Re: Таванът:

by **Алис Денвърс** Нед Дек 12, 2010 1:32 am

Само след минути желанието ми бе изпълнено и приятната мелодия започна да се лее от устата му и да изпълва въздуха около нас.Останах зяпнала, защото гласът му бе ...смразяващ.Сега вече моето хоби изглеждаше нищо.Всъщност то кога ли е изглеждало като нешо?С таланта ми човек се раждаще и не му трябваха специални умения.Лесно се и осъвършенстваше..Докато неговия..
Когато песента свърши, все още гледах като втрещена.Думите му нахлуха в съзнанието ми и аз се вкопчих за тях като удавник за спасително въже.Опитвах се със сетни сили да изляза от транса , в който ме бе вкарала песента.
-Фалшивичко?!-възкликнах изумена от думте му-Направо ми скри топката!
Ох!Продължавах да ръся с глупости.Този път бяха верни.Наистина го мислех..
-Ти..и ...олее...и....тогава....!-трябваше да замълча, защото не можех да формулирам изречението си правилно.Май трябваше да ме върнат в първи клас..или това май обхващаше материала за трети?...
-Беше уникално-успях да кажа след кратка пауза-имаш много красив глас.
Опитах се да звуча като някой експерт, но май не ми се получи много добре
-Аз ъм...-съвсем се обърках, нещо с емоциите ми не бе наред...

by **Catcher Block** Нед Дек 12, 2010 1:46 am

Начинът, по който отговори на въпроса ми бе неочакван. Очевидно тя бе изумена и използва израз като 'скри ми топката', което предположих, че означава нещо добро. А веднага след това те говореше така сякаш си бе глътнала езика. Едвам можех да разбера откъслечни думи, но едва ли от устата й бе излязло нещо различно от дочутото. Тя като че ли се опомни и промълви, че съм имал красив глас. При което кракът ми спря да играе канадска с пода и застана мирно до другия.
-Благодаря ти. Мнението ти значи много за мен. - смигнах й с усмивка. - Но все пак, бих желал да ме научих как да целя сполучливо пазители. - засмях се. Нейното хоби не бе за изпускане, нито пък бе тя.
-Би ли желала да ми разкажеш как си прекарваш времето, когато нямаш часове. Пропусни частта с лъка, това вече го знам от личен опит. - прикрих с ръка устата си, понеже поредната усмивка бе на лице.

by **Алис Денвърс** Пон Дек 13, 2010 9:11 pm

Как прекарвах времето , когато нямах часове?..Хъм, съквартирантката ми би казала , че запълвам свободните минути със спане и ядене.Не бе далеч от истината.Хванех ли плюшеното мече, можех да изкарам...хъм, към двадесет и два часа.Да, това бе рекордът ми постигнат след тринадесет часа купонясване, престой при директорката и шест часа обществено полезен труд, под формата на сортиране на папки по азбучен ред, удължен на седем часа, след като пропуснах буквата "п" и я лепнах след "с"...Друго, с което оплътнявах времето си бе говоренето...Вземех ли думата, не я пусках лесно.Сякаш тя бе добре препечен кренвирш, а аз изгладняло и мокро улично куче.Което ми напомняше, че в момента не казвах нищо....Това не бе нормално за мен.А защо не казвах нищо?!На какво ли се дължаха обърканите ми емоции...твърде сложни въпроси за моето така блокирало съзнание.
-Ами....-започнах аз, съвсем изгубила дар слово.-Нищо интересно.От тренировки не ми остава време за много извънучебна дейност.
Затършувах из архивите на съзнанието си и се опитах да намеря някой достатъчно добър отговор ,след който да не ме мисли за говореща поспалана...
-Хъм, говорещите поспалани не се ли наричаха сомнанбулки?Не , определено не звучи добре в женски род.-изведнъж осъзнах, че съм изрекла последните си думи гласно.-Олеле!
И ето отново червенината обхвана бузите ми и се сдобих с цвят, за който доматите биха ми завидели..Ярък и ...конфузен.
Е, ако до сега не ме е мислил за откачалака, то вече определено го правеше.Защо винаги се излагах , когато най-малко трябваше?! И защо ми пукаше толкова?!
Твърде много въпроси Алис, твърде много-често казваше учителката ми в първи клас.Точно сега думите и отново прокънтяха в съзнанието ми като ехо в празна стая...

