Плажа

-Подигравай ми се ти.Но за гадже можех да имам труп!
казах троснато като дори не осъзнах кога и какво казах
-Ъм..така де...разбра ме...
започнах да кърша ръце и да се въртя насам-натам
-Ако искап да се прибираме?
чудех се как да отклоня темата

Заковах се на място. Той да не би...да ме нарече...гадже? О, Господи! Боже!
- Деймън....ти...- застанах пред него, като хванах лицето му в ръцете си.
- Не искам да се прибираме. Защото на мен ми е приятно да съм тук с теб. И искам да остана...тук...с...теб.- последните си думи казах като се опитвах да не треперя. Допрях челото си до неговото, затваряйки очи.
- Деймън...аз те...- поех си дълбоко дъх. Не, не можех. Той щеше да се отдръпне. Макар и да знаех, че е така, все пак не можех да го кажа. Усетих как тялото му изтръпва при последните ми думи. Отворих очи и срещнах погледа му. насилих се да се усмихна и се дръпнах назад.
- Научи ме да плувам.- краят със сигурност нямаше да бъде такъв. Но пък той не бе глупак и се бе досетил. Прехапах устна, тръгвайки към вратата на стаята.

Добре,че не каза това,което си мисля,че щеше да каже,защото тогава просто нямам представа как щях да реагирам..
-Ъм сега не ми се плува много.
усмихнах се
-Нека да вечеряме?
хванах я за ръката и я заведох в една стая,там имаше маса за двама и беше украсена с всевъзможни неща..постарали се бяха.
-Надявам се да ти хареса...
казах като я погледнах
-Но преди да седнеш,не мисля,че ще ти е удобно с бански затова можеш да облечеш това.

Засмях се.
- Подготвил си всичко. Благодаря и за роклята, прекрасна е.- взех я и отидох да се преобличам. След около половин час влязох в стаята с новата си рокля и подходящи обувки. Те бяха в стаята, където един от сервитьорите ме заведе. Бях изсушила косата си и сега тя бе тип"Средновековна прическа". Наполовина прибрана отзад, но другата част, предимно къдрици, се спускаха по раменете ми. Липсваше ми само едно от тези чадърчета. Приближих се към Деймън и той се обърна.
- Добър вечер, господине. Ще имате ли нещо против да ме правите компания на вечерята?- усмихнах се и срещнах погледа му.

Беше...прелестна.
-Добър вечер,госпожице.За мен ще бъде чест.
поклоних се и й подадох ръка като й помогнах д асе настани на стола си
-Трябва да отбележа,че изглеждате...великолепно!
потвърдих като доволната усмивка се плъзна по лицето ми
-Искате ли вино?

Прехапах устна в опит да не се разсмея.
- Благодаря Ви, господине. Вие също сте очарователен.- кимнах леко с глава, прикляквайки. Нямаше да правя реверанси, поне не тук. Седнах на стола и Деймън ми предложи вино.
- Благодаря.- усмихнах се и в този момент сервитьорът дойде. Погледах към Дей, за да разбера дали не е подготвил нещо и тук.

-Всъщност има и още нещо.Почакай малко.
казах като станах от стола си, приближих с едо сервитьора и му казах нещо.След около минута зазвуча тази песен. Отидох до Никол и казах:
-Ще ме удостоите ли с честта за един танц с вас,г-це?
усмихнах се на една страна и се взирах в очите й.
-Разбира се,г-н Салватор.-каза тя и стана от стола си като хвана ръката ми.
Отидохме на една осветена част от кораба.Приглушиха светлината и останахме само ние в един осветен кръг. Хванах ръката й и започнахме да танцуваме.

За миг не можех да повярвам, но след това само се усмихнах и станах. Хванах ръката на Деймън и той ме поведе към осветената част на кораба. Всичко бе невероятно. Когато започна танцът ни имах възможността да му прошепна нещо.
- От колко време планираш това? Невероятно е...- удоволствието си личеше в гласа ми. Наистина всичко бе зашеметяващо идеално. Почти можех да кажа, че не е истина.

