Басейна

Басейна бе огромен и невероятно красив. На дълбочина стигаше от метър до над три метра и беше идеален както за водни спортове, така и просто да се накиснеш там и да се наслаждаваш на водата. Около басейна бяха разположение шезлонзи, макар че в сградата нямаше как да влиза слънчева светлина. В единия край на залата имаше джакузи, а от другата страна бар, който беше перфектно зареден.

Басейнйт бе два етажа по-надолу от ледената пързалка. Въпреки че залата бе голяма, сега бяхме само ние четиримата. Явно хората не обичаха да идват тук през зимата, макар водата да бе винаги топла и приятна. Отстрани до басейна имаше и магазинчета за бански костюми, най-различни видове в най-различни размери. Усмихнах се широко и кимнах леко на Сара да дойде с мен да си изберем бански костюми и тя ми кимна в отговор. Обърнах се към момчетата с предизвикателно изражение.
- Е, оставяме ви двамата. Изберете си бански и се върнете на същото място слеееед...- замислих се за миг, след което отвърнах: -...да кажем половин час. И да сте с банските тогава.- засмях се леко, давайки `нареждания` след което направих няколко крачки към Сара.
- А да. Раян?- обърнах се към него с въпросително изражение. - Ако той се върне с каквито и да е телесни повреди или не се върне, ще държа теб отговорен.- изгледах го продължително, след което тръгнах със Сара.
Лутането и избирането продължи около 15-ина минути, което си бе жив рекорд за мен. Пазителката не искаше да е с две половинки, затова си взе цял, чисто черен бански, който й подхождаше идеално. Докато аз се насочих към пълната противоположност. И двете тръгнахме към съблекалните и след по-малко от 5 минути, вече бяхме облечени. Моят бе доста по-разголен от този на дампирката, но тук така и така нямаше хора. И двете оставихме дрехите си заключени в шкафчета, след което се върнахме на същото място до басейна, чакайки момчетата.
- Защо се бавят?- Сара се намръщи, мислейки си, че е станало нещо лошо. И аз вече се притеснявах да не би пък Раян да е свършил някоя глупост, затова и започнах да се оглеждам очаквателно...

Влязохме в залата с басейна и не можах да сдържа усмивката си. Да... Тук определено можех да удавя Лорън. Погледнах Лиса за пореден път с радост, че не може да чете мислите ми. Мястото ми изглеждаше много романтично и тук можеше да се случват страхотни неща, но проблема беше, че щеше да е трудно да разкарам пазителите. Лиса ме погледна и каза, че със Сара отиват да си купят бански и едва не се задавих, когато чух половин час. Какво подяволите щяха да правят половин час? Завъртях отегчено очи. Мразех, когато трябваше да чакам някой, който се мотае. Кимнах по посока на Лиса като се опитах да сдържа раздразнението си. Със следващия си коментар относно нещата, които можеха "случайно" да се случат на Лорън, Лиса не ме стрестна, а само предизвика смеха ми. Защо си мислеше, че ме плаши с репликата, че ще ме държи отговорен? Нямах нищо против.
-Лис дръж ме отговорен не се притеснявам от това. - Ухилих се и хвърлих кратък поглед на Лорън. Нямах търпение двете със Сара да се отдалечат достатъчно, за да мога да си разчистя сметките с него. Реших, че не е добра идея да правя сцената точно до басейна, за това тръгнах към магазинчето. Никак не си падах по дългите избирания, така че просто купих първия бански попаднал пред очите ми. Поне в това с дампира си приличахме, защото когато се обърнах видях, че и той е готов. И сега можехме да се отправим към мъжката съблекалня където щях да мога необезпокояван да се разправям с него. Още с влизането го бутнах рязко към стената и го накарах да залитне. Явно изненадващата ми атака беше преимущество. Притиснах го с лакът към стената и го погледнах.
-Мислеше, че ще ти се размине ли? Мислеше, че след глупостите дето ги сътвори, ще те оставя без да направя нищо? Радвай се, че си все още тук и че все още си пазител, а не си изпратен някъде на северния полюс да вършиш административна работа. - Изсъсках леко в лицето му, но той не и опита да се освободи от хватката ми. Явно прекалено много се страхуваше да нарани един морой, особено ако този морой е племенника на кралицата. За сметка на това, аз не се страхувах да се сбия с него. Ръката ми се насочи към гърлото му и го стисна, а аз само се усмихнах.
-След като тя излекува Ивашков, ти я остави да излекува мен макар че това можеше да я убие. Да не коментирам, че не си я хранил достатъчно... Ще те смачкам... - Наистина в момента обмислях да го изпепеля и никой никога повече да не го види, но мислите на Лиса нахлуха в ума ми. Вече беше започнала да се притеснява, че съм го пребил, така че го пуснах да диша спокойно и го погледнах.
-Още не съм приключил с теб. - Завъртях се и побързах да се преоблека. Дампира имаше синина там където ръката ми беше стискала гърлото му, но не ми пукаше. След още пет минути бях готов и се върнах при басейна. Погледа ми се прикова в Лиса и в изключително разголения и бански. Хвърлих и кратък поглед на Лорън. Ако очите му се задържаха върху нея повече от десет секунди щях да му ги извадя. Обърнах се отново към приятелката си и я погледнах, но вместо да се усмихна очите ми леко помръкнаха. Едва сега осъзнавах, колко беше отслабнала и буквално можех да преброя ребрата и. Наистина приличаше на анорексичка и това все повече ме притесняваше.