by **Catcher Block** Вто Дек 14, 2010 2:41 am

След известно мълчание, Алис най-после продума. И то какви думи. Тя твърдеше, че от многото тренировки време за друго не й остава. Не бих желал да й лепна етикет 'лъжкиня', но да речем, че ме осени странното чувство, че тя премълчава нещо. Но кой съм аз, че да съдя хората? Изборът си бе неин, а и явно водеше някаква борба вътрешно, защото изведнъж започна да говори за сомнамбули и как думата не звучала добре в женски род. При което явно се усети и отново си придоби червеникавия цвят. За един ден можех да се закълна, че колкото пъти аз се смях, тя толкова се изчервяваше. Реших, че по-червена от това няма накъде и сметнах да прекрача границата с една ... прегръдка. Приятелска прегръдка.
-Хайде да ми обещаеш, че повече няма да се изчервяваш, става ли ? - казах, когато ръцете ми я бяха обвили леко.

by **Роуз Хатауей** Вто Дек 14, 2010 5:18 am

Бях нова в Академията и реших да се поразходя и да поразгледам,а бях чула,че от тук се вижда цялата Академия нещо,което исках да видя от както дойдох ... Погледнах през прозореца и видях цялата Академия изглеждаше като излязла от приказка .. толкова беше хубаво това място и реших,че ще го посещавам честичко,когато реша да размишлявам и да се усамотя ....
Когато отидох на тавана обаче имаше една двойка-момиче около 15 или 16 годишно и мъж които ми изглеждаше доста по-голям от нея,но той беше с гръб към мен и не можах да видя лицето му,но успях да зърна момичето беше нежно и хубаво и май я бях виждала и преди,но не можех да се сетя къде ... когато те ме забелязаха и се обърнаха към мен,а аз се почувствах некомфортно защото ги прекъснах ... а мразех когато се налагаше да прекъсвам някого .. о-о-о-о-о колко съм завеяна ... не трябваше да идвам тук,но откъде да знам,че има някои ...
Усмихнах се и на двамата и ги поздравих със :-Здравейте!-боже колко съм заблеяна не ги познавам,а го поздравявам със "Здравейте" да определено днес не ми е ден.

by **Алис Денвърс** Вто Дек 14, 2010 7:42 pm

В еди момент седях и се чудех как можех да изръся толкова много глупости за няколко часа, а в следващия той ме прегръщаше.Странно наистина , но не неприятно.Даже напротив...Ох, ама какво ми ставаше?!Преди да си отговоря сама на въпроса , мислите ми бяха прекъснати от гласа му.
-Не мога да обещая подобно нещо-засмях се-а и това , че съм червена е резултат, породен от факта , че ръся глупости и мисля ,че ме смяташ за някоя луда , получила жълтата си книжка наскоро.
Отдръпнах се леко и го погледнах в очите.Не знаех какво си мисля в момента...съзнанието ми се бе изпразнило .Сякаш той бе изпитващ ме учител по математика , а аз забраваната без домашно , която не знае абсолютно никоя формула от новия урок.
Преди да е станало каквото и да било, в стаята връхлетя някакво момиче.Дампир предположих...Поздрави ни , а аз съвсемзабравих, че в момента Кеч ме прегрща.
Ох!Само дано не се изчервявах...всъщност на къде повече?
-Здрасти!-ухилих и се аз
Докато все още бях в прегръдката му, се наведох и му прошепнах-
-Хъм...опитвам се да не се изчервя.Дано оценяваш усилията ми
Отдръпнах се и отново насочих вниманието си към новодошлата.

