Градините

Уилих се до ушите и отидох да прегърна леля.
-Как си лелче? Изглеждаш одъртяла. - Засмях се високо. Никога не бях спазвал дворцовите порядки. Дръпнах Лиса към мен.
-Лельо това е Лиса.
-Прицесо Драгомир. - Леля я погледна критично, а на мен не ми допадна начина по който се обърна към нея. За съжаление преди до мога да кажа нещо леля ми продължи.
-Дори под това сако си личи колко къса рокличка - Тя натърти на думата. - Сте избрали. Имате хубави крака, особено когато са така изложени на показ.
Не можах да се сдържа и добавих свой коментар.
-Гърдите и са още по хубави. - Усмивката ми стана още по широка.

Раян поздрави леля си по доста...необичаен начин. Опитах се да не реагирам стреснато, след което той ме дръпна малко по-напред и Кралицата веднага добави коментара си за късата ми рокля. Страните ми порозовеняха на момента и аз се свих, докато Раян ще ме прегръщаше. В момента ми се искаше роклята да е два пъти по-дълга. Знаех си, че е прекалено къса...Прехапах устна и се самоупрекнах, че косата ми е вързана и не мога да прикрия изчервяването си. Но това не бе краят. Втората част от коментара и за краката ми ме накара наистина силно да се изчервя. Чувствах се направо...гола...Опитах да се извиня, ала гадгето ми ме изпревари.
-Гърдите и са още по хубави.
Имах чувството, че сърцето ми спря за миг. Страните ми бяха моравочервени. Затворих очи за миг, свивайки се. Наистина се чувствах гола.
- Раян...- прошепнах му тихо, срещайки погледа му. Не ми помагаше да се отпусна, нито да спечеля благоразположението на Нейно Величество.
- Приемете искрените ми извинения, Ваше Величество.- склоних почтено глава, опитвайки се да дишам нормално...Не ми се получаваше...

Леля ме погледнах възмутено пленебрегвайки думита на плиятелката ми.
-Благодаря за информацията Раян, предполагм без сакото бих го разбрала и сама. А съм убедена, че ти вече си ги опознал.
Отново се ухилих.
-Няма част от нея, която не съм опознал и с ръце и с език. - След миг видях супер притеснения поглед на Лиса и руменицата избила по лицето и. Наведох се над нея и лекичко я гушнах.
-Хей успокой се и се отпусни. -Прошепнах го тихо в ухото и и след това добавих на по-висок глас. - Е лельо, какво мислиш? Нали искаше да излизам с подходящо момиче? Ето най-накрая те послушах.
-Така е Раян, но очаквах повече когато чух името на избранницата ти. И няма са какво да се извинявате принцесо.
-Е, очоквала си повече, но в леглото е тигрица...

Раян вметна още един коментар за това колко добре познава тялото ми и аз бях на път да получа удар. Нужно ли беше да описва на всички какво сме правили? Погледнах го едновременно притеснено и малко ядосано. Кралицата каза, че не съм това, което е очаквала и аз я погледнах дръзко в очите без да казвам нищо.
- И на мен ми е прияно да се запознаем, Ваше Величество.- погледнах към Раян. Май трябваше да седнем, очакваше ни дългааа среща. Преглатнах мъчително и разкопчах едното копче на сакото си, започвайки да го махам, но се сетих какво бе казала Кралицата и спрях. Щях да остана с него...

Изохках леко.
-Не я гледай така. - Прошепнах го в ухото на Лиса, но леля ми май се досети каква и казвам.
-Остави я Раян. Нека да видим какво ще каже принцесата, съдейки от погледа и определено има коментар? - Гласа на леля ми беше станал студен като лед. Ох това не беше на добре, надявах се Лиса да не забрави добрите си обноски и да се държи подобаващо. Стиснах леко рамото и и се надявах да схване посланието. Преди да кажа нещо леля продължи.
-Свалете сакото ако искате принцесо, Раян вече доста ми изясни картинката.
-Хей лельо ако тя си свали сакото ще и разкъсам роклята още тук пред теб. А със сигурност не искаш да видиш какъв звяр се крие под сладката обвивка на Лиса.

