Re: Залата за тренировки по борба:

by **Матеас Аластор** Вто Авг 31, 2010 12:25 am

Поклати глава и каза:
-Твърде е рано да ти споделя някой неща може би сама,ще ги научиш...
Засмя се леко но никак не му беше смешно:
-Накрая разбираш,че е по-добре да...
Поклати глава и каза:
-Е не съм много добър съветник за красотата и любовта. Поискай съвет от някоя пазителка. Аз съм твърде не компетентен.
Никога не се бе влюбвал до сега не се бе влюбвал. Е,имаше сексуален опит но това не влизаше в опцията на влюбването и любовта,а просто на нагона.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 12:42 am

-Спокойно тренер,няма да ти искам модни съвети-засмях се аз
Вече ме болеше корема от смях.И не моможех да дишам.Спомних си това,което ми бе казал за разглезената моройска наследница и магазина за бельо.
-Ние пазителите имаме доста скучно ежедневие.От тренировка на тренировка.Нямаме време за излишни неща.
Радвах се ,че започваме да се разбираме.Не обичах да се карам с хората.Още по-малко исках да си навличам гнева на човек като него.Който само с едно движение може да ме запрати в отсрешния край на стаята

by **Матеас Аластор** Вто Авг 31, 2010 12:52 am

-Радвам се защото моите дрехи се ограничват в черно,черно,черно тук там бяло и синьо. Но най-често ги поръчвам и ги избира някой друг.
Кимна той и след това каза:
-Но наистина след преживяния шок в магазина за бельо не ми се иска да влизам в никакъв магазин повече. Не знаех,че има толкова разновидности на едни обикновени гащи,ако може ластика и дребно парче плат да се нарече гащи.
Искаше малко да я развесели за това и разказваше това. Трябваше да и покаже и забавната част:
-След време и ти ще имаш такива забавни истории,понякога моройте са доста забавни в своите капризи. Винаги съм се чудил как 4 годишно момиче може да сломи голям разумен мъж.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 12:58 am

Продължавах да се смея.Когато го видях за пръв път реших,че не може да бъде нищо друго освен строг инструктор.Но сега си бях променила мнението.Някъде под сериозното изражение,макар и доста дълбоко,се криеше забавен човек,но който му трябваше малко побутване ,за да се появи на повърхността.
-Ще ме заболи коремът от смях.-казах едва-едва
-Да не би да ми казваш,че си бил детегледачка на четири годишно хлапе?-попитах все още тресейки се

by **Матеас Аластор** Вто Авг 31, 2010 1:05 am

Кимна леко но с усмивка и каза:
-За жалост!
След това леко се засмя и каза:
-Не е смешен факта,че съм бил детегледач,а ще трябваше и да се включвам в игрите иначе пищеше по зле и от не смазана врата. Така се сдобих с дарбата и търпението да стоя на децко столче,без да го счупя.
Кимна смеейки се и каза:
-А това си е голямо усилие повярвай!

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 1:26 am

Болеше ме коремът от смях.Дори и сълзи ми течаха
-Седял си в детско столче-повторих невярващо
Започнах да се мятам наляво-надясно
-Е,на мен не ми се е налагало да охранявам деца.Но и да ми дадът най-вероятно няма да се справя.Да раздавам ритници може и да се науча ,но да гледам деца-няма как да стане.Сам се убеди,че не съм от най-търпеливите
Смеех се силно и не можех да се спра.Това с детегледача биеше разжлезеното моройско девойчи е магазина за бельо.

by **Матеас Аластор** Вто Авг 31, 2010 1:32 am

Той леко я тупна и каза:
-Спокойно всичко,ще видиш,ще ти се наложи...
Спря да се смее но се усмихваше,беше доста спокоен.
-Още нищо не си видяла,всичко ще преживееш и всичко ще видиш. Само едно ще ти кажа,че морой вече никак не могат да ме изненадат.
Кимна той като се загледа в прозореца пак се замисли нещо:
-Ем,не може всеки път да ти се пада някой послушничък морой. Няма почти всички са доста капризни.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 1:46 am

