Стаята на Лиса Драгомир

Едва не заподскачах от радост когато каза, че е съгласен. Станах от леглото, все още гола, и се обърнах към Раян:
- Добре, искам да седнеш на колене с лице към стената.- докато му нареждах цялата потрепервах от напрежение и вълнение. Не изчаках възражението му и след миг вече дърпах ръката му, за да се завърти. Изчаках да се намести, но преди да започне с въпросите, аз вече бях пред огромния си гардероб и от там измъкнах черно шалче(нямах белезници). Беше копринено, но все пак бе достатъчно здраво, за да се схване намека. Приближих се отново пъргаво към приятеля си, заставайки зад гърба му. Нарочно се притиснах в него, целувайки врата му бавно.
- Не искам да мърдаш, нито да гледаш.- прошепнах го с мъркащ глас в ухото му и завързах ръцете зад гърба му. - Ако си послушен ще си получиш наградата.- лепнах му бърза целувка по бузата и отново заподскачах към гардероба. Само след секунда вече бях извадила това, което ми трябваше от там и се затворих в банята, заключвайки вратата.
"Добре, Лис, дишай...трябва да се облечеш...Ами ако не му хареса? Стига, той...ще оцени жеста...нали?!"- усещах как дишането ми се накъсва от напрежение и побързах да прокудя мислите си и просто да се облека. Боже, беше трудно да си сложиш корсет. Въпреки, че имаше цип, все пак не успявах. Накрая, с 300 зора успях и ми оставаше само долната част на облеклото. Мрежестото боди вече бе на мен и единственото, което ми липсваше бе камшикът. Е, не можех точно да го нарека така, защото бе от онези пръчки за дресировка на коне, но всичко друго ме потискаше и изобщо не ми допадаше. Това бе единственото, за което успях да стисна зъби. Поех си въздух още веднъж и излязох, потропвайки леко с токчетата.
- Раян...лошо момче ли си бил?- нарочно застанах така, че приятелят ми да успее да се завърти и да ме види. Гласът ми бе предизвикателно и звучеше мъркащо, а аз се надявах да му харесвам. Вътрешно се молех да не се разсмее с глас, защото тогава щях да изпробвам уменията си за летене от прозореца.

Когато Лиса завърза ръцете ми с шалчето започнах да се досещам какво е намислила. Тя обаче не се досещаше за факта, че обичам аз да доминирам, а не да доминират мен. Тя се скри в банята и след малко излезе и застана зад мен. Едва не се задавих, когато я видях. Определено щеше да е интересно. Вътрешно умирах от смях. Тази роля никак не и подхождаше, тя беше моето малко момиче, не можех да я възприема като латексовата господарка. Не исках да се разсмея пред нея, така че стиснах зъби и се опитах да се концентрирам в секси страната на ситуацията.
- Раян...лошо момче ли си бил?
-Лис... Сигурна ли си, че искаш това? - Знаех, че ме познава и не мога да я излъжа, за това предпочитах да се уверя, че е сигурна, че знае какво прави.