Разбрах послението на Раян и си поех дълбоко дъх.
- Извинете за дръзкото ми поведение, Кралице...Нямам какво да кажа по въпроса.- сведох глава в знак на почит. Раян ме бе предупредил, че не одобрява никого, а ако сега продължавах да не внимавам с обноските си, щях да загазя. Всъщност дори и да загазех, не това бе важното. Тя щеше да направи всичко, за да ме раздели с Раян. Преглътнах леко мъчително и отново срещнах погледа на приятеля си. Да, това определено щеше да е една дълга среща. Останах с палтото си, май нямаше да го махам. Заканата на Раян ми прозвуча прекалено реална и наистина щеше да е по-добре да остана с дрехи за сега. Не мисля, че лелята на гаджето ми щеше да е впечатлена ако той ми съдере дрехите още тук.

Лисе не си свали палтото и аз се ухилих. Май доста насериозно все заплахата ми да и разкъсам дрехите на момента. Също така тя се извини на леля ми, което значеше че добре е схванала посланието.
-Приемам извиненията ви принцесо, но определено бих искала да знам какво се крие под сладката ви обвивка? - Леля я погледна въпросително, но преди Лиса да каже каквото и да било аз се намесих.
-Крие се истинска секс машина. - Ухилих се, а Лиса пребледня когато видя изражението на леля ми.
-За бога Раян, устата ти служи ли за друго освен да дрънкаш глупости? - Гласа и вече бе леко ядосан, а в отговор аз се ухилих.
-Защо не попиташ Лиса за какво служи устата ми?
-Стига Раян, моля без подробности. - Този път и леля се засмя и продължи. - Случайно да забелязваш, че всеки момент Лиса ще припадне от ужас? Стига си я тормозил. - След това се обърна към нея. - Спокойно мила, той си е такъв свикнала съм с неверотните му изцепки. - Тя положи майчински ръка на рамото и се усмихна. - Хайде отпусни се, не ям хора доколкото знам. А и ти си прекалено добро момиче, за да те изям. И моля те стига толкова официялности наричай ме просто Елена, все пак сега си като част от семейството.

Раян продължаваше да прави какви ли не намеци на леля си, свързани или с тялото ми, или с това какво точно сме правили в стаята му. Пребледнях, когато ме нарече секс машина. И наистина бях на път да припадна. Но Кралицата ме изненада още повече, когато положи ръка на рамото ми и ми каза, че съм като част от семейството. Част от семейството! Руменината се завърна бавно в страните ми и аз отново можех да дишам спокойно. С приятелят ми седнахме на отстрешните столчета, определени за нас и аз леко си отдъхнах. Преди да дойдем Раян трябваше да предупреди, че ще се опита да ми докара инфаркт на поне 10 пъти. Беше ми прекалено жега, затова свалих сакото и кръстосах крака, облягайки се назад. Сложих палтото на коляното си, така че да не изглеждам чак толкова неблагоприлично и срещнах погледа на Кралицата като леко и се усмихнах.
- Благодаря тя, Елена.- на много малко хора им бе позволено да наричат Нейно Величество на малко име и аз бяхискрено поласкана, че ми го позволи. Обърнах се към Раян, срещайки погледа му и сякаш му казах с очи `Прав си, не беше толкова зле.`.

