Фризьорския салон `Kashmir`

Салонът бе голям и обширен, удобен за абсолютно всички посетители на мола, желаещи нова прическа. Новото модерно оборудване бе достъпно за всички и улесняваше посетителите в избора на прически-срещаха се всякакви разновидности, от съвсем екстравагандни до тип `миналия век`. Талантливите фризьори и фризьорки превръщаха всеки един човек, морой или дампир в шедьовър измежду ръцете си, оставяйки всеки, излязъл от `Кашмир`, доволен.

Добре, беше ми време за промяна. И то спешно. Не се понасях такава, а не знаех какво да направя относно това. Знаех и каква ще е реакцията на Раян ако се боядисам, но това си бе мое решение. За това и сега бях на средата на фризьорския салон, опитвайки се да измисля какво точно искам. Косата ми бе пораснала и сега се стелеше на леки къдрици на 3 пръста под раменете ми.
- Какво обичате, госпожице?- жената бе учтива към мен въпреки изнервения ми вид.
- Ами аз...- опитах се да си събера мислите, но все пак не успях да направя нищо. Опитите ми се проваляха епично, докато половината салон ме гледаше изучаващо и очаквателно.
- Искам...- опитах отново, поглеждайки измъченото си изражение в огледалото. Раян вероятно вече знаеше какво съм намислила и правя и нямаше да се изненадам да дойде след има- няма 10 минути.
- Черна.- кимнах, вече твърдо решена, че имам нужда от тази промяна повече от всичко.- Искам боядисване. Чисто черна. И нека я скъсим, да кажем....хм....над раменете?- вдигнах едната си вежда, срещайки шокирания поглед на фризьорката. Вече стоях на стола, продължавайки да изучавам отражението си сякаш го виждам за първи път.
- Моите уважения, госпожице, но нима ще похабите такава красива и руса коса?- тя явно наистина бе стресирана от отговора ми. Разсмях се при думите й и само кимнах уверено.
- Да.- краткия и ясен отговор бе знак да започне с работата си по мен, при което аз само затворих очи. Боже, обожавах когато някой си играеше с косата ми. Това ме успокояваше повече от всичко и дори успяваше да ме приспи. Дали гаджето ми знаеше? Не, май не му бях споменавала.
Сръчните ръце на...затърсих с очи табелката на жената, след което най-накрая я намерих...Клаудия се справяха учудващо добре срещу непослушните ми къдрици. Тя бавно, но славно ги убиваше една по една, оставяйки ги да паднат на пода...
Вече бях започнала обратно броене до пристигането на Раян. Нямаше да успее да дойде толкова бързо, но се надявах да ми се наложи да започвам с обясненията чак след промяната.
Иии...така и стана. 30 минути по-късно аз вече бях постригана и боядисана и трябваше да изчакам още 10-ина минути преди да си измия и изсуша косата. Тоест Клаудия да го направи, аз нямаше да се клепам. Пък и едва ли щяха да ми позволят.
- Днешните момичета....винаги искат това, което нямат.- тя си мърмореше нещо под нос, събирайки косата ми от пода. Дори отрязани, светлите кичури проблясваха лекичко на светлината и в погледа на фризьорката се четеше огромна доза съжаление, че й се налага да ги убие.

Стоях и търпеливо изчаквах фризиорката да приключи с работата по косата на Лиса преди да вляза вътре и да започна да крещя. О щях да я убия, това беше повече от сигурно, нито за миг не се съмнявах. Крака ми нервно потропваше на няколко метра от салона, когато видях, че Лиса е готова и с възможно най-вбесената ми усмивка влязох вътре.
-Нека аз да платя. - Гаджето ми и фризиорката ме погледнаха шокирано, но когато извадих банкнотата и казах да задържи рестото не последваха въпроси. Хванах внимателно ръката на Лиса, докато я извеждах от салона и само лекото потрепване на пръстите ми и подказваха, че съм бесен и я очаква много див скандал. Не, че имаше нужда нещо да и го подсказва, беше и ясно, познаваше ме достатъчно добре. Дръпнах я в страни, където бяхме скрити от очите на повечето посетители на Мола и я погледнах. Сара стоеше на няколко крачки от нас и оглеждаше тълпата, а Лорън по някаква нелепа причина гледаше към нас или по-точно към Лиса. Хм... С него щях да се разправям по-късно. Обърнах се към приятелката си и пуснах ръката и.
-Е Лис, това ли беше най-гениалната ти идея, за да ме побъркаш? Да се поядисаш и отново да си отрежеш косата? Наистина ли не можа да измилиш нещо друго? Или си правиш списък `нещата, които ще вбесят Раян`?

