Хотела

Беше на път да свърши и това не ми харесваше.Добре...промяна в плана.
-Имаш късмет,скъпа.
усмихнах се и отвързах ръцете й
-Тъй като съм добричък ще те отвържа и ще ти дам да правиш ...мм..каквото пожелаеш.
Добре..трябваше да правя и жертви..не довърших до края плана си,но..Бях сигурен,че продълженеито ще е страхотно.

Той ми даде свобода на действието и аз веднага го придърпах към себе си, срещайки устните му. Обвих бедрата му със своите, извивайки се леко под него. Плъзнах ръце по гърба му, като отново се размърдах. Краката ни бяха преплетени и аз внимателно свих крака си, така че да е точно между бедрата на Деймън. Той потръпна и лека самодоволна усмивка се разля по устните ми. Завъртях се рязко, така че той да лежи на леглото и след секунди и той бе гол. Целунах го отново по устните, слизайки към врата му. Накрая го захапах леко, заслуквайки кожата му, като внимавах да не го одраскам дори.
- Искам те...- прошепнах в ухото му, след което отново целунах врата му.

Хахах.Явно наистина я бях докарал до крайност,защото когато я освободих тя направо ми налетя.И въпреки всички бързи движения ме караше да се чувствам страхотно.
-И аз те искам,мила.
усмихнах се самодоволно,поех я в скута си и рязко проникнах в нея, при което тя изстена,а аз едвам сдържах стоновете,които напираха в гърлото ми

Изстенах при рязкото движение, впивайки ноктите си в гърба му. Удоволствието бе несравнимо. Обвих краката си около кръста му, така че да е по- близо до мен. Целунах го, вкусвайки устните му. Продължих по врата му, като ръцете ми се плъзгаха по кожата му, която сега бе настръхнала. Насилвах се движенията ми да са бавни, макар да бях на път да изгубя този контрол. Дей продължи в същото темпо и аз отново изстенах. Бях съвсем близо до върха, всеки момент щях да изпитам максималното удоволствие. Имах чувството, че кожата ми е нажежена и всяко докосване ме кара да потръпвам.

Скоро щях да свърша.Знаех го.Както всичко беше бавно и внимателно, изведнъж стана бързо и неубоздано.Всяко движение и стон.Не можех да издържам повече.Стоновете излизах от устата ми.
-Никол!...Спри...Никол!
крещях името й и то огласи цялата стая
Тя забиваше нокти в мен,изпитваше същото.Болката от забиващите се нокти в гърба ми,съчетана с върховното удоволствие беше чувство,което не можеше да се опише.
Дишах накъсано и имах чувството,че сърцето ми ще изкочи всеки момент.Тя не спираше,а правеше темпото още по-бързо.
-Никол...!
изкрещях и бързо придърпах главата й за целувка,защото ако не я целувах нямаше да мога да удържа виковете си

Приближавах се към върха. Всеки момент щях да свърша. Деймън също стенеше и си личеше, че и той скоро ще направи същото. Засилвах темпото с всяка секунда, усещайки близостта на Дей като нещо, за което съм копняла цял живот. Той ми каза да спра, но аз смътно осъзнавах думите му. Не се вслушвах в него, защото виждах, че и той го иска. Точно преди върхът, устните ни се сляха и аз напрегнах всяко мускулче в тялото си да спре. Виждах как Деймън копнее да продължа и аз също не издържах и отново започнах. Забивах ноктите си в гърба му, но темпото бе много по-бавно, макар това да ми костваше всички възможни усилия...

Тя леко забави темпото.Личеше си,че едвам се сдържа.Аз също не можех да издържа повече,придърпах я към устните си и прошепнах
-Остави тялото ти да прави каквото е нъжно и се наслади на всичко.
след това леко доближих устните си до нейните и я придърпах още повече към мен,като ръцете ми се намираха на кръста й и маалко по-надолу,а устните ми изучаваха врата й.

Мислех да пислушам съвета на Деймън. И без това волята ми не бе стоманена, така че да успея да се контролирам още дълго време. Отново забързах темпото, стенейки. Ръцете ми бяха на раменете на Дей, а ноктите ми болезнено се впиваха в кожата му. Опитах се да спра да го наранявам, но той хвана ръцете ми и ме придърпа към себе си. Целунах го по устните, сплитайки езика си с неговия. Можех да му се наслаждавам вечно. След още няколко движения, аз достигнах максималното удоволствие, като зарових глава в извивката на рамото на приятеля си. За миг всички мои мускули се напрегнаха, след което се отпуснаха. Стонът ми бе заглушен от кожата на дей, която бе изгарящо гореща в момента. Отпуснах се почти безжизнена отгоре му, целувайки врата му. Започнах от ключицата, тръгвайки нагоре. Устните ми обсипваха с малки целувки мястото, където трябваше да бъде вената му. Проследих я нагоре, стигайки до челюстта. Задържах се малко повече време там и накрая отново впих устни в неговите. Бяха толкова сладки...

