Таванът:

Сгуших се в прегръдката му и за миг не исках да продължа с обяснението, защото това, кото щеше да последва щеше да го накара да се отдръпне. Бях убедена...
- Всъщност го намерих случайно. Не знаех какво точно му се е случило, за да умре, но в момента, в който го видях и...трябваше да го излекувам. В такива моменти не мога да контролирам силата си, просто...трябваше.- повдигнах леко рамене и след миг се отдръпнах с крачка назад, хващайки дланите на Раян.
- Деймън е...бившият ми приятел.- сведох глава към земята.
- А аз го намерих в стаята му, легнал на леглото. Когато с него се разделихме стана със скандал и отношенията ни останаха неясни и аз трябваше да говоря с него, за да...не се разделяме с вражда, но...Всичко се обърка и...- гласът ми ми изневеряваше. На моменти потрепваше, а на моменти заглъхваше. На няколко пъти ми се наложи да се прокашлям, за да продължа. Накрая не знаех какво да направя, но се страхувах да не загубя Раян.

Преглътнах сухо. Разклатих глава и се опитах да си проясня мислите. Бившия и приятел... Това не беше на добре.
-Чакай, чакай да изясним. Ти си отишла при бившия ти, намерила си го мъртав, съживила си го... Иии сега той може да влиза в главата ти... Може да види прочете всичко... Може да усети как те прегръщам. - Тръснах отново глава. Ръцете ми този път не ми се подчиниха и сами я пуснаха... Опрях ги в челото си и ми се искаше да си сложа табелка с надпис "Твърде много информация". Това просто не можеше да е истина. Преглътнах отново и не знаех какво да кажа.
-Аз... - Вдишах дълбоко и ръцете ми отново я намерих. Впих поглед в очите и. - Всичко е наред... Мога да се справя с това... Ще се справим... Има ли нещо друго Лис?

Виждах, че му е трудно да го преодолее, затова щях да му спестя частта с целувката засега. Може би щях да му го кажа някой ден, но не и сега. Приближих се колебливо към него и отново хванах дланите му, срещайки погледа му.
- Хей...Всичко ще е наред.- прегърнах го и положих глава на гърдите му. За миг притворих очи, наслаждавайки се на допира му, след което се отдръпнах малко. Някак си щеше да ни се наложи да свикнем с мисълта, че Деймън може да усеща и чувства всичко, което и аз. А това ме плашеше. Не, трябваше да се научим да го контролираме. Да, щяхме.
- Искаш ли да се поразходим?- наклоних леко глава назад, вглеждайки се в очите му. Опитвах се да го успокоя...

-Аз... Да, може... Къде искаш да идем? - Погледнах я нежно. Всичко това ме плашеше, никак нямаше да ми е лесно да приема факта, че друг човек ще чувства всичко което и тя... Всяко докосване, всяка целувка. В момента дори не можех да си помисля, за нещо повече. Сякаш бях с друг човек, а с не с Лиса. Трябваше да знам повече за това, трябваше да науча всичко, а най-вече дали би могла да го контролира, да го изхвръли от главата си, дали знае кога той е с нея, или по точно в нея. Всички тези въпроси искачаха в главата ми един след друг...
-Лис, трябва да ми кажеш повече за това. Можеш ли да го контролираш? Да го усещаш? Да го спреш... Аз... Просто е трудно Лис, да докосвам теб и да знам, че докосвам и някой друг.

Свих устни и се отдръпнах за миг. Срещнах погледа му и за няколко секунди го задържах, след което се загледах през прозореца. Искрено се надявах да намерим решение на проблема или да свикнем някак си със ситуацията.
- Не знам нищо за това, Раян...Не знам как действа, нито как да го контролирам. Не знам как да го спра да стои далеч от съзнанието ми, но мисля, че зависи от него. Ако се опита може да игнорира това, което чувства като фон на своите чувства.- поглатих леко глава и се свих, облягайки се на стената зад себе си.

