Стаята на Лиса Драгомир

Засмях се при физиономията и.
-Лис, знаеш, че на мен тези не ми минават. - Засмях се леко и плъзнах ръцете по корема и. Усетих как цялата изтръпна и се наведох към нея. Думите, които и шепнех едва стигаха до ухото и, а и не бях много сигурен дали ще обърне внимание какво и говоря, докато езика ми се движеше по врата и.
-Накарай ме да спра Лис, кажи ми защо да спра? Какво ще получа ако спра? - Знаех колко съм гаден и знаех, че когато я пусна ще ме убие, но ми беше страшно забавно. А и тя сама си заслужи наказанието, сега трябваше да си го изтърпи, освен ако не ме разубедеше.

Той се наведе към мен и аз за момент се стъписах. Устните му започнаха да се разхождат по врата ми и аз тихичко изстенах. Усещах и докосването на езика му до кожата си и вече почти бях забравила, че ме гъделичка.
- К-к-какво?- той бе казал нещо. Или...може и на мен да ми се бе причуло. Чак след насилствена силна концентрация от моя страна, успях да разгадая думите му.
- Ще получиш каквото искаш. Каквото и да е....- дъхът ми излизаше леко накъсан докато той продължаваше с ласките по врата ми. Знаеше, че обожавам да ме целува там, затова и сега го правеше. Боже, бих се съгласила на всичко докато правеше така.
- М-м-м-ммм.- тихото ми стенание само му показваше, че в момента се разтапям в ръцете му.
- Каквото поискаш, скъпи.- повторих думите си отново, а очите ми бяха затворени.

Усмихнах и се доволно и лекичко за отръпнах от нея.
-Лиса, аз така или иначе ще получа каквото искам, но се чудя какво още можеш да ми дадеш. - Ръката ми се спусна надоло по корема и и се спря ниско под него.
-Ще те измъчвам до лудост красавице. - Този път изрекох думите силно и ясно, защото никак не се шегувах. Щях да я побъркам, нямаше да и се размине толкова лесно. Беше си го заслужила. Ръцете ми леко я погъделичкаха и усетих как отново се изви като змия мъчейки се да се отръпне.

Влязох в стаята и в първия момент ми се стори, че съм объркал врата, това определено не беше леглото на приятелката ми. Обърнах се бавно с въпросителен поглед към Лис, но тя само ми се усмихваше чаровно. Боже това легло беше голямо и изглеждаше страхотно.
-Лис, нали знаеш, че трябва да изпробваме леглото. Все пак е ново... - Провлачих изречението и я вдигнах на ръце пускайки я меко на леглото. Легнах до нея и усетих, че потъвам. Леглото бе меко и определено щеше да бъде удобно. Наведох се и започнах да я целувам освобождавайки я от дрехите и. Тръгнах да свалям часовника си, но погледа върху него ме накра да изругая. Дръпнах се рязко от нея с вбесено изражение.
-Явно ще опитаме леглото след като се прибрем. Имаме 15 минути, няма как да стане... - Бях бесен, но след миг добавих спокойно. - Ще го направим в двоеца красавице. - Подадох и роклята, което и бях избрал и се усмихнах.
-Хайде обличай се, аз ще сложа смокинга... Надявам се да е черен, в син изглеждам като пълен идиот. - Извадих го и се усмихнах. - Страхотен е Лис. - Обърнах се към виждайки изражението и. Беше извадила роклята.

