Таванът:

by **Алис Денвърс** Пон Юли 05, 2010 7:11 pm

Тове бе таванът.От прозрцете му се виждаше цялата академия.
Таванът: PoshLoft

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 5:15 am

Никакво учене докрая на деня.Само почивка и мързелуване.Това смятах да правя.Нахлузих слушалките в ушите си и се заслушах в до болка познатите гърмящи звуци на любимата ми рок банда.Не бях сменяла плейлистата си от доста време насам и знаех всяка нота от песента,която звучеше.Тананиках си ,защото наоколо нямаше никого.Всички бяха в час.Навръщане от тренировачната зала,бях минала през столовата и сега хрупах ябалка.Пльоснах се на единия от диваните и се загледах в мрака навън.Всичко тънеше в сенки и изглеждаше някак призрачно.Но на мен си ми харесваше.Връзваше се с настроението ми ,а и след 15 години прекарани тук,свикнах.Останах така заблеяна в нищото,а мисилите ми както обикновено си летяха наляво-надясно без особена цел.Бях объркана –нещо съвсем обичайно за мен.След близо час прекаран така,вече усещах умората да надделява.Но и да заспях тук,нямаше да преча на никой.Тук рядкo идваха ученици.

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 6:41 pm

Най-накрая поредната мисия бе приключила.Не исках да се прибирам в стаята си.Понякога тези четири стени ме задушаваха.А и след мисиите обикновено съм в мрачно настроение и затвореното пространство само усилваше чувството на поттиснатост.Вървях из коридорите на училището без особена цел.След кратко лутане се озовах на тавана.Едно от любимите ми места-рядко посещавано,а и гледката ме удивяваше и винаги ме караше да се чувствам спокоен и за миг откъснат от проблемите.Докато не чух хъркането,не я забелязах.Беше се проснала по гръб върху дивана и сладко си похъркваше.Изостреното ми вампирско зрение веднага долови чертите и.Беше Алис.Трябваше да съм и инструктор ,но заради мисията извън кампуса я бяха поверили на друг.
Приближих се до нея и извадих слушалките от ушите и.
-Алис,тази песен е по-стара и от мен.-казах и като я сръгах в ребрата.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 7:08 pm

Сънувах сладки сънища. Всичко беше прекрасно. В съня ми звучеше някаква песен, печах се на слънце - нещо което рядко се случва, а наблизо се чуваше и звука наподобяващ хъркане, които издаваше вятъра. И всичко това се развали от леко познат мъжки глас, които ме изтръгна от унеса с едно единствено изречение.
- Тази песен е по-стара и от мен.
-Какво? Как? Ако пак обидиш плей листа ми лошо ти се пише! - разкрещях се в полусънно състояние. После най-после се огледах. Майкъл стоеше пред мен. Щеше да ми преподава, но нещата малко се оплескаха. - Оу - оповестих аз. Осъзнах, че съм изреагирала малко пресилено. Направих опит да стана и се изтърсих от дивана. Е повече не можех да се изложа. Или поне така се надявах.

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 7:17 pm

Пльокна се на земята като презряла круша.Все същата непохватна Алис ,която познавах.През малкото време ,в което се познавахме ,се бях убедил в две неща:първо –беше си доста спъната,второ-имаше слонски апетит и успяваше да погълне неизмерими от прост кантар количества храна.
-Някой трябва да ти опави плей листата.От кога не си сменяла тези песни?-повдигнах вежда аз.Усмивката ми се разтели от ухо до ухо и малко по малко започнах да забравям за мисията ,от която туко –що се бях върнал.
-Ал,какво търсиш тук?Само не ми казвай,че се любуваш на гледката-засмях се и и подадох ръка,за да се изправи

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 7:23 pm

Изгледах го гневно. Как смее?
- Песните ми са си страхотни! - казах му. Отблъснах протегнатата към мен ръка и станах абсолютно сама. После кръстосах ръце пред гърдите, изгледах го победоносно и отговорих на въпроса му.
- Тук съм за да мързелувам. И да поспя. И ти ми пречиш да си изпълня задачите. Да има някаква причина да ме будиш? - В погледа ми се четеше предизвикателство. "Измисли сносно обяснение. Ако можеш!" Липсваше само да му се изплезя. Подтиснах този импулс и се ограничих с тихо потропване с крак.

