Коридорите

Спрях се в един от коридорите и се огледах. Иззад една от колоните се появиха двама пазители и бързо ми подадоха черен сак. Това бяха моите най-големи съучасници тук. В сака имаше няколко спрея, боя и голяма гама маркери. Благодарих тихо и ги пратих да си вършат работата, не исках да загазят заради мен. Отворих сака и хванах един спрей. Знаех, че трябва да действам бързо преди да са ме спрели. Не ми отне много време да напиша имената на двама ни с Лиса и да ги свържа. Последното което трябваше да направя бе да нарисувам легло и да го свържа. Точно прибирах нещата в чантата, когато чух гласовете на Лис и леля. Обърнах не в тяхната посока и се ухилих.

С Кралицата дойдохме, за да потърсим Раян в случай, че отново замисляше някоя беля. Боже, защо ли бях сигурна, че е направил нещо за тези 15 минути...Неприятното жужене в корема ми се усилваше с всяка изминала секунда и накрая аз вече не издържах.
- Раян?- огледах се отново и погледът ми се спря на нещо на стената. Изтръпнах още преди да съм видяла какво е и плахо се приближих. Там беше...Пребледнях. Моето име и това на Раян плюс едно легло `красяха` стената до една от колоните и аз имах чувстовото, че всеки миг ще припадна.
- Боже Раян!- дори Кралицата изглеждаше меко казано възмутена. В погледът и се четяха гневни пламъчета, макар тонът и да бе леден. Аз останах безмълвна, опитвайки се да остана права. Виновникът бе до творението си и аз едва се сдържах да не му се разкрещя още тук. Бях готово да го пребоядисам сама дори, стига да го няма на стената. Отново се изчервих, а Раян само се засмя. Погледнах го гневно и нацупено, а той отново се разсмя.
- Не е смешно!- скастрих го, но накрая една предателска усмивка се появи на устните ми. Как можа?! Не трябваше да се усмихвам, опитвах се да му бъда сърдита, но ми ставаше все по-смешно. Затворих за миг очи, стискайки устни.
- Абсолютно възмутена съм!- каза Елена със сериозно изражение, но и в нейният поглед си личеше, че и е забавно. Обърнах се към приятеля си и го погледнах нацупено, макар още да се усмихвах.
- Не знаех, че можеш да рисуваш.- засмях се леко, опитвайки се да бъда сериозна. Все още изпадах в ужас като го видех, но поне наистина ми бе забавно.

Захлих се, когато видях израженията им. Определено и двете бяха силно възмутени, но съвсем скоро едва се сръджаха да не се засмеят. Л
-Мислех, че ще ти хареса Лис. И да рисувам страхотно... И съм много скромен и добичък - Отидох до нея и я прегърнах завъртайки я във въздуха. Обърнах се към леля с най-ангелския ми поглед.
-Лельо моля те, не предбоядисвай стената. Искам да остане като спомен и един ден с Лис да го показваме да децата и дай-боже внуците си. - Усмихнах се мило. Нейно Величество ме погледна и поклати глава.
-Ще си помисля, Раян, ти какво мислиш Лиса?

За миг онемях от въпроса на Нейно Величество, след което погледнах изучаващо Раян. Погледът ми се плъзна по красивите черти на лицето му и очарователната му усмивка и си представих как наистина един ден го показваме на децата си с думите `Това го направи баща ти, когато бе млад и безрасъден.`. Усмихнах се и в този миг творението на приятеля ми ми се стори като най-красивата и ценна рисунка, която бях виждала.
- Мисля, че ще е хубаво ако остане.- засмях се леко, хващайки ръката на Раян.
- Но се подготви един ден да обясняваш защо има и легло там на 2-годишно дете.- засмях се на изражението му и го прегърнах, като ръцете ми бяха на кръста му.

Грейнах от щастие.
-Дадено, значи моето произведение на изкуството . - Усмихнах се и отново прегърнах Лиса. - И не се притеснявай мило, мога да обесня защо има легло. Ще му кажа, че мама и тати правят страшно много секс, а когато попита какво е това ще му кажа да пита теб. Все пак ти си секс машина.
Леля гледаше шокирана.
-Добре, рисунката остава, но аз настоявам да направите свадбата тук, в двора. - Леля ме ни погледва въпросително. - Какво ще кажете за след седмица? Мисля, че мога да до организирам доста бързо. - Най-лошото в тези изречения беше, че тя говореше напълно сериозно. Оставих на Лиса да поеме отговора на това.

