Re: Стрелбището:

by **Майкъл Глас** Сря Сеп 01, 2010 6:30 pm

Тя седна до мен и аз завъртях глава към нея.Можех ли да и се доверя?Можех ли да и кажа,че приди малко вместо целувка,получих заплаха за прострелване?Май имах нужда да споделя,а и тя изглеждаше приятелски настроена.
-Има проблеми с жените.Не ви разбирам.Давате само противоречиви сигнали.Аз решавам,че искате едно вие правите друго-изненадах се от гневната нотка в гласа си.Но бях ядосан.Та тя едва не ме застреля!
Изправих се до седнало положение .Чак сега обърнах внимание колко е красиво небето тазо вечер.Луната хвърляше светлина около нас ,а вятърът леко полюшкваше клоните на дърветата.Всичко изглеждаше спокойно и притихнало.За разлика от вътрешните ми чувства ,които бошуваха и заплашваха да изригнат .

by **Изабел Уинчестър** Сря Сеп 01, 2010 7:03 pm

- Някоя ти е отказала? - попитах. Беше явно, че това е проблема, но аз все пак да попитам. Засмях се леко, колкото да покажа, че на нещата може да се гледа позитивно. - Ние жените сме трудни за разбиране. Може да мислиш, че искаме едно, да се държим все едно искаме друго, а всъщност да искаме трето! Объркано, но истина. А която и да е тя... - свих рамене и се усмихнах - губи!
Надявах се да съм оправила настроението му. Не е хубаво да висиш с намусени хора. Карат те да се мръщиш повече от необходимото.
- А ако не искаш бръчки в ранна възраст по-добре забрави за случилото се.

by **Майкъл Глас** Сря Сеп 01, 2010 7:11 pm

Погледнах я невярващо.Може и да имаше право,но аз все пак се чувства унизен и предаден.
-Тя,се опита да ме застреля...-казах по-скоро на себе си отколкото на русокоската,чието име все още не знаех.-Забрави.Женски истории.Няма да се правя на глупак само защото едно момиче си поигара с чувствата ми-докато го изричах разбрах колко глупаво бе всичко.Аз не бях момче ,което преследва момичетата.Ако ми откажех-супер,ако ли не...да речем ,че не харесвах обвързването.
-Как е името ти?-попитах я все още отвеян в неизвестна посока

by **Изабел Уинчестър** Сря Сеп 01, 2010 7:20 pm

Настроението му се подобряваше.
- Изабел. Или просто Изи. - представих се. Странно, но бях пропуснала тази везна част от запознанствата. После обаче мозъка ми заработи. Имаше нещо не наред в историята. Я, чакай...
- Тя се е опитала да те застреля? - попитах очудено. Това не го бях чувала до сега, а бях чула доста. - Уха, това е странно. Казвам го аз, което значи много. Веднъж видях съседката да гони мъжа си с точилката точно като по филмите като бях малко. Моите критерии за странно са доста високи.

by **Майкъл Глас** Сря Сеп 01, 2010 7:26 pm

-Опита се да ме простреля с лъка,но в последния момент отклони ръката си и съсипа прическата ми.Не,че вече ми дреме как изглежда косата ми...-довърших
-Нали ти казах,чи вие жените сте странни.Аз решавам,че искате целувка , а планът ви всъщносте е да се оттървете от мен.А и не разбирам какво не и харесва на косата ми?Полагам доста глижи за нея,а да ми нанесат обида засягаща обема ,с който съм се занимавал цял ден,определено е потискащо.Направо ми се скапа настроените-казах за финал на плачливата си триада в стил латино –американска сапунка.

by **Изабел Уинчестър** Сря Сеп 01, 2010 7:35 pm

Погледнах отново към Майкъл. Вече бях забелязала, че косата му е малко рошава, а сега вече знаех и причината. Явно не е последния писък на модата, както очаквах.
- Обема ти си е добре - казах с цел да го успокоя. - Тази...как се казва? Все едно. Може би вече има друг. Или пък не иска връзка. Или... не знам. Има безброй причини да ти откаже, които не са свързани пряко с теб.
Протегнах ръка и се опитах да пооправя прическата ми. Без гребен е малко трудно, но за ръчна изработка резултата беше добър.
- Така е по-добре! - казах със слънчево изражение.

by **Майкъл Глас** Сря Сеп 01, 2010 7:42 pm

Тя пооправи прическата ми и аз се почувствах по-добре.
-Алис Денвърс,така се казава.Не ми се вярва да има друг.Мен ме нямаше два месеца и всичко може да е станало,но както казах съмнявам се да има друг.А ако има,по-добре да се пази.Аз никога не пропускам-казах бавно и се замислих над вероятността да има някой друг в живота и`.Не беше изключено.-Искаше ми се да поговоря с нея ,но тя ще се опита да ме застреля.Колкото до това с страха от обвързване,може и да си праве-усмихнах се
Беше много мило от нейна страна ,че се занимава с мен.
-А ,аз си мислех ,че като съм рошав не съм привлекателен-ленивата усмивка се завърна на лицето ми.

