Боулинг

Притиснах я леко към себе си. Бях страшно благодарен, че реши да ме послуша и да хапне. Бих предпочел лично аз да я нахраня, но все пак не исках да се чувства съвсем като бебе.
-Ще хапна малко, но тъй като много се съмнявам да изядеше и втората порция предпочитам да почакам. - Погледнах я, не че и нямах доверие, но не бях сигурен дали изобщо може да изяде толкова много храна. Ако видех в мислите и, че наистина не може повече и не се чувства добре от храната, щях да спра и да я оставя. Хубавото беше, че сега не можеше да ме лъже. Хвърлих поглед към Лорън.
-Както казах, щом не си накарал да яде, това говори повече за теб.

Засмях се леко, когато отново реши да се кара с Лорън.
- Раян, той наистина се опита. Но ти ме познаваш и знаеш, че съм упорита.- той се настани до мен и аз игриво го целунах по бузата, след което тново се заех да ям. Надявах се и той да започне скоро да яде. Побутнах към него едната чиния с пържени картофки и го изгледах продължително, докато през това време се борех с един от моите.
` После като напълнея, ще те карам да идваш с мен да тичаме. вината ще е изцяло твоя.`- дори не бе нужно да се обръщам към него, знаех, че чува всяка една моя мисъл така, все едно съм я изрекла гласно. Вече наистина планувах в скоро време да започна да тичам, исках да мога да издържам повече. Пък и едва ли щях да изтичам много преди да започна да лазя по пода, цигарите със сигурност не бяха най-добрия приятел на спортовете.

Бях тотално забравил за нея и цигарите. Хм...
-Споко Лис, нямам нищо против да тичаме, ще те направя много по издържлива. И за тази цел ще разкараме цигарките. - Усмихнах и се. Нямаше да я оставя да пуши, просто можеше да го забрави това.
-И наистина няма да изкараш много преди да пролазиш по-земята. Особено ако не се научиш да ядеш. - Ухилих и се и погледнах чинията, която беше побутнала към мен. Взех си един картов и го задъвках, но не взех втори. Щях да чакам нея, дори и това да значеше, че ще умра от глад. Нямах нищо против. Погледнах я и се замислих дали порцията и е намаляла... Май да, но все още беше само на първата.

Усмихнах се, когато Раян реши да си вземе картоф. Е, това все пак бе начало. Идеята да спра цигарите ми се стори като студен душ, ала не можех да имам и двете неща. Или щях да съм издръжлива, или да се тровя. Въздъхнах и след дълго премисляне, реших, че не си заслужава да се лишавам от движението. Кимнах към гаджето си, съгласявайки се с условията му и се заех да ям по-упорито. В момента се насилвах да довърша тази порция, въпреки че все още бе наполовина.
След още няколко картофа вече не можех повече и се надявах Раян да се убеди и от мислите ми, че не съм способна да погълна повече. Отпих от колата си и си поех дълбоко дъх. Коремът леко ме болеше от преяждане, а дори не бях довършила порцията. Ако мороят до мен все още щеше да се инати, че трябва да започна и втората, за да се храни, скоро щях да съм припаднала. Или да започна аз да го храня насила.
- Добре, ето, нахраних се. Можеш да започнеш и ти?- погледнах го с умолителен поглед, изчаквайки реакцията му.

Гушнах я лекичко и я погледнах. Наистина не можеше да яде повече, така че нямаше да я тормозя. Усмихнах и се леко.
-Добре, спокойно. След малко ще хапнеш пак, почини си. - Не исках да я измъчвам и забодох вилицата в моята порция. Щяха да ми трябват точно няколко минути да я омета. Бях умрял от глад, така че наистина само след няколко минути чинията беше празна. Погледнах Лиса и се усмихнах.
-Радвам се, че ще спреш цигарите. Наистина е страхотно. - Не можех да спра да и се усмихвам. Цигарите бяха сериозен проблем и нямаше да я оставя да се трови. Извадих моята кутия и запалих. Аз можех да се тровя. Тя не.

Гледах го докато яде, наистина си личеше, че е доста гладен. Накрая ме гушна и ми се усмихна за начинанието ми да спирам цигарите. За миг се зарадвах, ала в следващия миг той запали и аз само го изгледах с тъповато изражение. Плеснах се леко по челото, след което използвах мига на изненада, за да му взема цигарата и да я изгася.
- Първо, тук е боулинг зала и е забранено да се пуши. Ако те хванат, ще те изгонят.- виждах раздразнения му поглед, ала все пак продължих.
- Второ, ще ми е изключително `лесно` да ги спра ако пушиш пред мен- поклатих глава отрицателно, защото в момента искрено се дразнех от цигарения дим. До преди секунда не ми се пушеше, ала сега вече ставах нервна, явно никотиновия глад си казваше думата.
- И трето, ако аз няма да се тровя, ти също няма да се тровиш.- изплезих му се, изчаквайки реакцията му. Това си бяха три доста добри причини да спре и той цигарите, ала като го знаех какъв е инат, нямаше да стане лесно.