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 7:31 pm

-Предполагам ,ако седна до теб ,ще ме изриташ.По кисела си от лимон залят с оцет-заключих все още ухилен от ухо до ухо
-Обадиха ми се по телефона и ми казаха ,че някаква чайка се е заклещила на тавана и квичи като пред умиране.Някой трябвало да я избави от мъките и`.Но ,когато дойдох ,се оказа,че звука не е от умираща чайка,а от твоето хъркане.-захилих се още по-силно.
Физиономията на Алис в този момент беше само за снимка.Сякаш туко-що някое такси бе изпръскало с кал чистоновата и` бяла рокля.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 7:44 pm

Изскърцах със зъби от яд. Но после ми хрумна друга идея. Щях да го издразня много повече, ако покажех, че греши. Лепнах си миличка усмивка. Личеше си, че се преструвам, но това беше нарочно. Нямаше да е толкова забавно, ако си изиграех ролята перфектно.
- Аз? Кисела? Не е възможно да говорим за едно и също аз! - възкликнах с широко отворени очи. Видях обърканата физиономия на Майкъл и продължих. Вътрешно подскачах и виках "Ха! Видя ли? Видя ли?", но външно продължих с лъжливата сладост. - Какво ще правим, ако наистина има ранено птиченце? - Хванах ръце зад гърба си, наклоних глава на една страна, направих сълзлива физиономия, способна да спечели всекиго, и започнах да се завъртам леко. Първо на едната, после на другата страна. - Нека да проверим!
Нямаше начин да ми откаже.

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 7:56 pm

В този момент приличаше на малко дете,което се молеше за близалка .Но нямаше да си поддам на малката и` импровизация.
-Ал,ако не си забелязала,веднага щом се събуди ,сразяващия кръвта звук изчезна.-казах аз с престорена учтивост
Приличахме на актьори от сапунена опера.И двамата въплатили се в образите си ,достойни да бъдат номинирани за Еми в категорията най-добра главна мъжка и женска роля.
-Трябваше да ти го кажа още първия пък ,когаго те срещнах-продлжих и направих драматична пауза за повече ефект.-...когато спиш...трябва да го кажа...когато спиш,ти ...хъркаш.Като дъскорезнеца.Толкова силно ,че еколозите мислят,че морж се е заклещил и умира в адски мъки...-довърших .Бях напът да избяхна в смях ,но се сдържах.Да видим какво ще измислиш сега ,Алис!-казах си наум,доволен ,че я затапих.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 8:03 pm

Смяташе, че ме е затапил. Личеше си по доволната физиономия. Ах с какво удоволствие ще я изтрия от лицето му...
-Дъскорезница, а? - попитах, но не дочаках никакъв отговор. Направо продължих. - Е по добре от десет бормашини пробиващи дупки в стомана...не мислиш ли?
Бях горда. Дори не се засмях. Само доказвах, че мога да се справя и със словесните битки. Поклатих глава, сякаш само спомена за подобен звук ми причинява ужасяващо главоболие.

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 8:17 pm

-Ех,Алис, значи стаята ти все още е в близост до работилницата и чуваш бормашини.Горката.Това обяснява защо спиш тук-продължих с импровизацията.Знаех какво се опитва да направи тя,но аз не се давах лесно.Обичах предизвикателствата,а словестните битки с Алис Денвърс бяха едни от най-трудните.
-Не се безпокой.Твоето хъркане ще принуди работниците да се изместят и така ще можеш да спиш на спокойствие-казах и аз и прехапах устна.
Щях да избухна в смях,но не бих и доставил това удовлствие и се сдържах

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 8:24 pm

Не се отказваше. Знаех, че Майкъл е костелив орех, но чак пък толкова не очаквах.
- Знаеш ли, мисля, че си прав. Може и да успея да ги прогоня, но без усилвател няма да стане. - "Не се хили!" скастрих се сама и поех дълбоко дъх, за да се успокоя. - Но ако се сменим ще е по-лесно. Ти ще прогониш работниците. Те няма да знаят, кога са включили бормашините, защото твоето хъркане ще заглуши всякакви други звуци. А аз ще дам на съседите ти малко почивка. Сигурна съм, че след целонощна пезпощадна атака на тъпанчетата им вече са почти глухи. Едва ли ще чуят нещо толкова тихо като дъскорезница...
Свих рамене и отново се усмихнах мило. Скоро щеше да се откаже.

