането на шоколада в чекмеджетата е важна част от пакостите, които едно дете трябва да извърши.
После се обърна към човака зад касата. Не беше запомнила какво точно си беше поръчал Матеас. Нещо шоколадово, но не знаеше какво точно. Но се довери на вкуса му.
- За мен същото, ако обичате. - каза тя и обърна поглед към събеседника си в очакване на отговор на въпроса си.

[Матеас Аластор]

Усмихна се и каза:
-Може да се каже,че треньора ми бе като сянка. Имах чувството,че е на всякъде и ме гледа от всякъде. Опитам ли се дори да направя нещо,веднага бях хващан.
Засмя се леко,но след това се подадоха две големи чаши с шоколад,сметана и топинг. Той извади пари и ги плати,взе таблата само с три пръста. За него това бе нищо,достойно бе за тежеста на една мравка. След това е отправи към масата,сложи таблата и след това седна и каза:
-Е,това изпълва душата ми,за това на мойте ученици винаги им давам шоколад зарежда с енергия.

[Авери Лазар]

Отпи от напитката и остана доволна. Радваше се, че е поръчала същото като Матеас. Шоколад със сметана. Прекрасна комбинация.
- Е щом засища с енергия - започна Авери, но прекъсна за още една глътка. Вече и се струваше, че другия пазител е прав за енергията на шоколада. - тогава защо не са ти разрешавали да ядеш шоколад? Би трябвало да са ти давали шоколадчета след някоя хубава тренировка, когато се справяш добре. Или не е така? - попита Ари озадачена.

[Матеас Аластор]

-Моя треньор смяташе шоколада за дяволско сътворение. Смяташе,че ако ям шоколад дявола,ще се взели в мен,ще се разболея и няма да тренирам добре.
Засмя се леко:
-Беше много възрастен пазител и имаше остарели правила за възпитане.
Засмя се лекичко и след това отпи от шоколада,всичко си дойде на място. Беше невероятен,усмихна се и каза:
-Да невероятно,е не ми пречи и сега добре си наваксвам.

[Авери Лазар]

И Авери бе срещала хора със стари нагласи за света. Не бяха твърдяли, че шоколада е творение на дявола, но пак беше близо.
- Хмм - промърмори тя и го изгледа. - Да съм честна, не ти личи. Никак даже.
После вдигна чашата си за тост. После се замисли за какво с
всъщностда е шоколадовия тост.
-Наздраве за...свободното пиене на топъл шоколад!
Поредната усмивка се плъзна на лицето и. Беше много щастлива.

[Матеас Аластор]

Погледна я за миг,бе сладка когато бе щастлива. Усмихна се леко,опи от шоколада и каза:
-Сладка си когато се усмихваш.
Леко погледна в страни после към нея и каза:
-Ами ти разкажи някоя интересна история за твоите гръмотевици.
Леко се приближи към нея и леко отмести косата и от врата за да ги види по добре.

[Майкъл Глас]

-Супре местенце!-отговорих на Изи
Обходих с поглед масите и забелязах две фигури, които ми се сториха познати.След кратко взиране установих, че са пазители от Академията и понеже съм нахален, реших да им подосаждам.
-Хайде, Из, намерих компания!-оповестих и се изправих ловко
Приближих се до тяхната маса и седнах на един от столовете.Изи направи същото.
-Майкъл Глас-представих се и се ухилих лъчезарно-пазител като вас

[Авери Лазар]

Авери остави косата отново да се спусне по гъбра и и да скрие татуировките. Тя бе казала, че те са знак, с който трябва да се горееш. Но Матеас имаше цели 11, а тя до него изглеждаше незначителна с неините седем.
- Всъщност нищо особено. Едно нападение докато учениците пътуваха за скикурорта. Няколко...
И беше прекъсната от трети пазител появил се в кафенето. Майкъл. Познаваше го, затова реши, че той се представя главно на Матеас. Зад него имаше и една ученичка.
- Здравейте - поздрави ги тя.

[Матеас Аластор]

Обърна се към новата компания. Подаде ръка и каза:
-Матеас Аластор -леко се закашля за да сподави смеха си - нов пазител.
След това отпи от шоколада. До сега не се бе засичал с толкова много пазители на едно място освен преди да завърши:
-Все още се опитвам да свикна,а и никога не съм преподавал.
Вече малко изгуби нишката на разговора,за това само леко погледна в една точка,като се замисли за свой неща.

[Изабел Уинчестър]

Майкъл явно познаваше пазителите в Академията, защото за разлика от мен успя да разпознае двама от тях. Те се бяха настанили на съседната маса и пиеха горищ шоколад. Общо взето трудно бе да ги резличи човек от останалите. А Майкъл реши да отидем да ги поздравим. Което аз лично смятах за изключително глупава идея. Те сигурно щяха да се усетят, че аз нямам право да съм тук. Особено пазителката. Ако си спомнях правилно тя се казваше Авери. Видях я на няколко пъти в кампуса. Но високия непознат до нея сигурво не ме беше виждал. Казваше се Матеас. Аз реших да се слея със околната среда в моя защита и замълчах.