by **Catcher Block** Сря Дек 15, 2010 10:21 pm

Алис смяташе, че говори глупости и навярно, че моето мнение за нея едва ли е цветущо, което бе далеч от истината. Бях на път да я оборя изказвайки истинските си мисли, но в стаята връхлетя някой. Двамата с Алис бяхме с гръб и то това се случи точно когато тя вече бе в прегръдките ми. Надявах се само да не е някой преподавател или учител понеже още от първия ми ден щях да си имам неприятности. За мое щастие нахлулият не бе един от заподозрените. Гласът, който ми поздрави бе нежен и женски, което подсказваше, че е млада ученичка в Академията. Един Господ знае какво е минало през главата й като ни е видяла. Е, дори и да знаех нямаше да правя големи усилия да променям каквото и да било. След като Алис бе така учтива да я поздрави ми прошепна какви усилия полага, за да не се изчерви отново. Но всъщност какво ли значение би имало при положение, че гърбовете ни бяха огряти от вниманието на ученичката.
Реших да последвам примера на Алис и се обърнах.
-Здравей. - казах с мек, но същевременно настоятелен глас. - Искаш ли да се присъединиш към прегръдката? Навън е студено, а прегръдките топлят и най-изстиналите!
-Благодаря за усилията, но не се получава. - прошепнах на Денвърс с усмивка. Тя отново се бе изчервила, макар че вниманието й бе насочено към момичето на вратата.

by **Алис Денвърс** Сря Дек 15, 2010 10:31 pm

Глупавата доматена червенина само ме излагаше.Но и още нещо не беше наред с мен..Откъде идваше тази ужасна болка в слепоочията ми?
Присвих очи в опит да я прогоня, ала тя просто си седеше там и отказваше да ме пусне от железните си окови.Май имах нужда от чист въздух.
-Аз ...ъм, трябва да изляза за малко.-смънках и се опитах да се изправя.
Моментално се олюлях и усетих, че всичко пред мен е размазано.Цялата стая сякаш танцуваше пред мен.Да, определено трябваше да изляза на въздух.
-Ох!-простенах тихо-Приятно прекарване-опитах се да се усмихна и се насочих към вратата
Започнах да слизам по стълбите, а стъпките ми отекваха глухо.Незнайно защо но се почувствах ужасно сама...нямаше причина за това.Все пак си имах главоболие за компания.Което продължаваше и ставаше все по-силно.
-Ох!-простенах още веднъж
Най-накрая се измъкнах от сградата-Снегът навън се бе увеличил , а времето застудяло.Седнах на земята и опрях гръб в стената.Глупавата болка явно нямаше намерение да ме остави...

by **Catcher Block** Сря Дек 15, 2010 10:46 pm

Изведнъж Алис се размърда и тръгна към вратата стенейки. Дали не направих нещо не по реда си ?
-Алис! - викнах след нея. - Почакай!
Изправих се и като пълен грубиян подминах ученичката, която все още седеше на вратата. Затичах се надолу по стълбите, но не виждах Алис. Надявах се само да не сбъркам и да се узгубя някъде.
-Алис! Къде си ? - викнах за пореден път, щом вече бях благополучно излезнал от сградата. Огледах се, всичко бе бяло, бе натрупало и навярно снежната покривка стигаше до 20-30 см. Чух тежко дишане и се обърнах. Видях я подпряла гръб и очевидно с болки. Не знаех дали ще е редно, ако съм в близост до нея, но трябваше. С плахи стъпки все пак я приближих и клекнах отляво й.
-Ей, добре ли си? Какво се случи? Не искам да те съсипвам с въпроси, нито да преча, за това, ако не ти е приятно ще се оттегля и сам ще обиколя Академията. - заговорих й с премерен глас и очаквах да не ме отблъсне. Ала и да не ме искаше щях да разбера. Макар че се надявах на компания, извърших неща, които можеха да бъдат тълкувани по друг начин.