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 8:53 pm

-Добре,печелиш!Хъркам по-силно.Като всяко друго нещо и в това съм по-добър от теб-на лицето ми зацъфтя ленива усмивка
Спечели битката,но войната е за мен-казах си и се облегнах на дивана.
-Като заговорихме,колко по –добър съм от теб,какво ще кажеш да постреляме с лък?Убеден съм,че ще ти натрия носа.-подкачих я
Все още изглеждаше самодоволно,но знаех,че стрелбата е нещото ,в което съм най-добър.Аз и лъкът бяхме като Алис и хъркането -неразделни

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 8:59 pm

Победа! Понякога е хубаво да не се справяш с нещо. Като с хъркането. Вече доволна и спокойна заради победата обмислих предложението му. Стрълбата не ми беше много силна страна, а Майкъл сигурно може да изстреля две стрели една след друга и втората да сцепи първата на две абсолютно симетрични половини. Ако исках да подобря уменията си в тази област той беше човека.
- Добре! - казах и тръгнах пред него. После се обърнах за секунда. - Само да не захъркаш!

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 9:07 pm

-Хайде дъскопезнице,да те видим какво можеш-казах и тръгнах към вратата
Горката.Щеше да падне позорно.
-Добре ,че съм красив.Така,когато падаш,загубата няма да е чак толкова убийствена за теб.По простата причина ,че вниманието ти ще е привлечено от моите очи ,а не от простреляната гарга,който ще пронижеш вместо мишената.-смигнах и и се ухилих
Да видим как щеше да реагира на това мое изказане.С импровизация стил Алис Денвърс или някоя крива усмивка като от реклама на паста за зъби

by **Алис Денвърс** Съб Дек 11, 2010 9:03 pm

Това бе любимото ми място -идвах тук, когато исках да избягам.От прозореца му се виждаше цялата Академия, която по това време на годината си беше истинско зрелище-отрупана в бяло и само тук-там някоя пътечка прорязваше снежната покривка.
Той все още държеше ръката ми .Имах късмет, тъйкато не си носех ръкавици.
Минавахме по коридорите, необичайно пусти и заглъхнали.Той се бе оставил изцяло в мои ръце и му бях благодарна.
Така изминахме няколкото стълбища делящи ни от таванското помещение.Когато стигнахме вратата , дяволита усмивка озари лицето ми.Той изглеждаше озадачен.
Натиснах голямата метална дружка, която изкърца при моето движение и отворих вратата.
-Тадам!-оповестих аз
Не бе кой знае какво , но топлия въздух и меките дивани изглеждаха още по-примамливо след малката ни разходк навън.
-Е, какво мислиш?-попитах го и се пльоснах на единия от диваните
-Ако не ти харесва, мога да те заведа другаде...-отбелязах аз и му хвърлих изучаващ поглед
Не можах да разгадая изражението му, но това си бе нормално за мен.Никога не съм можела да го правя....

by **Catcher Block** Съб Дек 11, 2010 9:28 pm

Момичето ме завлече нагоре по едни стълби и се спря пред врата с метална дръжка. Тя я натисна леко и вратата с жално изскърцване се отвори. 'Тадам" извика тя и аз можех да усетя как топъл въздух идващ от стаята ме обгръщаше и примамваше да влезна. Прекрачих прага с плаха стъпка, а тя вече бе в прегръдките на един от многото меки и примамливи дивани в стаята. Алис ме попита за мнението ми, а аз бях като онемял. Можех единствено да се движа и да вдиишвам топлия въздух, напомнящ ми на уютните Коледи, прекарани със семейството ми. Дампирката не бе сигурна дали мястото ми се е понравило и отново си предложи услугите да посетим някое друго място, но аз пренебрегнах думите й и се строполих в близост до нея. Тялото ми се бе отпуснало в заслужена почивка и можех да завържа що годе смислен разговор.
-Страхотно е. - казах с усмивка. - Избрала си много подходящо място, а да ми разкриеш същността на Академията. Това място сякаш приканва всеки един от обитателите да се чувства така сякаш е част от едно голямо семейство.