Поех си въздух със свистене. Това не беше хубаво и то никак. В момента исках просто да намеря въпросното момче, да го убия и да реше проблема, но... Ако умовете им бях свързани това можеше да значи да убия или да нараня и нея, което просто не можех да направя. Стиснах зъби. Добре. Ще докосвам и момче, не вярвам да му хареса особено... Явно никой нямаше да я доволен от ситуацията.
-Добре, дай да изясним. Ти и бившият ти сте с свързани умове. Ти не можеш да му попречиш, не можеш да го усетиш и с една дума си с вързани ръце. И това е само защото си отишла в стаята му и си го върнала от мъртвите... - Млъкнах... Докато повтарях всичко на глас се надявах да свикна с мисълта и да го приема макар че не ми беше лесно. Имах чувството, че пропускам нещо или по-скоро, че не знам нещо. Бях свикнал да се доверявам на шестото си чувство и за това я погледнах.
-Има ли нещо друго, което трябва да знам?

Прехапах устна и се извърнах нервно към прозореца. Не можех да опиша с думи колко гадно ми беше от дадената ситуация. Виждах, че Раян се опитва да се примири с нещата, но му е трудно, а последното му изречение наистина ме обърка. Знаех, че трябва да му кажа и за целувката.
- Да, има...- говорех с гръб към него, наполовина облегната на стената.
- Знаеш, че духът влияе на....психиката. И прекаленото му използване или както в този случай, да върнеш някого от мъртвите, се изисква прекалено много от тази енергия и...това ме прави хсихически нестабилна.- вече силно треперех, затова скръстих ръце пред гърдите си.
- След като той се съживи аз почти умрях от изтощение. Припаднах и не знаех дали ще се събудя, а когато това стана ми идеше да се свия някъде и да се боря със собствените си мисли...- обърнах се ръзко към него и срещнах погледа му за миг. В очите ми се четеше тъга...
- Раян...аз...го целунах.- прошепнах и сведох глава към земята.
- Беше без да искам! И наистина не знаех къде съм и бях уплашена.- очите ми се насълзиха, но аз упорито мигах, за да спра сълзите.
- Съжалявам.- не знаех как да се извиня за последните събития, просто нямах шанс. Но искрено се разкайвах за стореното и не исках да изгубя Раян, макар да не го заслужавах. Не и след глупостите, които правех..

-Целунала си го...? - Дори не знаех дали това трябва да е въпрос, по скоро май беше проклятие... Не знаех какво да кажа. Отръпнах се бавно към стената, докато се опрях на нея. Мислите ми бошуваха в главата ми без да мога да хвана и изкажа никоя от тях. Това не можеше да се случва, не трябваше да се случва... Мислех, че тя е различна... Вярвах. Сега вече всичко ми идваше твърде много и май аз бях напът да припадна. „Стегни се” Гласа, проехтял в главата ми, не търпаше възражения. Трябваше да бъда силен. Изправих раменете си и си отдръпнах от стената. Впих поглед в очите и без да знам какво да кажа.

Свих се, виждайки объркването в очите му. Опитах се да кажа нещо, но не можех да изтръгна и думичка от свитото си гърло.
- Раян...толкова съжалявам...- поклатих глава и една сълза се търкулна по бузата ми. Наведох глава и я избърсах, не исках да ме вижда да плача. Не и за това. Макар да ми се искаше да го прегърна и да му кажа колко много значи за мен и че не съм искала да става така, не го докоснах дори. Накрая, когато той се приближи към мен, не знаех какво да кажа или да направя, за да го убедя, че целувката не е значела нищо. Вдигнах ръка, за да го докосна, но я спрях по средата на движението и я дръпнах назад.
- Наистина съжалявам...- срещнах погледа му, свивайки се.

Сърцето ми сякаш беше спряло да бие. Мислите ми така и не се подредиха, но видях разкаянието и болката в очите и. Видях и сълзата, търкулваща се по лицето и, макар че Лиса се опита да я прикрие. Движението, незавършено и пропита с толкова болка... Направих още една крачка към нея и бавно я притаглих в прегръдките си целувайки я по челото.
-Всичко е наред... - Гласа ми излези слаб... Бях объркан, но мислите ми започнаха да се проясняват... Все пак тя беше събрала смелост да ми каже... Преглътнах и повторих
-Всичко е наред...