Погледнах я и завъртях отегчено очи. Определено ми се пушеш и определено се дразнех, че се бърка и че ми взима цигарата.
-Първо, никой няма да ме изгони и мога да си пуша и тук щом искам. - Бях сигурен, че никой няма да ми направи проблем. Усмихнах се иронично на Лиса и продължих.
-Второ, окей приемам факта, че ще ти е по-трудно, така че ще се постарая да не пуша пред теб. - Погледнах я, или по скоро я изпих с поглед. Беше невероятна, дори и след двете седмици през които се беше превърнала в зомби, пак виждах красотата и. Погалих внимателно косата и, имах чувсвото че ако я докосна ще я счупя. Въздъхнах и осъзнах, че трябва да отговоря и на последната и реплика.
-Лиса, аз няма да спра цигарите. Край на темата. Аз не съм ти и точка по въпроса.

Намусих му се, когато каза, че няма да ги спре.
- Хубаво, аз също няма да ги спирам. Ти взимаш своите решения, аз- моите. И отказвам да спра цигарите.- изгледах го продължително. Нямаше да му убеди да го спра така, бях инат и сега щях да си държа на думата каквото ще да става. Е, нямаше да пуша в боулинг залата, разбира се, но когато излезехме навън, щях да запаля. И ако Раян отново запалеше, щях да изляза съвсем скоро. Или това, или щеше да ми се наложи да се дръпна настрани от него, за да не откача от дима. Изправих се с леко колебание, отивайки до топките. Бяхме прекъснали играта за малко, а аз исках да видя Раян да играе. Аз, разбира се, се провалях епично на боулинг. Вероятно ако се целех в страничния коридор, щях да уцеля повече кегли, от колкото сега. Взех най-леката топка и се приготвих да удрям. Мислено се опитах да се убедя, че няма да фейлна толкова жестоко иииии хвърлих. За мое изумление, успях да съборя 2 кегли и едва не заподскачах от радост. Обърнах се към гаджето си, но дори да не показвах радостта си, знаех, че той може да разбере как се чувствам.
- Ваш ред е, г-н Шелски.- изплезих му се, дръпвайки се назад.

Изръмжах леко, когато каза, че няма да спре цигарите. О щеше да ги спре и още как, нямаше да и се дам толкова лесно. Имаше огромна разлика между моето пушене и нейното. Например, че аз пушех от когато станах на 14, а тя сигурно от месец. Или че на мен пушенето не ми влияеше на издържливоста. Потънал в мислите си почти щях да пропусна момента в който Лиса хвърляше. Мислите и определено бяха страшно забавни в момента. О цели две кегли. Засмях се леко, но след миг завъртях очи. Изправих се и се приближих към нея.
-Принцесо Драгомир, ако отново ме наречете г-н Шелски ще имате страшни проблеми. - Засмях се. Е, заплахата не беше кой знае, колко сериозна, но все пак на Лис и беше ясно, че това обръщение ми бърка в мозъка. Обърнах се към топките и взех моята.
-А сега гледай как се прави. - Ухилих и се. Беше забавно, че е толкова слаба на боулинг и щеше да е още по забавно да я размажа с резултата. Направих няколко крачки назад вдигайки топката до устните си... Придвижих се напред и... Страйк. Ухилих се и се завъртях.
-Аз съм велик. - Сега беше мой ред да и се изплезя.

Разсмях се, когато каза, че е велик. Приближих се към него и го гушнах, срещайки погледа му.
- И скромен....особено скромен.- засмях се отново и му се изплезих. `...и ужааасно секси с тази риза.`- довърших наум и знаех, че ще ме чуе. След по-малко от половин час, аз вече губех позорно, а гаджето ми вероятно бе най-добрия в цялата зала.
- Браво!- поздравих го след завидния резултат и взех якето си.
- А какво ще кажеш сега да опитаме някоя друга игра?- погледнах го, като побързах да насоча мислите си в друга посока. - Ела с мен и да видим колко си добър на леда.- изплезих му се и го дръпнах за ръката, борзайки напред.

Дръпнах я и я прегърнах.
-Естествено, че съм скромен, как можеш да се съмняваш в мен? - Наведох се малко към нея, така че пазителите да не ни чуват. - Съвсем скоро ще сваля тази риза. - Слях устни с нейните и бавно задълбочих целувката. Боже бих и свалил дрехите още тук и бих я съборил на пейката. Чух лекото покашляне зад нас. Явно Лорън и Сара никак не искаха да гледат това.
-Раян просто си вземете стая. - Пазителката ми ме погледна и ми се ухили. Да определено тук не беше най-подходящото място да го направим. Отдръпнах се неухотно от Лиса и завъртях очи.
-Добре хайде да вървим на леда.