Главната алея

Леко я хвана през кръста нямаше никой имаше някаква страшна мъгла но той обичаше мъглата:
-Хей мъглата ни прикрива...
Усмихна се целуна я по челото и каза:
-Ами нека започнем от някъде,принципно не съм от хората,който си падат по приказки но съм готов да се потрудя.
Това че му беше в ръцете не му помагаше никак той още си мислеше за някакви неща. Но не бе убеден,че тя е готова и че го иска. Усмихна се и каза:
-Не съм разбрал,какво обичаш да правиш и какво например ти е любимото ядене...
Засмя се:
-Е само това измислих,пак като не го обърнах на тренировки добре.

Леко се засмя и каза:
-Ам,ще наблегнем повече на тренировките и на това,как се прилага блокиращ ключ...
Още бе малко ядоса. Но лека полека му отминаваше и се връщаше още беше доста ядосан. Добре че беше тя до него,за да го успокой:
-Като малък се борех за парче шоколад.
Усмихна се:
-Но сега удоволствието ми е да плувам. Сякаш се пренасям в друга реалност. С времето осъзнаваш,че по добре е да тренираш...
След това се сети за нещо и каза:
-Пазителка Авери Лазар ми каза,че имало някакви ученичешки купони...
Леко присви очи и каза:
-И там ли си се проевила?

Той се засмя и каза:
-Да определено бях пил много,а като пия много мога да прекрача границата на благоприличието.
Говореше като някой светия,а в главата му бяха не толкова светли мисли. Леко я притисна до себе си и каза:
-Действаш ми прекалено изкушаващо...
Въздъхна при мисълта за годините му ставаше лошо но леко премигна и каза:
-Аз съм зрелия трябва да подходя по зряло...

Леко изръмжа на лицето му се изписваха супер много емоции:
-Само това,че диша въздухът ти ме караше да полудея,а това с целувката просто малко ме делеше от това да не му откъсна главата на пиле....
Сложи ръце отстрани на лицето и като почти ги зарови в косите и и каза:
-Ревност това е ревност...
След това отново впи устните си в нейните. Толкова сладки,беше се надвесил над нея. Този път можеше да не спре. Притисна я до себе си силно,като прекара ръце през тънкото и кръстче. Толкова харесваше тялото и толкова харесваше уханието,косите,очите и...
Целувките му ставаха все по страстни. Показваха силно желание,ръцете му галеха гърба и като блузата и леко се надигна и откри кръста и. При допира на ръцете му към нежната и кожа той сякаш изтръпна. Сякаш доза адреналин бе навлязла в тялото му. Притисна я силно и я целуваше страстно.

Целувките продължиха двете му ръце галеха нежната и кожа. Толкова бе нежна,толкова му действаше. Дишаше доста тежко опитваше се да се пребори със себе си. Целуна я още веднъж,леко оправи блузата и като се мразеше за това и сви леко юмрук. Прокара ръце през лицето и до меките и коси отдръпна се с видимо нежелание и каза:
-Не иска...-въздъхна прехапа уста леко изръмжа- не знам и как да ти го кажа. Аз съм опитен и знам какво искам но не е редно да се възползвам от теб...
Целуна я още веднъж и каза:
-Искам да си готова за това не му е мястото нито времето...

Целуна я и каза:
-Дори като тинеджър не съм виршил такива неща...
Усмихна се леко и каза:
-Добре когато заспят всички се промъкни в стаята...
Засмя се и каза:
-Едва ли имаш някакъв проблем с това,май само аз те хващам като бягаш.
Това което правеше беше много рисковано и лудо:
-Тогава ще видим!
Кимна леко и каза:
-Така става ли?

Веднага щом Лис си замина станах и започнах да търся Ники.В главата ми беше адски объркано.Това беше ново за мен и някак странно.Опитах се да се абстрахирам,но не се получаваше много добре.
Вървях през гората и видях женски силует.Надявах се да е тя.Забързах крачките си и стигнах до момичето.Хванах рамото й и я обърнах с лице към мен.
-Никол!
казах и я прегърнах силно

Разхождах се из гората и стигнах до тук. Чувствах се съсипана от загубата на Деймън. Някак си още не можех да го повярвам...Облегнах се на едно дърво и очите ми отново се напълниха със сълзи. Трябваше да се науча да живея от сега нататък, трябваше да го преодолея, макар в съзнанието ми да бе само той. Изведнъж чух нечий глас да ме вика и преди още да съм вдигнала глава, той ме прегърна. И имам предвид ТОЙ! Деймън! Не бе възможно...Отблъснах го назад и отстъпих няколко големи крачки, докато гърба ми не се допря в ствола на едно дърво. Срещнах погледа му и замръзнах. Наистина бе той! Но не можех да го повярвам...Не бе възможно, видях как умира. Бе в ръцете ми. Освен ако не бе стригой...Пребледнях и очите ми се разшириха.
- Не ме доближавай...- поклатих глава и понечих да се затичам.