Добре, сега бе времето за втората ми изненада. Бях сменила леглото с много по-голямо и меко. Раян се закова на вратата, втренчвайки се в новата мебел, а аз тихично се засмях. След миг той се обърна към мен и аз само го изгледах очарователно. След като и двамата влязохме в стаята, гаджето ми го налегнаха похотливи мисли. Нямаше как да не се засмея, когато ме сложи на леглото, озовавайки се до мен. В очите ми заблестяха палави искрици и аз го придърпах върху себе си. Той ме целуна, а аз вече се топях в ръцете му. Но само след миг той спря, поглеждайки часовника си. 15 минути...добре, сега бе времето да изпадна в паника. А предстоеше и да видя роклята му. Внезапно пребледнях и се изправих сковано. Той се зае да облича смокинга, а аз извадих червената дреха от торбата и....се ужасих. Дъхът ми излезе на пресекулки и пред очите ми затанцуваха сини и червени петна. Наложи ми се да направя крачка встрани, за да не припадна.
- Рррраян...- заекнах с думата, прокашляйки се.
- Сигурен ли си, че това е най-подходящият избор за рокля пред Кралицата?- все още бях бяла като платно, но той само кимна и зачака да я облека. Боже, имах чувството, че всеки момент ще се разплача.
- Добре...идвам след секунда.- опитах се да дишам и тръгнах към банята. Застанах пред мивката, опитвайки се да придам на лицето си някакъв цвят, различен от восъчно бяло.
- Дишай...дишай...- шепнех, опитвайки се да се успокоя. Косата ми падна пред лицето и аз раздразнена я отметнах назад. Не можех да я търпя напоследък...и тогава ми хрумна една идея. Огледах се за ножици и след миг ги видях. Доволна усмивка разцюфна на устните ми и аз ги взех. Поколебах се с първия кичур, но след това просто се забавлявах. Един по един те падаха и накрая ги пуснах в тоалетната. Разтърсих леко глава и с изненада установих, че съм я постригала почти на черта. Сега ми стигаше до раменете и небрежно стърчеше във върховете. Излязох от тоалетната с грейнало лице, а Раян бе с гръб към мен. Облякох набързо роклята и чак тогава се обърнах към него. Той тъкмо закопчаваше най-горните копчета.
- Какво мислиш, скъпи?- усмихнах му се, изчаквайки реакцията му.

Скъпи ли? Тя май никак не ми беше ядосана. Усмихнах и закопчах последните копчета преди да се обърна. Застинах на място и вперих поглед в нея. Премигнах няколко пъти с надежда това, което виждам да я само игра на светлината, нямаше начин да е направила подобна глупост. С бавни умерени крачки се приближих до нея и докоснах косата и.
-Какво подяволите си направила?! - Гласа му звучеше леко ядосан, какво я беше прихванало. Е, не че не и отиваше, но определено изглеждаше още по секси, късата коса някак си беше премахнала невинното и изражение, но това не значеше, че ми допадаше факта как го беше направила зад гърба ми и то току що.
-Лиса какво те е прихванало мамка му? Защо го направи? - Още докато задавах въпроса ми се струваше, че знам отговора. - Хм, Лис, не че не изглеждаш добре, страходна си, но... - Не знаех какво да кажа... След миг ми се стори, че роклята е леко незавършена.
-Мисля да направя нещо... Ножицата в банята ли е? - Получих озадачена физиономия и доста сковано и стресирано кимване. Отидох и взех ножицата, след което направих два дълги разреза на роклята, точно по бедрата на Лиса. Щом тя можеше да реже, значи и аз можех.
-Ето, изглеждаш идеално, тръгваме ли?

Дам, той се ядоса. Очаквах го.
- Беше ми писнало от дългата коса, извинявай, че реших да променя този факт.- нацупих се отново и се заех да сгъвам дрехите си, които лежаха на леглото. Но следващият въпрос на Раян ме накара да застина на място.
- Да, в банята е.- боже исках да съм пуснала и нея в тоалетната. Не че щеше да потъне де, но поне нямаше да е там. Той се върна и още повече разголи роклята. Страхотно, сега вече можех да изляза на магистрала и щях да изкарам бая пари. Приличах на истинска курва. Стрелнах го с ядосан поглед и се заех да измислям какво да направя.
- Какво ще кажеш да съм без рокля изобщо? По сутиен добре ли е?- личеше си раздразнението в гласа ми.

Добре, явно бях прекалил.
-Хайде де Лис, не се цупи. - Гушнах я и я целунах нежно, нямаше как да ми устои. - Хайде, трябва да тръгваме, изглеждаш страхотно, не се притеснявай. - Прегърнах я през кръст и я притиснах към себе си, мразех когато ми е ядосана. Наведох се и внимателно захапах ухото и. - Хайде стига, обичам те. - Бях извадил най милото си и разкаяно изражение и много се надявах просто да се разтопи. Извадих от гардероба и едно дълго го земята палто и я накрах да го облече, все пак навън беше доста студено и никак не бях очарован от идеята да замръзне. Погледнах часовника си и подскочих.
-хайде Лис, закъсняваме.

