Старбъкс

Влязоха той се усмихна широко и каза:
-А да Старбъкс невероятно тук,правеха невероятен горещ шоколад.
Засмя се отиде до барплота,огледа меюто поклати глава:
-Ето очин харашо!
Понякога като се вълдошевеше,говореше на руски. Поклати глава и каза:
-Един горещ шоколад със сметана и топинг шоколад.
Ако бе дете,щеше да се оближе но бе голям. Обожаваше сладкото защото като малък му бе забранено:
-Обожавам сладките неща,едно време дори и десертите ми бяха забранени.

Усмихна се и каза:
-Може да се каже,че треньора ми бе като сянка. Имах чувството,че е на всякъде и ме гледа от всякъде. Опитам ли се дори да направя нещо,веднага бях хващан.
Засмя се леко,но след това се подадоха две големи чаши с шоколад,сметана и топинг. Той извади пари и ги плати,взе таблата само с три пръста. За него това бе нищо,достойно бе за тежеста на една мравка. След това е отправи към масата,сложи таблата и след това седна и каза:
-Е,това изпълва душата ми,за това на мойте ученици винаги им давам шоколад зарежда с енергия.

-Моя треньор смяташе шоколада за дяволско сътворение. Смяташе,че ако ям шоколад дявола,ще се взели в мен,ще се разболея и няма да тренирам добре.
Засмя се леко:
-Беше много възрастен пазител и имаше остарели правила за възпитане.
Засмя се лекичко и след това отпи от шоколада,всичко си дойде на място. Беше невероятен,усмихна се и каза:
-Да невероятно,е не ми пречи и сега добре си наваксвам.

Погледна я за миг,бе сладка когато бе щастлива. Усмихна се леко,опи от шоколада и каза:
-Сладка си когато се усмихваш.
Леко погледна в страни после към нея и каза:
-Ами ти разкажи някоя интересна история за твоите гръмотевици.
Леко се приближи към нея и леко отмести косата и от врата за да ги види по добре.

Обърна се към новата компания. Подаде ръка и каза:
-Матеас Аластор -леко се закашля за да сподави смеха си - нов пазител.
След това отпи от шоколада. До сега не се бе засичал с толкова много пазители на едно място освен преди да завърши:
-Все още се опитвам да свикна,а и никога не съм преподавал.
Вече малко изгуби нишката на разговора,за това само леко погледна в една точка,като се замисли за свой неща.

Тъкмо когато опи от шоколада,Майкъл попита за Алис. Свали чашата леко се облиза и каза:
-Да тя ми е първата ученичка и мога да кажа,че има хъс но и трябва много още да научи.
Не искаше да обижда никой,за това леко да залигова това,че не е добре подготвена.
-Моите тренировки са доста натоварващи и строг,твърде принципен съм.
Не обичаше да бяха от начина си на тренировки. Леко огледа положението имаше ученичка. Леко я погледна,днешните дампири бяха тръде безотговорни.

Не бе от супер разговорливите в голяма компания. Шоколада почти свършваше,а може да се каже,че заради голямото му тяло бе приклещен да си остане на мястото. Погледна птичките навън през прозореца и почти не чуваше какво говорят другите. Само за миг и видя Джоана която отново се разхождаше сама. Това го накара да потръпне. Не стига,че бяха разлезени но и своеволни. Леко поклати глава и отпи от шоколада.

Изглежда Майкъл беше голяма забележителност за Академията щом повечето го познаваха. Дори учениците бяха директни с него. Но все пак не учаквах, че ще си клюкарства с другото момиче. Той я нарече Джо. Предполагам и аз така трябваше да я наричам.
- Джо, така ли? - попитах за да съм сигурна.[b]