Настъпи и върховният момент.Не можех да сдържам стоновете си.След секунди тя се отпусна на мен толкова крехка и безжизнена.Изглеждаше адски уморена.Аз също нямах сили да помръдна дори,но целувките й ми действаха като зарядно.Леко извърнах глава и целунах челото й,след което се преместих на устните й.Целувката беше нежна, но продължителна.
-Умори ли се,миличка?
попитах като започнах да си играя с един кичур от косата й

Усмихнах се леко, отвръщайки на целувката му.
- Да...Ти ме изтощаваш...- намигнах му закачливо. Знаех, че е разбрал подтекста на думите ми, затова го и казах по този начин. Претърколих се настрани по леглото и легнах до него. Притворих очи за миг, отпускайки се върху възглавниците. Имах чувството, че няма да мога дъ мръдна в слеващите 20-тина години. Може и 30, зависи от това дали някой ще реши да ме буди или не. Но при мисълта да оставя Дей сам за тооолкова дълго време...Неее....Отворих очи и се завъртях натрани, така че да го виждам. Придърпах чаршафа по тялото си и започнах да описвам малки кръгчета по гърдите на гаджето си.

-Обожавам, когато правиш тези неща.
показах с очи ръката й, която се движеше по гърдите ми и описваше някакви движения
-Обожавам теб самата.
целунах челото й и се усмихнах
-Сега,моля те да поспим.Наистина си една малка,сладка мъчителка.
леко се засмях и впих устни в нейните и не след дълго се унесох.

Усмихнах се доволно на реакцията му, отпускайки се на възглавниците. Наистина имах нужда от малко здравословен сън. Дей винаги успяваше да ме изтощи, макар идеята да ме "мъчи" ми харесваше. Прехапах устна доволно и се сгуших до гърдите му. Усещах ритмичното биене на сърцето му и ръцете му на гърба си. Лека усмивка озари лицето ми и аз почти мигновено заспах.
Той някак си ме променяше, вече не бях злобната кучка, а просто още едно момиче, което би дало живота си многократно за този на любимия си. Преди това изречение би ми се сторила клиширано и дори глупаво. Но не...Сега го разбирах напълно. Вдишах дълбоко от аромата на кожата на Деймън. Дори миризмата му бе страхотна, той просто бе идеален...

Бях я прегърнал...даа..а в един момент с еозова в ръцете на...Стефан?!Гледаха ме подигравателно и..тя..тя каза
-Стефан е винаги ще е Стефан.
след което се усмихна и го...целуна!Не...Деймън..тов ае сън...но не можех да се събудя,не можех да отворя очи.Дори в съня си бях прикован за леглото и не можех да направя нищо.Можех само да гледам как тя е негова.Най-накрая отворих очи.Дори не бях осъзнал как съм скочил и колко запъхтяно дишам.Целият се бях изпотил.Още не можех да разбера къде се намирам,а сърцето ми биеше учестено.

Бях заспала и сях дълбоко, когато нещо наруши съня ми. Дей рязко се изправи, дишайки тежко. Тупнах на възглавниците и се смръщих...
- Дей...мън?- мърморех под нос, защото ме бе събудил. Спеше ми се до неузнаваемост, а той рязко се бе изправил от леглото.
- Какво е станало, скъпи? Лягай си...- разтърках очи, след което се прозинах. Може би бе сънувал кошмар. Отворих едното си око лениво и се разтегнах като котка. Не изглеждаше много добре.
- Трябва да се наспиш, каквото и да е, ще ти мине.- докоснах леко лицето му, което бе в пот. Необичайно за него...Смръщих се и станах. Взех една студена кърпа от банята и положих Дей на леглото. Сложих я на челото му, сядайки до него.
- Какво стана?- вече бях сериозна.

-Ъм..няма нищо.Лягай си..просто кошмар..
поклатих глава като се опитвах да я залъжа,но май не успявах...все още бяха пред очите ми..
-Нали каквото и да става ще си с мен,обещай ми.
надигнах се и срещнахме погледите си
-Нали винаги ще сме заедно..винаги.
впих поглед в очите й и хванах ръцете й

Уау. Не съм очаквала да видя Дей в такава светлина. Изглеждаше толкова уплашен от това, че може д аме загуби ,а нямаше никакво основание.
Седнах в скута му, хванах лицето му с ръце и се усмихнах.
- Няма за какво да се притесняваш, мили. Винаги, винаги ще сме заедно.
След думите си го прегърнах и нежно целунах по врата.
След няколко минутки се отдръпнах, така че да го виждам хубаво и увих чаршафа около тялото си, тъй като се беше смъкнал.
-А сега ще ми кажеш ли какво сънува?

