Малката писта

Деймън ме попита къде искам да отидем и аз веднага му отговорих, че ски пистата е единственото ми желание в момента. Имах леко затруднение със слагането на очилата, но приятелят ми ми помогна и го направи без дори да се затрудни. Завъртях се...по-точно той ме завъртя и срещна устните ми. Отвърнах на целувката, усмихвайки се. Трябваше да си наваксам за последните дни. Погалих леко лицето му, но само след секунди се дръпнах и се оттласнах от земята с щеките. Моментално полетях надолу по малкият хълм, ала очилата и тъмнината ми пречеха да виждам добре къде точно отивам. Продължих така и усещах, че Дей е някъде зад мен. Бях опитна в ските, ала не и когато нямах видимост. Опитах се да се спра, но не се получи. Посоката на плъзгане се промени и аз се засилих към един бор. В последният момент се завъртях настрани, падайки, като успях само да одраскам рамото си. И все пак се приземих в снега, а ските ми изхвърчаха настрани. Не виждах нищо. Може би защото имах купчинка сняг върху себе си, паднала от борчето. Вдигнах леко ръка, махайки тази част от лицето си, вдишвайки дълбоко въздух. Замръзвах...

Милата.Беше адски сладка и смешна,но сдържах смеха си.Особено когато снега падна върху нея беше уникална гледка.Като по филмите.Направих сериозна физиономия и се спуснах със ските към нея.Спрях и седнах до нея.Махнах очилата й и казах с усмивка:
-Грубо презимяване,а?
погледнах я,а тя ме гледаше намръщено
-Добре ли си?
отново сериозната физиономия се завърна на лицето ми като отместих един кичур коса,който се бе спуснал по лицето й

Погледнах го леко намръщено.
- Определено бе грубо приземяване.- представих си как изглеждам отстрани и това ме накара да се засмея. Дей ми помогна да изляза от купчинката сняг и аз потреперих.
- Имам...сняг в.....якето...- извих леко тяло, а Дей се разсмя. Преди да се спуснем със ските, се бяхме преоблекли, разбира се. Аз бях със ски панталони и удобно дебело яке. Макар в момента да го чувствах като най-тънкото нещо, което някога бях обличала. Свих рамене, опитвайки се да махна снега. Наистина бе много студено. Не можех дори да си представя каква комична гледка бях отстрани. накрая се отказах и махнах якето. За нещастие, поради неналичието на блуза, аз бях с тениска. И можех често да си призная, че замръзвах. Обвих с ръце раменете си, потрепервайки. Но нямаше да се предам сега. Махнах ските си, а Деймън ме изгледа очудено. Взех малко сняг и го замерих.
- На кой му е студено сега?- изплезих му се и отново сложих ските си. Изправих се и се спуснах надолу. Нямах нито яке, нито очила и в скоро време тялото ми щеше да започне да хваща ледена коричка, но не ме интересуваше. Срях рязко и на Дей му се наложи да завие, за да не се блъсне в мен. Това му докара падане и аз се засмях. Отидох до него и се наведох над тялото му.
- Добре ли си?- целунах го нежно, усмихвайки се.

Това момиче ме изумяваше все повече.Тъкмо когато бяхме набрали с орост тя се спря пред мен и ми се наложи да завия,за да не я блъсна.И какво си отнсох-падане.Тя се надвеси над мен и ме целуна.
-А перфектно съм си.
казах през смях като махнах очилата и ските си и съблякох якето си.
-Сега сме на равно мила моя и мисля,че е време и ан двамата да ни стане студено.
засмях се след,кеото я овъргалях в снега,не само нея а и мен,спряхме и се озовах върху нея
-Топло ли ти е?
повдигнах вежда и се усмихнах дяволито

Той ме овъргаля в снега и аз вече наистина замръзвах. Но пък ми беше забавно.
- Да, Дей, изключително топло ми е.- оплезих му се и се завъртях. Той също бе по тениска и беше очевидно, че и на него му е студено. Изправих се, но снегът бе много хлъзгав и аз отново паднах долу. Деймън се надигна на лакти, а аз използвах момента и го замерих със снежна топка.
- На теб топло ли ти е, скъпи?- казах го малко по- високо, за да ме чуе, защото бях на няколко метра от него. Успях да се изправя и с доста усилия и още няколко падания, се скрих зад едно борче. Взех още малко сняг между дланите си, но премръзналите ми пръсти ме боляха и аз го изпуснах. Свих се на земята, потърквайки ръцете си, след което отново взех снега и след 3 опит направих снежна топка. Затаих дъх в очакване Дей да се появи.

-Ще си играем ли,добре.
казах като се смеех и станах,за щастие без да падна.Видях къде се е скрила,но се правех на ударен.Беше по-интересно така.
-Никол,мила,къде си?
добре играех ролята си,оглеждах се и се правех,че я търся,но ми беше прекалено студено за да продължа дълго играта си,затова бързо отидох до нея и я замерих с топка,изпозвах момента,че се разсея и я притиснах към борчето
-Знаеш ли,много си секси, когато си мокра.
погледа ми се спусна по прекрасно прозиращата й тениска и отново се върна на лицето й
-Ще си играем още или може да ни стане наистина топло?
разходих дъха си по врата й

