Ледената пързалка

Ледената пързалка бе огромна. Макар в града да бе перманентно студено, тя бе на закрито. Тук можеше да караш със свои кънки или с кънки под наем, бе избор на посетителите. Имаше и учители, които срещу малка сума, те направляваха и обучаваха как да караш. Разбира се, в залата винаги дежуреше и лекарски екип от 3-ма човека за хората, които падаха сериозно или се нараняваха по какъвто и да е начин. Всичко бе идеално измислено, а на входа се предлагаха дори якета в най-различни размери. Всичко това не бе особено скъпо, така че посетителите бяха най-разнообразни класи на обществото. Бе удобно и забавно за всички, дори за начинаещите, които често си докарваха натъртвания и синини.

Почти подскачах докато чакахме на опашката. На леда нямаше много хора, повечето бяха само наблюдатели, уплашени, че ще се контузят. Когото дойде нашият ред, аз се усмихнах широко на човека и казах, че искам четири размера кънки. Но в този момент Лорън реши, че ще се възпротиви.
- Не, не, не. Аз на такова не се качвам. И Лиса, не можеш да ме завлечеш там. Сара ще е с вас, поне единия Пазител трябва да остане цял.- той поклати отрицателно глава, а аз се разсмях. Човекът ме гледаше очаквателно и аз отново повторих, че искам четири броя, въпреки възраженията на дампира. Той спореше през цялото време, а аз игнорирах молбите и протестите му.
- Хайде де. Не е толкова трудно. Раян също не изглежда очарован от идеята, но ще дойде.- изплезих му се и хванах ръката на гаджето си. Виждах изражението му и си представях как ли ще се справи на леда. Първата ми мисъл бе, че със Сара(видимо въодушевена от факта, че ще кара), ще трябва да го държим от двете страни. Но доколкото го познавах, мъжката му гордост нямаше да ни позволи дори да го приближим. Сдържах тихият си смях и се усмихнах на Пазителката.
- Явно само ние двете сме карали някога. Искам да видя дали все още знам как става.- вдигнах лекичко рамене и тръгнах към леда. Лорън едва-едва стоеше на крака с кънките, а дори не бе стъпил на леда още. Дойде при нас с бая затруднения и аз се обърнах към Раян. Той още бе на пейката. Усмихнах му се и го повиках към нас, махвайки му подканващо с ръка.
- Хайде, скъпи. Не е толкова страшно.- засмях се леко и се качих на леда. В момента, в който се плъзнах напред, вече се чувствах така, сякаш летя. Широкота усмивка разцъфна на лицето ми и аз се завъртях на един крак, сякаш танцувах. След около 10-ина секунди се обърнах към групичката си и само се засмях на израженията им.
- Хайде де.- повиках ги отново и се върнах малко назад, очаквайки Раян и Лорън да се качат на леда. Сара вече караше и едва сдържаше смеха си от пребледнялото лице на Лорън. Оставаше само Раян да се качи...

Това май беше много лоша идеята. Тези неща на краката ми ми изглеждаха като уреди за мъчение. И определено щях да съм забавна гледка, когато се кача на леда. Е и Лиса се изложи на боулинга, така че май можех да и направя това удоволствие и да се правя на идиот. Стъпих на леда, държеейки се за парапета, нямах намерение скоро да го пусна. Съдейки по изражението на Лорън, той също имаше огромно желание да е всякъде другаде, но не и тук, за разлика от Сара и Лиса, които видимо се забавляваха. Въздъхнах и се принудих да пусна парапета понасяйки се напред и естествено тъй като нямах никаква идея какк да спра се блъснах в някакво момиче.
-Извинявай.... - Погледнах я и се опитах да се отегля и след миг видях Лиса до мен.
-Ти си виновна.