Огледах се още веднъж притеснено, когато погледът ми срещна този на Раян. Въздъхнах облекчено, ала само след миг се напрегнах, защото Лорън го нямаше. Замръзнах, но след още няколко секунди, и той се показа от съблекалнята. Поех си рязко въздух, защото го бях задържала досега, а дробовете ми бяха започнали да пулсират. Лорън ме погледна и изражението му съвсем леко се промени, пролича си изненадата му, а това си бе направо рекорд за Пазител, който се е учил с години да не показва емоции. Усмихнах се леко при изражението му, след което видях как очите на Раян помръкнаха. Моментално отклоних поглед и се заех да гледам в противоположната посока. Знаех защо бе тази реакция, наистина бях отслабнала, но не мислех, че той ще го приеме толкова лошо. Е, той ,за разлика от мен, изглеждаше повече от страхотно и аз нямаше как да не забележа, че сега плочките на корема му изпъкваха още повече. Преглътнах мъчително и търпеливо изчаках да дойдат при нас, след което вдигнах поглед към тях.
- Здравейте.- поздравих ги, а Сара само кимна. Явно й беше неловко да е по бански, затова и момичето почти мигновено отклони поглед.
- Да влизаме.- кимнах към басейна, упорито избягвайки очите на гаджето си. Първа влезе Пазителката, а след нея трябваше да съм аз. Но не ми се занимаваше с хлъзгави стълбички и прочее, затова просто скочих в басейна, опръсквайки мъжката част от компанията.

Лиса май осъзна, че ми е трудно да я гледам и побърза да скочи в басейна. Наистина не бях осъзнал, колко е отслабнала и сърцето ми сякаш прескочи няколко удъра, когато я гледах. Мислите и никак не ми допадаха, а също и това че стоеше в единия край на басейна. Скочих във водата на трите метра и преплувах растоянието до Лиса.
-Лис, ела тук. - Приближих се до нея и я прегърнах. Беше ми повече от ясно, че се срамува от мен, както и от факта, колкото беше отслабнала. Обвих ръце около талията и и я погледнах в очите.
-Лиса, стига си си мислила глупости. - Наистина не ми допадаше, че беше толкова отслабнала, нито ми допадаше, че можех да и преброя ребрата както и че костите и изпъкваха, но щях да го преживея. Тя беше моето малко момиченце, приемах я такава каквато беше.
-Лис, моля те недей да мислиш за това, особено че не те харесвам, когато си толкова слаба. Не, че не те харесвам, просто се тревожа за теб. Има разлика. - Отново я прегърнах и се надявах да ме разбере.

Стоях в края на басейна и наблюдавах как Сара плува, а Лорън стои отстрани и не помръдва. Явно просто не бе в настроение. Леле, колко добре го разбирах. Раян скочи в най-дълбоката част и започна да плува към мен. Наблюдавах движенията му и как мускулите му леко се напрягат, а след това се отпускат. Накрая той се изправи пред мен и дъхът ми излезе рязко. Капките вода се стичаха по кожата му и тя леко проблясваше на тази светлина. Прехапах устна и направих крачка назад, след което бях в ъгъла. Мороят се приближи към мен и аз леко потреперих, но след това се свих в ръцете му. Той ми обясни ситуацията, аз нямаше как да сдържа усмивката си.
- Извинявай, че си мисля за такива глупости.- отново положих глава върху топлата му мокра кожа и тихичко измърках.
- Не искам да се притесняваш, ще наддам малко ако така ще се чувстваш по-добре.- вдигнах очите си към неговите и отново се усмихнах, след което се надигнах на пръсти, за да го целуна.

