Re: Градината с езерцето:

by **Раян Шелски** Пон Май 30, 2011 2:04 pm

Не можех да мисля, когато беше толкова близо до мен. Знаех, че трябва да се отръпна от нея, но тялото ми не помръдваше. Явно то си имаше собствено мнение. Гледах Лиса право в очите, а това не ми помагаше да формулирам мислите си. Знаех, че не трябва да се съгласявам да я обучавам, първо щях да загазя и то много ако някой разбереше, второ тя бе толкова красива, толкова нежна... Как бих могъл да я погледна като мишена... Всички тези мисли се лутаха из главата ми, но не можех да ги изговоря.
-Лиса просто се тревожа за теб. Може да се нараниш, а не знам до колко разбираш, че с това трябва да се внимава. Ако някой ден попаднеш в схватка трябва много, много да внимаваш. - Не исках да се съгласявам. Трябваше да се отръпна от нея и да кажа не, но тялото ми не се подчиняваше. - Ще те науча. - Щом го изрекох веднага съжалих. Не трябваше да го правя и със сигурност идеята беше ужасна.

by **Lissa Dragomir** Пон Май 30, 2011 4:12 pm

Той не се отдръпна...Не знам защо, но този факт ме радваше. Една нахална усмивка се промъкна на лицето ми въпреки опитите ми да не и позволявам да го направи. Трябваше да направя крачка назад, но и това не направих. В момента можех единствено да гледам Раян в очите и...да се държа глупаво. След безумно много опити от моя страна, направих тази крачка. Макар и малка, все пак я имаше. Не исках да се отдръпвам, но прекалявах с волностите. Бях убедена, че на Раян му бе неприятно.
- Ще го направя...
Той...се съгласи. Щеше да му обучава. Съгласи се! Не можех да повярвам. Идеше ми да заподскачам, но така само щях да го стресна. Върнах се на предишното си място, което бе прекалено близо до мороя и аз се опитах да го прегърна, но в последния момент се отказах. Докоснах рамото му и...отдръпнах ръката си. Затворих очи за миг, пренебрегвайки импулса да се затворя в стаята си и да не изляза никога повече. Как можех да върша само глупости? Направих няколко крачки назад, като се обърнах към езерото. Имах чувството, че плаша Раян с налудничавите си действия. Прехапах устна, самообвинявайки се.
- С какво започваме?- усмихнах се половинчато и срещнах очите на мороя.

by **Раян Шелски** Пон Май 30, 2011 4:42 pm

Въпроса и отново ме хвърли в мрачни мисли. Защо подяволите това момиче ми действаше толкова силно. Приближих се, като отново скасих разстоянието между нас. Харесваше ми да я гледам в очите и да и се любувам, макар че бях малко по висок от нея и се налагаше да я гледам малко надолу. Минах зад гърба и и поставих ръце на раменете и. Не бях сигурен дали и е неприятно, защото постоянно ми изпращеше доста смесени сигнали. Въпреки това тя не се опита да се отръпне и скоро ръцете ми се спуснаха по раменете и и до дланите и. Завъртях я към себе си и сега стояхме на много по-малко разстояние. Само няколко милиметра разделя лицата ни... Исках да я целуна, но вероятноста да се отръпне ме плашеше...
-Не знам с какво да започнем, имам няколко идеи от начина по който обучаваха мен, но не знам дали ще може да се получи. - Давах и време, за да видя дали ще се отръпне. Ако не го направеше просто щях да я целуна...

by **Lissa Dragomir** Пон Май 30, 2011 4:54 pm

Раян се приближи и застана зад мен, като сложи ръцете си на раменете ми. Изтръпнах от допира му, имах чувството че искри плъзнаха по цялото ми тяло. Той прокара длани надолу до китките ми и аз леко потръпнах. Беше толкова приятно. Притворих очи, неспособна да кажа нищо. Раян ме завъртя към себе си и имах чувството,че сърцето ми прескочи няколко удара. Бяхме толкова близо, а единственото, което виждах в момента бяха устните му. Е...тях и невероятните му очи. Опитах се да си поума дъх, но тази задача ми се стори непосилна. Исках да го целуна...Толкова много, че едва успявах да стоя на мястото си. Дланите ни още се докосваха и за да го уверя да не спира, преплетох пръсти с неговите. Надявах се това да го увери да продължи.
- Убедена съм, че ще се получи.- вече не знаех дали става въпрос за бъдещите тренировки или за...нещо друго. Но едно бе сигурно, аз нямаше да се отдръпна, ако той решеше да ме целуне. Всъщност, ако не го направеше, аз щях. Погледите ни бяха преплетени, а аз вътрешно изтръпвах...

