Re: Гората:.

by **Joanne Baldwin** Вто Юли 13, 2010 3:09 am

Той отново се приближи. Този път не мислих. Просто скъсих няколкото сантиметра между нас и го целунах. Беше кратка и лека, но много сладка целувка. Отдръпнах се, но не много дълеч, защото просто не знаех. Не знаех дали му е харесало колкото и на мен. Не знаех дали наистина ме харесва. Не знаех дали направих правилното нещо. Забих поглед надолу и скрих лицето си зад косата си.
- Аз..ъм..такова...- бърборех като най - голямата идиотка съществувала някога на този свят.

by **Е Дж. МакКълън** Вто Юли 13, 2010 3:17 am

Целувката беше кратка,но хубава.Посегнах към нея,но се отдръпнах,незнаех какво да направя.Тя се опита да ми обясни нещо,но аз не `и дадох никаква възможност.Сложих пръст върху нежните `и устни.
-Спокойно,хареса ми,беше най - хубавата първа целувка през живота ми. - казах и се усмихнах.Приближих се и я целунах,беше много хубаво.Телефона иззвъня,не я пуснах,просто бръкнах в джоба си и извадих телефона,след което го метнах назад,незнаех къде е паднал,но чух,че пада надалеч.След което я придърпах леко към себе си и продължих да я целувам.Тя беше най - съваршенното нещо в живота ми.

by **Joanne Baldwin** Вто Юли 13, 2010 3:45 am

Той ме притегли отново към себе си. Нямах абсолютно нищо против. Телефона иззвъня, а после се чу глухо "туп", когато падна в тревата. Не ми се искаше, но се отдръпнах за секунда, колкото да мога да прошепна няколко думи.
- Няма ли да вдигнеш? Може да е нещо важно. - После отово долепих устните си до неговите. Много горещо се надявах да сметно това за глупава забележка и да остане тук, с мен.

by **Е Дж. МакКълън** Вто Юли 13, 2010 5:46 pm

Целувах я страсно,след което тя ме пусна за малко и каза нещо свързано с телефона ми.
-Не ми пука! - казах и отново я целунах,след което я придърпах към себе си и продължих.Цялото ми същество се преобръщаше,кръвта ми започнад а бошува,харесвах я много и не исках това да свръшва - никога.

by **Joanne Baldwin** Вто Юли 13, 2010 8:03 pm

Целувки, целувки...Дори не знаех колко е часът. Но това не ме интересуваше. Можех да остана тук с часове, може би дори и с дни, стига и той да беше с мен. Но не трябваше. Поне не още. Аз едва го познавах. Бях го питала какво обича, но друго освен това и името му не знаех.
- Разбра се, че харесваме едни и същи неща. - промърморих аз тихо, след като се отдръпнах. - А какво не харесваш? - попитах. Целунах го отново, но този път леко и внимателно, за да не взема да забравя собствения си въпрос.

by **Е Дж. МакКълън** Вто Юли 13, 2010 10:53 pm

Погледнах я.Тя спря да ме целува което ме изненада,но после се сетих,че незнаехме нищо за себе си.
-Мразя... - започнах. - Мразя лъжите,лицемерието и кражбата. - казах аз без да се замислям,защото тези неща не бих ги простил на никого. - Мразя също да ме правят на маймуна. - казах и се усмихнах. - Ами ти?Какво мразиш ти?

by **Joanne Baldwin** Сря Юли 14, 2010 1:42 am

Отново съвпадение. Мразех всичко, което не се харесваше и на него.
- А аз мразя...- замислих се. Отново хванах ръката му и преплетох пръсти с неговите. Опитах се да добавя нещо към списъка. - Мразя да ми се налага да искам помощ от някого. - Първо споменах това, защото често, когато ме погледнат, хората виждат само едно малко, слабо момиченце, което не може да се справи само. А това определено не бях аз. - Мразя скуката. - Все пак това беше пръвоначалната причина да дойда тук. - Само за това се сещам в момента. - Може би се дължеше на факта, че не бях много по мразенето. - Следващ въпрос, -оповестих аз. - Разкажи ми за семейството си.

by **Е Дж. МакКълън** Сря Юли 14, 2010 2:43 am

Целунах я,целувката беше кратка,но прекрасна,хубава и невинна.Усмихнах се,след което отлепих устните си от нейните,колкото и да не ми се искаше.
-Ами семейството ми.. - започнах аз и се усмихнах,насила,защото семейството ми небеше любимата ми тема. - Семейството ми....ами не е много интересно,моето семейство,майка му и баща му умират,и аз оставам сам,баща ми е човек,а майка ми дампир. - казах и погледнах към обувките си. - Няма нищо интересно в семейството ми! - казах и се приближих,целунах я дълго и страстно,след което я погледнах.

by **Joanne Baldwin** Сря Юли 14, 2010 10:50 pm

Очевидно това не беше любимата му тема. Затова зрязах разговора. Отново го целунах. Но нещо на заден план в главата ми се опитваше да си пробие път. Отдръпнах се секунда по-късно осъзнавайки какво не е наред.
- Аз...съвсем забравих! - забърборих нервно.- Трябва да се срещна скоро със сестра си. - Вече тона ми се прокрадваше недоволство. Не исках да си тръгвам. - Ще се видим пак, нали?

П.п. Сори, че бягам, но заминавам за десет дни, а не искам да те задържам. Някой път може пак да пишам ако искаш... (:

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 4:55 am

Тренировката си бе всичко,не пропускаше нито един ден. Беше с черния си екип. Почти винаги ходеше в черно защото в тъмното много не се забелязваше. Времето беше хубаво определено и леко прохладно. Музиката свиреше в неговите уши и почти не бе обърнал внимание на учениците,който се размотаваха.
Искаше да им се скара но днес беше на кеф и нямаше да се прави на строг. Макар,че си бе доста строг. Е,иначе си беше голяма душа но от него се изискваше строгост,защото на толкова голям човек не му отива да е лигав.
Бягаше известно време когато се спря за малко защото батерията на плеара се бе изтощила и трябваше да смени батериите. Явно батериите издържаха по малко от колкото него.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 5:04 am

Ари тръгна на разходка из гората. Времето беше хубаво. Тъкмо като за разходка. Наоколо отвреме на време се мяркаше някой и друг ученик, но иначе беше спокойно. Точно като за нея. Тя навлизаше все по-надълбоко сред дърветата. Скоро чу стъпки на няколко метра от нея. Обърна се и видя още един от пазителите. Не беше сигурна, но мислеше, че се казва Матеас. Реши да отиде да поговорят. Но след няколко крачки, точно когато тя щеше да го попита какво прави тук, той спря и тя осъзна, че той слуша нещо. Едва ли щеше да я чуе отдалече. Затова отиде директно при пазителя и му помаха с усмивка. Поне това музиката не можеше да заглуши.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 5:12 am

Въпреки че слушаше музика,бе с много добър слух и чуваше и странични звуци. Това му помагаше много в пазителството. Свали едната слушалка усмихна се леко и каза:
-Здравей те...
Свали и другата слушалка и след това каза:
-Май не ви познавам госпожице.
След това изключи за музиката,за да не хаби батерията и каза:
-С нещо да ви помогна?

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 5:23 am

Ари се усмихна се. Беше много хубав, висок и мускулест. А очите му бяха толкова дълбоки.
- Здравей, красавецо. - каза тя преди да се сети, че не би трябвало да му говори така. - Не, не се познаваме. Аз съм Авери. Авери Лазар. Или просто Ари. А ти, ако не се лъжа, си.. Матеас? - Последното беше оформено като въпрос. Търсеше потвърждение на досегашните си подозрения. - А какво правиш тук?

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 5:32 am

Леко повдигна очи след това леко се засмя. Моройките бяха доста смели след това каза:
-Да аз съм пазител Матеас Аластор.
Беше очеизвадно,какво прави но след като спря да се под хилква каза:
-Тренирам както винаги по това и друго време...
Като човек с елементарно възпитание се очакваше и той да поддържа разговор и каза:
-А,вие какво правите,нямате ли часове?

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 5:41 am

Благородната лъжа беше хубаво нещо. Особено когато подпомага разговорите с интересни нови познати. Поне така смяташе Авери.
- Всъщност не. - излъга тя най-спокойно. - Сега съм свободна.
Отново се усмихна. Не беше много надута, но беше честна със себе си. Беше хубава и знаеше всевъзможни пътища до мъжките сърца. И това на Матеас не възнамеряваше да изпусне. Беше и симпатичен. Като пазител за него се предполагаше да не обръща много внимание на флирта и. Но тя щеше да го накара да забрави за отговорностите. - Нещо против да се разходим?

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 5:52 am

Вдигна леко рамене и каза:
-Добре щом желаете.
Все още фамилярничеше с нея и говореше на Вие. Моройте винаги бяха просто задължение никога не му се включваше в мисълта да има нещо общо с моройка.
Вървеше като не я поглеждаше почти избягваше погледа и и след това каза:
-И все пак аз мисля,че имате часове сега?

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 6:00 am

Засмя се този път от сърце. Явно я смяташе за една от мороите. Сигурно го е объркала фамилията.
- Аз не съм морой. - каза Ари с широка усмивка. - И аз съм пазител. Точно като теб. Може да оставиш настрана учтивото "вие". Но все пак полъскана съм, че смяташ, че мога да мина за една от ученичките. - Авери го погледна с шоколадовите си очи. Само страничен поглед, който той трудно би могъл да забележи. Огледа го отново. Сега и се струваше още по-хубав. Беше ли възможно?
Двамата тръгнаха през гората. После тя попита:
- Защо тренираш по-цял ден? Все пак и ние имаме нужда от забавление.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 6:11 am