by **Алис Денвърс** Съб Дек 11, 2010 9:44 pm

Засмях се на последните му думи и останах доволна , че харесва мястото.Всъщност как няма да го хареса човек?Топло, с меки дивани и хубава гледка...
-Радвам се-казах аз
-Едва не те убих, а знам само името ти.-отбелязах -Хайде!Разказвай.Кой вятър те довя насам.Имам предвид не конкретно в стаята,а в Академията-ох, пак бях започнала да ги ръся едни.Сигурно вече се чудеше какво прави в една стая с откачалка като мен...
Излагането с пълна пара ми бе стихия.Веднъж отворех ли си устата , можех да кажа глупости , за които човечеството не е подозирало дори...Ако някой направеше филм за живота ми, той щеше да носи заглавито"глупостите на Алис Денвърс" в две части.Една нямаше да успее да илюстрира всичко, което излизаше от устата ми.
И благодарение на тази ми част от характера, червенината не спираше да избива по бузите ми.Грим не обичах да нося, затова тя изглеждаше твърде явна.Надявах се само той да не я забелязва или дори да я вждаше, да я отдаваше на сковаващия студ отвън, който бе успял да прибере сичко живо на топло.
-Е, нека започна отново.Та.Как се озова в Академията?-този път прозвуча добре.

by **Catcher Block** Съб Дек 11, 2010 11:38 pm

Заех се да отговарям на въпроса й, който го бе задала два пъти. Явно не се чувстваше достатъчно убедена първия път. Или може би бе забравила, че ме е попитала вече. Тази мисъл ме накара да се засмея, надявайки се тя да не ме помисли за груб. Но всъщност аз като се замисля през целия ден се бях смял. Тя явно оказваше такова влияние.
-За точна причина не мога да се сетя. - бяха първите думи излезли от устата ми. - Предполагам, че ми бе писнало да вардя морои, редом с баща си и реших да предам наученото на бъдещи пазители. Пък и винаги съм искал да бъда в близост по-скоро до дампири отколкото до морои. А и казаха, че заплащането е добро. - засмях се за пореден път. Не бях сигурен дали изобщо ще ми плащат тук, но нямаше особено значение за мен. - Впрочем учебната година не е започнала все още, нали? За да мога да не бъда в разрез с учениците, както и с пазителите. - усмихнах се, надявайки се тя да разбере какво имам предвид. Не исках ни най-малко да се намесвам в тренировъчния процес на другите пазители. -Добре, споделих ти, сега е твой ред. Искам да те опозная, отдай ми тази чест. - казах с усмивка и вперих поглед в очите й, които бяха толкова дълбоки, та чак се изгубих в тях.

by **Алис Денвърс** Съб Дек 11, 2010 11:52 pm

Изслушах го с интерес , а после дойде и моят ред да разказвам.
-Моета история не е нищо особено.Не съм излизала из пределите на щата макар да си умирам за едно задгранично приключение.Има си причини да е невъзможно и едната е ,че нямам паспорт...Не познавам родители те си.Е, така поне няма кой да ми казва кога да си лягам и да пия рибено масло.Компенсирам обаче с инструктор, който отлично върши тази работа-казах на кратко.
Това с родителите не ми беше любимата тема.Но се бях научила да живея с тази част от историята си.А като споменах Мат се чудех къде ли се е запилял...
-Друго интересно май няма.Както сам виждаш не съм от най-интересните...О, да!Забравих имам си хоби-да прострелвам пазителите.-започнах да се смея
Надявах се да разбере шегата ми.Все пак не беше първия път , в който уцелвах пазител.Майкъл се бе разминал с разрошена прическа и малко количество адреналин, но без сериозни наранявания и опасност от ампутация.
-Как е ръкатати?-попитах все още загрижена и сведох поглед към ръцете му
Хванах рънената и я придърпах към себе си.Отново почувствах топлата му кожа и се заех с изучаването на дланта му.

by **Catcher Block** Нед Дек 12, 2010 12:11 am

Тънокоската ми сподели, че е израснала сама и за мечтата си, ако бих могъл така да я нарека, да попътува малко. Дори ми призна за хобито си, а именно прострелване на пазители. Засмях се за пореден път, но това ме наве на мисълта, че се е случвало и преди. Бях на път да си отворя устата и този въпрос да я връхлети, но тя бе по-бърза и ме попита за ръката ми, като я хвана и започна да я гледа така сякаш е научен експеримент.
-Не се притеснявай, не е болка за умиране. - прошепнах й нежно и пак се засмях. - А между другото ... споменавайки 'хобито' си ме навя на мисълта, че не се случва за първи път. Прав ли съм?