Обяснението за леглото бе покъртително. Разсмях се и срещнах погледа му, но преди да мога да кажа каквото и да е, Елена се намеси. Тя...ни предлагаше...сватба?! Чакай...СВАТБА?! Сковах се и срещнах притеснено погледът на Раян, но той явно щеше да ме оставя аз да се оправям с това. Супер...Когато исках да си направи някоя шега за нас, тогава той ме оставяше аз да действам.
- Кралице, поласкани сме от щедрото ви предложение, но се опасявам, че ще трябва да откажем. Прекалено е рано да се женим. Може би след още няколко години, но сега дори възрастта ни едва го позволява.- опитах се да се извиня колкото се мога по-любезно.
- След няколко години, когато дойде време и за това, Ви обещавам, че ще го направим тук, в двореца.- усмихнах и се мило, но въпреки това на нея не и стана приятно от отказа ми. Погледнах Раян с надеждата да ми помогне и да разведри обстановката.

-Стига лельо, много добре знаеш, че днешните тийнове ни се женят в дворци. С Лиса плануваме да се оженим във Вегас. - Ухилих се до ушите и придърпах Лиса към мен. Ръката ми се спусна по гърба и разкопчах сутиена и. Определено бях в палаво настроение.
-Е деца, ще ви оставя за пет минути, трабва да довърша нещо. - Леля се усмихна и тръгна по коридора, оставйки ни сами. Бях сигурен, че наистина ще се върне след пет минути, но не ми пукаше.
-Нека ти покажа за какво ще е леглото. - Бутнах Лиса към стената и я освободих от вече разкопчания и сутиен. Устните ми веднага срещнаха нейните и ръката ми за секунди беше разкопчала роклята и. Не спирах да я целувам преминавайки на врата и. Пет минути бяха много време.

Раян ме прегърна и разкопча сутиена ми. Стреснах се в началото, но Елена каза, че има малко работа. Явно разбираше на къде отиват нещата. Засмях се леко и приятелят ми ме притисна в стената, освобождавайки ме от сутиена ми. Потръпнах леко, все пак още бяхме в коридора. На Раян можеше да не му пука къде точно сме, но мен ме беше срам.
- Това са само 5 минути, скъпи...- засмях се леко, срещайки устните му. Позволих му да разкопчае роклята ми, но нямаше да му дам да я махне.
- И двамата ще останем с дрехи, не ми се иска Кралицата да ме вижда гола.- целунах врата му като леко засмуках кожата. Дръпнах надолу ризата му, разкопчавайки я, така че да ми е по-лесно да го целувам. Да, отстрани на шията му наистина имаше няколко смучки. Прехапах виновно устна и отново го целунах.

Поклатих сърдито глава.
-Не мисля така красавице, пет минути са много време. - Преди да кажа каквото и да било отново започнах да я целувам. Ръката ми се спусна по гърба и лекичко смъквайки роклята и все по надолу. Бях като откачил, исках я и просто не можех да се спра. Бутнах я лекичко в страни, така че да е зад колоната, щяхме да чуем ако някой идва и щях да успея да я раметна с риззата ми. Ако продължавах така скоро роклята и щеше да се окаже на пода. Исках само няколко минути...
-Хайде де Лис отпусни се. Никай няма да ни види, хайде Лис...

Раян ме завъртя зад колоната и аз обвих с ръце раменете му. Боже, желаех го.
- Раян...Знаеш, че Елена скоро ще дойде.- всъщност вече се бях навила. Той почти бе свалил роклята ми и аз леко извих глава назад. Той продължи с целувки по врата ми и аз настръхнах. Размърдах леко бедра, придърпвайки го към себе си. Свалих рицата му, като я пуснах на земята. Прокарах ръце по голите му гърди и плъзнах ръцете си по кръста му. Придърпах го към устните си, задълбочавайки целувката. Езикът ми проникна в устата му и той ме притисна към себе си.
- Вече са 3 минути...- изстенах леко, усмихвайки се. Щеше да е много интересно какво ще стане ако Кралицата наистина се върне след 5 минути.

Продължих да я целувам.
-И три минути ще ми стигнат. - Знаех, че леля ми е педантично точна, но наистина не ме интересуваше. Роклята и след миг се оказа на пода и тя остана само по бикини. Ръката ми се спусна надолу, а усмивката ми стана още по-палава. Бях убеден, че скоро и моите дънки ще са на пода. Все пак предпочитах само тя да остане полу гола. С едно движение разкъсах и бикините и и вече бе напълно гола. Нямаше да може да ги облече след това, така че явно щеше да и се наложи да ходи без бельо. Надявах се да не е забелязала, но така или иначе щеше да ми чете конско, когато ги видя. Бяха на парчета...
-Мм невероятна си.

- Раян!- почти извиках, поглеждайки към разкъсаното си бельо.
- Сега какво се предполага да обуя?!- погледнах го вбесено, след което разкопчах колана на дънките му.
- Ако тя се върне, ще си изпатиш.- аз бях напълно гола, а още бяхме в коридора. Чух стъпки от другият край и се вцепених. Дръпнах роклята си нагоре, закопчавайки ципа. Косата ми падаше пред очите, а Раян още бе полугол. Коланът на дънките му бе в ръцете ми, а Кралицата вече идваше. Погледнах Раян и му се усмихнах предизвикателно. Взех ризата му от земята и тъкмо щях да му я подам, когато Елена дойде. Раян бе без риза и без колан, а друхите му бях в ръцете ми. Изчервих се мн жестоко и косата ми падна пред очите ми. А да...Споменах ли, че фибата, с която държах кичурите вързани, бе паднала?

Леля ни изгледа възмутено и силно неудобрително.
-Вие двамата какви ги вършите? - Беше ядосана... Не, всъщност беше бясна, даже повече от бясна. - По средата на двореца? Вие граници нямате ли? - Погледа и обходи дрехите в ръцете на Лиса, както и незакопчаната и рокля. След миг очите и фиксираха бельото и на пода и присветнаха гневно.
-Вие нямате ли граници? Да сте чували за благоприличие? - Леко бе повишила глас. Не посмях да я прекъсна само бутнах Лиса няколко сантиметра зад гърба ми.
-Лельо успокой се, нищо не се е случило. Нищо не сме направили.
-Като гледам колко сте съблече и как бельо се мотае по пода... О направили сте. Раян от теб го очаквах, но предполагах, че Лиса би имала малко повече благопиличие.
-Лиса не искаше да го правим. - Сега беше мой ред да повиша тон. Нямаше да оставя да я изкара виновна при положение, че аз я бях пристиснал с ясното съзнание, че не може да ми устои. - Лиса се опита да ме спре, така че не я намесвай. - Гласа ми бе гневен и леден. Не ми пукаше, че говоря с кралицата, но се надявах Лиса да не последва примера ми.

Преглътнах мъчително, навела поглед към земята. Раян застана пред мен и аз едва се сдържах да не се свия зад гърба му. Знаех си, че е глупава идея да започваме дори. Къде ми беше акъла?! Не смеех дори да вдигна очите си към Кралицата. В момента бях искрено благодарна на Раян, че говори, защото аз нямаше да мога. Тялото ми леко трепереше и аз искрено се опитвах да спра. Тонът и на приятеля ми и на Кралицата бяха еднакво студени. Боже, направо ми ставаше студено като ги слушах. Засега щях да мълча, докато поне единият се успокои.

Изгледах гневно леля си и поклатих глава.
-Хайде. - Обърнах се и дръпнах Лиса. Усещах, че ще е най-добре за нея да се махнем по-бързо от тук. Исках да се успокои и ако не беше тя щях да продължа скандала. Прегърнах я леко и бързо закрачихме по коридора.
-Успокой се красавице, всичко е наред. След няколко дни ще и е минало, аз отново ще съм любимият и племенник, а ти ще си момичето, което тя най-много одобрява за мен. - Нямах търпения да минем завоя където най-накрая се спрях и просто я гушнах оставяйки я да положи глава на гърдите ми. Исках да се успокои, нищо кой знае какво не се беше случило. След малко бързо я изведох от двореца.