Едва не припаднах от смях виждайки отново появилата се руменица по лицето на приятелката ми. Гушнах я леко и взех сакото оставено на коленете и, премятайки го леко на облегалката на стола. Знаех, че нарочно го е оставила така, за да се поприкрие, но беше по-добре да си спести подобни действия. Познавах леля си и още от началото знаех, че щом се държи толкова гадно значи я харесва, това беше просто тест. Обикновенно се държеше свръх мило с момичетата които не одобряваше. Наведох се над Лиса с усмивка.
-Казах ти, че всичко ще бъде наред, нямаше защо да се притесняваш толкова.
-Хей вие двамата какво пак си шепнете? - Леля ми се усмихна и се обърна към Лиса. - Как се запозна с очарователния ми племенник? Не си станала жертва на някоя от неговите шеги надявам се?

Усмихнах се на Раян, след което се обърнах към Кралицата...тоест Елена.
- Имах късмета да се запозная с него докато леко пренебрегвах правилата на академията.- усмихнах се невинно, срещайки погледа на Нейно Величество.
- Беше по залез слънце и аз се разхождах сама из градината и по чиста случайност се срещнахме. Но съм искрено благодарна на това обикновено съвпадение, той наистина е очарователен.- опитвах се да балансирам между запазване на официалното общуване и описване на чувствата към приятеля ми.
- И не е правил никакви номера.- засмях се леко, срещайки погледа му.

-Е приятно изненадана съм да го чуя. Обикновенно скъпият ми племенник има навика да се забърква в огромни неприятности и се радвам, че не си станала негова жертва. - Леля ме погледна с усмивка. - Раян, този път докато си тук не искам никакви поражения, предния път се наложи да правя ремонт на цели три стаи.
-Нищо не обещавам лелче. - Ухилих се дяволите. Всъщност вече имах план, каква поразия ще направя този път, така че нищо нямаше да обещавам. Нямаше да има нужда да ремонтира стаи, може би само да пребоядиса няколко коридора из двораца. Леля ме гледаше намусено и се обърна към Лиса.
-Лиса, много се надявам да можеш да го контролираш и да се кротне малко. Просто ще ме побърква и ще ми побелеят косите... - Леля я погледна мило. Всъщност тя наистина се надяваше Лиса да ме накара да се кротна и да стана момче за пример, както подобава на името ми. Наканих се да кажа нещо, но ляла продължи. - Дръж го под око, моля те.
-Хей, вие двете да не направите заговор срещу мен? Спокойно този път няма да има нужда от много ремонти. - Ухилих се. - Само две три неща.

Засмях се леко, срещайки погледа на Кралицата.
- Ще се постарая да го убедя да не прави глупости, но това е Раян. Дори Бог да слезе и да го помоли да не прави бели, той пак няма да го послуша.- отново се засмях, поглеждайки към приятеля си.
- И все пак се надявам да успееш да го вразумиш. Теб би те послушал.- тя ми се усмихнах мило още веднъж и руменината отново плъзна по страните ми, но този път не бе така очевидно. По-скоро...загадъчно. Кръстосах краката си, облягайки се на стола.
- Раян, наистина се надявам да не взривяваш двореца.- усмихнах му се закачливо, но по пламъчето в погледа му се опасявах, че наистина готви номер, от който и моята коса щеше да побелее.

-Хей. Аз да не съм малко дете, че да правя бели? - Погледнах ги сърдито. Те двете май наистина щяха да се съюзят срещу мен. Всъщност плана ми беше далеч по-лош от някаква си обикновенна беля. Все пак аз бях самият дявол в очите на повечето ми познати.
-Не се тревожете, аз съм добро момче. - Ухилих се виждайки невярващите погледи на леля и приятелката ми. - И лелче спокойно няма да ти побелят косите... много. - Измрънках последната дума под носа си. По-добре беше да не я чуват. Изобщо не исках да си представям израженията ми, когато видят осъществяването на плана ми. Е Лиса би трябвало да се зарадва... Наведох се и я целунах с надежда да я разсея малко. Само след миг бях забравил, че леля ми е да няколко сантиметра от нас и задълбочих целувката. Ръката ми се спусна по кръста и и я притисна към мен. Прегърнах я по-силно и я преместих в скута ми...

