Бутика за мъжка мода:

Добре, засега планът ми вървеше като по вода. Бях казала на Раян, че ще ходя до библиотеката и сега бе моята възможност да му купя подарък. Утре бе годишнината ни и исках да го изненадам с нещо, което няма. Например костюм. Винаги носеше ризи и дънки, а аз си умирах да го видя в смокинг. Прехапах нетърпеливо долната си устна и влязох в магазина. Залепих се до един от рафтовете и при мен дойде симпатичен младеж на около 20 години.
-Какво желаете, госпожице?- усмихна ми се той и ми намигна закачливо. Е, тук наистина бяха любезни.
- Здравейте, имате ли черни костюми? Размер XL, моля.- усмихнах се в отговор и срещнах погледа на момчето. Той веднага ме заведе и ми показа няколко модела, описвайки плата и дължината на панталоните. Замислих се за миг, след което избрах единият. Насочих се към вратовръзките и в момента, в който ги видях, ме напуши смях. Раян щеше да ме мрази като се опитам да му сложа вратовръзка. Прикрих смеха си с неловко кашляне и взех една тъмночервена.
- Чудесен избор, госпожице. Вашият партньор е късметлия да сте до него.- той отново ми намигна и аз леко се засмях.
- По-скоро е обратното.- отвърнах с усмивка на уста. Боб, така пишеше на визитката му, сложи едната си ръка на рамото ми и взе вратовръзката.
- Сега ще ги опаковам, предполагам са за подарък.- кимнах и след миг вече плащах на касата. Надявах се да го накарам да го облече, искрено се надявах...

Мотаех се случайно, когато мернах Лиса. Е може би не беше толкова случайно, исках да и купя подарък, но щом забелязах какво купува, тутакси изключих че пакета с подаръка е още в ръката ми и влязох в магазина. Към мен се приближи един от конслутаните с желание да ми помогне, но побързах да го отпратя. Не ми се занимаваше с глупости в момента, а и бях прекалено зает да наблюдавам приятелката си. Промъкнах се тихо зад гърба и и се огледа. Костюми? Дано да грешах. Не можеше да и хрумне по налудничева идея.
-Това ли наричаш библиотека? - Сложих ръце на раменте и и я завъртях към мен. Слисаното и изражение ме накара да се засмея, но това не значеше, че съм особено доволен да я видя тук, още повече да я хвана да ме лъже.
-Лис...? Имаш ли да ми кажеш нещо? Например да ми обесниш, защо ме лъжеш, защо си в този магазина и защо подяволите те видях да разглеждаш мъжки костюми? - Усмихвах се, но бе по спокоро моята иронична усмивка. Определено исках сериозно обеснение както подяволите ставаше тук.

Замръзнах на място, когато чух гласа на Раян. Обърнах се с лице към него и се опитах да задържа черната чанта с костюма зад гърба си.
- Аз..ъ...купувам си вратовръзка. На мода са.- опитах се да импровизирам. Мразех да го лъжа, но исках да е изненада.
- Дам, сините вратовръзки са толкова..ъ..шик.- това вероятно бе най-нескопосана лъжа, която можех да измисля. Направих няколко крачки към щанда с вратовръзки и хванах първата ми попаднала, оглеждайки я. Той нямаше да се върже, но се надявах да не отгатне и истината.
- Раян, извинявай, че те излъгах.-`и че още те лъжа`- допълних мислено.- Но щях да мина и през библиотеката на връщане, това е всичко.- усмихнах му се невинно, а Боб едва сдържаше смеха си, наблюдавайки малката сценка. Наистина планувах по-късно да мина и през библиотеката, но само за да не съм го излъгала. Надявах се миличкия ми поглед да му подейства и той да не види торбата зад гърба ми, която се опитвах да скрия.

Пляснах се леко по челото.
-Ама разбира се, как не се сетих. - Погледнах я и се усмихнах с изражение сякаш наистина съм се досетил за нещо. - Рзбира се, че си купуваш вратовръзка, толкова са готини, ще ти стои супер. Как не се сетих. - Гушнах я леко през раменете. - А ти как не се сещаш, че не съм толкова тъп да повярвам да тази глупост. - Ако наистина правеше нещо такова, Лиса изобщо нямаше да се стресне, когато я заварих тук. Вариантите бяха два и сега щеше да и се наложи да ми каже истината.
-Лиса, стига си плещила глупости. За толкова тъп ли ме смяташ? - Усмихнах и се и нежно я целунах по челото. - А сега дай това. - Ловко измъкнах торбата от ръката и и надникнах вътре. Да това определено беше костюм.
-Сега да не кажеш, че и костюмите са на мода и е за теб? За кой е Лис? - Нямаше да изказвам предположенията си, май бяха изписани на лицето ми. Или беше за мен... Или имаше друг.