Раян ме прегърна и започна с милувките. Това изобщо не бе честно, знаеше, че не мога да му устоя в такива моменти бих се съгласила на всичко. Той ми попаде дългото палто и аз се поколебах. Нямаше да преживея срещата с Кралицата облечена така, просто нямаше.
- Моля те, нека облека нещо по...по-пристойно за една принцеса на официална вечеря.- срещнах погледа му с умолително изражение и той само въздъхна.
- Благодаря!- прегърнах го в изблик на щастие и почти се затичах към гардероба си. Извадих една от официалните си рокли и я облякох. Сресах косата си и тя драматично стърчеше, като едва-едва докосваше раменете ми. Сложих си перли и малко парфюм и бях готова. Е, почти...
След известен размисъл вече обувах и обувките си.
- Добре, вече съм готова.- сияех. Раян не ме бе виждал преди с официална рокля ако не броим късата черна рокля при последното ни ходене. В последния момент се заковах на място пред вратата и се върнах до гардероба си, отваряйки една специална голяма кутия на най-високия рафт, подвързана с фина коприна. Вътре леко проблясваше тиарата, която трябваше да нося на такива събирания и аз внимателно я поставих на главата си, прикрепяйки я с фиби, но така, че да не си личи. Поех си дълбоко дъх и се върнах при Раян, който вече носеше своя пръстен.
- Невероятен си.- целунах го нежно по устните, сгушвайки се за миг в прегръдката му. За първи миг осъзнавах, че не сме обикновени тийнейджъри...

Полетът ми се стори прекалено дълъг и мъчителен. В самолета не можех да стоя до Раян, а трябваше да съм до Лорън и то до прозореца. През цялото време стоях намусена и гледах навън, макар да знаех, че и на момчето му е еднакво неловко. Все пак да не искат компанията ти не е най-приятното чувсвто.
Когато слязохме от самолета Раян веднага дойде при мен, гледайки на кръв Лорън. Аз само го прегърнах, след което хванах ръката му. Това щеше да му попречи да му счупи носа, поне за сега. А след още 20-ина минути бяхме в Академията и двамата се запътихме към моята стая. Но преди да вляза за миг спрях и се обърнах. Явно на Лорън и Сара също им бе неудобно.
- Кралицата ни заповяда да не се отделяме от вас.- Сара за пръв път се обади и аз искрено се изненадах. Погледнах Раян, който вече бе в стаята и той разбра какво има предвид момичето. А по изражението му разбрах и че забраната на Кралицата явно ще бъде пренебрегната.

Влязох в стаята и веднага фиксирах огромното легло, на което смятах да разкъсам роклята на Лиса. Усмихнах се дяволито, но след малко усмивката ми прерасна в гневна гримаса, когато чух думите на Сара, че не трябва да се отделят от нас по заповеди на скъпата ми леля. Обърнах се бавно с страното желание да ги изхвърля и двамата през прозореца. Лиса още стоеше на прага на стаята си и гледаше озадачено, но си личеше, че и тя не беше очарована от идеята.
-Не смятам, че леля ми е имала впредвид да гледате как правим секс? - Реших, че ако бъда директен ще успя да ги изплаша достатъчно и да ги накарам да стоят пред стаята, но на Лиса никак не и се понрави коментара ми.

Замръзнах на място, когато Раян реши да даде подробностите. И не само на мен ми стана неудобно от това. Прокашлях се неловко, но преди да кажа каквото и да било, Раян ме дръпна в стаята и затвори вратата под носа на Пазителите. Бях цялата червена заради това, което той бе казал, а все още дампирите дори не ни бяха чули.
- Нямаше нужда да описваш толкова подробно...- измънках го под носа сии погледнах Раян, но след като видях малките искрици в очите му, се усмихнах. Приближих се към него и го прегърнах като бавно го целунах, спускайки устните си по врата му.
- Трябва да сме тихи.- намигнах му и отново го целунах.

Ухилих и се до уши и поклатих глава.
-На това ли му викаш подробно? Лиса можех да съм много по брутален и подробен, знаеш го. - Дръпнах я към себе си и я пристинах в гърдите и, целувайки я страстно. Усещах шепненето на пазителите от другата страна на врата, но никак не ми пукаше. Ако толкова искаха да гледат, на мен ми беше все тая. Е, съмнявах се Лиса да бъде много щастлива от идеята, но сигурно щях да успея да я разсея, а и се съмнявах, че имаха смелостта да влязат. Бях голям късметлия, че ни се паднаха тези двама младоци, ако бяхме с по закоравяли пазители, сигурно изобщо нямаше да се впечатлят от репликите ми.
-Лис, държиш ли много на роклята?