-Има точно определен морой,чийто пазител искам да съм-казах вес още развеселена-И тя не е разглезена ,макар и да е от кралска фамилия.Надявам се само един ден,ако има дете ,да не ми го стовари да го гледам.Не мисля,че ще се справя.Децата са плашещи.Макар че ,бих дала всичко за нормално семейство.С хъркащ съпруг и врещящо дете-засмях се макар да не ми бе смешно.Знаех,че животът ми няма да се промени ,колкото и да исках
-Ами ти?Знам ,че си отдаден на професията,но не искаш ли деца и съпруга?-попитах го

by **Матеас Аластор** Вто Авг 31, 2010 1:53 am

Леко сви зъби и усмивката му изчезна и каза:
-Заменям всичко за да мога да бъда морой с истинско семейство.
Не беше мечта но искаше да бъде обикновен и да може да живее спокойно. Обичаше да тренира и това бе неговия живот но с децата и жената всичко,ще се промени. Премигна и каза:
-Но това ми е съдбата. Радвам се,че нямам нищо,защото нямам какво да губя.
Но не беше така искаше да има без да може да загуби.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 2:00 am

-Извинявай.Знам какво ти е.-казах –Трудно е да си сам и да гледаш колко хубав е живота на другите.С мен е така.Най-добрата ми приятелка е морой.Гледам как се забавлява и колко хубав е живота и.Мороите не изоставят децата си.Тя има семейство ,а може да си позволи и да се влюби.За нас обаче не се очертава такова бъдеще.Въпреки,че вярвам,че може би и за нас има щастлив край-довърших и се насилих да се усмихна
Вярвах в последните си думи ,но понякога изпитвах и съмнения.Кой не иска да се влюби и да заживее щастливо.Може би и в тази приказка има щастлив край.А може би не...

by **Матеас Аластор** Вто Авг 31, 2010 2:07 am

-Не знам но ми се иска да можеше да го има...
Повдигна рамене въздъхна и каза:
-На 27г. живота ме научи да не мечтая,защото нищо не се случва така както искам. Живея за да се бия и се бия за да живея!
Кимна усмихна се леко сръчка леко и каза:
-Не искам да те отчайвам,прекалено си млада за да ти го причиня но просто пренасочени ентусиазъм към това което можеш и имаш.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 2:13 am

-Ей,темата с възрастта ми не ми е сред лябимите.И за твоя информация не съм чак толкова малка.-засмях се аз-След няколко седмици ставам на седемнадесет.А и вярвам ,че няма невъзможни неща.Стига човек да иска нещо достатъчно силно,в моя случей семейство,може да го има ,стига да се бори.Няма да се откажа.За теб не знам.Не мисля ,че е добре да се примиряваш.Щом искаш нещо,направи го.Не бива да се отказваш .Пък и много от жените морои се женят за пазителите си.Може би и стеб ще стане така-докато изричах последните думи се прокрадна тъжна нотка в гласа ми ,която самата аз не можех да си обясня

by **Матеас Аластор** Вто Авг 31, 2010 2:19 am

Малко се засмя и каза:
-Не знам никога не съм се влюбвал. Ако се оженя за морой,най-много да стана за срам,а ако се оженя за дампир,мисията с децата невъзможна.
Замисли се леко и каза:
-А с хора и дума да не става. Не бих казал на никой човек,какво всъщност съм...
Въздъхна и каза:
-Както и да е няма значение. Примирих се с това хубаво е и ти да го направиш.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 3:45 am

-Казах ти,няма отказване.Въпреки,че шансовете са минимални.Да си виждал момиче дампир омъжено за мъж морой?Не нали.Няма как да стане.Колкото до хората-защо не би им се разкрил?Ако се влюбиш в човек,не би ли и казал какво си и какво чувстваш?-погледнах го невярващо
-Не може да си толкова добър в битките на живот и смърт и да се предаваш в битката с любовта-засмях се аз
Хубавото ми настроение отново започваше да се връща.