Сега вече определено бях много по-спокоен.И определено не смятах да й кажа какво съм сънувал.
-Ммне,красавице.Няма никакво значение.
леко прокарах пръст по носа й
-Сега важна си ти и това одеало, което така хубаво се спуска по тялото ти.
засмях се,обвих ръце около нея и се претъркулихме по леглото като застанах върху нея и я прекрачих.
-Прекрасна си.
усмихнах с еи бавно и нежно впих устните си в нейните

Усмихнах му се, придърпвайки го към себе си. Пуснах чаршафа и обвих с ръце кръста му. Срещнах меките му устни, наслаждавайки се на допира му. В момента се радвах, че е без риза, защото ми бе много по-лесно да усещам кожата му до своята. Завъртях се, прекрачвайки го. Хванах одеалото преди да се е смъкнало прекалено ниско, изплезвайки се на разочарованата физиономийка на Деймън.
- Кажи ми какво сънува? Моля те...- наведох се и го целунах нежно по врата, като засмуках леко мястото. Накрая захапах ухото му, подръпвайки го. Обичах да си играя така с него..И на двамата ни бе приятно, пък и бе забавно.

-Оу,не,не мисля да ти казвам...ако разбира се..не си го заслужиш.
направих невинна физиономия, след което се засмях и леко се надигнах за да целуна врата й
-И,моля те,миличка,разкарай това одеало,закрива ми гледката.
направих някаква намусена гримаса,а след това палавата усмивка се появи на лицето ми.Не знам как го рпавеше,но винаги успяваше да ме успокои.

-Много си лош,Деймън!
казах и направих нацупена физиономия,а след това се усмихнах лекичко
-Ще махна одеалото,ако си го заслужиш.
изплезих се и завързах краищата на одеалото за тялото ми..не,че щеше да е по-сигурно,ако реши да го дръпне, но..
Доближих с ена милиметри от устните му и точно, когато той понечи да ме целуне спуснах устните си надолу по продължението на челюстта му по врата и гърдите.Върнах с екъм ухото му като пътя извървях като прокарвах дъха си по тялото му,а ръцете ми обхождаха гърдите му.Прошепнах като леко захапах ухото му:
-Хайде, Деймън.Аз чакам.

Добре бе как го правех?!Винаги успявах да си навличам "мъченията" й. Тъкмо се бях събудил,а тя отново започваше.Обожавам я.
-Хмм..
облизах устни хванах я и се преобърнахме така че тя да е легнала с гръб към мен,а аз я прекрачих.Леко и внимателно отвързах одеалото и то се спусна настрани.Наведох се и бавно разходих дъха си от долу на горе пък врата й.Отместих косата й и нежно доближих устни до врата й като го целунах.Продължих така до ухото й и прошепнах:
-Не беше трудно.

Направих намусена физиономия и притиснах одеалото до себе си. Хванах единият му край от едната страна на тялото си и се завъртях отново, сядайки върху него. Отново го завързах и му се изплезих.
- Опитай пък, любов моя.- доближих се до устните му, така че той да усеща дъхът ми, но преди да успее да ме целуне, сложих ръка на гърдите му и го притиснах към леглото. Засмях се леко и продължих по извивката на врата му. Целунах го леко, засмуквайки кожата му. След това му дадох миг спокойствие, но само след секунди/казах ви, че е само за миг/ отново се заех да го мъча. Накрая на врата му имаше едно малко синьо-лилаво петънце. Усмихнах се, доволна от резултата и му се изплезих предизвикателно.

-Лоша Никол,лоша.
казах през смях, а след това допълних
-Ще се постараеш повече и тогава ще ти кажа какво сънувах,а аз ще се погрижа за одеалото, когато си реша.
усмихнах се предизивкателно и я придърпах леко към себе си като целувах врата й и прошепнах
-Сега и смучки ли ще си правим?Интересно.
след тези думи нежно целунах врата й и леко засмуках кожата й..мда..нямаше само аз да съм "белязан" я!

Разсмях се и плъзнах ръцете си по гърдите му. Самото му присъствие ме зареждаше с енергия. Целунах го по устните бързо, като само след миг се отдръпнах. След това отново се приближих и го целунах, но този път задълбочих ласката. Накрая рязко се дръпнах назад и се претърколих настрани. Станах от леглото и отидох до банята.
- Ще се облека.- изплезих се на деймън, който ме гледаше очудено. Нямах намерение да му давам още поводи да ми вземе одеалото. Обърнах се и отворих вратата, като преди това само се пресегнах, за да си взема дрехите...

-Аа не,не!Да не си си го и помислила!
скочих от леглото и застанах зад нея като бавно свлаих одеалото и го захвърлих на земята като прокарах пръсти по гърба й.
-Не ти давам да се обличаш.
казах до ухото й и леко го захапах като обгърнах кръста й с ръце и едната се спусна малко по-надолу от кръста като започна да прави въртеливи движения,а устните ми целуваха врата й