by **Алис Денвърс** Нед Дек 12, 2010 12:22 am

-Ами...-опитах се да си придам ангелски вид-той започна!Работата е там, че той е прекалено самовлюбен-Мисли си, че е център на вселената .Аз не обичам такива хора и затова реших да раздам малко правосъдие.. с лък и неточен мерник.-одясних набързо
Онзи ден на стрелбището все още изплуваше в съзнанието ми.Пазител Глас и високомерието му ме бяха изкарали извън релси.За моя радост Матеас се бе справил с Майкъл.Не беше много отдавна денят , в който двамата се сбиха, а аз и съквартирантката ми се опитахме да ги разтървем.От този ден нататък Майкъл не се занимаваше с мен и бях ужасно благодарна на Мат за това.
-Ти не би ли прострелял някой, който се държи меко казано като фазан-това сравнение бе първото , което ми хрумна и трябва да призная доста добре пасваше на русия ми приятел.-Туко-що убидих фазаните...-отебелязах
-А ми твоите хобита?-попитах го любопитна да разбера още за него
Изглеждаше интересен и до някъде загадъчен...обичах загадъчното.

by **Catcher Block** Нед Дек 12, 2010 12:41 am

Тя заговори бързо и .. гневно. Даже стигна до там да се извинява на фазаните, което беше поредното нещо на което се разсмях. Какво ми ставаше? Държах се като някакъв хлапак. Предполагам или бе от мястото или от Алис. Не изглеждаше лошо момиче, по-скоро обичаше да говори много и то все неща, които не обмисля. Спонтанността е хубаво нещо, ценя такива хора, но в нея имаше и нещо друго, което все още не знаех. Тя ми зададе поредния въпрос, този път бе относно хобитата ми, което малко ми затрудни.
-Виж, аз не се спирам много на едно място, или поне преди бе така. Мороите, които пазехме се налагаше често да сменят местоположението си, за това рядко можех да развивам хобита. Макар да обичам природата и не малко пъти да съм я запечатвал под формата на снимки, не бих нарекъл това хоби, а просто увлечение. - казах с насмешка. Игра на думи бе нещо, което правех щом бях нервен. Но къде бе източникът този път? - Впрочем, мога да пея ! - добавих аз и се зачудих дали да не й изпълня нещо.

by **Алис Денвърс** Нед Дек 12, 2010 12:57 am

Никога през живота си не съм можела да пея и по един благороден начин завиждах на всички, владеещи този талант.Аз самата отворех ли уста...ами да речем, че всички птици и хора се евакуираха , а природозащитниците идваха да видят какво става, защото мислеха, че пиян морж бива раздиран от родилни мъки.
-Ами хайде изпей ми нещо.Аз ти демонстрирах моето хоби, сега е твой ред.-продължих да се смея
Макар заниманията ни в свободното време да се различаваха корено и двете си бяха интересни...Е, стрелбата по невини хорица водеше с едни гърди, но това бяха подробности-
Продължих да го изучавам с поглед , чудейки се какво ли се върти м главата му.Всъщност нямаше много за чудене.Едно беше сигурно, убедена бях, че смята ,че нещо ми хлопа.Всъщност всички смятаха това..А и аз самата го чувах как потропва , когато тичах..
Но в крайна сметка, щях да съм много скучна, ако не бях такава каквато съм.Ох!Дори сама не успявах да разбера мислите...ето затова бях на мнение, че мисленето не е хубаво нещо.Води само до проблеми.
Наострих уши и зачаках той да ми изпее нещо.

by **Catcher Block** Нед Дек 12, 2010 1:10 am

Тя ме подкани и това прогони всичкото съмнение. Трябваше ми само около секунда, за да измисля коя песен да представя на вниманието й. О да, сетих се за една подходяща.
-Добре Ваше Стрелбище - казах аз с лек поклон както правят придворните и се засмях отново. След като се изправих запях. След края на песента се поклоних повторно и се надявах да не се е стреснала от текста.
-Е, как ти се стори? Малко фалшивичко, а? - казах аз, макар знаейки, че думата 'фалшиво' не може да се използва по адрес на някого с фамилията Блок. Нервно затропах с крак очаквайки отговора й. Навярно този път ме интересуваше мнението на човека отсреща. Или по-точно на дампира отсреща.

by Sponsored content

Таванът:

Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът:

Re: Таванът: