Плажа

Може би спахме цял ден. Е, най-накрая се събудих. Водата полюшваше кораба,а Никол спеше в прегръдките ми. Бавно измъкнах ръката си и станах. Отидох до банята за да измия лицето си. След като се върнах при нея ръцете ми все още бяха мокри и няколко капки паднаха да гърба й. При усета на водата тя се размърда и ме замери с възглавницата.
-А, не така, скъпа.
казах като се ухилих
Седнах на леглото до нея и прошепнах в ухото й
-Няма ли да ставаш вече,сладка.
след думите ми нежно проследих дължината на гръбнака й с малки целувки

Спях си най-спокойно, когато усетих капки вода по гърба си. Взех калъвката и я метнах по дей, който ловко избегна удара и ме целуна. Всъщност...целуваше ме. Измърках и се протегнах, а Дей се засмя. Изправих се, като се увих с едно одеяло и го целунах по устните.
- Ето де..Станах, станах.- дръпнах го леко към мен, а той ме прегърна през кръста. Усмихнах се, все още целувайки го. Прекратих допира между нас и влязох в банята, като преди това му намигнах. Там бяха дрехите ми от снощи, които се свеждаха до роклята и чисто бельо. Взех си бърз душ и се облякох. Косата ми бе пусната, а аз бях боса, но пък бях с рокля. Естествено, Дей бе...повече от идеален в предвиждането на нещата и ми показа едни къси панталонки и поради неналичието на тенска, взех неговата. Изгеждах повече от глупаво облечена така, но пък ми бе удобно.
- Е, как изглеждам.- завъртях се, срещайки погледа на Дей. Приближих се към него и го целунах.

-Мм как изглрждаш ли?
повдигнах вежда и събрах устни
-Повече от зашеметяващо.
усмихнах се доволно
-Мисля,че вече трябва да носиш само моите тениски.
засмях се шеговито
-Гладна ли си илии да пристъпваме към основнатча част от "плана" ми?
попитах като я целунах по нослето и прокарах ръка през косата й

Усмихнах се.
- Не съм гладна. Но пък си умирам от нетърпение да разбера какво следва от плана.- обвих кръста му с ръце.
- Ела тук.- целунах го леко по устните, отдръпвайки се. И двамата с Дей се усмихвахме. Можех да остана тук цял ден, стига да съм в прегръдката на гаджето си. След няколко секунди се дръпнах назад и го заобиколих, като докоснах рамото му. Това ми напомняше на действията ми, когато се запознахме. Дръпнах пердетата и слънцето заблестя през прозореца. Присвих очи от леката болка и се дръпнах назад, закривайки прозореца. Бях свикнала, но този път просто не бях подготвена. Пък и без това бе залез, скоро нямаше да имаме такива проблеми.

-Мм защо винаги го правиш?
сключих вежди като застанах пред нея и я придърпах към себе си
-Защо винаги ме подлудяваш така,м?
целунах я доста по-продължително от преди като ръката ми се разходи по бедрото й,а другата я държеше здраво
След като отделихме устните си се отдръпнах малко като я огледах и казах
-М тоалетът ти е идеален за целта ми!

Засмях се на реакцията му. Размърдах леко бедрото си, когато го докосна. Харесваше ми...
- Скъпи, ако целта е това, което си мисля, би ме искал извън този тоалет.- намигнах му преди поредната целувка.
- А ти...няма ли да се облечеш?- погледът ми се плъзна по почти голото му тяло...почти, имаше бельо.
- Нямам нищо против да стоиш и така, наистина. Всъщност, дори те предпочитам така.- сега бе мой ред да прокарам ръка по бедрото му.
- Но ако ще излизаме навън, то би било по-добре да си сложиш нещо.- засмях се.

