Залата за тренировки по борба:

Мат влезе беше много уморен за това извади една малка книжка. След това седна на една пейка. Преди да я отвори се усмихна и каза:
-Внимавай да не те удари крушата!
След това отвори книжката,която бе на руски писател и бе на руски. Едва ли тя щеше да разбере,че това е исторически роман. С огън и меч. Беше му любимата книга.
Зачете се като периферното му зрение и добрите му сетива и това,че можеше да прави няколко неща на веднъж. Не му пречеха да я наблюдава.

Погледна я странно,би трябвало вече да се е научила как да го прави. Леко постави книгата си на пейката. Стана взе и ръцете свали ръкавиците. Извади нещо от подобията на бинта и уви ръцете и по внимателно кокалчетата.
-Размърдай ръце.
След като го направи. Сви ръката си в юмрук,като пръста му бе прибран в юмрука. След това каза:
-Като се стремиш да не си притискаш палеца. Удраш от лакътя,а трябва да дадеш сила чак от тялото. Отстъпи леко назад.
След като го направи и каза:
-Представяш си някой,който мразиш много. Аз лично си представях майка ми...
Поклати глава и каза:
-Но го удряй на едно и също място. Но вложи сила от горе. Съсредоточи се само на едно място. Работи само с ръце,когато се нахъсаш достатъчно включи крака,позволявам ти един удар с крак но не го удряй с ходилото и не силно,защото можеш да паднеш,гледай да е с упора. Ако мислиш,че не можеш не го прави.

Той погледна през книгата и каза:
-Майка ми никога не е имала майчински инстинкт. Самата тя искаше да ме по ступа някой ден.
Свали леко книгата и каза:
-Така е при дампирите или поне при всички. Майките са само тези който са ни родили,от там на сетне са си пазители като всички останали.
Леко приви очи и каза:
-За жалост когато се изправих срещу нея бях много по голям,от колкото тя очакваше и много по подготвен така,че още като ме видя и се уби желанието,защото знаеше,че ще бъде повалена. И така и стана,пощадих я не я унижих но и показах,че може да ме мрази от далеко. Може би и хареса,защото беше повод никога повече да не ме види.
След това вдигна книгата и каза:
-Давай налагай следващия,който мразиш. Така се ентусиазираш и можеш да си го върнеш прикрито. Много добър начин да освободиш адреналина крушата е най-добрия отдушник използвай го.

Затвори книгата и каза:
-Повечето жени пазителки се срамуват от това,че имат деца. Смятат,че ще така ще бъдат сметнати за кървави курви.
Леко се замисли:
-Мисля,че така беше определението. Повечето за заклети на това да защитават. Всички пазители живеят за това да пазят. Заменят,целия си личен живот за да могат да се отдадат на това,което най-много умеят. Повечето жени се страхуват да бъдат майки,защото просто не ги бива и знаят,че няма да се справят. Мъжете са прекалено съсредоточени и не биха си помислили,какво е да имаш жена и деца. В сърцето и в умът им е това как да се бият,тренират и пазят.
Погледна я и каза:
-Определено не ти е било лесно но не забравяй,че живота на пазителите е прекалено задължаващ,а децата объркват нещата. Колкото по малко могат да ти отнемат толкова по малко не уязвим си. Представи си че някой ден превърнат любимият ти човек в стригой,ти трябва да го убиеш или да умреш. Когато си сам този риск отпада,съсредоточаваш се и живееш с това.
Малко му стана горчиво от това но не го изрази. Бе му тежко би заменил живота си на пазител,за да може да бъде каро моройте,да има семейство и човек,който да обича. Но с времето просто го капсулира в сърцето си и не оставяше да бъде сломен.

-Според мен добре,че не ги познаваш. Но дано не съм прав но някой ден,ще научиш за тях или ще ги видиш и ще ти се иска да не ги познаваш. Аз лично не бих искал да познавам майка си не ми пука за баща,който впрочем не съм виждал въобще но нямам намерение да виждам.
Засмя се леко той. Бе виждал баща си веднъж при една мисия и му се искаше да не го бе познавал. Това чувство му бе до болка познато. След това леко я сръчка и каза:
-Не се ядосвай над това,аз преди да намразя силно майка си мразех инструктора си. Беше толкова надменен,толкова ужасен,че моите тренировки са цвете сравнение с неговите. Понякога ме пренасяха трима човека до стаята,защото бях капнал от тренировка и не можех да се вдигна. Но тренировките му бяха доста не ефективни. Помолих един стар пазител да ми препоръча тренировки и да ми направи режим. Бягах от тренировките и заякнах до такава степен,че когато ме нападна него го изнесоха двама човека. Но преди да го направя спуках 2 или 3 боксови круши май едната имаше шев...
Леко си помисли но не успя да си спомни явно беше доста отдавна:
-Няма значение!