-Мм има ли значение?
повдигнах вежда и прошепнах в ухото й
Всъщност го бях планирал малко преди да се напия и преспя с нея...Всъщност аз не трябваше да се напивам,но...важното,че сега всичко е наред.
-Наистина се надявам да ти ахресва,по принцип не съм толкова...ъм..романтичен..
започнах да се обяснявам,но бях прекъснат от целувката й

Докато танцувахме той започна да ми обяснява. Беше толкова сладък. И преди да довърши изречението си, го целунах. Затворих очи, наслаждавайки се на допира му. Как бе възможно един мъж да е едновременно толкова внимателен и мил и същевременно опасен и предизвикателен? Не знам как, но ми харесваше. След няколко секунди се дръпнах назад, но устните ни бяха на милиметри едни от други.
- Харесва ми, когато си романтичен...-все още бях със затворени очи.

-Ъх,а аз мразя да съм такъв..ноо както и да е,щомна теб ти харесва..
прокарах пръсти по челюстта й и отново впих устни в нейните.Носехме се в ритъма на песента хванати за ръце и целувайки се.О,колко сладко.Отново се чудя кога станах толкова романтичен.Но пък момичето си заслужаваше.След още няколко минути танц попитах:
-Е,искаш ли да седнем,ако си се уморила или си гладна?

Леко се засмях.
- Не мога да съм уморена в твое присъствие.- намигнах му закачливо, след което го целунах. Всъщност исках само да ме научи да плувам. Но щях да разваля момента. Затова и се отказах да го моля сега.
- Малко съм гладна. Но ако ти искаш мога да остана и да танцуваме.- усмихнах му се. Странно ми бе да бъда съпричастна към романтичната атмосфира. Не бях такава. И ми костваше известни усилия да не махнах роклята, да си облека банския и да помъкна Деймън към морето.

-Щом си гладна да седнем тогава.
казах като се усмихнах и се настанихме на масата
-Радвай се на мига, защото това няма да се повтори.
засмях се.Ами така си беше..не съм романтичен и никога няма да бъда..
Сервитьорът донесе софлето, което аз бях приготвил.
-Надяявам се да ти хареса.
намигнах й и отпих от чашата си с вино

Странно, защо ли наистина мислех, че тази вечер няма да се повтори. Въздъхнах леко, поглеждайки го.
- Всъщност, наистина смятам да се насладя на вечерта докрай.- вдигнах часата си и му казах:
- Наздраве.- отпих малка глътка, след което се заех със суфлето. След няколко хапки вече не ми се ядеше и аз се отказах да го мъча. Започнах да въртя чашата с вино в ръцете си, наблюдавайки я. Накрая я оставих и отново се облегнах назад. Мда, определено не бях от търпеливите. Знаех, че развалям момента, нопък не можех да стоя толкова време на едно място.
- Деймън, ще ме научиш ли да плувам? Знам, че сега не е подходящия момент, но наистина искам.- погледнах го умолително.

-Не искам да рискувам пак да започнеш да се давиш и пак да те спасявам, и пак да изживея този стрес.
засмях се
-Добре,ще те науча.
усмихнах се доволно
-И между другото, много те бива да разваляш момента,но няма проблем.
усмиханх се,станах и отисох до нея
-Е,ще плуваме ли?

Засмях се, ставайки от стола си.
- Знам, че тотално развалих момента, но не съм от типа хора, които могат да стоят часове наред и да гледам влюбено другия.- намигнах му и се замислих. Всъщност, можех. Особено с Деймън. но със сигурност нямаше да му кажа това. Прехапах устна виновно и срещнах погледа му.
- Е, да плуваме.- приближих се към него и го целунах.

-Добре,хайде.
намигнах като я хванах за ръката и я повдох към стълбата на кораба,аз през това време съблякох дрехите си и останах по боксерки
-Ти с роклята ли ще плуваш?Или каквото там ще правиш?
засмях се като започнах нежно да събличам роклята й,след секунди се намираше на земята
-Е,готова ли си?
повдигнах вежда и зачаках отговор

Потрепервах леко при докосването му. Сега вече бях по бельо. Пристъпих колебливо към водата, стискайки ръце в юмруци.
- Обещавам този път да не се опитвам да се самоубия.- засмях се леко, а Деймън най-вероятно ме бе погледнал поучително. Влязох във водата колебливо, като усещах ръката на Дей на кръста си.
- Добре, дотук добре. - но точно в този момент вече не стъпвах на стълбичките на кораба и започнах да потъвам. Деймън ме хвана и аз обвих с ръце врата му.
- Сега вече съм добре.- не мислех, че ще се пусна от врата му в близките няколко минути.