Разсмях се силно, когато ме попита дали държа на роклята си.
- Да, Раян. Можеш да ме съблечеш и по традиционният начин.- прошепнах го в ухото му, а ръцете ми бавно се спускаха по гърба му. Захапах леко краят на ухото му, след което отново се върнах на устните му. Бутнах го леко назад и гърбът му се опря в стената до леглото. Хванах китките му, които също бяха на гърба ми и ги вдигнах от двете страни на главата му, притискайки тялото си в неговото. Погледът ми бе премрежен и дъхът ми излизаше накъсан. Пулсът ми отдавна се бе ускорил, а розовенината по страните ми само доказваше за бушуването на кръвта ми.
Целунах го страстно, след което се отдръпнах назад. Вдигнах ръка пред себе си, давайки му знак да изчака за секунда, след което бавно свалих полата на роклята си, оставяйки я да се плъзне надолу по краката ми. Оставаше само горната част, която бе корсет и токчетата. Надявах се да изглеждам достатъчно предизвикателно, но за по-добър ефект леко размърдах бедра, потърквайки ги едно в друго. Под роклята нарочно бях обула жартиери и сега похотливият поглед на Раян нямаше равен. Приближих се към него, отново озовавайки се в ръцете му и само след миг устните ни отново бяха сключени.

Кръвта ми забушува из вените ми, когато я видях с жартиерите. Наложи ми се да премигна няколко пъти, за да съм сигурен, че очите не ме лъжат. Направо щях да полудея, когато отново започна да ме целува. Успях да откъсна устни от нейните колкото да промълвя:
-В момента се чудя къде отиде онова момиченце, което ставаше червено като домат и се срамуваше от мен. - Ухилих и се и я съборих на леглото. - Сега остава да ми предложиш нещо перверзно и извратено и вече със сигурност ще знам, че някой ми е подменил приятелката. - Усните ми се спуснаха по врата и, но аз не бързах да се събличам все още. Единствено бях свалил сакото си, защото знаех, че с дрехи я побърквам дори повече отколко без.

Раян ме бутна върху леглото и аз потънах сред завивки и възглавници. Бутнах възглавниците от леглото и в този момент Раян бавно се надвеси над мен, целувайки ме. През тялото ми премина тръпка, но една мисъл успя да попари удоволствието ми. Пазителите пред вратата ни чуваха, а самият факт ме накара да се изчервя до краен предел и ръцете ми да замръзнат на мястото, на което бяха- гърдите на Раян. Опитах се да прикрия неловкостта, която изпитвах и продължих любовната игра, но без резултат. Оставах си все така червена, а движенията ми бяха или прекалено резки или липсваха. Явно Раян също бе забелязал променята в мен, защото устните му, които бавно се разхождаха по врата ми, се отдръпнаха и той ме погледна с въпрос в очите. Опитах се да му се усмихна и погалих лицето му, ала си личеше. Въздъхнах примирено и отпуснах ръката си.
- Публиката...- само една единствена дума, но тя описваше поведението ми.
- Извинявай, Раян. Ще се опитам да ги игнорирам.- поклатих леко с глава и отново го придърпах към себе си, целувайки го. Бавно задълбочавах целувката и топлината, която изпитвах до преди минута, се завърна.

Преглътнах мъчително и се отдръпнах недоволно от нея. Беше повече от ясно, че няма да се отпусне изцяло, така че нямаше никакъв смисъл да продължаваме с това.
-Остави Лиса, всичко е наред. Ще се гушкаме и ще си говорим? - Никак не ми беше приятно да го кажа, но не исках да се насилва. Беше по-добре първо да свикнем с неканената компания отколкото да се опитваме да ги игнорираме и тя да умре от притеснение. Въздъхнах дълбоко отново и станах от леглото.
-Лис, предполагам нямаш никакви мъжки дрехи тук? - Само да беше посмяла да ми отговори, че има и щях да откача.

Изгледах Раян, когато легна до мен на леглото. Замъртях се и му попречих да стане, целувайки го.
- Няма нужда да спираме.- но в следващият миг срещнах погледа му и видях, че искрите бяха изчезнали. Целунах го още веднъж и станах от леглото, ровейки в гардероба си.
- Да, имам мъжки дрехи.- обърнах се към него и видях разгневеният му поглед. Разсмях се, докато изваждах мъжка бяла тенска и черни дънки и ги оставих на стола до мен. Аз все още бях с жартиерите и корсетът и когато се обърнах и заварих Раян изтегнал се на леглото с прилепналата по тялото му риза, погледът ми светна и аз забравих дрехите.
- Знаеш ли...- започнах да се приближавам бавно към него и накрая просто застанах до леглото, облягайки се предизвикателно на стената.