-Хаха,защо пък да се обличам,аз съм човек без срам.
изпънах леко шия и се засмях шеговито
-Разбира се, че ще се облека.
Отидох до гардероба и взех едни дънки,но не облякох тениска или каквото и да е на горната част от тялото ми.
-Готов съм.
казах доволно,приближих се до нея и бързо свалих шнолата, която държеше косата й
-Вземи си я!
след тези думи излязох от стаята и отидох на носа на кораба като я изчаках да ме последва

За миг го погледнах странно, след което се разсмях.
- Деймън!- извиках след него и се затичах по петите му. Когато излязох в коридора, него вече го нямаше и аз спрях да тичам. Огледах се внимателно и след като не го открих тук, тръгнах към ресторанта. И там го нямаше...Накрая излязох на палубата и го съзрях. Стоеше облегнат на парапета и когато ме видя, се усмихна самодоволно.
- Да те гоня ли искаш?- приближих се малко към него, а той не помръдна.
- Сега накъде, г-н Салватор? Няма да ми избягате...-усмихвах му се предизвикателно. Освен да скочи от палубата, друго нямаше какво да направи. А знаеше, че аз няма да го гоня по вода...Или щях. Може би.

-Сега,сега ще видиш каквао ще стане,сладка.
Взех я с едната си ръка и я преметнах през рамо,а след това я оставих на пода и побягнах към стълбите на кораба.Добре,че беше на брега и нямаше да се наложи да плувам.Слязох на плажа и се спрях за миг като я гледах. Ау,толкова беше сладка, когато е ядосана,идваше с бойни крачки към мен,а аз извиках:
-Много си хубава като си ядосана, миличка!
започнах да се смея и изчаках да наближи малко

Бях ядосана и развеселена едновременно. Крачех бързо и си личеше, че когато го хвана ще му се случи нещо...
- Деймън!- затичах се към него, а той само се разсмя и отново побягна. Беше с гръб към мен и не виждаше какво правя. Това бе моят шанс. Имаше разсителност малко по-далеч от плажа, която силно наподобяваше гора. Мушнах се вътре и тихо започнах да се придвижвам към Дей, който се обърна и не ме видя. Сниших се малко, така че да съм още по-незабележима и зачаках...Той щеше да се приближи рано или късно. Но това не стана и аз се изправих. Чух леки стъпки и се обърнах...

Пристигнах в академията,настаних се в стаята си и реших да се поразходя малко. Разбрах,че Деймън е на плажа и реших да отида и да го посетя. Минах по по-краткия път, който минаваше през нещо като гора.Изведнъж чух стъпки,дали това не беше той?Пристъпих още малко напред и видях някакво момиче.Побутнах я по рамото и когато тя се обърна просто изгубих ума и дума!Не можеше да бъде вярно!
-К-К-Катрин?!
казах заеквайки като се приближих до нея и я хвнаха за раменете

Стреснах се и изпищях от появата на непознатия. Той ме хвана за раменете и аз чак тогава осъзнах какво точно ме пита.
- Катрин ли?- погледнах го неразбиращо, след което се ядосах.
- Хора, престанете с тази Катрин. Не съм нея, нито дори я познавам.- бутнах леко ръцете му, които бяха на раменете ми и срещнах погледа му. А моят точно в този момент мяташе мълнии. Не знам защо се ядосах толкова много от объркването на имената. Може би защото идеята Дей да е влюбен в Катрин, не в мен, ме караше да се ядосвам. Може би затова...Не, не, не. Престани да мислиш такива глупости! Съсредоточи се....Засега върху непознатия.

Изведнъжж чух как Никол изпищя от гората. Втърнах се на там,изскочих пред нея,но се блъснах в някакъв мъж.
-Ти пък какъв си,разкарай с еот нея!
блъснах го и той падна на земята и два лсед като се изправи видях кой е..но..какво по..Стяфан?!
-Стефан?!Ъъъ..какво правиш тук?!
гледах го съвсем неразбиращо,объркано и..съвсем изключих..