by **Алис Денвърс** Сря Дек 15, 2010 10:57 pm

Ушите ми бучаха,но все пак успяха да доловят нечий глас...познат при това.Вдигнах поглед и застанах лице в лице с Кеч.
-Ох, ама ти не си ли горе?-интересна логика имах.Как можеше да е горе като го виждах пред себе си..-Извинявай , че си тръгнах така-продължих след нелепия въпрос , който зададох.
-Нещо с главата ми не е наред-изохках отново
Продължаваше да бучи и чувството не бе никак приятно.Сякаш нещо ме бе ударило или пък бях пила цяла нощ и сега ме тресеше махморлук.Само дето нико се бях удряла , нико бях пила..с изключение на трите чаши вода на закуска, но те май нямаха алкохолно съдържание...
-Аз ще те разведа.Сам ще се загубиш-опитах се да звуча нормално
Изправих се, но координацията ми и без главоболи е бе отчайваща.Опитах се да запазя равновесие, но не мисе получи.
Откъде идваше болката?Та сутринта ми нямаше нищо...Или ми имаше.Внезапно спомените за изминалата вечер нахлуха в съзнанието ми.Маратонът на Индиана Джоунс по телевизията.Бе продължил до три сутринта и сега ми го връщаше тъпкано.Главата ме болеше , защото вместо да похърквам сладко-сладко бях изгледала и четирите филма...Изненадите не свършваха до тук-не ми се спеше.Хъм...определено разполагах с най-объркания мозък на света.

by **Catcher Block** Сря Дек 15, 2010 11:20 pm

През времето, което тя говореше сякаш нещо ме отвя надалеч. Чувах откъслечни думи и сякаш ми се привиждаха картини. Усетих как обелвам очи за момент, но всичко отмина точно, за да чуя, потвърждаване на очевидното - ще се изгубя в тази Академия. Това е 99% сигурно. Никога не ме е бивало в ориентирането щом съм на ново място, но за сметка на това запомням лесно пътеки. Пътеки, не стълби! Ето защо и обичах да се разхождам съм с мислите си и просто да откривам нови и нови места за мен. Може би трябваше да си правя карта с до най-малък детайл и да я предавам на изследователите след мен, та да не си губят времето да търсят заровеното 'съкровище'.
Отърсих се от размислите си и погледнах отново към дампирката, която по-рано днес ми бе застрашила живота. Или поне тя така си мисли. Личеше си, че не й е добре, олюляваше се така както след тежък запой. Силно обаче се съмнявам да бе пила предната вечер, за това навярно причината бе друга. Като я гледах и имах чувството, че всеки момент ще падне, ето защо я хванах за лакътя и бях готов да я поддържам.
-Знаеш ли, нека оставим малката ни обиколка за друг път. Сега за теб ще е най-добре, ако те заведа в стаята си и ще е добре да си починеш, наистина не изглеждаш добре.

by **Роуз Хатауей** Чет Дек 16, 2010 3:12 am

Момичето ме поздрави и ми се усмихна,а аз като пълна глупачка стоях без да обеля и дума.После явно тя се почувства неразположена и излезе мъжът я последва и аз останах сама.
-Най-после малко тишина.-прошепнах си тихо и се загледах през прозореца и се отдадох на мисли докато погледът ми блуждаеше.Реших да се прибера в стаята си и да си взема душ след,което да поспя,а може би и някои с когото да си побъбря.

by **Алис Денвърс** Чет Дек 16, 2010 8:16 pm

Определено не се и чувствах добре.Това май обясняваше странните желания внезапно зародили се в мен.Трябваше да спра да мисля за глупости , но това се оказа трудна задача.Убедена бях, че ще направя нещо нелепо, за което после щях да са съжалявам.Винаги ставаше така.Когато от мен се очакваше да мисля , отбивах номера с нещо прибързано и после в сила влизаше поговорката "каквото посееш , такова ще жънеш"...
Трябваше някак да избягам от помислите , зародили се във вкочанения ми мозък.Студът бе обхванал всичко и мускулите ми едва помръдваха.
-Добре-промъмрморих тихо, но бях сигурна ,че ме е чул
Интересно как щяхме да стигнем до стаята ми при положение , че той не знаеше къде е крилото за дампири.За това щяхме да мислим в движение ,защото темперетурата падаше с всяка изминала минута , а противно на нея болката в главата ми нарастваше.
-От там-посочих голямата желязна врата , водеща към моето крило
Щом влязохме усетих как тялото ми започна да се стопля.А заедно с него и болката стихваше...
-Е рицарю-спасител на девойки страдащи от главоболие, как ще ме заведеш до стаята ми, като не знаеш къде е?-попитах го и усмивка заигра на лицето ми