Има мъжки дрехи? Изръмжах тихо под нос, докривя ми до смърт, толкова, че дори и предизвикателната и поза облегната на стената до леглото не успя да ми оправи настроението. Изправих се бавно и огледах дрехите.
-И от къде по точно ги имаш? На кой са парцалите? На Ивашков? Или на бившия ти? - Усмихнах и се ирочно и ми трябваше цялата ми воля, за да не ги превърна в пепел за секунди пред очите и. Все пак не исках да я плаша, макар че спомените за вечерта изникнаха в ума ми. Да, определено нямаше да правим секс, вече дори желание нямах, но също така определено трябваше да си поговорим и то сериозно за станалото в двора, както и за използването на силите и за така глупост като това да ме лекува. Изпуках врата си и свалих ризата от себе си, като след това е наметнах на нейните рамене. Не исках да ме разсейва, но така само изглеждаше още по секси. Затворих очи за миг, за да прочистя съзнанието си и дръпнах един стол сядайки на него.
-Лиса трябва да поговорим.

Намусих се, когато реши, че дрехите принадлежат на някого.
- Дрехите не са ничии. Всъщност ги купих за такива спешни случаи и са твоят размер.- вдигнах рамене и отново кръстосах ръце пред гърдите си. Раян се съблече и аз наблюдавах движенията му с явен интересен. Накрая остана без ризата си и гледката на полуголото му тяло ме накара да се размърдам. Но той само наметна раменете ми с ризата си, която висеше по тялото ми и ми стоеше като рокличка. Мушнах ръцете си в ръкавите, вдъхвайки аромата на Раян от ризата. Не знам кое ми харесваше повече, парфюмът му или самият той.
Трябваха ми няколко минути, за да спра да мисля за това колко е секси без риза, седнал в канапето, след което събитията от отминалата вечер се превъртяха в главата ми като на лента.
- Да, трябва да поговорим.- кимнах му и седнах на другото канапе, точно срещу него. Кръстосах крака, като междувременно махнах токчетата и ги захвърлих настрани.
- Защо не ми каза, че Елизабет ти е бивша? Можеше да го споменеш преди да дойде при нас.- срещнах погледа му, опитвайки се да задържа изражението си сериозно, а мислите-чисти. Но това бе толкова трудно постижимо като той нямаше риза...

Не можех да стоя на едно място, за това се изправих и нервно започнах да крача из стаята. Искрено съжалявах, че сме в нейната стая, а не в моята, защото тук не можех да си позволя да мятам разни предмети по стените и по-точно да потроша всичките и вещи. Наложи ми се да опитвам да се успокоя само с равномерно дишане и броене до десет, но това никога не ми помагаше.
-Не ти казах, защото не се съобразих, че ще я видим там. - Въздъхнах дълбоко. - Когато я видях нямах време да реагирам, по скоро ми се прииска и двамата с теб да се изпарим на мига от там. - Приклекнах леко пред нея и я погледнах в очите. - Лиса между мен и Елизабет отдавна няма нищо, обичам само теб. Това, че тя си прави някакви сметки за нас и продължава да се държи сякаш съм и гадже, не значи нищо за мен и нямам как да го променя. - Изправих се отново, но гнева ми не се беше успокоил. Стиснах очи и преглътнах сухо, за да мога поне да говоря нормално, без да си личи колко съм бесен.
-Защо трябваше да ме нараниш нарочно с Ивашков? - Гласа ми равен и почти не издаваше гняв, по-скоро само искрена болка.

Свих се на стола си, когато усетих болката в гласа му.
- Не целях да те нараня, Раян.- изправих се и отидох до него, хващайки дланите му. Срещнах погледа му и си пролича, че наистина го мисля.
- Ейдриън бе...човекът, който бе там, за да забравя за миг Елизабет. Тя постоянно ти висеше на врата, не си мисли, че ми бе приятно да я гледам как кръжи около теб. А и Ейд поне не се опита да се качи върху мен.- подметнах раздразнено и отново се върнах на фотьойла. Седнах и свих краката си пред мен, слагайки длан на коляното си.
- Съжалявам ако си си помислил, че го свалям или флиртувам с него. Знаеш, че не е така. Мога да гледам само теб по този начин.- за миг отново срещнах погледа му, но той продължи да кръстосва стаята. Мускулите му сякаш вибрираха от енергия и аз изтръпнах, наслаждавайки се на гледката от голото му тяло.
- О, Боже...- станах рязко и се заех да разкопчавам копчетата на ризата му. Той спря пред мен, наблюдавайки ме, а аз само му се усмихнах. След като мяхнах дрехата, я сложих на раменете му и срещнах погледа му.
- Облечи я или просто ще те нападна след малко.- намигнах му предизвикателно и отидох до гардероба си, за да си извадя някоя широка тениска.

