Дискотеката

Дей хвана момичето за ръката и тихомълком излязоха от училището.Едва след като се увериха,че не са били видени и когато се отдалечиха той й каза
-Е,ходи ли ти се на дискотека?
повдигна вежда и я прегърна през раменете
-На мен-много!
Дори не изчака отговора й,а я взе на ръце и я остави пред колата му.Щом влязоха в нея и потегилха той каза
-В Споукан,нали?

Не казах нищо, чак докато не стигнахме колата му. Притеснявах се дали не му тежа, но той щеше да ме пусне, ако е така. Споукан...не бях идвала и тук преди. Не бях ходила почти никъде. Съвсем скоро обаче стигнахме пред дискотеката и Деймън ми подаде ръка, за да сляза. Усмихнах се и двамата влязохме в дискотеката. Музиката гърмеше на макс, а аз се насочих направо към бара.
- водка с портокалов сок и натрошен лед.- поръчах на барманът и зачаках Дей да си поръча. Бях убедена, че ще се напия от това, но...Странно, но щях да рискувам. Като никога.

-Хаха,малката,ще се напиеш.
казах като се измсях
-Двойно уиски с лед.
казах кат се обърнах към Лиса
-Да те очаквам ли скоро под бара?
засмях се широко
Барманът ми донесе уискито и отпих голяма глътка от него
-Ее,май е време да ми потанцуваш малко,не мислиш ли?
усмихнах се дяволито и се настаних удобно като я подканих

- Не говориш сериозно, нали?- разсмях се. Неее....той не можеше да иска да танцувам. Но изражението му ми говореше друго. Разсмях се, надявайки се да промени решението си, но той дори седна по-удобно, очаквайки да започна. Няколко секунди стоях и го гледах, обмисляйки как да се измъкна, но това нямаше да стане. накрая се предадох. Главата ми клъмна напред и аз въздъхнах уморено. Приближих се към бара с бързи стъпки и изпих на екс водката си. Главата ми мигом се замая, но ако щяп да танцувам, то това бе единственият начин. върнах се отново няколко крачки назад и се завъртях. В момента благодарях на Господ за навалицата около мен. Опитвах се да не срещам погледа му. Раздвижих тяло, надявайки се да не изглеждам като пълен идиот. Скоро тези мои мисли изчезнаха и аз съвсем се отпуснах. Бог да благослови водката! Извих тяло, знаех тази песен и можех да танцувам в ритъма и. Присвих крака, прокарах ръце по бедрата си и го погледнах предизвикателно. След още няколко минути го повиках с пръст да се присъедини, а в погледа ми се четяха пламъчета.

-Миличка,не съм достатъчно пиян.
извиках като се разсмях
-Не, тя наистина ме забавляваше.И то много.Май-май водката й помогна да се отпусне.
-Хайде,ела при мен.
казах с крива усмивка,станах и я придърпах към себе си,тя все още се полюшваше в ритъма на песента,но аз я притиснах още повече към себе си,отместих кичура коса,който се спускаше пред очите й и прокарах нежно пръсти по бузата й като казах предизвикателно
-Ако искаш да танцувам,накарай ме.

той ме придърпа в прегръдката си и на мен ми бяха нужни няколко секунди да фокусирам лицето му.
- Още едно двойно уиски с лед, моля.- поръчах на бармана, смеейки се.
- Защо не искаш да танцуваш? Хайде де...- опитах се да го убедя. Сложих ръце на гърдите му и ги плъзнах надолу. Срещнах погледа му и след няколко напрегнати мига, го целунах. Прегърнах го и леко го дръпнах към себе си. Той се изправи и аз се завъртях, така че аз да седна на стола.
- хайде..Твой ред е.- усмихнах се предизвикателно. Сега вече нямаше как да се измъкне.

Игричките й започваха да ми харесват все повече.Нее,нямаше да танцувам сам и то в трезво състояние.
-Хаха,миличка,не си познала.
усмихнах се доволно и се настаних на стола до нея
-Три шота.
поръчах си
-Ако ще ти танцувам поне да съм пиян.А три шота бъди сигурна,че няма да ме напият.
намигнах й и се усмихнах настрани
Барманът донесе шотовете,а аз ги изпих един след друг,естествено като прилагах процедурата с лимона и солта.Направих някакво изражение,което беше породено от киселият вкус на лимона.И за да ми стане по-сладко впих устни в нейните.

Усмихнах се и докато притисках устни в неговите, усетих вкуса на лимона и солта. Бях благодарна на реверите на якето му, че ги има, защото така ми бе много по-лесно да го приближа към себе си. Изправих се, за да съм по-близо до него. Дааа...поведението ми напълно отговаряше на това на една кралска особа. Когато се приберях в кампуса, щях да си сменя самоличността. Сед миг прекратих целувката и срещнах погледа му.
- Танцувай за мен. Как да те накарам?- по-точният въпрос би бил "Как да те напия до такава степен, че да танцуваш?", но и той и така ме разбра.

