Балната зала

Раян ми предложи да седна и аз само го изгледах въпросително. След това ми подаде и чаша с нещо безалкохолно. Боже, та аз дори не бях жадна. Но най-много ме изненада като реши да заплашва пазителя ми.
- Раян!- изправих се рязко и го дръпнах към себе си, а дампирите се обърнаха отново с гръб към нас.
- Няма нужда да заплашваш всичко, което е от мъжки пол и се навърта около мен.- срещнах погледа му и нарочно отново повиках Лорън, който сковано направи крачка към нас, май му бе неудобно.
- Е, приятно ми е да се запознаем, Лорън.- усмихнах му се лъчезарно и му подадох ръка, която той след известен размисъл пое. Но след беглият физически контакт, побърза да се отдръпне. Не че го бе страх от Раян, но явно не му се искаше да си създава проблеми още от сега. Когато се обърна отново с гръб към нас, аз погледнах Раян, срещайки погледа му.

Изръмжах леко. Тя пак го правеше нарочно само, за да ме подразни. Е получаваше и се. Скоро отново щях да побеснея.
-О Лиса, аз не заплашвам. Аз просто предупреждавам, знаеш на какво съм способен, нали? - Наведох се леко към нея. - Обучаван съм от пазител, мислиш ли че ще ми е трудно да смачкам Лорън? Ако е толкова силен винаги мога да го изпепеля. - Последните изречения бяха прошепнати в ухото и и бях напълно сериозен. Изобщо не можех да понасям мъже около нея. Лорън бе чул само първата част на думите ми, за което се радвах. Е може би малко прекалявах, все пак той беше пазител, но просто исках да е предупреден. Бях се разбирал с всички семейни пазители за сега, така че смятах, че и с тези можем да имаме нормални или дори приятелски отношения, стига да не хващам погледа на Лорън да стои на Лиса по-дълго и 10 секунди. Погледнах двамата и им кимнах към напитките.
-Това, че сте на пост не значи, че не можете да пиете по нещо безалкохолно, а и тук няма какво се случи, можем да поговорим. - Налях си второ уиски и седнах до Лиса прегръщайки я.

Завъртях раздразнено очи, когато продължи със заплахите си по адрес на Лорън, но само след миг седна до мен и ме прегърна и аз се успокоих. Е, все пак като се приберем в Академията щях да си поговоря с него насаме. И той щеше да се отнесе наказанието. Стрелнах го с предизвикателен поглед, след което положих глава на рамото му.
- Май скоро няма да останем сами.- хванах дланта му и се засмях на изражението му. Дарих го с бърза целувка и зачаках церемонията да свърши. Не можехме да си тръгнем преди края, нито преди да кажем `довиждане` на целият китайски народ, събрал се тук.

Усмихнах и се и се наведох към нея.
-Ще останем, не се притеснявай, само да се приберем... - След малко се изправих и подадох елегантно ръка на Лиса.
-Искаш ли да тръгваме? - Определено вече не ми се стоеше тук. Лис кимна леко и се изправи. Трябваха ми няколко минути докато намеря баща си.
-Татко ние тръгваме, трябва да сложа принцесата да спинка. - Гушнах по силно Лиса, а баща ми само кимна с усмивка.
-Приятно пътуване деца. - Той прегърна бащински Лиса, а за мен имаше потупване по гърба и мъжка прегръдка.
-Раян съжалявам за изненадата с пазителите, нямах представа синко.
-Не се притеснявай. - Усмихнах му се мило и дръпнах Лиса към другия човек с който трябваше да си вземем довиждане - леля ми. Дръпнах Лиса натам и усетих как се скова, когато видя при кой отиваме.
-Успокой се, ще бъде кратко, обещавам. - Преплетох пръсти с нейните и се приближихме към леля.
-Лельо, ние с Лис смятаме да се прибирам, пътя ще е дълъг, а и двамата сме доста изморени.
-Разбира се Раян. Лека пристигане и приятна вечер. - Леля се усмихваше, макар че продължаваше да гледа гадно Лиса. Точно помислих, че всичко е приключило, когато тя добави. - И Лорън, Сара вие сте им сенки, грижете се добре за тях. - Тя ни кимна да се оттеглим, а аз само поглатих глава и бързо изведох Лиса от това проклето място.