Усмихнах и се мило. Все още бях извън кожата си от нерви, но все пак се чувствах далеч по сигурен отколкото преди малко. Облякох ризата, но си спестих заниманието да я закопчавам, просто ме мързеше.
-Хей Лис, най-добре и ти си облечи нищо иначе не пазителите, а цялата академия ще ни чуе. - Ухилих и се до уши и лекичко я гушнах. - Не ме интересува дали си ти си се сваляла с Ивашков, още веднъж да го видя около теб и ти обещавам, че дори твоята магия няма да може да го върне от мъртвите. - Този път усмивката ми бе заплашителна, с цел да покажа, че изобщо не се шегувам. Нямах намерение да търпя наглия свалят около нея.

Завъртях очи раздразнено, когато отново се зае да заплашва Ейдриън.
- Стига, Раян, знаеш, че няма смисъл и причина да ревнуваш. Ейдриън ми е само приятел.- тъкмо обличах някаква прекалено широка тениска, която сигурно щеше да стане и на Раян, след което се усетих за думите на Ивашков докато танцувахме. Предпочитах да не споделям този факт с гаджето си, защото тогава смъртта на мороя бе сигурна.
Вдигнах крака си върху табуретката и се заех да откопчавам жартиерите, докато тениската се спускаше едва-едва под бедрата ми. Махнах първият дълъг чорап и го плъзнах надолу по бедрото си, след което го оставих на облегалката на фотоьойла. Само след миг, все още потънала в мисли, повторих процедурата и с втория, като и той се озова на облегалката. Вдигнах поглед, усещайки, че съм се замислила за прекалено дълго и видях, че Раян стои и ме гледа без да откъсва поглед от мен. Направих крачка назад, взимайки жартиерите в ръка. Само се усмихнах заговорнически на Раян преди отново да отида до гардероба си, който ме скриваше от погледа му. Изправих се на пръсти, опитвайки се да стигна най-високият рафт, но леко не ми се получаваше. Подскочих леко, но и това не подейства и аз отново се изправих на пръсти, пресягайки се нагоре. Разбира се, тениската ми бе прекалено къса, но Раян нямаше как да ме види, вратата му пречеше. Оставих за миг това на мира, взимайки едни къси панталонки, които останаха в ръката ми. Отново се заех да качвам жартиерите на най-високия рафт, опитвайки се да стоя на пръсти ако мога.

Завъртях недоволно очи и се изправих от стола. Ако Лиса целеше да ме подлуди, определено успяваше. Беше невероятно секси докато махаше жартиерите, а и с тази тениска меко казано ме предизвикваше. Промукнах се тихо зад нея и я сграпчих през кръста събаряйки я на леглото, така че да падне върху мен.
-Лиса спри се, преди да съм откачил. Вече ти казах, че ако продължаваш така цялата академия ще ни чуе и пазителите ще са най-малкият ти проблем. - Ухилих и се и нежно целунах врата и преди да я пусна и отново да се изправя. Знаех, че трябва да се абстрахирам от факта колко безумно секси е приятелката ми, за да можем да проведем проклетия сериозен разговор, но ако Лиса продължаваше така определено нямаше да се получи. Седнах отново на стола и я погледнах.
-Вие с Ейдриън може да сте само приятели, но той иска нещо далеч повече от това, не го отричай. А ето ти и разликата между теб и него и Елизабет и аз. - Замълчах за миг преди да продължа. - Вие сте приятели, на мен тя не ми е никаква. Нито искам да я виждам, нито искам да чувам за нея. За разлика от теб, която нямаш нищо против да си прекарваш времето с него. - Въздъхнах и се облегнах назад. Не ми беше приятно да го призная, но беше истина. Знаех, че трябва да поговорим и за неправилното използване на силите и, но май беше по-добре първо да изчерпаме тази тема, преди да се впускаме в другата, при която едва ли щях да успя да запазя такова спокойствие.