Кино `ProClaine`

Киното бе широко и просторно, а залата- пригодена за голям брой посетители. Седалките бяха меки и удобни, а атмосферата приятно отпускаща. Човек можеше да се отпусне и да се наслади на избрания от него филм без странични разсейвания или дразнения...


С Раян дойдохме доста бързо в киното, избирайки един от новите филми- Подземен свят. Последната част бе излязла съвсем наскоро и дори бе леко иронично вампири да гледат филм за вампири. Едва не се разсмях, когато видях заглавието и с гаджето ми бяхме на едно мнение какво ще гледаме. Е, не че изборът ни беше голям де...Или това, или някаква анимация с панди. Чак такова бебе не бях, че да го накарам да гледаме подобна глупост. Седнахме на местата си, а Пазителите бяха зад нас.
- Приятно гледане, скъпи.- усмихнах му се с подла усмивка, хващайки ръката му. Съвсем скоро започнаха и рекламите, а сед около 5 минути в очакване, започна и самия филм.
Иии на екрана се появи главната героиня- Кейт Бекинсейл. Едва не се задавих с колата си, когато видях как изглежда и каква е прическата й. Очите ми се разшириха, а аз замръзнах в положението, в което бях...

Мислите на Лиса определено ме забавляваха, не можех да го отрека. Тя наистина си вярваше, че факта, че сме в киното би могъл да ме спре да не и налетя. Поклатих глава с усмивка, за пореден път щастлив, че тя не може да се рови в главата ми, сцените определено нямаше да и допаднат особено. Хванах ръката и и се опитах да насоча мислите и погледа си към екрана, но ми беше доста трудно, а стана направо невъзможно,когато видях главната героиня във филма. След първите секунди на шок и абсолютна парализа се извърнах бавно към Лиса.
-Лис? Какво подяволите...? - Не беше възможно да е тя... За бога тя току що се беше постригала, не беше минал дори час и със сигурност щях да забележа, ако през това време се беше снимала във филм. Просто не беше възможно, беше съвпадение, трябваше да е съвпадение. Премигнах няколко пъти и се отказах да казвам каквото и да било. Просто нямаше смисъл. Гушнах леко Лиса и отново положих усилия да насоча погледа си към екрана. За съжаление този път мислите на Лиса в главата ми ми пречеха.

Не можех да помръдна и мускулче в тялото си. Изражението ми бе каменно, отразяваше точно чувствата ми. Мислите ми кръжаха хаотично в съзнанието ми и аз все повече се панирах. Раян ме прегърна през раменете, ала аз не успях да се отпусна в ръцете му. Продължавах да съм все така напрегната, просто се наклоних леко към него. Със същия успех можеше да накара статуя да се отпусне. Бях напрегната и това трудно щеше да се промени. Той забеляза това (всеки би го забелязал) и наистина се опитваше да ме накара да се отпусна, но не успяваше. Боже, аз наистина бях като копие на това момиче. Прехапах нервно устни и се опитах да не откачам. Обърнах се към него, срещайки погледа му. Ала нещата, които видях успяха (донякъде) да променят мнението ми: там личеше разбиране, той не се колебаеше, знаеше, че това не съм аз въпреки всичко. Гледаше ме и виждаше Лиса, виждаше...мен. А не нея. Ясната граница, всичките различия. Той бе преодолял объркването си и сега бе мой ред да го направя. И това точно ми помогна...
- Обичам те.- сгуших се в ръцете му, прегръщайки го. Тези две малки думички означаваха толкова много както за мен, така и за него. Съдържаха всичките ми мисли и чувства, отразяваха...ъм...същността ми? Не знаех как точно да го формулирам мислено, но някакво шесто чувство или подобна глупост (е, не е глупост де, вярвам в тези неща, но това е най-точното определение за момента) ми подсказваше, че той разбира. Дори хаосът в главата ми почти се уталожи. Но само почти. Объркването беше преминало...донякъде. Аз не бях нея, въпреки че имаше...бая прилики. Като за начало, не се държах така, не бях толкова войнствена, нито пък толкова решителна и уверена. Е...очите също. Моите бяха изумруденозелени, а нейните небесносини. Имаше разлики...
Явно просто се бях шокирала в началото, това беше. Вътрешно правех всичко по силите си да не мисля за това, знаейки, че Раян може да чува мислите ми, а това определено бе разсейващо по време на филм. Отново го погледнах и този път го дарих с лека невинна целувка по бузата, гледайки го с топъл нежен поглед.

Не можах да се сдържа и се усмихнах, гушвайки я по-силно. Радвах се, че беше успяла да преодолее първоначалния си шок, както и аз бях преодолял моя. В крайна сметка, това беше само някаква си външна прилика, това на екрана не беше Лиса и го знаех. А и, имаше прекалено много дребни детайли, по които се различаваха. Очите, походката, погледа, стойката... Въпреки всичко това, вече бях загубил желание да гледам филма, предпочитах да се потопя в мислите на Лиса, независимо колко хаотични и несвързани бяха те. Преградата между седалките ни ме изнервяше и то много, исках да я прегърна като нормален човек. Не обичах да има нещо, което да стои между нас. Завъртях недоволно очи и просто се поизправих на седалката, наклоних се към нея и само след миг я преместих върху себе си, въпреки късния и опит да протестира. Погледнах я и се ухилих до уши.
-Лис, не си губи времето да протестираш, оставаш в мен. - Обвих ръце около кръста и и я накарах просто да се отпусне на рамото ми. Не очаквах особена съпротива стига да не усети нещо... Е, нямаше как да не го усети, още преди малко си го беше изпросила. Сама беше решила да ме подразни, така че сега щеше да си носи последствията. Ръцете ми се стегнаха още малко около кръста и, а накрая едната от тях нещо се спусна и погали бедрото и. Усмивката се разля на лицето ми и Лиса май проумя какво я очаква.