-Ни...Никол?
казах с недоумение
-Какво има?Аз съм..Деймън.Ще ти обясня всичко..
Ако можех...в главата ми беше адски объркано...Не знаех как ще живея така..
Приближих се към нея и хванах ръцете й като казах убедително:
-Аз съм.Спокойно.
кимнах и се взирах в нея

Когато се приближи до мен настръхнах цялата. Гърба ми бе опрян на едно дърво и аз нямах на къде да мърдам. Ръцете ми се разтрепериха и той ме докосна. Дръпнах се като опарена и по най-бързия начин заобиколих дървото. Застанах от другата му страна и поклатих глава.
- Не ме прилижавай!- в очите ми се долавяха болка и страх. Знаех, че е стригой...Това не бе Деймън, а просто стригой. `Ще те убие Никол!`-гласът в главата ми ми крещеше да мисля разумно, но аз не помръдвах. Той пристъпи с крачка към мен и чак тогава инстинктите ми се задействаха. Обърнах се и се затичах през гората колкото мога по-бързо. Нямаше да го оставя да ме настигне...От очите ми капеха сълзи, болеше ме да го виждам такъв, макар да се опитвах да се убедя, че това вече не е той.

Знаех си!Знаех си,че ще ме помисли за стригой...трябваше да й докажа,че съм аз..но нямах и време.Тя побягна през гората и се наложи да я гоня.
-Никол!Никол сприи!
виках след нея,но не спираше..явно по едно време се умори и забави темпото,което ми даде преднина и я настигнах.
Съборих я на земята и хванах китките й като впих поглед в очите й и казах:
-Аз съм!И ще го докажа!Помниш ли как се гонихме в градинката или как се запознахме?И когато ми каза,че винаги ще си до мен?Как рисуваше фигурки по дланта ми?Защото аз го помня!И те обичам!
казах сериозно и впих устните си в нейните жадно,енергично,грубо...

Тичах из гората бая време, но накрая умората взимаше предел и забавих темпото. Той ме догони естествено, но не разбирах защо не ме хвана в самото начало, а чакаше да се уморя? Повали ме на земята и притисна китките ми към листата, върху които бяхме паднали. В началото се съпротивлявах, но след това той започна да говори. Не осъзнавах какво ми говореше, припомняйки си, че това не е той. Но той ме целуна. Грубо и отчаяно, но въпреки това можех да усетя топлината на устните му. Чак сега осъзнах и как ми бе припомнил как се бяхме запознали и какво бяхме правили. Усещах и топлината, излючваща се от тялото му. Той бе жив, чак сега го повярвах. Не ми пукаше как. Важното бе, че Деймън бе жив! Разтворих устни и задълбочих целувката и, притискайки го към себе си. Не можех да повярвам, че е тук. Никога повече нямаше да го пусна да си отиде....Никога повече нямаше да му позволя да си тръгне от живота ми.

Усетих как чувствата преливат в мен и задълбочих още повече елувката като езика ми си играеше с нейния.Знаех,че ми вярва.Изпитах облекчение.Сякаш в мига,в който я целунах забравих за всичко...изключих мозъка си и бяхме само аз и тя.
-Обичам те!
прошепнах за миг срещу устните й и отново я целунах..сякаш не можех да издържа без устните й и за миг

Свих леко краката си в колената и така преплетох бедрата ни. Ръцете ми го притискаха към мен, а ноктите ми се впиваха в кожата му. Сякаш се страхувах, че може отново да си отиде, не исках да го пусна. Когато чух думите `Обичам те!` се почувсвах като най-щостливото момиче на земята. Не знаех как е възможно в момента да е жив, но благодарях на Бога, че го е върнал. Отвръщах на целувките му, едва поемайки си дъх между тях. Накрая се отдръпнах само за миг и съвсем малко, колкото да кажа:
- И аз те обичам, Дей. Толкова много, че направо боли...-срещнах погледа му и отново го целунах. Нямаше да понеса да го изгубя втори път, нямаше да го преживея...