by **Изабел Уинчестър** Сря Сеп 01, 2010 7:57 pm

Повдигнах вежда въпросително. Беше си хубав и с рошава коса.
- Грешно си мислем - промърморих тихо, за да съм сигурна, че няма да чуе. - Сега когато си с оправена прическа, ще стреляме ли? - попитах връщайки се към предполагаемата причина да дойда.
След няколко изстрела вече без проблеми улучвах средата. Стрелбата ми помагаше да се средоточа. Приятно беше. За малко поне съществуваме само аз, лъка, стрелите и мишената. И глупавея вятър, които ми отвяваше косата пред очите. Следващия път ще помисля за шнолки и ластици, ако отново дойда.

by **Майкъл Глас** Чет Сеп 02, 2010 9:54 pm

-Днес и без това съм в скапано настроение та ще по-усложним малко стрелбата.Видях ,че си добра така ,че...-говорех и се катерех върху близкото дърво.Откъснах една ябълка и започнах да отброявам двадесет стъпки от линията за стрелба.-Така ,че ще по-усложним малко нещата.
Сложих ябълката върху главата си и застанах мирно.
-Давай.Искам да пронижеш ябълката.-казах съвсем убеден в думите си
Нямах какво да губя.А и бях сигурен в нея.

by **Изабел Уинчестър** Пет Сеп 03, 2010 2:02 am

Той ми вярваше, кеото беше наистина...мило. Само няколко сантиметра отклонение и стрелата щеше...
Потрепарих вътрешно, но в реалността тялото ми беше като статуя. Стрелата дори не потрепваше. Това поне беше хубаво. Прицелих се, помолих се да уцеля - по-точно да не уцеля него, и стрелях.
Веднага след това затворих очи. Страх ме беше да погледна резултата. Ако кажеше нещо, значи е жив и съм успяла, ако не... е, тогава по-добре да бягам и да се спасявам от гнева на пазителите.

by **Майкъл Глас** Пет Сеп 03, 2010 2:22 am

Когато тя стреля ,знанаех ,че няма връщане назад.Усетих как стрелата пори въздуха и не помръднах.Знаех,че няма какво да губя.Усетих как ябълката се разцепва на две.Значи беше уцелила.Погледнах и видях,че Изи и със затворени очи.Имах нужда да се поразведря и една малка шегичка щеше да ми дойде добре.
-Оххх-простенах аз и се свихна две
Паднах на земята и се направих на ударен.

by **Изабел Уинчестър** Пет Сеп 03, 2010 2:54 am

О, Боже! О, Боже! О, Боже! Бях го улучила! Ужас! Какво щях да правя? Да кажа, че съм го намерила така? Не - прекалено изтъркано. Просто да си тръгна? Не - ще ми тежи на съвестта.
- Мисли! - казах аз през зъби. Не смеех дори да го видя. Предполагам със стрелата забучена в тялото му, а ябълката се е търкулнала някъде до него. Ужас! Ами пазителите? Те щяха да ме направят на пух и прах. Щях ли дори да преживея деня? Не ми се вярваше. Накрая уплашено погледнах към Майкъл.
И видях как гръдния му кош се тресе от смях. Видях и двете еднакви половинки от ябълката точно на сантиметри от главата му. Побеснях.
- Хей! Как можа? Помислих, че съм те убила. Вече обмислях плана си за бягство! - изкрещях.

by **Майкъл Глас** Пет Сеп 03, 2010 3:00 am

-Щеше да оставиш красавец като мен ранен?-попитах невярващои повдигнах вежди-Разочарован съм.Светът нямаше да е същият без моета красота...-въздъхнах и се ухилих насреша и'
Тя изглеждаше наистина бясна и сигурно и тя като Алис щеше да се опита да ме простреля.Е,бях си го заслужиляа и както вече казах нямаше какво да губя.

by **Изабел Уинчестър** Пет Сеп 03, 2010 3:09 am

След около половин минута яростта ми премина. Сега вече виждах колко глупава съм била. Не бях чак толкова крива, че да го уцеля някъде, не толкова фатално. Ако бях пропуснала ябълката, той щеше да е умрял преди да е издал и звук. Така че е съвсем съвсем логично да се е преструвал. Но кой обръща внимание на такива неща в първия момент? Със сигурност не и аз.
Поглежайки назад към случката, избухнах в истеричен смях. Това беше начин да изпуснеш напрежението.
- Друг път не го прави - казвам едвам поемайки си дъх. - Не че ще имаш друга възможност. Отказвам да целя повече ябълки върху човешки глави.

