Библиотеката за ученици:

Нямах какво да правя и реших да се разходя до тук. Щях да си избера няколко книги и да прекарам деня или тук или в стаята си. Макар да бе само 3 следобед, на мен не ми се спеше. Затова и тук нямаше много хора. Бях с едно от обичайните си облекла иботуши. Огледах се и накрая се запътих към една от стълбите. Покатерих се на нея и няколко заглавия ме накараха да се замисля, но накрая взех само "Племенникът на магьосника-Хрониките на Нарния". Бях ги чела като малка, но реших да си ги припомня. Внимателно слязох по стълбата надолу и видях Арина. Не я бях виждала от доста време. Тя тъкмо влизаше и не ме видя. Тръгнах към нея. Тя ме видя и ми се усмихна. Направих същото и спрях пред нея.
- Здравей!- казах и я прегърнах.

Беше ми скучно и бях тръгнала към единственото място,което
би ме спасило от скуката-библиотеката. Още не бях решила какво
да чета,но щях да си избера. Тъкмо влязох и забелязах Лиса. Тя
също ме видя и се запъти към мен:
-Здрасти,Лис-отвърнах на поздрава й и я прегърнах-как си ?

- Добре. Супер!- влюбена, допълних наум.
- Ти как си?-попитах и тръгнах напред, за да идем да седнем някъде. И без това библиотекарката вечв ни гледаше леко плашещо.
- Нека не стоим на входа. Има опасност да ни изгонят.- казах исе обърнах към нея. Кимнах леко към навъсената библиотекарка и леко се засмях.
- Какво правиш тук? Боже, не съм те виждала от векове.-казах и и се усмихнах.

-Ами,скучно ми е дойдох да намеря спасение в книгите-казах и
се засмях.
Наистина не се бяхме засичали скоро,интересно защо замислих се.
-И аз съм добре,радвам се да те видя-усмихнах се.
Лиса изглеждаше наистина щастлива,сияеше. Тук е замесено момче помислих си:
-Е,няма ли да кажеш кой е?-попитах Лис.

- Аз...-казах и се изчервих. Добре, щях да и обясня, но без името.
- Познаваш ме твърде добре.-въздъхнах и се засмях.
- Но съм сигурна, че не го познаваш.- казах и поклатих отрицателно глава.
- Иначе той е...-започвах да мечтая-...много красив. И много мил.-можех да изброявам до утре, но бе тайна. Нямаше да и кажа нищо повече.
- Влюбвала ли си се преди?-попитах и я погледнах грейнала.

Ясно.Явно беше тайна щом не ми казваше кой е. Тя знаеше,че няма да кажа на никого,но все пак уважих решението й да премълчи.
-Ами...да,мисля.Но не беше взаимно.Така че без повече влюбвания-
казах на Лис.
Наистина я познавах добре,бяхме приятелки от доста време и знаех какво и се върти в главата така да се каже.

Усмихнах и се извинително. Бях убедена, че няма да каже, но...просто исках да си остане тайна. Само между мен и него.
- Съжалявам за човека, който те е разочаровал.- представих си какво би било ако...бях убедена, че много я е боляло. Трябваше да сменя темата.
- Какво става с огъня? Успя ли да го овладееш? Или поне донякъде?-усмихнах и се невинно. Аз нищо не бях постигнала, а всички упражнения ме докарваха до нервен срив.

-Не се притиснявай-казах на Лиса и се усмихнах-Преодолях го.
-Справям се отлично,съвсем лесно мога да подпаля няколко стригойски задника-казах и се засмях.
Беше ми мъчно,че на Лис е трудно с духа,и че това я депресира.
Но пък щеше да се справи,вярвах в нея.
-Ти как се справяш с духа? Не ти е лесно предполагам-погледнах я със съчуствие.

Поклатих отрицателно с глава.
- Не бележа никакъв напредък. Нищо не съм усвоила или направила. Винаги щом видя някой наранен и просто...- вдигнах ръце и докоснах слепоочията си.- Не мога да контролирам себе си.-казах и в гласа ми се долавяше паника.
- Винаги, когато използвам лечението и след това се чувствам психически нестабилна. Вече започвам да губя вяра в успеха.- започнах да описвам кръгчета по масата и заради високото говорене, беше дошла и библиотекарката. Смъмри ни и си отиде. Това ме развесели.
- Да и имах проблемите.-засмях се вече малко по-добре.

-Хей,Лис не се натъжавай. Сигурна съм,че ще се справиш. Трябва да си вярваш повече . Духа е рядко срещан,за това ти е трудно.
Реших да сменя темата.Погледнах към книгата,която беше взела
"Хрониките на Нарния:Племеникът на магьосника".
-Така и не дочетох тази поредица. Стигнах до третата книга-казах и се засмях.

Погледнах към книгата в ръката ми.
- Доста са интересни. Прочетох ги като малка, но реших да си припомня какво е чувството да се отнесеш напълно в един друг свят.-засмях се. Напълно бях забравила за книгата, докато не я спомена. Разлистих я набързо. Нямаше същия мирис, както беше, когато ми я подариха като малка, но предчувствието бе същото. Сякаш наистина ще се потопиш в друг свят.
- Ти избра ли си нещо?- казах, макар да бях убедена, че не е. Не държеше нищо в ръцете или скута си.