by **Раян Шелски** Пон Май 30, 2011 5:21 pm

В мига в който ръцете ни се преплетоха събрах смелост и бавно се наведох към нея. Устните ни се сляха и потънах в блажеността на целувката. Езика ми играеше с нейния, а главата ми беше празна. Всички мисли, всички притеснения бяха изчезнали с мига в който тя ми отвърна. Вече не съществуваше нищо, бяхме само аз и тя...
След известно време се отръпнахме един от друг и аз побързах да направя крачка назад. Вече не можех да я погледна в очите. Струваше ми, че съм прибързал доста. Забих поглед нанякъде и пормълвих.
-Съжалявам, не трябваше да го правя.

by **Lissa Dragomir** Пон Май 30, 2011 8:08 pm

Затворих очи, отвръщайки на целувката. Устните му бяха меки и нежни, а постепенно целувката се задълбочи. Имах чувстово, че всеки миг ще полетя. Но Раян се отдръпна и сякаш не искаше да срещне погледа ми. Аз ли сбърках някъде? Приближих се към него и нежно повдигнах брадичката му. Всъщност бе достатъчно само да го докосна, разликата във височината направи другото вместо мен.
- Раян...- накрая той срещна погледа му и аз му се усмихнах мило.
- Ако не исках да го направиш, щях да се отдръпна. Хареса ми.- бавно прокарах пръстите си по лицето му. Искрено се надявах да не се отдръпне, защото наистина го харесвах.

by **Раян Шелски** Пон Май 30, 2011 8:23 pm

Приближих се отново към нея и се взрях в очите и. Изглеждаше искрена, а и не мислех, че има причина да ме лъже. Целунах я отново, но този път без страх, без сдържаност... След като се пуснахме вече мислите ми бяха съвсем объркани, а желанието ми да я науча да се бия беше спаднало под нулата. Сега вече се тревожех още повече за нея и че може да и се случи нещо.
-Лиса... Сигурна ли си, че искаш да се научиш да се биеш? Притеснявам се за теб.

by **Lissa Dragomir** Пон Май 30, 2011 11:33 pm

Усмихнах му се и хванах ръцете му.
- Хей...Не се тревожи толкова за мен. Добре съм, жива съм, здрава съм. И съм убедена, че нищо няма да ми стане ако се науча.- личеше си, че няма никакво желание, но аз наистина исках да се науча. Прехапах устна, опитвайки се да го разбера. Ако той трябваше да се бие срещу стригои....Не! Изведнъж ми се прииска да го прегърна. Не исках да пострада. Срещнах погледа му и плахо му се усмихнах. Боже, какво щях да правя ако наистина му се наложеше да влезе в битка? Щях да умра от страх за него...
- Моля те, научи ме. - надигнах се на пръсти като нежно го целунах.

by **Раян Шелски** Вто Май 31, 2011 12:34 am

-Вече казах, че ще те науча, държа си на думата. - Замълчах, за да и оставя малко време да осъзнае, че щом аз кажа нещо - думата ми на две не става. Прегърнах я и внимателно я притиснах към гърдите си.
-Искам да ме чуеш внимателно Лиса. Ще те науча да се биеш, но ще трябва да ми обещаеш нещо. Никога, независимо от обстоятелствата, няма да искаш да се включваш в атаки над стригои и ще използваш наученото само ако се наложи да се защитаваш. - Погледнах я сериозно право в очите. - Няма да се излагаш на излишни рискове.

by **Lissa Dragomir** Вто Май 31, 2011 12:44 am

Прехапах устна, срещайки погледа му. Как да му обещая такова нещо, като самата аз исках точно това?
- Раян...- не можех да му кажа, че няма да се опитвам да се отбранявам, но ако имаше глупово нападение, нямаше да стоя безучастно. Не можех да му обещая такова нещо, но знаех, че ако не го направя той няма да ме научи.
- Не ме карай да обещая нещо, което няма да мога да изпълня.- срещнах погледа му, а един кичур коса падна пред очите ми. Примигнах няколко пъти и понечих да го махна.

by **Раян Шелски** Вто Май 31, 2011 12:49 am

Стистнах устни.
-Не мога Лиса... Просто не мога. - Поех си шумно дъх и продължих. - Искаш да те науча как да излагаш живота си на опастност... А няма да си го простя... - Вгледах се в небето, докато пред очите ми се появяваха картини как я напад стригои, как тя бе безащитна пред тях... Относто стистнах устни.
-Добре. Ще видим. Трябват ми още няколко секунди да помисля. Все пак не мисля, че ако ни хванат тук и разберат, че те обучам ще го приемат особено добре. Нека идем в стаята ми. - Вместо отговор получих кимване. Хванах я за ръката и я поведох към стаята ми.

by Sponsored content