by **Майкъл Глас** Пет Яну 28, 2011 10:30 pm

Трябваше да престана.Насиниха ми окото заради нея, но аз продължавах да си диря белята.И защо по дяволите не разбрах, че където е тя, там са и проблемите и кашите.Но аз вярвах, че светът би бил по-скучен, ако всички се отдавахме на порядките и не си давахме един свободен ден от "позволеното", минавайки към забраненото.Къде щях да я намеря?Самият аз не знаех.Няколко идейки се въртяха в главата ми и една от тях беше стаята и...Празна.Как разбрах?Да речем, че научих някой и друг трик за отключване без магическия кос, наречен "ключ".Друата вероятност бяха столовата.Кълна се, това момиче можеше да погълне и слон, сига да бе направен от шоколад.И там я нямаше.Третата възможност бе лечебницата.Редовно си изкълчваше или удряше някой от крайниците и не бяха единични случаите, в който прекарваше седмицата в гипс.Ала в кабинета имаше само глапе, с натикана монета в носа и едно леко изгаряне на един морой от часа по химия.Да я търся в библиотеката бе глупаво.Да я търся при Матеас?Само при мисълта ми се догади.
И замалко да я подмина.Беше ...в компанията на друг пазител.И не ми изглеждаше като прост разговор насочен към прогнозата за времето или вчерашния филм по Дискавъри Ченал.
-Алис, идваш с мен-думите ми прозвучаха като заповед, каквато бе и целта.
Хванах ръката и и я издърпах в посока кампуса.Не ми пукаше за другия мъж.

by **Алис Денвърс** Пет Яну 28, 2011 10:41 pm

Ако преди месец ме попитаха какво е мнението ми за пазител Глас, щях да кажа "Добър инструктор, с отлични умения".Ако сега ме попитаха , щях да кажа "Нахален и арогантен фазан, който се намесва винаги, когато му скимне и нехае за чуждото мнение"
-Какво, по дяволите?!-извиках на среща му, забравяйки за главоболието-Ти побъркал ли си се?!Да не искаш Мат да ти насини и другото око?!Всъщност Мат не ми е нужен, за да се зажитя-изричайки последните си думи, вече се освобождавах от ръцете на Майкъл и се готвех за звучен шамар
Ударих го и доволната усмивка разцъфна на лицето ми.
-Какво трябва да ти кажа, за да ме оставиш?!Аз и Мат сме заедно.Ходи си намери някоя лигава моройка.Сигурна съм, че те в изобилие се тълпят като видят "неустоимия ти чар"-изрекох с погнуса думите си и се зачудих дали Кеч ме чува.Надявах се отговорът да е отрицателен предвид дискретността, която трябваше да спазваме аз и учителят ми, който вече не ми беше просто учител.
Изгледах кръвнишки Майкъл и се насочих в обратната посока.Трябваше да се извиня на Кеч.

by **Майкъл Глас** Пет Яну 28, 2011 11:11 pm

-Ама ти май не разбираш.-хванах я за ръката и я метнах на гърба си-Колкото и да викаш, няма да спечелиш нищо.Половината пазители както и училище са в Споукан на екскурзия.Никой освен новото ти приятелче няма да те чуят.А така като го гледам, ще е лесно да му разбия фасона.
С тези думи се насочих към изоставените постове.Не можеше да избере Матеас толкова лесно.Не и преди да поговорим.И , ако единственият вариянт бе да я отвлека, то така да бъде.Само дето Алис не беше от обикновените заложници, а от ония дето плашеха терористите не млъкваха дори да имаха превръзка на устата.
-Виж сега Денвърс, мога ей-сега да отида и да изпея всичко на Кирова.И твоят приятел да отхвърчи незабавно.А и къде е сега?Не съм го виждал от месеци..да не би да те изостави?-ясната неприязан към Аластро личеше от километри.

