Хотела

Изненадах се от скока му от леглото. той успя да ме хване и да дръпне одеалото преди да успея да си го взема обратно. Прегърна ме през кръста и плъзна ръце по тялото ми. Потръпнах при допира и леко изстенах, извивайки глава назад към него.
- Деймън...Пак ли ще си играем?- бутнах ръката му и рязко се завъртях към него. Притиснах се към тялото му и обвих кръста му с ръце. Бавно ги спусках надолу и накрая ги спрях на задните му части. Усмихнах се подло и го целунах, преплитайки езика си с неговия. Плъзнах бедрото си между краката му и леко се усмихнах.
- Приятно ли ти е, скъпи?- дъхът ми погали врата му. Планирах да си взема одеалото при първия удобен момент, но той все още не го пускаше.

-Ние кога сме спирали да си играем,скъпа?
повдигнах вежда и палаво се усмихнах като пркарах ръка по бедрото й и го повдигнах на ръката на нивото на кръста ми
-Мм..
изръмжах и впих устни в нейните като леко захапах долната й устна.Взех я на ръце и тя обви крака около кръста ми,а аз я пристинсах на отсрещната стена и прокарах пръсти по лицето й

Одеалото...Отдалечавахме се от него. Макар да ми бе толкова приятно да целувам Дей и да го усещам до себе си, си бях наумила, че трябва да си взема завивката. Сякаш върху нея имаше надпис "мое". Звучеше глупаво и нелепо, но си бе така. Плъзнах краката си на пода и рязко се завъртях, притискайки Дей до стената. Извех тяло в дъга, така че телата ни да се докосват по-плътно и плъзнах дланите си по бедрата му. Спрях ги от вътрешната им страна и той потръпна. Дяволита усмивка се изписа на лицето ми. Заиграх се с колана му, подръпвайки го, като накрая го разкопчах. Започнах да се снишавам надолу, дърпайки дънките му със себе си. Одеалото бе в краката ни и аз скоро щях да го взема. Накрая аз коленичих на пода, придърпвайки дънките максимално надолу и грабнах завивката. Бързо я увих около тялото си и се изправих отдръпвайки се назад. Изплезих се на Деймън, като държах краищата от двете си страни, така че да му е по-трудно да ми я вземе при следващия опит.

Абе какво толкова я привличаше това одеало.Сякаш й бе най-добър приятел.
-Хм,мила,остави това одеало и ела при мен.
приближих се бавно до нея,прокарах ръце по нейните и нежно звалих одеалото,отново.И този път го захвърлих по-далече.
Притиснах я към стената и прокарах ръка между бедрата й като продължих нагоре по корема,гърдите и врата й.
-Одеалото ли искаш или мен?
погледнах я миличко и я целунах по върха на носа

Отметнах назад глава, когато ме притисна до стената. Плъзнах ръцете си по гърба му и го придърпах по-плътно към себе си.
- Ти как мислиш, миличък?- гризнах леко ухото му, след което срещнах устните му. Съжалявах за завивката, не знам защо толкова държах да е при мен. Сега не ми пукаше, че е в другия край на стаята. Обвих кръста му с краката си, притискайки го към себе си. Тази игра започваше много да ми харесва.Правехме любов, след което заспивахме уморени и когато се събудехме отново бяхме заедно...мммм...Можех да се пристастя.
- Винаги ще те искам...- копнеех за устните му.

Оставаше и да избере одеалото.Преживяването определено си го биваше.Ако започна да обянсявам цял ден ще ми отнеме.Ще пропусна подробностите.Само ще кажа,че се събудих и тя беше в прегръдките ми,кръстосала крака с моите.Най-хубавото събуждане.
Прокарах пръст по ръката й и прошепнах в ухото й:
-Събуди се,миличка.

Отворих леко едното си око и се протегнах, като леко измърках. Дей се усмихна и аз се наведох, за да го целуна.
- Добро утро, слънце мое.- прокарах върха на пръстите си по лицето му като внимавах с всяко движение. Няколко слънчеви лъча се процеждаха през прозореца и аз изсъсках срещу тях. Станах с видимо нежелание и дръпнах завесите. Бях толкова уморена...Макар да бях спала толкова време, все пак се чуствах прекалено изтощена.
- Дей, какво ще кажеш да закусим?- приближих се към него и го целунах отново, пропълзявайки върху гърдите му. Останах там известно време, след което станах и тръгнах към банята.
- Ей сега идвам.- изпратих му въздушна целувка и влязох в помещението.

