Залата за захрнване

С Демън дойдохме тук изумително бързо и аз си записах името в книгата. Редът ми скоро щеше да дойде, затова просто щеше да ни се наложи да изчакаме. Хванах Дей за ръката и го дарих с бърза целувка.
- Ти ще се записваш ли?-срещнах погледа му и се опитах да преценя дали се нуждае от кръв, но не успях, така че щеше да ми наложи да изчакам отговора му.

-Хм.Не.Ще предпочета да стоя тук и да те гледам.
изсмях се звучно
-Не,наистина няма.Не се нуждая от кръв точно в момента.
усмихнах се и я целунах нежно по бузата
-Хм,май редът ти дойде?

Кимнах леко и се приближих към жената, която ми посочи една врата. Влязох през нея и тя ме насочи към едно момиче, което лежеше на огромен диван.
- Здравей, аз съм Анабет.- усмихна ми се тя и русата и коса се разсипа по лицето и. Премреженият и поглед ми подсказа, че наистина бе като дрогирана. Приближих се към нея и приседнах на ръба на "леглото".
- Аз съм лиса, приятно ми е.- наведо се над нея и я захапах за врата, като внимавах да не я нараня....много. След няколко минути спрях, а тя лежеше на леглото, усмихвайки се. мисля, че спеше. Изправих се и излязох от стаята, опитвайки се да премахна и последните капки кръв от устните си.
- Какво ще кажеш да излезем? Просто...да се махнем за малко от тук?- обърнах се към Деймън, чакайки отговор.

Залата за захранване...Никога преди не бях идвала тук. Но разбира се, че не бях. Аз преди около ден пристигнах в училището. И да си призная, наистина имах нужда от кръв. Вече ми се виеше свят, а тичането ме затрудняваше. Отидох и записах моето име и тона на Деймън, като след около 2-3 минути се върнах при него. Усмихнах му се, прокарвайки ръка по лицето му.
- След малко идва твоят ред. Записах те първи, аз ще изчакам.- взирах се в очите му и някак си ми бе приятно просто да стоя до него. Топлина...Да, чувствах топлина. Но не такава, каквато усещам като го видя полугол, а просто приятно усещане само защото е до мен. Странно. Преди не ми се беше случвало. Облегнах се на стената до него, гледайки към пода.

-Благодаря,г-це Никол.
наклоних глава и се сумихнах
Хм.Струваше ми се малко тиха.Отидох до нея и я попитах
-Какво има,защо мълчиш така?
повдигнах лицето й с пръст и се усмихнах миловидно като впих поглед в очите й

Засмях се.
- Мълчалива ли ти се струвам?- целунах го нежно по устните, затваряйки очи. Наистина не бях казала нищо през последните няколко минути.
- Съжалявам, просто...си мислех. Пък и съм малко изморена.- облегнах се на стената, избягвайки бъдещо олюляване. Накрая дойде и редът на деймън, за да се нахрани. Жената, при който бях записала имената ни, го повика и аз с малко усилие на волята му се усмихнах, помахвайки му.

Отидох в една стая. Доведоха ми русокосо момиче.М,сладка беше,да се надяваме,че кръвтта й ще е още по-сладка.Нямах намерение да си играя.Бях наистина гладен и исках да се нахраня. Зстанах зад нея и отмесих косата, която падаше върху врата й. Погалих нежно врата й, след което забих зъби в него. Определено беше сладка. А тя-тя си умираше от удоволствие. След като приключих излязох от вратата и се усмихнах на Никол.Жената я извика и когато тя мина покрай мен й казах:
-Мм давай секси лейди.
след това се изсмях и й помахах

Разсмях се, докато минавах покрай него.
- Някой става палав, след употребата на кръв. Лош лош Деймън.- последните си думи почти ги прошепнах в ухото му, смеейки се. Влязох в отделна стая и се огледах. На диван, облицован с кожа, седеше момче/ ?! / и когато ме видя се усмихна. Стоях няколко секунди до вратата, гледайки го изучаващо, след което се прибилижих. не очаквах да е от мъжки пол, но все пак бях гладна и нямах големи претенции от кого ще пия.
- Здравей.- усмихнах му се и седнах до него.
- Имаш ли си име?- срещнах погледа му, но точно преди да отговори, аз го прекъснах.
- Всъщност, няма значение.- явно отговорът ми му се понрави, защото той само ме изгледа, след което ми се усмихна закачливо. Наведох се и той отпусна глава назад, за да ми е по-лесно. Захапах го и тялото му видимо се напрегна. Продължих да поглъщам кръвта му в продължение на около 7 минути, което бе малко повече от обикновено. Накрая се отдръпнах, а той потреперваше. Усмихнах се и взех една салфетка от масата до него.
- Да и на мен ми бе приятно. Чао...- сложих я на врата на момчето, а той сякаш не забеляза. Продължи да блуждае в неговия измислен свят. Облизах устни, излизайки от стаята, чувствайки се по-жива от всякога.
- Е, какво ще правим сега?- приближавах се към Деймънс бавни стъпки, гледайки го предизвикателно.

-Сега ли..хмм.Да се измъкнем от това място и да отидемнякъде другъде?
повдигнах вежда като я придърпах и целунах
-Сега определено..м..имам енергия за всичко.
казах доволно като я погледнах предизвикателно
Хванах я през кръста и излязохме в коридора.
-Е,къде искаш да отидем,г-це Никол?