Сложих ръце на кръста на Лиса с цел да я притисна към мен, но след миг се отдръпнах като опарен. Когато дланите ми бяха на кръста и, пръстите ми се докосваха, а това не се беше случвало никога преди и беше прекалено. Талията и беше колкото ръцете ми или по-точно, колкото дланите ми. Не можех да понеса това. Погледнах я и поклатих глава. Не исках да се досеща защо се бях отдръпнал и отново я прегърнах. Опитах се да игнорирам факта, че усещах кокалите и под мен и въздъхнах. Ръката ми се спусна по гърба и и усетих изпъкналите и лопатки и кокалистите и рамене. Беше ми невероятно трудно да я приема такава в момента, беше плашещо слаба. С удоволствие бих я натъпкал и бих я угоявал, така че да се затъркаля по земята и това щеше да ме успокои. Е щеше да ме успокои и да бях пребил Лорън, когато бяхме в съблекалнята и имах перфектната възможност. За мен той беше виновен за всичко, като се започне от факта, че Лиса беше излекувала Ивашков, довеждането и при мен, моето съживяване, поредния ни скандал и факта, че не беше я нахранил, когато е била с него. Е, Ивашков също не беше се справил с храненето, но него в момента нямах как да го пребия, за разлика от дампира. Това момче в момента ми беше толкова противно, че с всяка секунда все повече съжалявах, че в съблекалните не го подпалих и не го убих. Щеше да ми олекне и то доста. Е щеше да ми олекне и да го удавя в басейна, но Лиса щеше да се опита да ме спре и щеше да стане доста неприятно, особено ако и хрумнеше да го съживи след това и да има връзка и с него. А и може би ако направеше връзка с него това щеше да прекъсне нашата? Не можех да го допусна. Не и сега. Погледах отново тялото на Лиса и просто ми беше трудно да намеря думи с които да я успокоя и да успокоя и себе си. Хванах нежно брадичката и и я вдигнах, така че да ме погледне в очите.
-Лис, не се извинявай. И не мога да не се притеснявам, не и когато виждам, че си болезнено слаба. Това е опасно за теб и за живота ти, искам да си добре. И именно за това ще те захранвам и няма да те оставя намира. - Погалих внимателно косата и и се огледах. Сара се беше излегнала върху водата и си говореше с Лорън, който беше седнал на ръба на басейна и ни наблюдаваше. Явно не му беше станало ясно, че ако продължи да зяпа Лиса ще му извадя очите. Изръмжах леко и го погледнах ледено. Явно разговора ни в съблекалните и синината, която му бях оставил на врата не му бяха достатъчни, за да му стане ясно, че не трябва да ме дразни. Прегърнах я и я завъртях с гръб към него, така че аз да мога да го гледам в очите. Оголих леко зъбите си и му се усмихнах заплашително. Е не бих му изпил кръвта, защото това значеше да стана стригой, но все пак бих измукал някаква част от кръвта му, не бих я погълнал, въпроса беше да го нараня и да го отвратя. Погледа ми проблесна дяволски докато си мислех нещата, които смятах да му причиня. Надявах се много да го заболи. И се радвах, че главата на Лиса беше на гърдите ми и тя не можеше да види изражението ми, нито да се досети какво си мислех. За разлика от нея Сара виждаше това и никак не и се нравеше. Погледна ме укорително, но не каза нищо, може би и беше станало ясно, че ако изкоментира нещо само щеше да ме вбеси и да ме озлоби повече към Лорън. Пуснах леко Лиса и я оставих да се обърне. Сега вече погледа ми беше просто ледено студен и вече наистина си представях как убивам проклетия дампир. Вече не можех да понасям това момче, как изобщо преди ми беше хрумнало, че той е идеалния пазител за Лиса? Та той не ставаше за нищо, само ми създаваше повече глаболия, защото бях допуснал грешката да му се доверя, че ще се грижи за Лиса. Това беше главната ми грешка, някаква част от съзнанието ми знаеше, че не трябва да го съдя толкова строго, също и че беше трудно да накараш Лиса да направи каквото и да било, ако тя самата не го пожелаеше или ако нямаше идеалния стимул. Не можех да го виня, че не е намерил такъв, аз успявах да я накарам да се нахрани или да пие кръв единствено с изнудване, че и аз имам нужда от тези неща, а ако тя не ги приеме и аз няма да го направя. Явно щяхме да го караме така още доста дълго време освен ако Лиса не започне да прави нещата просто защото ме обича, а не защото я принуждавам чрез изнудване. Погледнах я и внимателно изучавах мислите и. Май беше видяла убийствения поглед, който хвърлих на Лорън и май никак не и харесваше.