Оу,определено се бе объркал. Беше нов и лесно се бе заблудил. Засмя се леко и каза:
-Определено понякога съм много разсеян,може би е от годините...
Усмихна се погледна я бегло. След това вдигна едната си ръка и под яката на якето си се почеса. Новата му мълния заздравяваше,а и той бе много немарлив към това. Рядко ползваше кремове,още два дена и щеше да мине. Носеше големи яки или пуловери,за да крие мълниите. Вдигна леко рамене и каза:
-Аз съм от поколението,което смята,че тренировката е най-важното нещо,а всичко останало е загуба на време. А,и ме разтоварва,ако не тренирам се схващам.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 6:25 am

Авери трябваше да признае, че той е прав. При тях пазителите не е хубаво да се схващаш. Пречеше на тренировките и на далеч по-важни неща като например опазването на мороите.
- Е замисли се. Ако вечер се натресеш на някое от партитата на учениците и почнеш да танцуваш няма да си схванат. - каза тя и го погледна отново. Използваше силата на изразителните си очи, за да си придаде по-убедителен вед. - А дори и да се не се получи не е голям проблем. Повярвай ми, масажите, сауните и парната баня могат да направят чудеса.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 6:32 am

Спря се за малко обърна се към нея и каза:
-Ученически партита? Това не ми се вписва,като нещо позволено,а още по малко и аз да присъствам там.
Леко скръсти ръце,беше се обърнал към нея и я гледаше в очите. Беше много висок и всички пред него изглеждаха доста слабички:
-Всеки пазител си има начин за разпускане но масажа и ученическите купони...
Устните му се извиха леко на страни в някаква страна усмивка.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 6:50 am

За момент реши, че Матеас е отхвърлил идеята 100 процента. Но после той се усмихна. Очевидно не беше често срещано явление. Авери го разпозна като един от най-сериозните хора, които бе срещала. И все пак имаше прекрасна усмивка.
- ...са интересен вариант? Прекрасен избор? Нестандартно, но прекрасно решение? Купоните са неизбежни. Защо да не извличаме ползите от тях. А в масажите не виждам нищо лошо.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 6:58 am

-Не съм почитател на децките купони. Според мен,днешните дампири и от части малко по големите пазители са доста разглезени.
Може и да беше малко прям но продължи:
-Едно време моите пазители не ми даваха възможност да си помисля за купони,мечтаех си само как да си легна по бързо...
Да мотото му беше "Тренировка,тренировка и бой." А,вярно масажа си беше друго нещо,обичаше го но рядко му се отдаваше възможност.
-Не съм попадал на купони но обикновено,не искам,защото ще ме намразят още повече.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 7:12 am

Авери се закова на място. Това накара и Матеас да спре. Тя мина пред него. Сложи ръце на раменете му и го погледна в очите. За да скъси разстоянието помежду им тя се надигна на пръсти. И щом срещна погледа му каза много сериозно:
- Трябва да се научиш да се забавляваш. Прав си. Живеем сред разглезено поколение, но и ние сме част от него. И според мен имаме правото да се поглезим с вечеря в хубав ресторант например или почивка на някой екзотичен остров за два дни. Когато дойде работата ще си зареден с енергия и ще гледаш доста позитивно на нещата. Повярвай ми. От полза за мороите е да се глезим.
Ари беше горда. Логиката беше хубаво нещо. Поне когато реботеше в неина полза.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 7:20 am

Лицето му се лиши от веселата емоция лицето му стана сериозно. Тя се приближи той я погледна в очите,като очите му леко се свиха и отпуснаха:
-Разликата между страхотния пазител и просто пазителя не е в това кой се забавлява повече,а в това дали има или няма надгробна плоча.
Отмести погледа и каза:
-Ти си от това поколение,аз съм твърде с...-леко се закашля и после-голяма,за да купонясвам...
Тази дума му бе смешна и не бе в неговия речник. Само лекия му диалект показваше,че знае по-добре руски от колкото всеки друг език:
-За мен забава е да прочета една книга докато наблюдавам учениците как тренират или дори да плувам.

by **Авери Лазар** Нед Сеп 19, 2010 7:34 am

Тя се чудеше защо не я гледа в очите. Но имаше и друг проблем. Нямаше да се признае за победена.
- Ако съм се сдобила с надгробна плоча, то съжалявам, но не съм я видяла. И не възнамерявам да имам такова притежание скоро време. А нима плуването не е компромисен вариант между купон и тренировка? Хем приятно, хем полезно? От всичко и двете страни могат да извлекат плюсове. Признай си. И ти се забавляваш, макар и по твой собствен начин. Освен това - Авери бе тази, която отклони поглед този път. - и аз обичам да чета.
Беше и странно да го каже. Едва ли можеха да я намерят всеки ден по 3 часа на леглото с книга в ръка, но и беше приятно от време на време да се отпусне и да прочете няколко страници. Първия вариант някак не пасваше много на същността и.
- Е? Не съм ли права?

by Sponsored content