-Ами,не съм-казах.
Лиса също ме познаваше добре. Ровех се с часове или защото си харесвах много книги и не можех да избера коя да взема,или защото не си харесвах никоя.
-Може да ми помогнеш в избора-казах и.

Кимнах и и се запътих към стълбата, на която се бях покатерила преди малко. Взех една книга, на която пишеше "Митични създания" и и я показах.
- Какво ще кажеш за тази?- подхвърлих и я и тя я улови. Зарових се за още, но единственото друго хубаво беше "Лунно сияние". Взех и нея и я свалих.
- Харесва ли ти едната поне?- казах и се засмях.

Лис ме поведе нанякъде. Явно прекарваше доста време тук и знаеше къде точно да търси това,което харесвам.
Подаде ми "Митични създания" и "Лунно сияние".
-Чела съм "Лунно сияние". Много е добра-казах на Лис.
Но взех "Митични създания"
-Тази ще я задържа-усмихнах и се.

Уау! Това бе доста бързо! По принцип решаваше по-бавно.
- Искаш ли да се разходим? Тук ми доскуча?- погледнах я и взех книгата си от масичката.
- Но ти избираш мястото, ако си съгласна де. В следващия момент някой ме хвана за рамото. Обърнах се и изпуснах книгата си.
- Престанете с тази врява!- изсъска свадливата библиотекарка и погледна заплашително към вратата.
- Вижте, не ние вдигаме врява, а вие! И престанете с тези заплахи. И без това щяхме да си ходим.- погледнах умолително Арина и се обърнах. Направих няколко крачки и се спрях. Отново погледнах бабата и вдигнах книгата във въздуха. След, което спрях поглед на Арина.Трябваше да избере място.


ПП. Съжалявам, но не измисих друго.

След като си починах в стаята си реших да дойда да видя кви книги има тук и да взема нещо за четене.Харесах си няколко и се засилих към една свободна маса,но книгите бяха доста и ги изпуснах като без да искам се блъснах в едно симпатично момиче.
-Ъм ... извинявай .. много съм непохватна...-смрънках и започнах да си събирам книгите от пода преди някои да ми се е скарал,че създавам безпорядък,когато симпатичното момиче на което все още не знаех името започна да ми помага.

*1

Подадох книгите на момичето, което се беше блъснало в мен и се усмихнах срещу нея.
- Няма никакъв проблем. Понякога и аз съм доста непохватна. - отвърнах докато и подавах последната книга.
- Нова ли си? - попита ме тя.
- Да. - смънках. - Пристигнах едва преди два - три дни.
- Как се казваш? - момичето остави книгите на масата до нас и ме погледна.
- Грейс. Грейс Александър. - отвърнах и подадох ръка за да се сдрависаме. Тактично изпуснах истинската си фамилия, може би понеже още не бях свикнала с нея.

-Приятно ми е Грейс.Аз съм Роуз,Роуз Хатауей.-казах и поех ръката й.
-Аз също съм нова - аз съм тук от седмица.-Както личи обичам да чета :d и мога да прекарам дни наред без да излизам от стаята си отдадена на четене.Кажи ми нещо повече за себе си ... казах това и забелязах,че кожата и е бледа затова зададох и следващия си въпрос:
-Така ли ми се струва или си морой?-нямах нищо против моройте просто и беше любопитно.


П.П сори обърках си името на геройнята,защото пиша и в друг форум съжалявам и за забавянето,но и нето ми е бъгав тая вечер.

*2

- Да морой съм. - отвърнах като съответно попитах. - Ако не бъркам в преценката, трябва да си дампир, нали?
- Да. - отвърна Роуз. - Дампир съм.
- Супер. - зарадвах се. Винаги съм харесвала дампирите, до някъде имаха повече свобода от мороите. Какво да ти кажа за мен? Преместих се от Русия наскоро. Надявам се да мога да започна на чисто.
Елена повдигна вежда.
- Много неща се случиха там и нашите ме преместиха тук. Казаха, че това е най - добрата Академия. - добавих за да изменя темата. - Какво мислиш? Кажи ми нещо за теб?

Продължава в Спалнята на Роуз Хатауей.

Тя искаше да и разкажа повече за себе си и аз понеже съм от приказливите щях да го направя обаче нещо не ми се нравеше да разказвам за миналото си в библиотеката където можеше да ни чуе всеки,затова реших,че ще е най-добре да отидем в стаята ми.
-Виж аз ще ти разкажа разбира се с най-голямо удоволствие,но имаш ли нещо против да отидем в стаята ми?-попитах я и се усмихнах мило на Грейс.
-Да,добре!-отговори тя и тръгнахме към стаята ми.

П.П.Пиши в стаята ми как влизаме ала бала и моля те поправи си тук поста където си писала Елена го направи на Роуз,че тук героинята ми се казва така.И искам да ти се извиня за забавянето,но просто нета ми цепи и тъкмо пращам поста и той падне и се изтрие.