Наблюдавах как Раян се опитва да кара и едва сдържах смеха си. когао се блъсна в непознатото момиче, вече се намесих и отидох до него. Тихият ми смях едва ли го обнадеждаваше особено, затова хванах ръката му, усмихвайки се.
- Ти ме гледаш как се излагам в абсолютно всичко. Поне тук съм добра.- изплезих му се и го целунах бързо по устните, но това разрушите крехкото равновесие, което постигаше. Той се плъзна назад и аз се опитах да го задържа на крака, но неуспешно. Крайният резултат бе Раян, който седеше върху пързалката и ме гледаше с изражение тип `А сега как се предполага да стана?`. Трябваха ми максимални усилия, за да не се усмихна, като сподавих смеха си с кашляне. Подадох му ръка и се опитах да го изправя, но нямаше как да стане, той не можеше да закотви кънките така, че да успее да стане.
- Трябва да да са перпендикулярни на посоката, в която е натискът.- показах му с едната кънка как трябва да е по диагонал и с доста мъчения, го вдигнах на крака.
- Ето, виж, че е забавно.- засмях се леко и се обърнах да видя как Сара се справя с лорън. Той се бе вкопчил в парапета отстрани и отказваше да го пусне за нищо на света. Сара се въртеше около него и го убеждаваше, дърпаше, молеше, но той го бе прегърнал, а изражението му бе сякаш е изпаднал в шок. Явно наистина се страхуваше. Затворих за миг очи, а рамената ми се разтърсиха от беззвучният смях. Вдишах дълбоко, опитвайки се да се успокоя и го погледнах. Той само ме гледаше уплашено и клатеше глава.
- Раян, ела при мен.- плъзнах се напред към Лорън и оставих гаджето си само насред пързалката. Ако успееше да дойде, щеше да е едно стахотно начало.
- Лорън, ти си ми Пазител. Трябва да си смел. Не може да се боиш от единия лед.- Сара вече се смееше на изражението му като ме видя да карам и отново се опита да го дръпне. Плъзнах се към нея и й прошепнах нещо в ухото, след което лицето й грейна. Тя хвана дясната му ръка, а аз лявата и двете го накарахме да пусне парапета, влачейки го към средата на пързалката. Той се бе вкорчил в нас, а погледът му бе изцъклен.
- Не! Ввввърнете ме!!- упорството му нямаше граници. И двете с Пазителката се разсмяхме дружно, а Раян ни изгледа смаяно. Когато стигнахме средата на пързалката, аз го пуснах, а Сара също се опита, но той се бе вкопчил в ръката й. Като удавник за сламка, дампирът отказваше да бъде оставен сам. Сара се разсмя и го убеди да хване ръката й и бавно да се плъзне напред. След няколко минути, той кимна едва-едва и го направи....след което се сгромоляса по задни части. Обърнах се, опитвайки се да открия къде е гаджето ми. Той също изглеждаше леко пребледнял, но не чак толкова като Лорън, който изглеждаше като котка, опитваща се да избяга от редовната си баня.
- Как се справяш?- хванах дланта му и срещнах погледа му с усмивка. Не знаех дали е станал свидетел на цялото шоу с Пазителя ми, ала ако бе, той със сигурност самочувствието му се бе вдигнало малко.

Усмихнах и се. Определено ми допадаше да гледам как Лорън се излага. Не, че аз бях по-добре, но все пак. Хареса ми да усещам ръката и, но след миг ми хрумна просто гениална идея. Опитах се да помръдна, но не успях, за това предпочитах да си стоя и да не мърдам много много. Хвърлих гневен поглед към Сара, тя трябваше да ми е пазителка, а не да се подиграва на мой гръб. Тя явно усети погледа ми и за обърна към мен. Опита се да ме погледне извинително, но не и се получи. Прекалено голямо забавление, се четеше в погледа и и това не ми се понрави. О да, определено щях да си отмъстя.
-Лис, ще ви спретна такъв номер, че свят ще ви се завие. - Усмихнах и се заплашително. Наистина щях да я побъркам стига само да успея да се добера до проклетия парапет без да се претрепя. Опитах се да направя няколко стъпки, но не се получи особено добре. Все пак стигнах до парапета, но не с пързаляне, а по скоро, защото тръгнах и не можах да спра. Блъснах се силно и парапета опря в корема ми.
-Ох... - Изругах тихо и се огледах набързо. Лиса ме гледаше с усмивка, а Сара държеше ръката на Лорън и го разкарваше из пързалката. Сега щях да се позабавлявам. Внимателно призовах огъня и се заех да нагрявам с поглед металната, опряна в леда, част от кънките на Лорън. Съвсем скоро от където минеше щеше да оставя киша след себе си и щеше да разтопява най-горния пласт на леда... Следователно щеше да се пребие. Ухилих се и продължих с играта си, докато не го видях как залитна и се сгромоляса, а аз бавно и сигурно се придвижих до скамейката, държеейки се за парапета, и се заех да свалям кънките или по скоро уредите са мъчение от краката си.

Видях как Раян явно замисляше нещо и след миг разгадах плана му. Обърнах се, тъкмо когато Лорън се пребиваше. За миг не разбрах какво точно става, ала след това се усетих и се обърнах към гаджето си с гневен поглед. Той бе на скамейката и сваляше кънките, а аз завъртях очи и отидох при него.
- Нямаше нужда да го претрепваш.- слязох от леда и седнах до него, опитвайки се да махна кънките си. Пазителите ни веднага ни видяха и Лорън едва ли не заподскача от радост, че мъчението му е свършило. Вероятно бе целия в синини, но ако се опитах да го лекувам, щях да получа сериоооозно мъмрене от Раян и вероятно Лорън само щеше да бъде набит. Опитах се да разкарам идеята от главата си преди мороят до мен да я долови, защото отново щеше да имам спор.
- Е, сега къде искаш да ходим?- изплезих му се и го целунах набързо, когато вече и двамата бяхме махнали кънките си. Сара и Лорън тъкмо идваха и ние трябваше да станем, за да могат и те да свалят своите. Дръпнах Раян настрани, така че да не ни чуват и отново го целунах, задълбочавайки целувката. Сетих се за изказването му в боулинг залата, че скоро ще махне тази риза и за миг ми се прииска да се върнем в Академията или да направим нещо романтично. Като вечеря за двама и след това хотел. Или...да посетим плувния басейн. При мисълта, че той щеше да е по бански, ми се наложи да се отдръпна от него и да затворя за миг очи, опитвайки се да прочистя съзнанието си. Прокашлях се неловко, полагайки всячески усилия да не мисля за това.
- Е, какво искаш да правим?- погледнах го, срещайки погледа му.

Погледнах към Лиса и улових мислите и. О това определено ми звучеше страхотно. Всяка нейна мисъл разпалваше все повече моята фантазия, а идеята за плувния басейна направо щеше да ме побърка. Хм аз по бански... Тя по бански ми звучеше далеч по-добре, а тя без дрехи направо идеално. Усмихнах се, щастлив че не може да чете моите мисли, защото определено фантазията ми в момента беше прекалено развинтена. Наведох се към нея и я целунах притискайки я силно към себе си. Щеше да остане без дрехи още тук, беше ми невероятно трудно да и устоя... Дръпнах се леко и я погледнах.
-Избирам си басейна. - Не я оставих да отговори, а отново започнах страстно да я целувам. Не ми пукаше, че пазителите ни гледаха, нито че голяма част от хората на пързалката се бяха обърнали към нас. Не можех да се откъсна от нея.

Засмях се тихо на избора му, а след миг той отново ме придърпа в прегръдката си, целувайки ме страстно. Явно бе видял частта от мислите ми, където се сещах за обещанието му, че скоро ще свали ризата си. Нямаше как да не се усмихна вътрешно и да потръпна от удоволствие, когато отново ме притисна в обятията си. Чувствах се толкова малка в ръцете му, като дете, невинна и ранима. И едновременно с това го имаше и собственическото чувство, че Раян е мой и само мой и мога да претендирам пред което и да е момиче, че е зает. Боже, ако успяваше да различи думите от бъркотията в главата ми в момента, щях да му дам медал. Или...да се скрия някъде от срам. Страните ми моментално се изчервиха и аз леко се отдръпнах от мороя.
- Хайде, да вървим да видим как си с плуването.- изплезих му се и го дръпнах към басейна.