by **Алис Денвърс** Пет Яну 28, 2011 11:21 pm

Беше си тръгнал.Матеас не се беше появявал от..отдавна.А аз?Стоях сама, чаках вест и се надявах да не ме е забравил.Но явно беше.А Майкъл?
-Бог да ми е на помощ, ако някога дойда с теб..още повече на саме-с тези думи го изритах и той бе принуден да ме пусне на земята.Продължих с атаката си.
-Нямаш право да ми говориш за него!Ясно ли ти е-не обърнах внимание на стичащите се сълзи.
Посто се обърнах и тръгнах в посоката на Кеч.Дали Майкъл щеше да се спре пред друг пазител?Едва ли..Изражението му бе достатъчно красноречиво.Но можеше да опитам.Все пак жалко бе да не опиташ..
Бяхме приятели.Аз и Майкъл се разбирахме.Той беше забавен, но между нас нямаше да се получи.Макар Мат да ме бе зарязал.Макар да вярвах, че трябва да си дам втори шанс с Майкъл.
Вървях, а сълзите продължиха да капят.И глупавото главоболие.Ах, глупава болка.
Краката ми се подкосиха, очите ми се завъртяха и ..се сгромулясах на земята.Браво, добре се редяха нещата, няма що ...

by **Майкъл Глас** Пет Яну 28, 2011 11:34 pm

Обърнах се и я видях.Лежеше на земята, а очите и бяха затворени.Да отида при нея.И защо?За да ми се развика...Да я оставя?Ами ако беше нещо сериозн?.Ами ако онзи пазител бе поредната конкуренция?Не исках да я деля.Той най-вероятно щеше да дойде кото я видеше.
Не не можех.Все пак основната причина за всичко бе, че чувствах нещо.Най-вероятно защото бе едно от малкото момичета, които не отвръщаха на чувствата ми.Исках дя се пречупи, да каже, ме изпитва нещо..различно от омраза.
Спрях се насредата на пътя.Поле направих несигурна крачка.
-По дяволите, той не го заслужава.-промърморих тихо под нос.
Взех я на ръце и подминах пазителя, с който беше преди малко.
-Ако кажеш на някого за това, лично ще ти прекърша врата-изсъсках на среща му
Щях да отвлека ученичк...Брилятно..Припаднала ученицка.Докъде го докарах.

by **Алис Денвърс** Съб Яну 29, 2011 1:06 am

-Ако прекършиш врата му, аз ще прекърша твоя-отворих очи и започнах да ритам във въздуха-С Мат имаше избор.Той ми каза, че не искал да ме задържа, че животът е пред мен.А ти Майкъл, не ме обичаш.Да обичаш значи да правиш жертви.Мат щеше да пожертва любовта си, за да съм аз щастлива..А това, че си тръгна...Сигурно е имало причина.Най-вероятно са го извикали по работа или...не знам.Може да работи по някой случай.Стригоите са напаст, която не замира.Има ли битки, Мат винаги ще има работа...Те..Те са на първо място.-с това триадата ми приключи
Явно го бях стъписала и използвах момента, за да го ударя още веднъж.От глупавия припадък главата ми бучеше, но си имах по-важни проблеми.Като това как за Бога да се оттъра.Ясно беше, че няма да се справя.По дяволите, трябваше да внимавам повреме на тренировка.
Тренировка...пазител-асоциациите в главата ми се завихриха като мини торнадо в центъра на Охайо.
-Кеч!
Той щеше да ми помогне.Затърсих го с поглед и реших, че ако викам ще ме открие по-лесно.Така и сторих.А за ушите на Майкъл не ми и пукаше...

by **Lissa Dragomir** Пон Юли 25, 2011 4:03 am

Разхождах се сама по коридорите и се опитвах да не мисля за последните събития, но колкото и да се опитвах, не се получаваше. Въздъхнах уморено и вдигнах поглед от земята. Бях стигнала до тавана. За миг се замислих дали да вляза, но се предполагаше, че там няма да има никой и мооооже би ще успея да се успокоя поне малко и да осмисля станалото. Бях напуснала стаята на Деймън преди няколко часа и имах чувството, че при най-малкото отпускане и отново ще започна да треперя. Отворих леко вратата и надникнах предпазливо. Мда...нямаше никого. Влязох и рязко затворих входа след себе си. Облегнах се на дървената повърхност и притворих очи. Но не останах дълго така, приближих се към прозореца и се загледах в гледката, разкрила се пред мен. Обвих ръце около рамената си, макар да не ми беше студено. Напоследък ми бе станало като навик. Доста странен при това. Обърнах се с гръб към прозореца и се облегнах, а последните слънчеви лъчи озариха лицето ми. Затворих очи и се облегнах на рамката.
Бях с черни дънки и бял потник с ниско рамо. Не беше особено дълъг, но и не бе прекалено къс. Идеален за това време. За сметка на това бях с каубойски ботуши...Знам, нямаше никакъв смисъл, но ги обожавах. Лекият вятър, идващ от към прозореца, накара косата ми да плазне пред лицето ми и ми се наложи да я отметна назад. Трябваше да поговоря с Раян...Но преди това трябваше да реша как точно да му обясня ситуацията...