Драпнах се леко назад, когато Дей се появи. Но след миг бях тотално объркана.
- Стефан?- погледнах към Дей неразбиращо, но той сякаш не можеше дори да чуе думите ми. Добре...хм...Какво знаех за Деймън? Той....бе Салватор и....О Боже! Братята Салватор! Стефан и Деймън Салватор!
- Стефан!- минах пред Дей, който все още бе в отбранителна позиция.
- Боже, Стефан! Съжалявам!- клекнах до него, проверявайки дали е добре.
- Извинявай, наистина. Не знаех, че това си ти.- усмихнах му се извинително, подавайки му ръка.
- Аз съм Никол Уилямс. Приятно ми е.- изчаках да хване ръката ми, след което щях да се изправя.

Не очаквах такова "топло" посрещане от Дей,но както и да е. Повече се чудих на Катрин,Никол или както се казваше. Щом хвана ръката ми целият изтръпнах.Все още я обичах..
-Мда,Стефан.Приятно ми е.
станах като изтупах дрехите си и й се усмихнах мило
-Здравей,Деймън.Братко.
тидох до него и го прегърнах силно

Добре..не знам какво ставаше вътре в мен,но изпитвах-гняв,радост и..ревност. Сякаш не ми беше брат,а чужд човек.Когато ме прегърна аз го отблъснах.
-Махни си ръцете от мен.
изпуснах се
-Ъм..съжалявам.Не исках да кажа това.
гузна усмивка се прокрадна по лицето ми, след което го прегърнах и казах
-Липсваше ми,братко.
потупах го по гърба,след прегръдката погледнах Никол и не знам защо преплетох пръстите на ръката си с нейните.Може би исках д аму покажа,нещо,а дори и аз не знаех какво.
-Е,вече се запознахте..

Станах от земята. И двамата бяха супер странни. Обърканият ми поглед първо се спря на лицето на Дей, след което се загледах в това на Стефан. Имаше руса коса с малко по-тъмни кичури и пъстри очи. С Деймън не си прилича по нищо....Може би малко по формата на лицето, но само по това. Опитах се да се приближа малко към Стефан, за да разбера дали наистина е добре, но Дей хвана ръката ми преплете пръстите си с моите. Погледнах го неразбираемо за секунда, след което се усмихнах леко и в отговор леко стиснах ръката му. Но не ми хареса, че се държи зле с брат си. Когато останем сами, щях да го попитам какво му става. Не и сега. Вместо това отново вдигнах очи към Стефан.
- Кога дойде в училище?- и двамата братя ме погледнаха за миг. Добреееее....Да го приемем за нормално.

Имаше въпроси, които ме изчждаха..като напромер..защо Деймън се държи така странно и защо по дяволите Никол е пълно копие на Катрин,а да,и защо се държаха за ръце?!Не мога да излъжа,че Никол не ми харесва,та тя си е като Катрин..напълно еднакви..
Приближих се до нея и казах в ухото й:
-От преди час,красавице.
за нещастие Дей чу моите думи и каза нещо от сорта на
"Я по-полека с разстоянието!"
Ясно..ревнуваше я, това и исках да разбера.Дали наистина я харесва.
-Добре Дей,успокой топката.
вдигнах ръце и се усмихнах шеговито
-Ами ти,Никол?

На зададения ми въпрос Стефан се приближи прекалено близо до мен и прошепна в ухото ми, че е тук от около час. Инстинктивно пуснах Деймън и сложих длани на гърдите на Стефан, като леко го бутнах назад.
- Прекалено близо.- засмях се леко, срещайки погледа му. Не исках да бъда груба като го отблъсна на мига, пък и той явно само експериментираше с търпението на Дей. За миг Стефан остана така, а аз не отдръпнах ръцете си, след което и двамата се дръпнахме назад. Но аз не хванах ръката на гаджето си, а се облегнах на едно дърво, скръствайки ръце пред себе си. Определено Деймън се дъжеше странно и дори бих казала, че ревнува. Хм...харесваше ми, че ме иска само а себе си. Но нямаше причина да е груб с брат си заради това. Той просто ми бе симпатичен. Само това. Срещнах погледа на Дей и леко му се усмихнах, за да го уверя, че нищо не е станало.