Той се опита да ме прегърне, но след миг се дръпна. Осъзнах какво точно е станало чак след известно време, след което погледа ми се изцъкли за миг. Не, това бе абсурдно. Но защо тогава той се бе отдръпнал така? Преглътнах мъчително, след което той отново ме прегърна. Усещах топлата му кожа под моята и за миг се сгуших в него, но бе само за миг. Мислите ми бясно препускаха как преди когато ме прегръщаше ми бе топло и приятно, уютно усещане, сякаш всичко си е на мястото. А сега, някак си, бях прекалено дребна в ръцете му. Наистина още го имаше усещането за топлина и уют, но...аз се бях променила. Размърдах се лекичко, след което се отдръпнах за миг, хващайки дланите му. Внимателно ги сложих на предишното им място върху талията ми и усетих как пръстите му се докосват. За миг се паникьосах, онова стресиращо усещане все едно всеки момент ще се разпаднеш, след което поклатих отрицателно глава и се разсмях.
- Дори ми е забавно.- плъзнах пръстите си върху неговите и го целунах нежно. Дори дланите ми изглеждаха прекалено малки на фона на неговите, но пренебрегнах този факт, бавно задълбочавайки целувката. Но усещах как мислите му се отклоняват в друга посока, просто го познавах прекалено добре. Той тоново ме притегли в прегръдка и аз отново положих глава на гърдите му. Чуваш идеално сърцето му и за поне милионен път бях малко момиченце, което...си бе вкъщи. Като у дома. Със семейството. Замръзнах, разваляйки романтичния момент. Да не би....току-що да бях казала, че той е моете семейство? В съзнанието ми изникна моя предишна семейна снимка и очите ми моментално се насълзиха. Отстъпих крачка назад от Раян, опитвайки се да отклоня мислите си в друга посока. Не, не можех да въприемам мороя като моето семейство. Това бе голяма крачка. Със същия успех можех да му предложа да се оженим. Отпуснах се върху водата, плувайки напред, а водата намокри лицето ми. Вече малките следи от сълзи не се различаваха и се смесваха идеално с водата. Почти стигнах другия край на басейна, където бе 3 метра и се опитах да стъпя на дъното. Когато това не стана и аз започнах да потъвам, просто ритмично се изтласквах нагоре, така че да мога да стоя на едно място и да дишам. Погледнах към Лорън, който ме наблюдаваше, и Сара. Нещо в погледа на Пазителя ми, ме притесни за миг, след което реших, че си въобразявам прекалено много. Но след това забелязах нещо на врата му и се намръщих. Приближих се към тях и Сара, до преди миг отпуснала се върху водата, се изправи и хвана за ръба на басейна.
- Лорън, би ли дошъл за малко?- повиках го и той с едно движение се озова във водата. Заплува към мен и аз се опитах да стоя неподвижно, но все още не стигах дъното. Спрях да махам с ръце и крака за миг, след което моментално започнах да потъвам. Дампирът ме хвана внимателно през кръста, задържайки ме над водата. Хватката му бе съвсем внимателна и ръцете му бяха точно на талията ми, както и при Раян, пръстите му се докосваха. Той не каза нищо, но сякаш нещо в изражението му се промени. Малкият блясък в очите и лекото потрепване на пръстите му, какво се предполагаше, че ознава това? Не обърнах внимание на реакцията му и внимателно наклоних главата му на една страна. Там, върху кожата му, имаше голяма синьо-лилава синина и аз вече знаех от кого е. Дори знаех от кога е. Обърнах се към Раян с гневен поглед, а Лорън ме пусна и аз преполових басейна за по-малко от 10 секунди.
- Защо?- срещнах погледа му, все още вбесена. Темата със семейството бе временно отложена, сега това бе по-важно. Пък и се надявах да не се сети за представите ми за мен и него като женене двойка. Това със сигурност щеше да го хвърли в шок, а сега не исках да отклонявам вниманието му от належащия важен въпрос...

Мислите и препускаха прекалено бързо и направо объркващо. Да, наистина беше прекалено дребна в ръцете ми, но не исках да и го признавам на глас. Лиса отново сложи ръцете ми на талията си и аз изтръпнах. Не исках да ги държа там, не и в момента, беше прекалено плашещо. Нейните мисли обаче ме шокираха. Забавно? Това и е забавно?! Наканих се да кажа нещо, но просто поклатих глава и си замълчах притегляйки я в прегръдката си. Исках просто да я отпусне и всичко да бъде наред и го почти го бях постигнал, докато мислите и не хвърлиха и двама ни в шок. Семейство... Това беше най-милото нещо, което бях чувал сега... Е и през ум не ми беше минавало, че аз мога да заместя семейството и, но това, че поне малко може би успявах да запълня празнината беше невероятно. Исках да я прегърна отново, но тя се отдръпна от прегръдката ми и се отдалечи. Болезнена гримаса се изписа на лицето ми. Бях видял сълзите, които блеснаха в очите и и исках да я задържа в ръцете си. Поклатих отново глава и се наканих да заплувам след Лиса, когато я видях да отива на трите метра и да вика Лорън. Какво подяволите искаше от този и защо не повика мен? Собствения ми гняв завладя съзнанието ми и ме искара от главата на Лиса и то точно в най-неподходящия момент. Вече на лицето ми имаше изписано само недоволство, което се превърна в истински гняв, когато неговите ръцете бяха на талията и. Можеше просто да я махне от дълбокото. А аз можех да добавя още една причина в списъка `защо Лорън ще умре`. Наблюдавах как ръката и отметна настрани главата му. Мамка му беше видяла синината и сега ме очакваше страшен купон. Моя гняв намаля и мислите и отново нахлуха в главата ми. Да беше очевидно от къде и от кога е синината, не се и съмнявах, че ще се досети. Мислите за семейството бяха напълно забравени от нея, но не и от мен. Все пак май първо щеше да ми се наложи да отнеса скандала и след това да поговорим за това.
-Защо? - Гласа и също си показваше колко ми е бясна в момента. Въздъхнах дълбоко и я погледнах.
-Радвай се, че е само това, че все още е виж и че все още е пазител. Причината в момента да не е на северния полюс и да върши административна работа е, че ти го харесваш за пазител и това е и причината все още да е жив. Тази синина му е малка и далеч не е единственото, което ще му се случи. - Погледнах я сериозно. - Мислиш ли, че мога да преглътна всичко, което се случи? - Въздъхнах и хванах ръката и. - Лиса, няма да го убивам, няма да го пращам в изгнание и няма да го пребивам до безсъзнание... На този етап мога да ти обещая само това.