[Майкъл Глас]

Сега се сетих кой е пазителят с Авери.
-Ти пое тренировките на Алис, нали?-попитах Матеас
Поради мисията, на която ме бяха изпратили, Ал получи нов наставник и май разбрах кой е той.Исках да говоря с директорката да ми върнат тренировките и , но типът изглеждаше печен и се отказах.
Погледнах към Изи и се надявах да не се е панирала при наличието на толкова пазители.Едвали някой щеше да и се скара

[Авери Лазар]

За кратката секунда, в която настъпи мълчание, Авери се усети, че има и четвърти човек. Майкъл гледаше към момиче, една от ученичките. Погледна с учудване и двамата.
- Не би ли трябвало да си в училище? - попита та. Въпросът беше отправин към момичето, което мислеше, че се казва Изабела или Изабел или нещо от този сорт. Но тя гледаше към Майкъл очаквайки отговор.

[Матеас Аластор]

Тъкмо когато опи от шоколада,Майкъл попита за Алис. Свали чашата леко се облиза и каза:
-Да тя ми е първата ученичка и мога да кажа,че има хъс но и трябва много още да научи.
Не искаше да обижда никой,за това леко да залигова това,че не е добре подготвена.
-Моите тренировки са доста натоварващи и строг,твърде принципен съм.
Не обичаше да бяха от начина си на тренировки. Леко огледа положението имаше ученичка. Леко я погледна,днешните дампири бяха тръде безотговорни.

[Joanne Baldwin]

Трябваше да отида до мола с Рейдж, но след като се ръзделихме, за да може да си смени обувките, не можах да я намеря. Затова реших, че най-голям шанс да я намеря имам в мола и в кампуса. Реших да посетя първото. Беше по-интересно там. Първо обаче щях да мина за едно кафе от Старбъкс. Но още с влизането видях една група от познати лица. Първото беше на Майкъл. Един от пазителите. После разпознах и Авери, която често се мяркаше на купоните ни. А другите двама ги познавах само по физиономии. Момичето беше от дампирите и учеше с нас. А високия мъж беше новия пазител в Академията.
- Здравейте! - подвикнах аз обръщайки всички към мен. - И така. Кой е забравил да ме покани на партито?

[Изабел Уинчестър]

Сега вече се чувствах по-добре. Имаше още една ученичка. Не бях сама! Радостно се запътих към нея и още преди да е стигнала нашата маса аз протегнах ръка към нея.
- Здрасти аз съм Изабел. Изабел Унчестър. Мнооого ми е приятно да се запознаем.
Най-после можех да се откъсна от проницателния поглед на Авери.

[Майкъл Глас]

Изведнъж се появи и Джо.Приятелка на Алиси и доколкото помня двете бяха заедно за пректиката, която се провали.
-Здрасти, Джо-пуснах и една от моите усмивки -Настанявай се-потупах стола до себе си.
-И какво ново от света на клюките-смигнах и
Знаех, че тя е идеалният източник на информация и знаеше всичко наоколо

[Авери Лазар]

Момичето избяга при новодошлата. Така Ари остана насаме с Майкъл и Матеас. Но предполагаше, че и ученичките ще се присъединят скоро. Едната поне имаше ескорт ами другата? Напълно беззащитна се е разхождала извън академията сам сама. Щеше да и се наложи да поговори с пазачите. Но сега не беше времето за това. Имеше гореш шоколад. За какво и беше да се тревожи?
- А..за какво говорихме?

[Матеас Аластор]

Не бе от супер разговорливите в голяма компания. Шоколада почти свършваше,а може да се каже,че заради голямото му тяло бе приклещен да си остане на мястото. Погледна птичките навън през прозореца и почти не чуваше какво говорят другите. Само за миг и видя Джоана която отново се разхождаше сама. Това го накара да потръпне. Не стига,че бяха разлезени но и своеволни. Леко поклати глава и отпи от шоколада.

[Joanne Baldwin]

Изненадах си от изражението на момичето, но веднага разбрах проблема.
- И на мен ми е приятно. - казах и весело. С възможно най-успокояващия си тон казах. - Спокойно. Най- много да се скарат на Майкъл и пазачите, че си навън.
Все още държейки я за ръка, тръгнах да мъкна Изабел към масата с Пазителите.
- Здрасти, Майкъл. Какво да ти кажа? Много информация е за един разговор - усмихнах му се в отговор. Хубавец.

[Изабел Уинчестър]

Изглежда Майкъл беше голяма забележителност за Академията щом повечето го познаваха. Дори учениците бяха директни с него. Но все пак не учаквах, че ще си клюкарства с другото момиче. Той я нарече Джо. Предполагам и аз така трябваше да я наричам.
- Джо, така ли? - попитах за да съм сигурна.[b]

[Авери Лазар]

На Авери и хрумна идея. Щеше да накара Майкъл да върне и двете момичета. Но защо да разваля хубавата групичка? Нека да останат още и да пийнат по нещо заедно. Сигурно щеше да им е забавно. Но вече все да става малко тясно.
- Искате ли да се преместим на друга маса? Някоя по голяма. Като да нас.

[Sponsored content]