by **Матеас Аластор** Вто Авг 31, 2010 3:52 am

-Не съм вещ с любовта никога не съм се влюбвал...
Не беше чак толкова искрен. Беше се влюбил в момичето,което му бе поверена да я пази. Но тя го мразеше и дори не го поглеждаше,защото бе дампир. Влюби се но бе отхвърлена и се самоуби във ваната. От тогава си бе казал,че никога повече няма да си позволи да се влюби:
-Просто секс и нищо повече.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 4:01 am

-Сексът не ти дава нищо .Само забаврение за една вечер.-заявих аз и го погледнах сериозно.-Не бива да мислиш,че той ще запълни празнотата ,която се отваря при липсата на любов.
Бях сигурна ,че поне една малка част в него е съгласна с мен.Най-вероятно в момента ме мислеше за някоя хлапачка,която си въобразява глупости,но аз вярвах,че някога може би и аз ще имам семейство.Момчетата морои гледаха на мен като на момиче за една вечер.Особено кралските потомци.Те си мислеха ,че могат да имат,която си поискат.А сега се оказвасе ,че и Мат е като тях

by **Матеас Аластор** Вто Авг 31, 2010 4:20 am

-Не знам Алис никога не съм гледал на жените,като сексуален обект,за мен всичко е човек,морой,дампир и стригой. Секс съм правил с по така да кажа...
Леко се замисли да намери подходящата дума и каза:
-Леки...-леко замълча май не бе подходящо да говори тези неща пред нея но все пак,щеше да ги научи- И колкото да задоволя нагона си,все пак съм мъж...
Колко себично прозвуча но бе факт:
-Съжалявам не трябва да ти казвам тези неща и има риск да ме сметнеш за пълня свиня. Но просто явно не съм способен да обичам.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 4:27 am

-Аз не съм никоя ,за да те съдя.Ти си голям човек и най-добре знаеш какво да правиш с живота си.Няма да ти се бъркам.
В крайна сметка аз бях просото поредната ученичка.Каквото и да кажех нямаше да има значение за него.Щеше да влезе през едното му ухо и да излезе през другото.Поне беше мило ,че ме изслуша.
-Както и да е.Ти вярваш в едно,аз в друго.Животът си е твой.Но я се замисли как се виждаш след двайсет години.Пенсиониран пазител с множество рани от битките?

by **Матеас Аластор** Вто Авг 31, 2010 4:36 am

-Мъртъв!
Сънищата му бяха как умира. Знаеше,че ще умре и то в битка. Стана отиде до прозореца и каза:
-Никой не знае какво,ще му се случи но моите сънища са как умирам в битка. Истинско щастие е че все още съм жив. Живота на всеки пазител е като пясъчен часовник. Никога не се знае,кога е последната песъчинка.
Въздъхна гледаше навън наистина бе красиво:
-Хубаво е че имаш мечти и че вярваш в тях,още по хубаво е и ако ги постигнеш но това е което виждам аз...
След това се обърна и каза:
-Трябва да си починеш,а и сигурно имаш домашни. Свободна си за днес,а утре след уроци на тренировка,облечи са добре,ще бягаме из училището.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 4:42 am

-Все едно,че ще си напиша домашното-изтърсих аз и се изправих бързо
Свалих ръкавиците и взех якето си.Стана мипределно ясно,че не желае да разговаря с мен.Тръгнах към вратата и преди да изляза се заковах на място
-До утре ,тренер-насилих се да се усмихна,но докарах лимонената гримаса.
Излязох през вратата без да се обръщам.
-Ти не си такъв...-промърморих докато се отдалечавах.
Имах още часове,но нямах намерение да влизам.Настроенито ми беше толкова скапано,че щях да се нахвърля на някой учител и да си навлека неприятности.Вместо това,реших да тръгна в друга посока.

by Sponsored content