Това, което направи Стефан преля чашата.От какъв зор трябваше да се приближава толкова до нея,че пък и "красавице" д ая нарича.Не можех да го търпя повече.Трябваше да се махна, защото иначе щях да избухна. Казха на Никол:
-Скъпа,отивам до яхтата...стана ми студено.
намигнах й и лепнах фалшива усмивка като изгледах Стефан..и аз не знам как,но определено не беше дружелюбно
-Ако искаш и ти ела,а Стефан например може да се прибере и разопакова багажа си,все пак само от час е тук.

Погледът ми се отправи към Дей и аз се приближих към него. Хванах ръката му, карайки го да ме погледне.
- Дей...Не се сърди де.- застанах пред него, препречвайки му пътя за бягство. Ако евентуално решеше да направи нещо такова. Наведох се леко към него, скъсявайки дистанцията помежду ни. Целунах го по устните, затваряйки очи, като се надявах това да го успокои.
- Знам, че не ти е студено. но ако толкова си решил да отидеш на кораба, добре. Но нали няма да оставиш Стефан сам?- отдръпнвах се леко, за да го погледна.
- Не сте се виждали от толкова време...Няма ли поне да ни запознаеш?- опитах се да му се усмихна, но си личеше, че ми е ядосан.

Ако си мислеше,че с една целувка ще оправи нещата много се лъжеше.
-О,но той няма да е сам,мила.В твоята невероятна компания ще е.Все пак си толкова крАсива.
нарочно натъртих ан думата "красива"
-За какво да ви запознавам,вие се запознахте.
усмихнах се
-И грешиш,адски ми е студено,ще се разболея.Чао Стефан,а с теб Никол ще поговорим когато решиш да се прибереш.
намигнах й и закрачих напред

Никога не съм очаквал,че Деймън ще се привърже така към момиче и ще я ревнува толкова много.Но все пак,тя бе копие на Катрин.Бе разбираемо.Опитваше се да ме подразни и до известна степен успя.След като се изгуби от погледа ни казах:
-Съжалявам за по-рано.Просто се учдуих.Заприлича ми ан едно момиче.
усмихнах й се невинно
-Това беше скандал между двойка или се лъжа?
попитах като се засмях и бавно се приближих към нея

Останах шашната, че Деймън се държи така...детински! как можеше да ме ревнува от брат си!? Та това е нелепо! Бях му много ядосана...Няколко минути просто стоях и гледах в посоката, в която си тръгна. Идеше ми да отида и да му се разкрещя заради поведението му. Но пък щеше да е още по-глупаво ог моя страна. Дори не бух чула думите на Стефан, които отчаяно се опитваха да стигнат до съзнанието ми в момента. Изведнъж гнева ми се превърна в идея. Добре, щом щеше да изпитва такава адска ревност от всеки, с когото щях да си говоря, добре. Щях да му дам причина да я изпитва! Обърнах се рязко към Стефан и докарах една широка усмивка.
- О, не се притеснявай. Ще му мине.- махнах пренебрежително с ръка и се облегнах на дървото, като отново скръстих ръцете си.
- А това момиче...Катрин...Какво е станало с нея?- наклоних глава на една страна и дори му намигнах. Вътрешно се проклинах заради това, но Деймън си го изпроси.

Определено не бях убеден,че ще му мине скоро.Познавах мнооого добре брат си.
-Ами..не съм сигурен,че трябва да ти казвам.Но ще анправя изключение само, защото просто си ми приятна.
Щом Деймън можеше да се заяжда,аз също го можех,а можех и да му докарам..мм..мноого ядове на главата
-Той бе безумно влюбен в нея,срещаха е тайно..И тя..тя зиглеждаше точно као теб.За това, не се очудвай,ако някой път те нарече Катрин, просто ще се обърка.
намигнах й
-Но,спокойно.Сигурно те обича истински.Което всъщност е странно..Деймън да обича..но както и да е.Общо взето,това е за "Катрин".
облегнах се на дървото до нея и не спирах да се взирам в лицето й, да го изучавам