-Е,можеш и да не се обличаш.
извиках след нея акто се засмях
Докато тя беше в банята станах и обух дънките си и анвлякох някаква черна риза.
След няколко минути тя излезе и разбира се беше неотразима.Не знам..сякаш тя беше единственият човек,който бе виждал добрата мис трана след Катрин.Никол можеше да изкара от емн само най-доброто.Сякаш ме променяше.И това по някакъв странен начин ми харесваше.
-Прекрасна си.
Обгърнах я с ръце и нежно допрях устните си до нейните.

Усмихнах му се леко и отвърнах на целувката. Обвих с ръце кръста му, вече съвсем облечена. Бях с тъмни дънки, сива блуза, бяло-черно горнище и токчета. На ръцете си носех ръкавици без пръсти и барета на главата си, а косата ми отново бе къдрава и се спускаше около лицето. Общо-взето облеклото бе нещо подобно. Дей също изглеждаше добре с ризата и дънките си. Усмихнах се леко и отново го целунах.
- Ти също.- очите ми срещнаха неговите и невероятното топло усещане в гърдите ми се върна. Отпуснах глава на гърдите му, наслаждавайки се на допира му.
- Обичам те, Деймън. Не знам какво бих правила без теб...- казах с тъжен глас. Наистина не знаех какво бих правила, ако се разделяхме.

-Не е нужно да знаеш.Винаги ще сме заедно,принцесо.
казах като прокарах пръсти през косата й и изправих главата й така,че очите ни да са на едно ниво,а след това нежно я целунах.
Но какво по...В един момент адка болка проряза главата ми.Отдръпнах ръце от Никол и се хванах за главата.Стиснах зъби и очи.Болката се усилваше повече с всяка секунда.

- Деймън!- изпищях и се опитах да се доближа до него, но той се отдръпна назад.
- Какво става? Какво ти е?- в гласа мисе долавяше притеснението. Виждах, че го боли много, но не знаех какво да сторя. Започвах да се паникьосвам...Ръцете ми се разтрепериха, но аз упорито отказвах да ги оставя на мира. Свих ги предъ гърдите си и направих още една несигурна крачка към Дей.
- Моля те кажи ми какво става...- свих се, защото виждах, че все още много го боли.

-Никол...
казах едвам като стиснах зъби..сърцето ми биеше все по-учестено и по-учестено,кръвта във венит еми започна да тече по-бързо. Болката нарастваше и горещината в тялото ми също.Паднах на пода като изпаднах в гърчове и крясъцит еми огласиха стаята.В един момент всичко спря.Болката и неприятното усещане.Сякаш бях в рая,сякаш бях мъръв...След секунди издъхнах и затворих очи.

Спрях да дишам. Замръзнах, втренчена в тялото му. В очите ми бликнаха сълзи, но аз упорито ги преглътнах. Не можеше да е истина. Отказвах да го повярвам. Докоснах колебливо ръката му, но той не помръдна. Не вдиша...не отговори.
- Деймън...- гласът ми ми изневеряваше.
- Дей? Скъпи...Хайде, събуди се. Какво ти е?- отново преглътнах сълзите си, макар да знаех, че скоро няма да мога. Той не помръдваше. Не отговаряше. Не долавях биенето на сърцето му...
- Скъпи?- сълзите закапаха по страните ми, а сърцето ми се строши на милиони парченца. Не....не....НЕ!!!!! Не можеше да и го причинява....
- Моля те...- прошепнах и се свих до тялото му, давайки воля на чувствата си. Трябваше да бъда силна, можеше още да има надежда. Изправих се и изхвърчах навън от стаята, тичайки. Щях да се опитам да доведа помощ. Отказвах да повярвам...

- Какво има? Кажи какво става?
Пак ли се бе скарала с Деймън? Ако да, нямаше аз да ги сдобрявам. Все още ме болеше от предишния път. но тя изглеждаше ужасно. Започвах наистина да се тревожа за нея.
- Никол, кажи ми какво е станало?- хванах я нежно за раменете и я разтърсих. След около 15 минути тя успя да ми обясни и...вцепених се. Отдръпнах се рязко назад, а тя почти падна на пода. Не мисля, че в момента я интересуваше какво става около нея. Не, не можеше да е истина. Брат ми...мъртъв...Не...Приближих се рязко към нея и я прегърнах, придърпвайки я в скута си. Тя се сви, не мисля, че имаше сили да се дръпне. Затворих плътно очи, а в главата ми запрехвърчаха въпроси.
- Отиваме при него. Ще го занесем в стаята му. Не може да е мъртъв...
Отказвах да повярвам на случилото се. И така и стана. Занесох Деймън в стаята му и с Никол отидохме да доведем помощ...