Обяснението му дори малко не смекчи гнева ми. Всъщност...само му се ядосах повече. Защо, по дяволите, го мразеше толкова? Но само след миг размислих и преглътнах с мъчение.Вярно бе, че нямаше да му е лесно да преглътне това, което стана. Първо-то бе прекалено много, второ-никой не можеше. Хм...вероятно двете причини се препокриваха, но това бе друга тема.
- Раян, разбирам те, но...не си го изкарвай на него.- поклатих леко глава и сложих дланта си върху неговата. Ръката му бе върху мойта и отстрани сигурно сме изглеждали много странно, но ми пукаше особено. Направих още една крачка към него и внимателно плъзнах ръка по гърдите му, като я спрях на сърцето му.
- Знам, че не можеш да го преглътнеш, но...опитай се да го забравиш поне временно. Няма да ти вдигам скандал, но не го наранявай...моля те.- вдигнах очите си към неговите и се опитах да докарам изражение на малко котенце. На него този номер рядко му минаваше, но когато той го прилагаше на мен....аз се топях в ръцете му. Свих устни и вложих всичките си актьорски умения в това изражение, гледайки го право в очите.

Погледнах я и се усмихнах. Определено и личеше, че никак не съм я успокойл, но просто нямаше как да и обещая нищо повече от това. Тъжната и муцунка докато ме молеше да не го наранявам някак си успя да ме разтопи, но предпочетох да замълча. Не давах обещания, които не бях сигурен, че е възможно да изпълня. В главата ми се прокрадна въпроса защо и пукаше толкова много за него и ревността отново ме жегна, но не го показах, вместо това я гушнах я се усмихнах. Беше толкова мъничка в ръцете ми, ръката и се губеше в моята, както и тя в прегръдката ми. Чувствата и се предадоха през връзката ни и предизвикаха усмивка на лицето ми. Чувстваше се като бебе в ръцете ми, а това беше толкова сладко. Слушаше как бие сърцето ми и виждах как това я успкояваше. Гушнах я по-силно и други нейни мисли нахлуха в мен. Колко съм секси. Ухилих и се и се завъртях карайки я да опре гърба си на станата на басейна. Ръцете ми намериха бедрата и и я повдигнаха леко, като краката и се обвиха около кръста ми, за да се задържи. Докато едната ми ръка я придържаше другата се провря зад гърба и откопчавайки и сваляйки горнището и. Захвърлих го в водата, където тя просто нямаше как да го стигне и спуснах усни по врата и. Тялото и бе изцяло скрито от погледа на пазители от мен и те само предполагаха какво се случваше. Ръката ми се спусна по гърдите и и отмести леко долнището на банския и, стигайки до най-интимното и място. Усните ми продължаваха да обикалят врата и, знаех че да я целувам там я побърква.

Раян ме гушна отново и знаех, че следи мислите ми. В началото те бяха съвсем невинни, ноооо....той бе мокър и почти гол ииии...нямаше как да контролирам съзнанието си. Топлата му кожа, комбинирана с вода, ми действаше по много неблагопристоен начин. Но явно на гаджето ми не му пукаше, че сме на обществено място и веднага ме притисна до стената на басейна. Замръзнах за миг, след което обвих с крака кръста му, придърпвайки го към себе си. Чак сега осъзнавах колко много ми бе липсвал през изминалото време. А това бяха някакви си 2-3 седмици. Е, струваха ми се като години, но...
Вниманието ми бе отвлечено от действията на Раян. Той плъзна ръката си по гърба ми и аз прехапах устни. Само след устните му се озоваха на врата ми и аз едва не изстенах. Знаеше, че като прави така ме подлудява. Но също толкова бързо той махна горнището на банския ми и го хвърли във водата, а аз се втрещих. Ала доста бързо забравих притесненията си, той отново плъзна устните си по врата ми и аз сподавих тихото си стенание, като го целунах страстно. Пазителите не ни виждаха, или поне мен не ме виждаха, затова и все още не го бях убила за действията му. Притиснах го отново към себе си, ала едната му ръка се спусна надолу по тялото ми и аз потреперих. Прехапах устна, а ноктите ми лекичко одраскаха гърба на мороя.
- Знаеш...че не може...да продължим...нали?- устните му все още се разхождаха по врата ми и дъхът ми излизаше едва-едва. Но в отговор на въпроса ми, пръстите му ловко си проправиха път между бикините ми и гръбнакът ми се изви в дъга, а кожата ми настръхна. Не успях да свържа едно смислено изречение, а само отново го прегърнах. Устните ми бяха влажни и разтворени, ала не можех да го накарам да отдръпне своите от врата ми. Надигнах леко глава и близнах шията му, след което силно я засмуках. В отговор, ръцете му станаха по-настоятелни и в ума ми бе само удоволствието. Е, то и огромната доза вина, че се държим непристойно.

Езика ми се разхождаше по врата и изобщо не обръщах внимание на думите и, че не можем да продължим. Кой казваше, че не можем? Притиснах я по силно към стената на басейна и ръката ми ставаше все по настоятелна между краката и. Не можех да спра, а и честно казано нямах никакво желание да спирам. Желанието да стигнем по далеч разтеше в долнището на банския ми и бях сигурен, че Лиса го усеща, просто нямаше как да се пропусне. Отделих усни от врата и и намерих нейните. Езика ми бе груб, настоятелен и не приемащ отказ. След минута я оставих да си поеме дъх и я погледнах.
-Напротив, можем и ще продължим. - Езика ми отново се заспуска по врата и и бях сигурен, че съвсем скоро в комбинация с ръката ми, която не спираше да си играе с нея, щях да изпепеля всяка логична мисъл в главата и.