Беше уплашена като малко коте.Стискаше ме толкова здраво,че чак ми пречеше да дишам.
-Спокойно,всичко ще е наред,Държа те, красавице.
усмихнах се и я целунах нежно по челото
-Сега се отпусни на ръцете ми по гръб,аз ще те държа,само се отпусни.Мисли за нещо хубаво и затвори очи.Нали така.
говорех бавно и някак си...отпускащо
Тя се опита да направи това, което й казах, но все още усещах как мускулите й се стягат.Имаше лека вълна,която заля носа й и тя се разскача и развика.Нямаше как да не се разсмея,но добре,че тя не видя.Щеше да се намуси.
-Спокойно,спокойно!
прегърнах я като хванах лицето й с ръка и се фокусирах върху лицето й
-Държа те,нищо не е станало,просто малка вълна.
отместих един мокър кичур, който се спускаше пред очите й и прокарах пръст по челюстта й

Опитах се да се отпусна, но не се получаваше. Тялото ми ту се стягаше, ту се отпускаше. И дори мисълта, че Деймън ме държи в ръцете си не ми помагаше. Когато една вълна заля носа ми, аз се паникьосах. Опитах се да плувам, но и това не ставаше. Отново хванах Деймън за врата и отказвах да се пусна. Той се опита да ме успокои, но аз треперех. Опитах се да дишам спокойно, но и това не ставаше. Бях точно като котка, оставена да плува. Само че аз все още не се борех с всички сили да изляза на сушата...все още. Дадох малко пространство на Дей, за да диша, треперейки.
- Дддобре. А сссега...какво...следва?- заеквах! Не можеше да стане по-зле.

Милата.Беше толкова изпалшена,но не се предаваше.Въпреки, че беше леко смешна,беше и много сладка.
-Добре,виж какво ще направим.Хвани ръцете ми и се отпусни по гръб.Аз ще плувам заедно стеб,но този път наистина се отпусни и дори да те заливат вълни не скачай като попарена, защото така става още по-зле.
Уат дъ...звучах като някой учител..е..аз бях в роляа на такъв
-Готова ли си?Просто се отпусни.
Исках наистина да го направи,затова просто я целунах нежно и продължително като все още я държах в обятията си.

Последната част от инструкциите за оцеляване наистина ме накара да се отпусна. И макар да знаех, че да използва така влиянието си върху мен е подло, то в момента не ми пукаше. Отпуснах се по гръб и той заплува. Няколковълни заляха лицето ми, но аз ги игнорирах. След няколко мига задвижих леко крака и ръце и дори успях да се понеса плавно по водата.
- Ей...успях...-и точно тук ми бе грешката. Задавих се и на Дей отново му се наложи да ме хване.

Най-накрая успя и тогава отново се нагълта с вода.Отново я хванах и казах внимателно:
-Първо правило-Никога не говори и не си отваряй остата докато плуваш.Ще се нагълташ с вода.
казах сериозно като накрая се усмихнах за да не я отчайвам
-Хайде сега,пробвай отново.И не забравяй-не говори и не се разсейвай!И не стягай мускулите си!

Отпуснах се по гръб и се опитах да изпълнявам точно инструкциите му. Но уви, беше ми трудно, защото бях на път да се разсмея. Звучеше точно като мой учител или наставник, поучаващ ме какво може и какво не може да правя. Накрая се получи. Аз плувах! Е...всъщност само не се давех, но и това бе напредък. Изправих се колебливо, опитвайки се да не потъвам и мисля, че дори успях. деймън изглеждаше горд от себе си. Засмях се и май това ми бе грешката. Замахах с ръца, за да се задържа, но на Дей отново му се наложи да ме хване.
- Съжалявам, просто наистина не мога да бъда спокойна и уравновесена в твое присъствие.- прошепнах, срещайки погледа му.

Най-накрая успя.Наистина се чувствах горд със себе си и с нея.Но разбира се тя пак се разсмя и пак се нагълта с вода.Отново се наложи да я хавана,а думите й ме зарадваха.Доволната и крива усмивка заигра по лицето ми.
-Хмм и защо така?Толкова ли съм разконцентрирващ?
повдигнах вежда като доближих устните си на милиметри от нейните,и обвих ръце около кръста й,като едната се спускаше малко по-надолу