Раян очевидно замисляше нещо. Погледнах го невярващо, когато каза, че е добричък и едва не се засмях. Той се наведе, за да ме целуне, но на мен ми стана неудобно, заради леля му, която бе до нас. И въпреки всичко не се отдръпнах, затворих очи. Това бе само мимолетна целувка, нали? Едва ли Кралицата щеше да се ужаси чак толкова. Но се оказа, че не бе обикновена целувка. Раян плъзна ръката си по гърба ми, притегляйки ме към себе си. Моментално се изчервих, но преди да реагирам той ме премести в скута си и задълбочи целувката. Свих се, представяйки си изражението на Нейно Величество. Сложих ръце на раменете му и се отдръпнах внимателно, така че да не си помисли, че нямам желание да го целуна. Ако бяхме сами нямаше да имам нищо против да ме целува, но тук бе Кралицата и въпреки, че му б леля и го обичаше страшно много, все пак бе Кралица. Срещнах погледа му и съвсем леко се усмихнах.
- Не сме сами...- припомних му фактът, че има и още присъстващи и отново седнах на стола си. Не знаех дали да се извиня за поведението си пред Нейно Височество или да замълча, но се чувствах неудобно. Накрая се престраших да вдигна поглед към Кралицата и отново поруменях.

Изръмжах леко, когато се отръпна към мен и я погледнах сърдито. Леля ми нищо нямаше да каже, тя просто стоеше отстрани и ни гледаше с усмивка.
-Раян, карай по-полека или поне ми каже да се оттегля ако толкова не можеш да се сдържиш.
-Ами оттегли се. - Ухилих се, но виждайки изражението на Лиса добавих. - Шегувам се де. Мога да се сдържам още малко. - Погледнах Лиса с палав поглед.
-Лиса мисля, че ще ти трябва много късмет с скъпият ми племенни, особено като гледам как те награби. - Леля се засмя, но в погледа и се мярня леко неудобрение към действията ми. Тя май до сега си мислеше, че се шегувам относно факта, че съм опознал всяка част от Лиса... Май трябваше да я оставя да си мисли така, но вече беше късно.

Засмях се леко, срещайки погледа му. По палавото плачъме в очите му разбирах, че след срещата щеше да ни трябва спалня. Това предизвика предизвикателната ми усмивка, но аз побързах да я прикрия. Думите на Кралицата ме изненадаха малко, но след това отново се засмях.
- Винаги ли и бил толкова...спонтанен в действията си?- обърнах се към Нейно Величество с искрена усмивка. Погледът ми бързо се стрелна към приятеля ми и аз видях леко намусеното му изражение, когато се отдръпнах. Намигнах му закачливо и отново върнах погледа си на Елена. Нещо ми подсказваше, че отговорът и ще е положителен.

Леля ме погледна и погледа стана сериозен.
-Винаги е бил своенравен и пренабрежител към правилата, но откакто започна да тренира, след онова което се случи, стана още по див. - Леля ме потупа по рамото с усмивка. - Винаги съм се надявала да срещне добро момиче и тя да го окроти.
-Спокойно лельо, тя доминира над мен, особено в секса. - Ухилех се на Лиса. Нямах намерение скоро да си затворя устата. В момента си умирах, да награбя Лиса, но знаех, че все пак наистина не върви да го направим пред леля ми. Внезапно реших, че е време да осъществя плана си и се изправих.
-Ще се видим след малко. - Без да им дам време да реагират тръгнах бързо към двореца и веднага отбих в един от главните коридори. Бях сигурен, че след петнадесет минути най късно ще дойдат да ме търсят.