- Не!- опитах се да взема торбата, но Раян не ми я върна. Намусих се и се опитах да мисля трезво.
- Това е подарък.- дотук добре, това бе истината.
- За..чича ми е.- опитах се да прозвуча правдоподобно, след което се усетих каква глупост съм изръсила. `Лиса....ти НЯМАШ чичо!`- скарах се сама на себе си наум и побързах да се поправя.
- Тоест за чичото на една приятелка, но той мие много близък и затова го наричам `чичо`.- кимнах с глава, горда от себе си. Е, това вече бе по-достоверно. Или поне се надявах...
- Той...има рожден ден след няколко дена и тя ме помоли да купя...подаръка. Това е всичко.- опитах се да си придам нехайно изражение, но Боб прецака работата. Момчето избухна в смях и двата с Раян го погледнахме.
- Извинете ме, аз...ъ...четях един виц.- той се отдръпна, все още смеейки се леко и аз го изгледах на крав. Е, вече със сигурност не звучах достоверно. Не смеех да срещна погледа на Раян, той ЩЕШЕ да ме накара да кажа истината, а аз не исках.

Погледнах я накриво.
-Добре щом не искаш ти, момчето ще ми каже, нали хлапе? - Завъртях се и го погледнах ледено. Беше слаб и хилава, определено можех да го смачкам.
-Хайде принцесо, нали не искаш после да се налага някой да чисти остатъците от него от пода, ако не ми каже? - Дръпнах я към мен, знаех, че нямаше да ме остави да премажа момчето, но определено щеше да и се наложи да ми каже истината.
-Лиса, на лицето ти е изписана лъжата, не можеш да ме заблудиш така, че давай направо, за кой е костюма. Друг ли има? - Когато го изрекох на глас, вече идеята да знам истината не ми се струваше толкова забавна. Дръпнах се леко от нея, ситуацията определено не ми допадаше.
-Кажи ми истина Лиса, спри с глупавите лъже, личи си че дори ти самата не си вярваш.

Раян реши, че момчето ще му каже истината и аз замръзнах на място. Не исках да ставам отговорна за телесни повреди върху горкият Боб и хванах Раян за ръката, опитвайки се да обърна лицето му към своето.
- Недей. Пък и защо си мислиш, че той знае?- насилих се да се засмея леко, но Раян ме изпревари с въпрос. Какво по...?! Дали има друг?! Ама, разбира се, аз само това правя, изневерявам му през цялото време. Завъртях раздразнено очи и го дръпнах към себе си, тръгвайки към другият край на магазина. Спрях се, когато стигнахме там и се обърнах към гаджето си, взимайки торбата.
- Добре, определено успяваш да развалиш изненадата.- намусих му се, но бе само на шега.
- Костюмът е за теб, глупчо. Исках да е изненада за утре, но ти настояваше.- прокарах нежно ръка по лицето му, след което му се усмихнах с топлота в очите.

Засмях се леко и я придърпах към себе си.
-Купила си ми костюм? - Поклатих глава леко. - Ти май също си разкрила една част от моята изненада, но няма нищо. Радвам се за костюма и без това тази вечер ще ми трябва. Утре можеш да ми подариш нещо друг, например себе си с една панделка? - Вдигнах я леко от земята и я целунах, как изобщо можех да се представя, че може да има друг.
-Хей Лис, съжалявам за предположението за другия. Мисля, че трябва да се прибираме, купил съм ти нещо, което трябва да облечеш за довечера. Исках да е нещо ново и от мен... Леля ми ни покани на вечеря, нямаше как да и откажа. Роклята ще ти вземе акъла, определено ще припаднеш като я видиш... Аз лично се влюбих в нея, трябва да ми обещаеш, че ще я облечеш за довечера, просто се налага....

Мисля, че сърцето ми прескочи няколко удара. Не можех дори да си представя какво точно ми е взел Раян. Ако зависеше от него щях да се разхождам по бельо постоянно, дори пред леля му. Поклатих леко глава, чудейки се как тактично да му откажа без да се обиди.
- Ами аз...- срещнах обнадежденият му поглед и отново погледнах към костюма в чантичката. Дали не можех да облека него? Тръснах леко глава, отърсвайки се от тази напълно нелепа мисъл. Все пак му го дължах заради лъжата.
- Разбира се, скъпи. Обещавам, че ще я облека.- вътрешно се свих на две при мисълта да се появя пред Кралицата с нещо толкова изрязано като произведението на Раян, а бях убедена, че ще е такова, но...все пак го правех за него.
- Да вървим!- казах малко по-ентусиазирано, отколкото трябваше и хванах ръката му.