by **Раян Шелски** Вто Юли 26, 2011 1:40 am

Разхождах се безцелно без да му мисля много много. Не знаех на къде отивам, но въпреки това вървях с бързи уверени крачки. Стигнах до тавана без да се усетя и реших да вляза и да поседна там. Знаех, че е пълно с паежи, но не ме интересуваше особено. Разкопчах ризата си заради горещината. Натиснах бравата и шокиран видях Лиса да стои там със затворени очи. Не ми изглеждаше добре и с бързи крачки се приближих до нея. Хванах раменете и и я погледнах в очите.
-Лис, Лиса какво има? Не изглеждаш добре? - Бях много уплашен когато тя в първия момент не реагира. Усетих някаква странна миризма по нея... Нещо различно...
-Лиса къде си била?

by **Lissa Dragomir** Вто Юли 26, 2011 2:15 am

Отворих стреснато очи и видях пред себе си Раян. Изтръпнах от предстоящото и рязко си поех дъх.
- Раян...- промълвих и го прегърнах. След миг се отдръпнах и нервно прехапах устна.
- Бях...Добре, трябва да поговорим.- отклоних погледа си към земята и обвих с ръце раменете си. Какво точно трябваше да му кажа? `Ами, Раян, върнах бившият си от мъртвите и сега той може да усеща настроениеята ми и от време на време да влиза в съзнанието ми. Супер забавна история е, честно...`?! Едва ли щеше да го приеме добре.
- Знаеш, че силата ми е духът и...- прехапах нервно устна. Настъпи известно мълчание и след няколко минути аз вдигнах поглед към лицето му.
- Съживих един човек...- казах го накрая. Всъщност го казах доста тихо, но бях убедена, че той ме е чул.

by **Раян Шелски** Вто Юли 26, 2011 2:51 am

Тя се отдръпна, но аз не исках да я пускам. Нежно отместих ръцете и от раменете и я притиснах към гърдите си. Беше ми трудно да мисля, но скоро съзнанието ми заработи и осъзнах, че ако е съживила някой сега той ще знае всичко, ще чете мислите и, ще има усещанията и... Всичко в мен изтръпна и някак си ръцете ми пожелаха сами да я пуснат, но съзнанието ми казваше „НЕ”. Вдишах няколко пъти бързо и повдигнах главата и, за да я погледна в очите.
-Кой си съживила Лис?

by **Lissa Dragomir** Вто Юли 26, 2011 3:29 am

Прехапах устна и наведох глава към земята, пренебрегвайки молбата му да го гледам в очите. Просто не можех.
- Беше случайно...Все още не съм се научила напълно да контролирам силата си и когато видя, че някой е ранен и...- поклатих леко с глава, свивайки устни. Не знаех какво да му кажа, щеше да стане по-зле, когато разбере, че Деймън е бившият ми приятел.
- Мъжът, който съживих е г-н Салватор. Деймън Салватор.- ръцете ми леко започнаха да треперят, а мислите ми отново се объркаха. Боже, искрено се надявах Деймън да не може да усеща абсолютно всички мои емоции. Вдигнах колебливо поглед към Раян. Знаех, че ще се шокира и ще се отдръпне...и колкото и егоистично да бе от моя страна, не исках.

by **Раян Шелски** Вто Юли 26, 2011 3:50 am

Нямах никаква идея кой е той. Името ми се струваше съвсем бегло позното, но не знаех от къде. Опитах се да насоча мислите си, за да си спомня, но виждах само картина как някай стои и усеща същото което и Лиса. Ръцете ми отново трепнаха, но не я пуснах, не исках, не можех...
Притиснах Лиса по силно до себе си.
-Всичко е наред... Хайде разкажи ми, как го намери? Какво направи? Познаваш ли го изобщо?

by Sponsored content