Това бе болезнена тема. Все едно го жегна в сърцето наистина му се искаше да замени всичко това за живота на морой,за да може да има и почивка и всичко. Не бе разглезен но това,което най-много желаеше беше семейство. Леко се намръщи леко погледна на пред и каза:
-Е,аз си почивам всяка вечер като се прибера лягам и заспивам или чета книга както сега.
Кимна и каза,като перфектно разбираше въпроса но се опита да го заобиколи:
-Всеки пазач трябва да има малко но подобаваща почивка за възстановяване но всичко в повече ти вреди.

Разроши косата и и каза:
-Рано ти е още...
Засмя се леко:
-А и днес достатъчно се изложи.
Поклати глава и каза:
-А и това,което ти показах на крушата също е една много добра тактика.
След това вдигна книгата и каза:
-Хайде заякни малко после ще поговорим пак.

Засмя се и каза:
-Три пъти,като броя и това,че през тези години въобще не си тренирала на круша. Което показва,че ужасно си занемарила тренировките. Ако досега бе заякнала и ми бе доказала,че си издръжлива и да наблегна повече на бойните ти техни.
Този път си придаден сериозна физиономия,която бе доста строга:
-Защото си податлива на контузи, растежения, изкълчвания и прочие не си дете но се държиш като такова.

-Да и се надявам се се промени!
Продължи да си чете книгата,бе стигнал до много хубава част и не му се искаше да я спира точно сега и продължи:
-В момента ми приличаш на разглезен морой,бъди пазач и се стегни.
Премигна и продължи да чете,знаеше че може би щеше да го намрази но наистина трябваше да се стегне.

Това беше за нейно добро. Така нямаше да му се качи на главата,защото не и угаждаше. Зачете се в книгата,като дълго след това четеше. Като я слушаше как налага крушата. Бе сигурен,че сега той е крушата. След като спря подхвърли и кърпа за да се избърше и каза:
-Има надежди!
След това затвори книгата,като се отправи към крушата. Свали горнището си и остана само по анцунга. Свали обувките и започна да навива бинтове около ръцете си. След това отстъпи малко назад дръпна едната ръка по назад а другата се приближи към крушата. Той се концентрира,след няколко минути,започна да удря като движенията му бяха доста бързи и трудно можеха да се проследят. Отместваше се като удряше и с крак. Крушата се отместваше при всеки удар и при всеки удар беше удряна пак. Сякаш щеше да се откачи от горе. Ударите се чуваха в цялата зала толкова силни и ако бяха на човек,щяха да бе изпочупен. Само,че той започна да се нахъсва и да не мери силата си. Боята на крушата почти се бе изличила на мястото където удряше.
Удреше все по силно все по силно. От цялата круша се свлече пясъка и покри земята.
Целия бе потен целия бе ядосан имаше пясък по ръцете. След това развърза бинта и отиде до прозореца без да каже и дума.

Без да се обръща към нея някак сухо каза:
-Не си виновна за крушата,просто понякога прекалявам и не мога да спра,а и това е круша...
Искаше му се да си почне от всичко искаше му се да може да спре да тренира тренира толкова много и да не бъде толкова много пазите. Но това бе пълната реалност и трябваше да се примири с това. След това се обърна с лека усмивка и каза:
-Искам и ти някой ден да смачкаш някоя круша като мен но за това наистина искам да наблегнеш първо на тренировките. Знам,че си силна имаш много голям потенциал но искам да си още по добра,за да не може никой да те повали,нито силен нито бърз. Защото ще се намира винаги някой по силен...

-Не можеш да не удряш крушата а да дигаш тежести. Повечето пазителки се мажеха с крем има специален.
Засмя се той като приближи но преди да приближи и подаде крем нещо от рода мехлемите.
-Намажи се с това.
Усмихна се леко свил устни и каза:
-Има и ръкавици но не са много суетните пазителки. Тези който са суетни се справят но не са твърде ефективни в бой,слабото им място е маникюра.
Засмя се той не разбираше жените понякога но:
-С времето и нежните ти ръце ще заякнат и няма да бъдат толкова чувствителни.