Когато той ме прегърна за миг спрях да дишам. Не бях очаквала да го направи, но в следващия момент вече и аз го прегръщах. Обвих с ръце кръста му, отказвайки да го пусна. Ръцете ми трепереха, а главата ми бе на гърдите му.
- Раян...съжалявам...- трябваше ми последната останала воля, за да не се разплача. Толкова ме бе страх, че вече няма да иска да има нищо общо с мен, че дори и сега можех мълчаливо да откачам само при мисълта. След още няколко минути реших, че трябва да го пусна и да му позволя да диша и се дръпнах леко назад, но ръцете ми още бяха на кръста му.
- Никога повече няма да се повтори...Страхувах се, че съм те загубила...- срещнах погледа му и свих устни.

-Знам че съжаляваш Лис... Виждам го... - Плъзнах ръка по косата и и отново я спрях на кръста и. - Знам че няма да се повтори... Вярвам ти. И не се страхувай, било е грешка, разбирам го... - Наведох се внимателно и я целунах. В главата ми веднага изкочи картината как тя целува друг и как същия човек дега е в главата и. Опитах се да прогоня тези мисле, но не ми беше лесно. Въпреки всичко устните ми продължиха целувката, все пак нямаше да се предам. Притиснах я по силно към себе си и лека отръпнах глава, само колкото да я погледна в очите.
-Ще ми трябва малко време Лис... И ще трябва да ми кажеш нещо... Имаш ли все още чувства към него?

Той ме целуна и сърцето ми сякаш едновременно се разтуптя и спря в един и същи миг. Отвърнах на целувката му съвсем нежно и внимателно, но мисълта, че ако Деймън не се съсредоточава, може да усеща това, което и аз, ме караше инстинктивно да се отдръпвам. И въпреки това вътрешната борба между мен и мислите ми накрая спря и аз просто се насладих на целувката.
- Разбирам това...И на мен не ми е лесно да знам, че някой има достъп до всички мои мисли и чувства.- целунах отново Раян, но съвсем за кратко и се дръпнах.
- И всички мои чувства към него са изчезнали, сега сме просто приятели...И свързани от невидима нишка, която се получава като съм го върнала от смъртта, но това е всичко. Имам чувства само към теб.- прокарах върха на пръстите си по бузата му като внимавах с всяко докосване.

Усмихнах се при отговора и. Нямаше как да ме зарадва повече от това в момента освен ако не кажеше че всичко е било някаква кофти шега но не се и надявах на това. Пожледнах я дяволито. Двигнах я леко и отново я целунах. Щях да забравя... Просто шях да изключа всичко това от мозъка си доколкото бе възможно. Ръцете ми обиколиха нежно шията и. Внезапно си спомних нещо, но не бях сигурен дали идеята е добра. За това казах.
-Е малката, какво ще правим сега? И не казвай аз да кажа, настаявам дамата ми да реши.

Засмях се и наклоних глава на една страна.
- Може...да се разходим.- намигнах му. Дръпнах го леко за ръката към себе си и отстъпих назад. Пуснах го и отидох до вратата, облягайки се на рамката и.
- И не съм малка!- усмихнах му се предизвикателно и зачаках, за да видя какво ще направи. Беше намислил нещо, това бе сигурно, просто не знаех какво. А си умирах от любопитство да разбера...

Засмях се.
-Напротив хлапе, малка си. - Приближих се до нея и я вдигнах на ръце. Завъртях се и и се ухилих. Вятъра от завъртането беше разрошил косата и, но аз няхам намерение скоро да я пусна да слезе на земята.
-Та къде отиваме малката? Къде искаш да се разходим? - Наистина ми беше доста забавно, за мен тя беше като малко дете. Наведох се напред преди да е отговорила и я целунах бързо. Ръцете ми бяха заети да я държат във въздуха, но все пак успях да и предам цялата си страст с тази целувка. Погледнах я, очаквайки отговор.