Той ме намери светкавично бързо и дори ме замери с топка сняг. Свих се за миг, след което щях да се дръпна, но той ме притисна към дървото. Срещнах погледа му, след което се усмихнах с леко задоволство от думите му.
- Ти също, скъпи. Ти също...Нямаш си и на идея колко.- сега моят дъх се разходи по врата му. Усетих го как потръпва и го бутнах назад, така че да падне по гръб на земята. Надвесих се над него, прекрачвайки го. Доближих устните си на милиметри от неговите, след което продължих по врата му без да докосвам кожата му. Накрая го целунах нежно по шията, като накрая засмуках леко кожата му.
- Да си поиграем още малко?- все още държах снежната топка, макар ръката ми да бе на път да ме съди за изтезаване вече. Допрях я от другата страна на врата му и той веднага се сви, а аз се претърколих настрани. Вече цялата ми тениска прозираше, а аз благодарях на Господ, че поне сутиена ми е тъмен и не прозира. Което ми напомняше...Ако той ссе вгледаше, щеше да види какво точно нося, а това трябваше да бъде изненада. Изправих се и се затичах, като само след няколко стъпки се скрих зад друго дърво, приготвяйки си снежна топка.

Ъгх.Дори в адския студ,когато тя бе покарай мен,всъщност..върху мен ми беше горещо.А когато започна да разхожда дъха си по мен настръхнах.А след целувката й..Боже мислях,че ще я награбя на посред пистата.
-Добре,красавице,нека поиграем.
казах предизвиактелно като се изправих и започнах да я търся,този път ми бе по-трудно,защото не знаех къде е.Изведнъж усетих как снежна топка ме удари по гърба и аз се обърнах светкавично.Първоначално не видях нищо,но след това видях как върха на стъпалото й леко се подава.
-Къде си, Никол?
отново започнах да играя и бавно да се приближавам към дървото, зад което се беше скрила.Нямаше начин да избяга,щях да я видя и да разбера къде е.Така че тя все още стоеше там.Застанах точно зад дървото и светкавично излязох пред нея:
-Хванах те !
казах с усмивка и една снежна топка се отправи към крака й.

Дръпнах се настрани, отивайки от другата страна на дървото, така че то да ни дели един от друг. Той успя да ме уцели, но и аз нямаше да остана по-назад. Взех нова топка и я хвърлих към гърдите му. Той избегна удара и се приближи към мен. Завъртях се, заобикаляйки дървото. Можехме да се гоним така до утре...стига да не замръзнем. След още няколко неуспешни опита от моя страна и няколко попадения от негова, аз цялата треперех. Той се приближи към мен, но аз не се дръпнах, а хванах ръката му, дръпвайки го към дървото. Сега той бе с гръб, опрян в него. Ръцете ми се разходиха по гърдите му, а аз приближих устни към неговите. Не знам как и по кои закони на физиката се водеше тялото ми, но винаги, когато бях покрай Деймън, ми бе топло. Адски топло...Устните ни отново бяха на милиметри, ала аз не го целунах. Странно как тази сцена ми напомняше за запознанството ни в гората. Само че тогава той ме бе отблъснал. Сега бях сигурна, че няма да го направи, но все пак исках да видя какво ще направи и дали ще ме целуне.
- Продължаваме ли играта, г-н Салватор?- ръцете ми обвиваха кръста му.
- Или...имате други планове?- притиснах го леко към себе си, накланяйки глава на една страна предизвикателно.

Едвам се сдържах да не я целуна.Все пак се контролирах и преглътнах трудно.Движенията й ме караха да настръхвам и изтръпвам.
-Хмм..хайде вече да се приберм в хотела?Какво ще кажете,г-це Уилямс?
повдигнах вежда,а ръката ми се плъзна по продължението на гърба й,а навръщане пръстите ми играеха по него.Не бях скъсил разстоението между устните ни дори и с милиметър.Харесваше ми да усещам дъхът й. Да усещам уханието и самата нея.
-Обещавам ви,че ще бъде забавно.

Усмивката ми стана още малко по-голяма. Тениската му бе мокра, както и косата му. Съответно...дрехата бе прилепнала по изваяното му тяло. Което си...известна разконцентрация за мен. Добре де, изобщо не можех да мисля трезво в негово присъствие. Прехапах устна, опитвайки се да не го целуна.
- Убедена съм, че ще е забавно.- леко дръпнах тениската му и след миг ръката ми бе под нея. Усетих го как потръпва. Дланта ми вече бе по-топла, ала все още си оставаше доста студена. Предполагах, че просто му е студено. Дръпнах я, след което му намигнах.
- Отиваме ли?- съкратих разстоянието между устните ни с още няколко милиметра. Усещах дъха му върху своите. Копнеех да го целуна, но щях да изчакам той да го направи. Нищо, че това ми струваше почти цялата воля.

Когато пъхна ръката си под теникста ми цялото ми тяло изтръпна.Първо заради това,че беше студено и второ-заради самият й допир.Устните ни бяха на още по-малко разстояние.Исках го.Исках да я целуна и не можех да се стърпя повече.Тя бе единственото момиче,което ме беше карало да искам някоя жена толкова.Тя беше единствена.След миг впих сутни в нейните и я придърпах силно към себе си.Едната ми ръка бе заровена в косата й,а другата се спусна бавно по гърба й като се задържа на задните й части.Не можех да отделя устнит еси от нейните.Сякаш бяха като магнит за мен.Толкова сладки и...просто нейните устни.С триста зора успях да го анправя и то много трудно.Облизах устните си,защото вече бяха пресъхнали и казах:
-Мда,сега вече можем да отиваме в хотела.