Погледнах го предизвикателно.
- Знаеш много добре за какво си мисля като представяш нещата така.- сложих ръка на гърдите му, спирайки го. Погледът ми се плъзна по тялото му и нямаше как да не се усмихна.
- Но ти избираш къде да отидем. Аз нямам нищо против да сме дори да сме на дъното на някое езеро, стига да съм с теб.- застинах на място. Да не би току-що да го казах на глас?! По дяволите! Свих устни, отдръпвайки се назад. Погледът ми започна да обхожда стаята, търсейки спасителен вариант. Естествено, не го намирах по стените.
- Имах предвид, че...ъм...аз...ъ...-заеквах. Добре, глупава реакция.
- Това, което исках да кажа е, че...Тоест...- започнах да жестикулирам с ръце. Накрая се отказах с примиренческа въздишка, а деймън искрено се забавляваше на глупостите ми.
- Не ми се стои сама.- измънках под носа си, гледайки в земята.

Хахахахах.Беше толкова забавна.Сякаш напълно забравих,че изглежда като Катри и,че може да е такова малко дяволче.Сега изглеждаше друга..изглеждаше различна.
-Хахах,миличка,какво има?Защо заекваш така,едва ли мисълта,че не искаш да си сама те кара да го правиш?
приближих се като прокарах пръсти по челюсста й и хванах едната й ръка

Притворих очи, когато той ме докосна. Приближ се малко към него, така че устните ни да са съвсем близо едни до други.
- М...Ще запазя тази информация за себе си.- целунах го игриво бо бузата, като го бутнах назад към стената. Вече бяхме извън столовата и както никога, коридорът бе празен. Усмихнах се самодоволно и пристъпих към Деймън.
- Но...ако искаш може да ме накараш да ти кажа.- дъхът ми пареше врата му. Захапах го леко без да има кръв, като дори не доближих кожата му до кучешките си зъби. Дръпнах се назад малко повече и направих няколко крачки, след което се обърнах наполовина, за да видя какво прави.
- Идваш ли?- намигнах му, изчаквайки го.

С Лиса влязохме при захранващите където за моя изненада нямаше опашка. Записах първо нейното име и я изпратих в една от кабинките. След нея влязох и аз. Имах си предпочитания към определени захранващи и тъй като жената помнеше това, направо ме прати при една от мойте. Надя бе високо и младо момиче, което бе тръгнало по грешен път. Поздравих я тихо и се наместих зад нея. Тя бързо отметна черната си коса и ми предостави идеален достъп до врата си, измънквайки тихо в знак на нетърпение. Усмихнах се и поставих ръце на раменете и намествайки се по удобно. Забих зъби във врата и тя веднага се отпусна в сладко опиенение. Поех нужното ми количество кръв и се изправих. Тръгнах към преградата на кабинката, за да изчакам Лиса отвън.

Съвсем скоро стигнахме при захранващите. Раян записа имената ни и след около 2 минути ме повикаха. Влязох и в стаята заварих момиче с дълга червена коса и блестящи зелени очи. Усмихнах и се дружелюбно и тя измънка нещо в отговор. Лежеше на голям диван, а косата и се спускаше пред лицето и. Приближих се и седнах до нея. Винаги се чувствах неудобно, когато правех това. Тя отметна косата си и леко изви шията си назад, така че да ми е по-лесно. Наведох се и след миг впих зъбите си във врата и. Тя измрънка нещо в отговор и се отпусна с блажена усмивка на лицето. Стараех се да бъда внимателна и да не и причинявам повече болка от необходимото, макар да знаех, че и е приятно. След още няколко минути се отдръпнах, а тя беше със затворени очи, потънала в свой собствен свят. Облизах устни и излязох от стаята. Раян вече бе там и ме чакаше. Боже, сега се чувствах милион пъти по-добре. Усмихнах му се и се приближих към него. Целунах го игриво по бузата, срещайки погледа му.
- Какво ще правим сега?- наклоних глава на една страна, гледайки го в очите.

Докато чаках Лиса някой ме повика.
-Г-н Шелски? Може ли за момента? - Гласа беше мил и изпълнен с уважение, но аз тихичко изръмжах. Мразех да се обръщат към мен с подобни официални обръщения. Мъжът изрекал го ми подаде писмо и си тръгна. Плика беше луксозен и с печата на кралицата. Какво ли искаше сега скъпата ми леля. Отворих го и вътре имаше покана да я посетя. Усмихнах се леко, след баща ми леля ми бе най-точния човек в семейството. Естествено тя беше кралица и трябваше да се държи на положение, но когато бяхме насаме си оставаше моята любима леля. Лиса излезе и ме погледна.
- Какво ще правим сега?
-Ами какво ще кажеш да идем при леля ми? В кралския двор. - Не бях сигурен дали Лиса знае, че леля ми е кралица или знаеше само, че е от моя род. Усмихнах и се мило. - Покани ме да ида и искам да те взема с мен и да те запозная с нея? Тя ще те хареса...

Стъписах се, когато го каза. Имах чувството, че сърцето ми прескочи удар-два, след което усетих внезапен приличв на адреналин. Прегърнах внимателно Раян през кръста и го целунах нежно.
- С удоволствие ще се запозная с Кралицата. Само че...Кога е успяла да разбере за нас?- засмях се леко. Явно наистина е държала племенникът си под око.
- Е г-н Шелски, аз трябва да се преоблека.- намигнах му и едва не се разсмях отново, когато видях изражението му. Дръпнах го леко за ръката към себе си, все още усмихвайки се.
- Този път ще дойдеш с мен.- личеше си, че се чувства измъчен. Запътих се към стаята си. Трябваше да бъда бърза преди той отново да се изнерви.