Той ме вдигна във въздуха и аз веднага се свих в прегръдката му. Не че ме бе страх от височини, просто не исках да ме носи, за да не му тежа. Но преди да успея да кажа каквото и да е, той ме попита къде искам да отидем. След което последва целувка. Но не обикновено, а акава, от която може да ти се подкосят краката. Добре...в този момент наистина му бях благодарна, че ме държи. Отвърнах на меките му устни, прокарвайки ръка през косата му. Никога нямаше да свикна с това, винаги, когато той ме прегръщаше или целуваше, по кажата ми сякаш пърхаха пеперуди. В това отношение наистина си бях като хлапе.
- Не съм хлапе.- изплезих му се и се засмях.
- А с теб може да отидем до...-замислих се за миг.
- Плажа?- вдигнах едната си вежда, гледайки го въпросително. Но този път аз го целунах точно преди да отговори.

Засмях се тихо.
-Знаеш ли права си... Ти не си хлапе. Ти малко сладко бебче. - Този път смехът ми беше силен, а нацупената и физиономия просто ме разбиваше. Размърдах ръцете си и се престорих, че я изпускам, но след миг отново я притиснах към гърдите си. Наистина всичко това ми беше забавно, особено изражението и.
-Добре... Ще ходим на плажа... - Бързо смених темата, за да не ми се вбеси, че се престорих за изпускането, но май нямаше да ми се размине толкова лесно... Явно все пак щях да си го отнеса. Плъзнах ръка по косата и, отново надявайки се да я разсея, но изражението и ми подскаваше, че не се справям с задачата...

- Раян!- почти извиках, когато се направи, че ме изпуска. Свих се инстинктивно и обвих с ръце кръста му, в случай, че наистина ме изпусне. За миг повярвах, че ще падна, но след това се ядосах на приятеля си.
- А аз съм била бебе...-свих краката си в колената, принуждавайки го да ме остави на земята. Знаех, че това със сигурност не можеше да го накара наистина да ме пусне, но поне можех да изразя желанието си да стъпя отново на твърда земя.
- Ще видиш ти какво ще ти се случи...- засмях се леко и се опитах да го гъделичкам. Знаех, че бе глупава идея и най-вероятно нямаше гъдел, но какво друго можех да направя? Когато той не помръдна, аз се дръпнах назад, в случай, че решеше да пробва дали аз имам гъдел. Защото ако разбереше това, щеше да ми се наложи да бягам...
- Добре, да вървим на плажа.- изплезих му се и го повиках към себе си с пръст, гледайки го предизвикателно.

-Мм добре. Така значи, а малката? - Дяволит пламък се промъкна в очите ми. Аз нямах гъдел, но може би Лиса имаше... Приближих се бавно към нея, като хичник който следи плачката се. Не ми се наложи да я дебна много дълго и с един плавен скок я притиснах към стената. С бързи движения започнах да я гаделичкам оставяйки я да се извива в ръцете ми в безуспешни опитит да се освободи.
-Яя кой си имал слабо място. - Ухилих се до ушите и се отръпнах. Вдигнах я отново на ръце и я понесох към плажа.

- Не...- извих се в ръцете му, опитвайки се да хвана китките му, но той бе по-бърз и по-силен от мен и нямах шанс. Свивах се и се извивах в безуспешни опити да се освободя. Но така и не успях, той ме бе притиснал и колкото и да се мъчех, нямаше как. Накрая той спря, а мен коремът ме болеше от смях. И преди да успея да направя каквото и да е, той ме понесе към плажа.
- Раян!- засмях се и се свих, така че да му е по-удобно да ме хване.
- Само не ме изпускай, моля те.- изплезих му се и игриво го целунах по бузата. Предполагаше се, че няма да влизаме във водата, защото и двамата нямахме бански, но можехме да вървим по пясъка и да си говорим. Всъщност...звучеше ми доста добре.