Той ставаше все по-настоятелен и по-настоятелен и ако не се наслаждавах на всяко движение, това би било истински терор. Следващото притискане на тялото ми към неговото, ме изстреля във висините. Усещах, че и на него близостта ни му харесва и то много, доказателството се отъркваше през банския му в бедрата ми и ме караше да изтръпвам.
- Съблекалните...- прошепнах го в ухото на мороя и отново плъзнах устните си по врата му. Там вече бе зачервено, затова просто продължих играта и отново засмуках кожата му. След малко, на същото място щеше да `блести` една синьо-лилава смучка. Размърдах леко бедра и отпуснах краката си, стъпвайки на пода, като така на гаджето ми му се наложи да отдръпне ръката си.
- Не може да продължим в басейна.- все още бях задъхана, а искрите в погледа му ме привличаха все повече. Сега решението дали да продължим, но на друго място или да спрем, поне до Академията, си бе негово.

Отдръпанах се неухотно от нея и кимнах. Истината беше, че предпочитах да продължим в басейна, но щом тя не искаше щеше да бъде изнасилване. Все още я бях закрил с тялото си от очите на пазителите и нямаше как да се отдръпна без да се видят гърдите и, така че я взех внимателно на ръце прикривайки я отново с тялото си и я извадих от басейна. Предполагах, че пазителите са видели издутината в банския ми, но никак не ме интересуваше, нямаше от какво да се срамувам. Само след миг влязохме в мъжката съблекалня и след още един вече я бях приклещил отново е предишната поза. Ръцете ми обикаляха притиснаното към стената и тяло и я повдигнах принуждавайки я отново да обвия краката си около мен. Само, че този път дори и да се опиташе да слезе нямаше да я пусна.

Раян се съгласи на предложението ми и аз за миг изтръпнах, когато се сетих, че няма как да изляза и да си взема банския без гърдите ми да са на показ. Но мороят ми спести този проблем и отново ме вдигна на ръце. Приготвих се да протестирам, че в съблекалнята ще е поне 1 000 000 пъти по-удобно и разумно, ала той само ме понесе към желаната дестинация. Обвих с ръце гърба му и се свих в ръцете му, чувствайки се прекалено малка. Е, точно в този момент ми се искаше да съм невидима, ала и така ставаше. Пазителите нямаше как да не са забелязали, че останахме бая време в ъгъла на басейна и сегашните ни действия едва ли ги хвърляха в смут. Е, нямаха много време да ни гледат, с няколко крачки вече бяхме в съблекалнята и Раян отново ме притисна до стената в същата поза. Дишането ми отново се накъса, а аз се пресегнах и затворих вратата, стигайки я едва-едва с края на пръстите си. След това вече бях изцяло съсредоточена върху Раян. Устните му отново се движеха по врата ми и аз си позволих тихичко да изстена. Той определено знаеше как да ме накара да тръпна от удоволствие, в очакване на предстоящото. Прегърнах го, притискайки го към себе си, а ноктите ми бавно се спускаха по гърба му, като на места го драскаха. След това щях да се мразя за щетите, които винаги му нанасях по време на секс, но не можех да се контролирам, когато езикът му така настойчиво изследваше кожата ми. Размърдах бедра и издутината в банските му отново се отърка в мен, при което той издаде тих гърлен звук. Затворих очи, повтаряйки си стона му наум. Боже, вероятно това ме възбуждаше повече от всичко.
- Направи го пак...- дъхът ми излизаше съвсем накъсано, а ръцете ми шареха по тялото му. Срещнах погледа му за миг и отново лекичко размърдах бедра, наблюдавайки реакцията му с жив интерес.

Усмихнах и се. Беше очевидно, че звука и е харесал, така че напреднах гласните си струни и от гърлото ми отново излезе онзи звук, който тя си беше пожелала. Ръката ми я изучаваше внимателно между краката и не пропускаше нито една част от нея. Банския ми, или по скоро малкия приятел под него се отъркваше в нея все повече и повече и накрая не издържах и се принудих да я пусна да стъпи на земята.
-Не мърдай. - Клекнах и с едно движение свалих банския и, а след това и моя. Просто не исках да рискувам да го късам ако решахме да се върнем в басейна по-късно. След като се бях отървал от всичко по нас отново я повдигнах и усните ми отново се заеха да изучават врата и. Просто не можех да и устоя. Бях на косъм да проникна в нея, когато леко се отдъпнах без да я пускам и я погледнах.
-Сигурна ли си?