by **Майкъл Глас** Пет Сеп 03, 2010 9:22 pm

-Както искаш.В такъв случай,какво ще кажеш за една разходка?-попитах вече поотпуснат след днешната случка с Алис
Имах нужда само да се пораздвижа,защото стрелбата с лък не ми даваше достатъчно натоварване върху мусколите на краката ,а и нощта беше приятна и идеална за разходки.
-Нима ще откажеш на красавец като мен?-повдигнах вежди и я изгредах невярващо

by **Изабел Уинчестър** Пет Сеп 03, 2010 9:38 pm

Обмислих предложението му и реших, че идеята е наистина добра. А и наистина - луда ли съм да му откажа? Така че само кимнах положително в отговор.
- Съгласна съм - казах след кратка пауза. Времето изглеждаше перфекто за разходки. - Накъде да тръгваме? - попитах го. Академията беше голяма и местата за разходка сигурно са безброй. А аз не знаех и половината.

by **Майкъл Глас** Съб Сеп 04, 2010 5:53 pm

-Какво щекажеш да излезем извън училището-попитах,а на лицето ми заигра дяволита усмивка-Тук е скучно.А и аз съм пазител ,мога да те изведа незабелязано.През деня охраната е слаба,а скоро ще се съмне,така че...ти решаваш.
Копнеех да изляза.Това място ме задушаваше.И се надявах и Изи да е съгласна да ме придружи-Компанията на тази русокоска ми действаше успокоително.А и ми беше оправила прическата ,бях и длъжник.

by **Изабел Уинчестър** Сря Сеп 08, 2010 4:03 am

Оо града! Исках да отида. Много, много исках да отида. А сега имах възможност да се измъкна без проблеми. Кой би отказал?
- Определено! - кимнах ентусиазирано. Не че знаех какво точно ще правя в града, но бях абсолютно сигурна, чи има много неща далеч по-интересни от тукашните ми занимания, които бяха ограничени до разходки, стрелба, ядене и сън. - Някое по-специално място наум?

by **Майкъл Глас** Нед Сеп 12, 2010 2:16 am

-Дояла ми се е нездравословна храна,а в Старбъкс винаги можеш да намериш огромни количества от нея,така че,ако си съгласна ,може да отидем до там.-казах и` и се опитах да пресметна зе колко време ще отидем до там и ще се върнем,без да закъснеем.
С матечатиката обече не бяхме на ти ,затова се отказах и реших ,че едно закъснение нямаше да ни повлияе много.А и аз бях пазитл,щеше да ни се размине .Оставаше само Изи да се съгласи.

by **Изабел Уинчестър** Пон Сеп 13, 2010 12:42 am

Едва не се засмях. Опитах се да си предам сериозно изражение, но не ми се получи, затова се ограничих с усмивка.
- Винаги готова за посещение в Старбъкс. А също и за ядене на нездравословна храна. - Казах и поех дълбоко дъх за да поддържам същото изражение още малко. - Но мисля, че трябва да знаеш...Старбъкс е кафене. Нездравословно ядене може да си намериш най-лесно в Макдоналдс.
Сега вече се разсмях. Не че беше особено смешно, но ми беше забавно и на най-малкото започвах да се хиля.
- Все едно. Да тръгваме ще решим като стигнам.

by **Майкъл Глас** Пон Сеп 13, 2010 3:12 am

-моя грешка-започнах да се смея-Винаги съм мислел,че Старбъкс има нездравословна храна,но явно съм грешал.Нищо и едно кафе ще ми дойде добре.
Случаите, в кото бях напускал пределите на академията, се брояха на пръстити на едната ми ръка.И сега невежеството си каза думата.Станах за смях пред Изи.
-Е, ще тръгваме ли?-попитах я най-накрая аз

by **Изабел Уинчестър** Пон Сеп 13, 2010 4:59 am

E добре. Хубаво се посмях. А сега към кафето. Прибрах лъковете и стрелите. Не обичах да е неподредено. Не бях някаква перфекционистка или нещо такова, но предпочитах ако пак дойдех тук да стрелям, за предпочитане върху мишените, а не върху ябълки, да мога без проблеми да намеря нещата. Пък и макар да познавах Майкъл от около доста кратко време, вече знаех, че егото му е доста чувствително и след излъгацията със Старбъкс и нездравословните храни, ще е по-добре да му дам време, за да се почувства по-добре. Но скоро времето му свърши.
- Тръгваме ли?
Без да дочакам отговор тръгнах напред оставяйки го да ме следва.

by Sponsored content