Странното дърво:

Разхождах се из градината и когато видях това място,реших да се приближа.Дървото бе красиво,а по клонките му имаше благоуханни розови цветя.Лекия полъх на вятъра откъсваше няколко и ги носеше във въздуха.Проследих играта им с поглед и се усмихнах.Времето бе слънчево,след залез.Не беше нито много топло,нито студено.Бях с подходящо облекло за разходка,но не и за катерене.И все пак реших да си опитам късмета и се изкачих на един не много висок клон.Със себе си носех скицник и моливи първоначално,затова реших да изпробвам творческите си умения.Накрая,макар и съвсем просто,успях да уловя няколко цветчета.Бях се залисала и не чух стъпките.Обърнах се и видях.....

Обърнах се към нея рязко,но това бе фатална грешка.Залитнах и паднах от клона.За щастие се хванах за него при падането си и се приземих на крака.Или поне горе-долу,бях на колена.Изправих се и погледнах одраната си ръка.По нея се стичаше малка струйка кръв.Вдигнах поглед към Роуз,която ме гледаше притеснено.Усмихнах и се виновно и дори леко се засмях.
-Аз...ами...не те чух да идваш и затова паднах.Добре съм,нищо ми няма.И да,знам,че беше много безрасъдно.Не искам да си чупя нищо-засмях се на думите си-би било прекалено и аз мен.А иначе...добре съм.-сведох поглед към чантата си,където сега стояха скицникът и моливите.Извадих кърпичките си,които по принцип винаги носех за такива случаи и избърсах кръвта от китката си.Докато я попивах си спомних предишния ми разговор с Роуз.
-Та,сега вече ще ме научиш ли да се бия?-запримигнах обнадеждено с очи,добивайки най-милото личице,на което бях способна.

Отстъпих крачка назад,леко изненадана от развитието на разговора.
-Ами...трябва да си ранена или...-приклекнах до едно едва показало се цвете.Беше само пъпка в земята.Когато го гледах такова малко и крехко и усетих как магията напира в мен.Обърнах се към Роуз и и махнах да се приближи към мен.Погледнах растението и изведнъж вече не усещах нищо,освен желанието да го накарам да порасне.Протегнах ръка към него и го докоснах с върна на пръстите си.То мигнавено започна да расте и след няколко секунде вичи бе красива теменужка.Примигнах,сякаш се събуждах от сън или транс и станах на крака.
-Вдигнах рамене.Не знам как става.Просто го виждам и...го усещам.Като инстинкт е.Желанието да му помогнеш е толкова голямо,че...виждаш какво правиш и го осъзнаваш,но не можеш да контролираш действията си.Сякаш гледаш филм.Не можеш да промениш сценария.-отново вдигнах рамене,чудейки се как по-точно да го опиша.

-О боже!-почти изкрещях.-Луда ли си?-беше риторичен въпрос.Хванах ръката и нагоре от китката и понечих да извадя кърпичките си,когато отново изпаднах в "транс".Издишах беззвучно и съвсем леко прокарах пръст по раната и.Тя мигновено зарастна.Примигнах и отстъпих назад,смръщвайки вежди.Извадих отново кърпичките и попих стеклата се кръв по ръката и,също и по моята.Облегнах се на дървото,чувствайке се слаба.Това много ме изтощаваше.И макар да не бях направила почти нищо,се чувствах отпаднала.Трябваше да отида при захранващите,но това щеше да почака.
-Добре ли си?-вдигнах поглед към Роза и се усмихнах едва-едва.

Засмях се на свой ред.
-Не ми вреди,просто ме изтощава.Знаеш,че всичко си има странични ефекти.При мен са отпадналост,главоболие,нервност и в много крайни случаи-припадъци.-изредих ги сякаш рекламирах някое супер силно лекарство.-усмихнах и се отново.-Искаш ли да продължим да се разхождаме?Може после да минем през столовата.Ако искаш-вдигнах поглед от земята към нея и направих няколко крачки напред,след което се обърнах към нея.

Когато се събудих тази сутрин, първата ми мисъл бе за това дърво. Но този път бях подходящо облечена. И вместо с обичайните токчета, бях с ботуши. На рамото ми висеше кафява чанта, в която имаше скицник и моливи. Успях да се изкатеря до един сравнително нисък клон и се настаних там. Започнах да скицирам и след около половин час творбата ми бе готова. Чух стъпки зад мен и се обърнах да видя кой е, но се хванах за клона, за да не падна. Към мен идваше момче. Мисля, че бе морой. Чудех се дали ще ме види ако просто си стоя. Но аз не исках да ме подмине, затова реших да го заговоря.
- Здравей!- казах с малко по- силен глас, за да ме чуе. Усминах му се и му помахах.