Раян отново бе плъзнал ръката си между краката ми и тихите ми стонове и потрепвания на тялото ми, явно свидетелстваха за това какво ми причинява. Мислите ми вече бяха в пълен безпорядък, а след миг той спря. Издадох звук на недоволство, след което се стреснах от собствената си реакция. Леката розовенина плъзна по страните ми и аз се постарах да задържа погледа си на очите на Раян. Е, не успях с мисията и очите ми се разходиха по тялото му. Той отново ме вдигна, притискайки ме към стената и аз за миг се напрегнах от предстоящето. Но то така и не последва. Той почти ме пусна, отдръпвайки се леко, след което срещна погледа ми със сериозен въпрос. Вместо отговор, аз просто сложих дланта си върху лицето му, задържайки я там за момент. След което се наведох и го целунах, все така внимавайки с движенията. Пръстите ми игриво се плъзнаха надолу по гърдите му, подминавайки пъпа и стигайки до бедрото му. Усетих как кожата му изтръпна и дъхът му излезе накъсано, след което ръката ми внимателно се върна нагоре и накрая спря между бедрата му. Той изви гърба си, а в следващия миг ме притискаше към стената. Ръцете му бяха от двете страни на главата ми, а дъхът ми бе като свистене. Раздвижих китката си и той отново издаде онзи гърлен звук, който обичах толкова. Усмихнах се и го целунах, плъзвайки езика си в устата му. Той бавно отмести ръката ми и мускулите му се напрегнаха. Прегърнах го отново, слагайки ръце върху неговите, след което той обви с дланите си кръста ми.
- Сигурна съм, мили.- усмихнах му се насърчително и той отново ме целуна, след което зарови лице в рамото ми и бавно проникна в мен. Усетих лека болка в началото, при което изстенах, но той не спря. Намали темпото и след миг болката се усили още малко, при което аз отново изстенах, но по-силно. Вече бе проникнал докрай и за няколко секунди не помръдна, а само дишаше накъсано срещу ключицата ми. Прокарах пръстите си през гъстата му черна коса и след миг той вдигна глава, срещайки погледа ми.
- Не се възпирай, скъпи. И аз го искам.- макар да ме бе притиснал до стената, все пак не го чувствах достатъчно близо. Повиках го към себе си с пръстче и устните му бавно се заспускаха по врата ми, при което аз изтръпнах. Това в комбинация с леките тласъци, бе най-прекрасното чувство, което можех да изпитам....

Съгласието и ми даде сили да го направя, въпреки страха си. А ръката и, която си играеше с члена ми можеше да ме искара от равновесие всеки момент. Беше по-добре да я отместя сега, преди да съм загубил контрол и да съм я наранил по-късно. Лекичко започвах да прониквам в нея, но не можех да се насладя до край. Бях прекалено зает да следя мислите и за болка. О, да болка имаше, но не беше силна. Сега поне знаех, че не ме лъже. Намалих още темпото и продължих да прониквам в нея буквално милиметър по милиметър. Накрая спрях и спуснах устни по врата и. Думите и да не се възпирам едва не предизвикаха смях у мен. Ако не се възпирах скоро щеше да крещи... От болка. Усмихнах и се и усните ми намерих нейните. Не исках да казвам нищо, със сигурност ако проговорех нямаше да и хареса. Продължих леко да се движа в нея, а ръката ми отново се спусна надолу и реши да я изтезава.
-Не...Неверрроятна ссси. - Думите излязоха повече като съскане, което никак не ми допадна.

Усещах, че едва-едва се спира и поддържа самоконтрола си. Леките му тласъци едва ли бяха всичко, което искаше да направи, а темпото със сигурност не бе такова, каквото той желае.
- Не...се...контролирай...- думите ми излязоха доста накъсано и аз лекичко извих тялото си към него, така че да е притиснат до мен. Ала следващите ми мисли бяха изпепелени от пръстите му, които отново бяха между бедрата ми. В главата ми беше нещо подобно:
` АгмнхквпднявожатнаяьвяавнхДАвяэтятмянтянвпхяоавтнОЩЕ...`- единствените свързани мисли, на които бях способна, бяха двете малки едносрични думи и стонове на удоволствие. Нямах нищо против да засили темпото и дори щях да се радвам ако спре да се въздържа. Той винаги ме глезеше и си играеше с мен, докарвайки ме няколко пъти до оргазъм, исках поне веднъж да спре с този негов самоконтрол и да разбера какво точно иска самурая той.

Изключих я от главата си, мислите и само ме объркваха и бяха прекалено разсейващи. Беше ми ясна основната идеята, а тя бе да не спирам, не ми трябваше повече да гледам кашата, която беше в главата и.
- Не...се...контролирай... - Думите и бяха прекалено накъсани и може би нямаше да ги разбера, ако не предполагах какво би искала да ми каже в момента. Дори бях изненадан как бе успяла да върже цяло изречение. Спрях рязко с тласъците, но не дръпанх ръката си от нея. Тя сякаш си имаше собствено мнение и продължи да я изледва. Отдръпанх се лекичко и поледнах Лиса.
-Не. - Нямаше да отучнявам, тя щеше и сама да се досети за какво говорех. Щях да се контролирам и не беше нито мястото, нито времето да спорим за това. Не можех да се отпусна, нямаше да я нараня и точка. Поднових отново движенията си и усните ми намериха нейните, за да затворят устата и и да си замълчи.