Раян ме `похвали` за секса и аз отново се изчервих като го погледнах смаяно. Караше ме да се срамувам като говореше за това пред леля си. Пък и не беше вярно, той доминираше през цялото време! Но това можех да го спестя на жената, едва ли щеше да и се слуша за това кой е по-активен участник в сексуалните ни отношения с Раян. Опитах се да кажа нещо, но той веднага стана и каза, че ще се видим след малко. Изгледах го още по-странно, когато отиде забързано към двореца. О, това не бе на добре. Замисляше нещо и аз едва успях да се удържа да остана седнала на мястото си. Погледнах към Елена с лека усмивка на уста.
- Надявам се този път ремонтът да е по-малък.- в погледът ми се четш извинение и Кралицата се засмя.
- И аз се надявам, Лиса. Но му нямам доверие и съм убедена, че щетите ще са големи.- макар и да се усмихваше, си личеше, че няма да и е приятно отново да ремонтира заради Раян. Бяха минали не повече от 5 минути, а аз вече не издържах да си стоя мирна. След още 5 минути и опити за разсейване с разговори, аз се изправих.
- Мисля, че трябва да го потърся. Убедена съм, че е планувал нещо, което няма да ми....да ни хареса.- поправих последните си думи, което си бе неизречена покана Кралицата да дойде с мен. Тя се изправи също и всичките и пазители тръгнаха след нея, но тя махна с ръка.
- Мисля, че 2-ма ще са достатъчно.- отпрати четата и 2-та пазителя тръгнаха след нас, но на поне 5 метра зад нас. Съвсем скоро стигнахме училището и аз избързах напред, оглеждайки се.
- Раян?- повиках го на по-висок глас, продължаайки да се оглеждам.

Усетих се Лиса си спомни за последното ни преживяване тук и я гушнах малко по-силно.
-Успокой се, всичко ще бъде наред, това са просто сноби, не им се връзвай. Всичко ще бъде наред. - Побутнах я леко напред и влязохме в градината. Повечето погледи се обърнаха към нас и аз завъртях отегчено очи. Усмихвах се ирочно и вървях право напред с цел да стигна до кралицата, но имайки впредвид, че няколко души едновремено се остремиха към нас, това щеше да бъде доста трудно. Завъртях се рязко и видях един от малко хора с които исках да говоря. Баща ми. Приближих се към него, като бутнах Лиса пред мен.
-Лис, това е баща ми.

За миг се стъписах преди отново да възвърна самообладанието си. Не очаквах да се запознавам с бащата на Раян, поне не тук, но бе логично...всички кралски фамилии бяхя тук. Мислено се упрекнах за глупостта и ми трябваха няколко секунди, за да реша как да се представя-по официалния или по неофициалния начин.
- За мен е чест, господин Шелски.- направих лек реверанс, срещайки погледа му. Раян изсумтя до мен заради официалните обноски, но преди той да каже нещо, баща му се намеси.
- Ти сигурно си Василиса Драгомир.- той ми подаде ръка и аз я приех с усмивка.
- Просто Лиса, сър.- отвърнах му, все още усмихната, докато погледът ми обхождаше лицето му. Раян толкова много приличаше на него...същите очи, същата усмивка, същото лице. Очите ми за миг се извърнаха към гаджето ми, след което отново към баща му. Приликата наистина бе голяма.

Кимнах леко на баща ми и му подадох ръка. Нали трябваше да се държа подобаващо. Лис, естествено, бе повече от перфектна, на нея това си и беше вродено. Баща ми и се усмихваше и беше повече от очевидно, че я харесва.
-Е, просто Лиса, можеш да ми викаш просто Том. - Той се засмя и аз с удоволствие се присъединих към него. - Радвам се, че сина ми е срещнал толкова красиво и възпитано момиче, като теб Лиса. И може би трябва да се държиш по благоприлично, или поне така ми разказа кралицата. Все пак да правите секс на средата на двореца.... Не е много добра идея, от сина си го очаквах, но не и от теб, съдейки по това което бях чувал.