Отклоних поглед за миг, когато той ме изведе от салона. Дам, щеше да последва скандал.
- Не съм се опитвала да те вбеся, Раян, знаеш го. Но имах нужда от промяна, пък и така ми харесва повече.- размърдах леко глава и косата ми се полюшна артистично.
- И не си правя списък, много добре знам от какво и кога би се вбесил, мили.- срещнах погледа му, но при гневните искрички се свих и се отдръпнах, отклонявайки поглед.
Лорън и Сара стояха до нас, наблюдавайки ни, а Лорън ме изучаваше с все по-голямо любопитство. Нещо в погледа му ми се струваше нередно, дали блясъкът, появяващ се там, когато ме гледаше или поведението му около мен, но започвах да свиквам.
- Не ти ли харесва? Мислех, че ще го одобриш накрая.- наклоних леко глава, опитвайки се да гледам гаджето си изучаващо. Май не ми се получаваше особено...

Огледах я. Всъщност въпроса изобщо не беше в това дали ми харесва, всъщност никак не и стоеше зле, но това не намаляваше гнева ми. Напротив.
-Лиса не е въпроса в това дали ми харесва или не, да харесва ми, но съм ти бесен все още. - Идеше ми да убия някой в момента и ако Лорън не спреше да зяпа гаджето ми, можеше да бъде той. На мен щеше да ми олекне доста да си го изкарам някъде, а и той си го заслужаваше. С един коршум - два заека. Лека злорада усмивка се плъзна по устните ми, докато си представях как смачквам главата му... Е може би трябваше да изчакам да се приберем в академията и да не е точно пред очите на Лиса...

Виждах изражението му и ми бе пределно ясно какво е намислил.
- Лорън не е длъжен да ме спира от всяко нещо, което реша да правя. Неговата работа е да ме предпазва от стригоите и от нещо, което може да навреди на здравето ми. Той я изпълнява добре. А лекуването, както ти знаеш, е моята сила и не е длъжен да ме спира да я използвам.- говорех за първия ден, когато ме върна полумъртва в стаята му. Иии след това, когато бях мъртва за миг, но мороят успя да ме върне обратно към живите само с думите си.
- А боядисването и така нататък определено не застрашават здравето ми.- засмях се леко, след което го погледнах. Трябваха ми няколко секунди, за да възвърна безгрижното си изражение и шеговит тон.
- Хей, не се муси де.- хванах ръката му и го притеглих към себе си, усмихвайки се. - Ако наистина не ти харесва, ще я оставя да възвърне предишния си цвят.- вдигнах лекичко рамене, показвайки колко нехая за ситуацията. Е, май точно ова ми поведение, го вбесяваше, но се опитвах да го успокоя...

Изръмжах леко.
-Лорън е твой пазител и да не е длъжен да те спре, когато си съсипваш косата, но е длъжен да те пази както ти каза от неща, които застрашават здравето ти. А лекуването е едно от тях. - Не исках да намесвам силите и, но тя сама си го изпроси, а и сама повдигна темата. Хвърлих на Лорън кратък поглед изпълнен с омраза. Определено не ми хареса как Лиса измести посоката на разговора и предпочитах да се върнем на боядисването отколкото да обсъждаме пазителя.
-Лиса остави темата за простака... Пардон, пазителя. Искам да знам защо причини това на косата си?!