Срещнах за миг погледа му, когато той просто отказа. Завъртях очи, но не успях да протестирам. Устните му отново завладяха моите и когато той отново започна да се движи, дори не знам как успях да изстена, но в следващата секунда го притисках към себе си, задълбочавайки целувката. Не можех да разпозная себе си в действията си, къде отиде стеснителността ми?
- Да.- брей, този път думата ми дори се различаваше. Това наистина бе напредък. Дръпнах за миг ръката му, която проваляше всеки мой опит за говорене и го погледнах отново.
- Раян, искам го. Спри да се въздържаш, няма да ме нараниш. Ще разбереш ако е така.- отново го целунах, размърдвайки бедра. Ако трябваше дори щях да го накарам да загуби самоконтрол, но щеше да го направи...
Нямаше да се откажа толкова лесно, исках да видя какво е, въпреки че това вероятно си беше чиста проба нездраво любопитство. Знаех, че щеше да ми се наложи да го убеждавам, бях се подготвила за твърдия му отказ. Но колкото и да се въздържаше, нямаше да може вечно да се контролира. Всичко зависеше от това колко точно е възбуден и дали ме желае достатъчно.

Махнах ръцете си от нея и хванах кръста и повдигайки я нагоре. Само след миг се бяхме разделили и я пуснах да стъпи на земята. Направих крачка назад и я погледнах. Нарочно не допусках мислите и в главата си, исках да изуча лицето и. Въздъхнах дълбоко и направих крачка към нея хващайки лицето и в ръце.
-Няма да го направя, няма да те нараня и няма да спорим по темата. - Целунах нежно челото и и отново я погледнах. - И се връщаме в басейна. - Видях шока изписан по лицето и и едва не се размях. Да и аз не исках, но ако щеше да ме навива да я наранявам, просто нямаше да стане. Исках да продължим и в момента тялото ми изгаряше в агония, защото искаше да докосва кожата и, сякаш целия горях и само тя беше лекарството, но просто не можех. Още повече в обществена съблекалня.

Той се отдръпна от мен и аз вече подозирах какво ще стане. Беше решил, че иска да спрем, типично. Явно пак щеше да ми се налага да го убеждавам...
Но заявлението му, че ще се връщаме в басейна, ме хвърли в шок. Леката му усмивка ми подсказа, че това явно е наказание, защото спорех. Намусих му се, след което се отдръпнах от него, взимайки банския си.
- Добре.- опитах се да добия непукистично изражение, но все още вътрешно изгарях от желание. Дали щях да успея да го изнасиля ако опитах? Едва не се разсмях, когато си представих жалкия си опит. Поклатих леко с глава, след което тръгнах към баните, носейки банския си в ръка.
Щях да съм много интересна картинка ако наистина се опитам да изнасиля Раян. Като начало, той можеше да ме държи на два метра от себе си само с един пръст. Или просто да ме държи във въздуха, както правеше понякога, но само че с подхвърляне. Леле, ужасявах се, когато ме подхвърляше. Не че му нямах доверие, но това бе най-стресиращото преживяване за мен. Опитах се да отклоня мислите си и да не мисля за първите ни няколко срещи, на които той редовно си играеше с мен по този начин. Усещането все още предизвикваше нервни пристъпи в мен и ми трябваха няколко секунди, за да се убедя, че съм стъпила здраво на земята.

Усмихнах се когато се отказа. Май не си спомняше, че горнището на банския и все още е в басейна, щеше да и доста трудно да се облече, а се съмнявах да искаше да се появи само с долнището пред пазителите. Засмях се, като си помислих какво си мислеха пазителите в момента. Със сигурност им беше пределно ясно какво се случваше в съблекалнята. Мислите и отново прекъснаха моите. Да ме изнасили, е определено не бих отказал да опита, щеше да ми хареса, не че щеше да успее, но щеше да бъде страшно възбуждащо да я видя как ме напада и не може да устои. Палава усмивка се разля по лицето ми, но след миг стана дяволита. Мислите и бяха отишли в началото на връзката ни, когато я разнасях на ръце и често я подхвърлях във въздуха. Прехапах леко устна и я погледнах.
-Мисля, че ще ти трябва горнището ти? - Не дочаках да ми отговори, а обух своя бански и излязох от съблекалнята и събрах погледите на двамата пазителя. Ухилих се и скочих в басейна, от където извадих втората част на банския на Лиса. Хвърлих им кратък ухилен поглед и се върнах при приятелката си. Минах зад гърба и и и помогнах да го закопчае. Прегърнах я нежно през кръста и я завъртях към мен, но не и дадох спокойствие. Вдигнах я бързо на ръце и я целунах, но след миг полетя във въздуха. Усмивката на лицето ми бе наистина дяволска, за разлика от изплашеното и изражение, когато я улових. Определено беше забавно. Пуснах я да стъпи на земята и отново я притиснах към стената.
-Ти няма... да... се... докосваш... тук... - Ръката ми мина нежно, но за кратко между бедрата и и се отдръпнах. - Ще разбера ако се опиташ да хитруваш, знаеш го. Взех я отново на ръце и отново я подхвърлих.