Засега разговорът вървеше добре, той ми се представи и аз само се усмихнах. Но продължението, което допълни, ме хвърли в шок. Той знаеше...о, не...той знаеше! Преглътнах мъчително, опитвайки се да дишам спокойно.
- Вие знаете?- срещнах погледа му и той се усмихна.
- Разбира се, Кралицата бе силно възмутена от поведението ти, Лиса. От Раян...тя му е леля и го е очаквала, но не и от теб, ти си възпитано момиче.- стрелна с поглед Раян.
- Да предполагам, че идеята е била твоя, сине?- и двамата се разсмяха, но аз не се включих в шегата. Тревожеше ме въпросът кой още знае и дали са изтрили онази рисунка в двореца. Надявах се да имаме късмет и двете неща да са изчезнали и забравени.
- Е, Лиса, как се запозна с Раян? Той не се е опитвал да прилага от своите номерца върху теб, нали?- Том само вдигна очаквателно и развеселено вежди и аз се усмихнах, насилвайки се да не мисля повече по предишния въпрос.
- Запознахме се съвсем случайно. Но вече съм запозната с номерата му, господине.
- Наричай ме Том, само Том. И ми говори на `ти`.- той ме прекъсна и аз се поправих.
- Разбира се, Том. Та...едната година, през която се познаваме, имах възможността да разбера колко подъл може да бъде.- обърнах се и го погледнах предизвикателно, преплитайки пръсти с неговите.
- Но защо той не ви разкаже подробностите около запознанството ни?- обърнах се отново към Раян и му се усмихнах заговорнически. Сега щях да разбера и дали помни първата ни среща...

Ухилих се. Баща ми ме погледна въпросително и все още с усмивка.
-Ами, докато Лиса за пореден път нарушаваше правилата в Академията и се разхождаше навън малко преди залез слънце. Аз по случайност също нарушавах правилата, което естествено правя рядко, и я видях да се катери по едно дърво в градините. Безшумно се покатерих при нея и лекичко и изкарах акъла. - Ухилих се и се обърнах към Лиса. - Още не разбирам как се беше покатерила там и как не падна, когато чу гласа ми. - Усмивката ми стана още по широка. Това наистина беше загатка за мен. - Отклоних се от темата, та с Лиса си поприказвахме малко, след това се поразходихме и русокоската поиска да я науча да се отбранява от стригоите, аз приех и така... - Погледнах баща ми, чиято усмивка вече се беше истрила от лицето му. Сега изглеждаше по скоро притеснен и ядосан.
-Поискала си да се научиш да се биеш? - Погледа му я прониза, но преди да успея да кажа нищо, той се обърна и към мен. - А ти си се съгласил? Полудяхте ли? - Гласа му се извиси леко, точно както и моят правеше когато бях ядосан. - Раян как може да си толкова глупав? Знаете ли колко ще загазите ако някой разбере? Ами ти Лиса, разбирам че сина ми е идиот, но на ти как може да искаш подобно нещо? Знаете ли, че ако някой разбере сигурно няма да се видите повече?

Изтръпнах, когато Том каза, че може да не се видим повече.
- Защо е такъв проблем? Да, поисках и все още стоя зад всяка една своя дума и действие. И как така ще ни разделят?!- срещнах погледа на мъжа пред мен и леко стиснах ръката на Раян, която все още държах. Ако знаех, че ще ни разделят само защото съм поискала да се обучавам, нямаше да започна. Е, в началото, когато още не изпитвах такива силни чувства и може би щях да се поколебая, но сега...избирах да съм с Раян. И винаги занапред щях да избирам това, това и само това.
- Знаел ли си за това?- извърнах се с лице към гаджето си и срещнах погледа му. Не изглеждаше особено изненадан от казаното от баща му, затова и го подозирах. Ако е знаел и си е мълчал...тогава той какво избира? Наистина ли е приемал рисковете и е решил да не ми каже? Не, не бе възможно. Не може да е знаел...все щеше да спомене нещичко.