Засмях се леко на реакцията му, след което го прегърнах, притегляйки го към себе си. Да, беше ми ядосан и да, едва ли искаше да го гушкам точно сега, но нямаше да му се размине.
- Защото имах нужда от промяна, скъпи. Драстична промяна...- срещнах за миг погледа му, опитвайки се да формулирам изречението в главата си. Боже, един ден Сара и Лорън просто щяха да получат инфаркт от всичките глупости, които върша. Вече знаеха за тренировките, сега ме виждаха и в съвсем различна светлина...
Кичур коса падна пред лицето ми и аз нескопосано се опитах да го отместя, но бе прекълено къс за тази цел. Накрая се отказах и го оставих да си стърчи на свобода.
- Толкова ли си против наистина?- в очите ми се прокраднаха съмнение и несигурност, но аз се опитах с всички сили да ги прикрия с шеговита усмивка. Знаех, че той може да чете мислите ми и да усеща емоциите ми, но не винаги успяваше. На моменти успявах и да издигна бариера между нас, но много често той ми се мусеше като го правех.

Погледнах я и завъртях очи. Знаеше, че не мога да и устоя, когато ме гушкаше. Дръпнах се леко, колкото да мога да я погледна в очите.
-Лиса поне можеше да ме информираш преди да я сътвориш тази глупост, нали? Или май беше прекалено трудно... - Завъртях отново очи, но накрая се усмихнах. Всъщност страшно много и отиваше така, нямаше как да не го призная.
-Лис, харесва ми, да изглеждаш добре... Но можеше да не го правиш зад гърба ми, знаеш че това ме обижда и то много. Иначе... Ами страхотна си. - Наведох се леко напред и добавих в ухото и. - И си страшно възбуждаща, имаш невероятно перверзно излъчване.

Засмях се на последните му думи, преплитайки пръсти с неговите. Дръпнах го леко към себе си, шептейки в ухото му:
- Сега разбираш как изглеждаш ти за мен през цялото време.- целунах го игриво по бузата, след което се отдръпнах лекичко назад с игриво изражение. Изплезих му се и отстъпих крачка назад, пускайки ръката му.
- И знаеш, че не съм го скрила нарочно. Исках да е...нещо като изненада? Или...- замислих се за миг. - Раян, виждаш какво си мисля и без това.- засмях се леко, след което небрежно вдигнах рамене. Срещнах погледа му за миг, гледайки го с онова пламъче в очите, което обикновено придобивах. Е...по принцип го придобивах само като гледах него, но това е друга тема.
- Какво ти се прави?- наклоних глава на една страна, поглеждайки го отново. Внезапно ми хрумна една доста подла идея, но реших да я оставя за по-късно. Тъй като можеше да ми чете мислите, можех лесно да го измъчвам с...фантазии...когато не могат да се осъществят. Например....на обществено място. Или в киното.
Подла усмивка се разля по устните ми и аз вече знаех за какво точно трябва да си мисля ако се навие да гледаме филм. Просто исках да му гледам изражението, когато е неспособен да направи каквото и да е...

Засмях се на мислите и. Явно Лиса определено не ме познаваше много добре, щом си мислеше, че факта, че сме на обществено място би ме спрял и явно бързо беше забравила, че го направихме в средата на двореца, както и, че почти го направихме в басейна и окото ми не мигна. Усмихнах и се дяволски и отново я придърпах към себе си. Сега в моята глава бяха затанцували какви ли не мръсни фантази и то доста по-сериозни от това, което тя си представяше. Определено си беше изпросила доста голям проблем. Отново се наведох и зашепнах в ухото и.
-Лис, това, че ще сме в кино или някъде другаде на обществено място, изобщо не ми се спряло. Мислех, че вече го знаеш. - Гласа ми издаваше как изобщо не се шегувах и тя май започна да осъзнава какво точно ще и се случи в мига, в който влезем в тъмния кино салон. Само трябваше да накарам пазителите да седнат малко по-далеч от нас, защото със сигурност нямаше да искат да гледат точно това. По-добре беше да си гледат филма, макар че се съмнявах да го направят. Засмях се леко и отново насочих цялото си внимание към момиченцето до мен.
-Хайде да вървим в киното Лис. - Усмихнах се дяволски и преди да каже каквото и да било се дръпнах леко, но не пуснах ръката и. Погледа ми падна на пазителите. - Кино? - Не очаквах да откажат, дори и идеята да не им се нравеше особено бях убеден, че все пак щяха да се съгласят и макар че по принцип предпочитах да правим нещо, което допада на всички, освен на Лорън, този път нямаше да им дам голям избор.