Градините

Добре, може би имаше право.
- Извинявай.- приближих се към него и го прегърнах, след което нежно го целунах, но не за да го дразня.
- Ще се върнем, добре.- срещнах погледа му и отново го целунах. Наистина бях прозвучала все едно ще ме изнасили. Е, нямаше да е изнасиване, защото в момента наистина ми се искаше да се върнем в академията, но не можеше да се измъкнем тайно. Кралицата щеше да забележи, че ни няма и щяха да последват скандали. А тя и без това не ме харесваше. Изтръсках роклята си, по която имаше съвсем малки петна и то по краищата, но едва ли щяха да обърнат внимание.
- Прощаваш ли ми?- запърхах с мигли, все още прегръщайки го.

Ухилих се и я погледнах.
-Прощавам ти глупаче... Хайде да влизаме вътре интересно ми каква глупост е намислила леля ми, че да свика този фарс. - Гушнах я малко по-силно и отново я целунах страстно. Просто не можех да и устоя, но желанието да и разкъсам роклята се засилваше и то доста. След минута доста неухотно се отръпнах и се заех да изтупвам костюма си. За моя изненада нямаше сериозни щети по него, въпреки че бях търкалял доста по земята тази вечер. Огледах набързо и нея, но тя изглеждаше неутразима точно както винаги. Въздъхнах тихо и я побутнах към залата.
-Хайде... - Завъртях очи и се насилих да се усмихна когато влизахме.