-Мм лоша си.Тъкмо започна да ми се оправя вкуса.
казах сериозно,след което се разсмях
Истината беше,че вече главата ми беше започнала да се замайва,но по никакъв начин не смятах да й го показвам.
-Хм,не знам,сладка.Просто гоо..м..направи.
свих рамене,след което отново я придърпах към себе си и прошепнах в ухото й
-В момента слабото ми място си ти.Само това мога да ти кажа.
След тези думи устните ми бавно се спуснаха по шията й,а ръката ми по гърба й

За миг не знаех как да реагирам, но след това се опитах да се осъзная. Приближих се още малко към него и вече ни деляха само сантиметри.
- Деймън...- хванах лицето му в ръцете си и срещнах погледа му.
- Танцувай за мен. Моля те.- отстрани би изглеждало така, сякаш използвам внушението. Но дори не бих си помислила за такава алтернатива. И за да съм по- убедителна го целунах, скъсявайки разстоянието помеду ни.
- Хайде...-прошепнах в ухото му и докоснах крака му малко над коляното. Отдръпнах се за миг, срещайки погледа му, предизвиквайки го с очи. Новото уиски стоеше на бара, ако той държеше да се напие.

-Добрее.Щом толкова искаш.Гледай.
Деймън стана и се запъти към дансинга.Видя едно момиче и го хвана за ръката като я завъртя и започна да танцува с нея.Дистанцията им наистина беше близка,а когато той видя как го гледа Лиса едвам не се разсмя.Въпреки това продължи да танцува с момичето,което дори не знаеше какво става.След това се включи към група момичета като съвсем се отпусна.Танцът просто беше...не можеше да се опише с думи.Всички бяха пияни и дори и той да не можеше да си признае,също.Въпреки,че все още не беше напълно пиян.След екшъна се върна при Лиса като изпи на екс уискито,което бе на бара.
Ууф,уморих се.
каза задъхано като я погледна

"Добре, не го карай да танцува особено в дискотека. Ясно."-смъмрих се наум. Нямаше как да ми стане добре, че танцува с други момичета и в началото наистина се шашнах. Не знаех как да реагирам и просто стоях със сащисано изражение на лице. Когато отиде при по-голямата групичка момичета се почувствах глупаво и се обърнах към бармъна, за да си поръчам водка. Той ми я даде почти веднага, разбирайки каква е ситуацията. Щеше да каже нещо, но погледът, който му хвърлих, го разубеди. След няколко минути Дей се върна и каза, че е изморен, аз вече допивах водката си и чертите на лицето му ми се размиваха и то много.
- Танцуваш добре.- заявих с почти безизразно изражение, играейки си с алкохола в чашата си. Въртях стъклото с ръцете си, наблюдавайки движението на течността вътре. Всъщност не виждах нищо освен петна и това беше забавното.
- Мисля, че...трябва да си вървим.- оставих чашата на бара и се опитах да сляза от стола.

-Хаха,май на някой му стана кривоо?
казах като се изсмях звучно
-Миличка,не се притеснявай,просто си го заслужи.
намигнах й след което се усмихнах
-Окей,щом така искаш.Чакай да ти помогна,защото май имаш нужда.
едвам не се разсмях,след като излязохме от дискотеката я носех на ръце,защото тя просто не можеше да ходи.Беше толкова смешна,но и толкова сладка.
-Е,как прекара?
казах като се качихме в колата

-Мммммога и сама да...вървя.- за последната дума трябваше да се замисля, за да се сетя за нея. А той искрено се забавляваше. Започвах да се дразня. Не ми беше никак приятно, че танцуваше с други момичета. А сега и се забавляваше, защото бях пияна.
- Пусни ме.- започнах да настоявам. Е, опитвах се да настоявам. Всъщност едва говорех свързано.
- Пусни ме на земята.- най-накрая той го направи. Аз залитнах и в последният момент, той ме хвана, за да не падна. Отдръпнах се настрани, което ми спечели още едно алитане. Този път сама се задържах на крака и се опитах да вървя напред. Исках да тичам с всичка сила и то в противоположна посока, дори да ми се наложеше да се прибера пеша. Но не можех. Каква глупачка бях! Направих няколко неуверени стърки напред и съвсем скоро се научих как горе-долу да вървя. Не казвах нищо, мълчах. това беше моят тих протест, защото това бе единственото, което можех да направя в момента.

Хахаха!Смеех се вътрешно.Тя май ми е сърдита.Това ще бъде интересно.
-Май някой е сърдит,а?
погледах я миличко
-Хайде де,сладка,не се сърди.Това в дискотеката беше само за да те подразня,а не за да се сърдиш,нали така?
усмихнах се като вътрешно си умирах от смях
-Хайде,не се цупи.
погалих ръката й и след допира естествено тя настръхна

Обърнах се към него и се опитах да го гледам сърдито. Не се получаваше, просто не можех да му се сърдя дълго време. Въздъхнах уморено и спрях с опитите да вървя 5 метра пред него, защото ми костваше твърде много усилия, концентрация и трябваше дъ бързам, а аз се клатушках като пате.
- Да, смей се, знам, че изглеждам изключително забавно. Особено като съм пияна, както сега, съм гледка, която не е за изпускане.- опитах се да направя жест с ръка, но ръкомахането не ми помагаше да стоя права...ама никак. Отново залитнах. Вече имах чувството, че той е паркирал на около километър от дискотеката, а всъщност бе почти пред нея. На съседната улица, или може би наистина бе малко по-далече. Не бях сигурна.
- Как ще се приберем, когато ти също пи? Ако искаш аз мога да карам...-тук вече се разсмях. Картинката изплува в съзнанието ми и искрено ме разсмя. Аз виждах петна, но ако се налагаше, пак бих се пробвала да карам.

Направих сериозно изражение като я придърпах към себе си за да не падне най-накрая.
-Ти сериозно ли?
мда,отново щях да избухна в смях,но запазих сериозното си изражение
-Позволи ми аз да карам.Поне ще мога да виждам знаците..
Кимнах потвърдително
Стгнахме до колата и й помогнах да се настани.
-Към академията,нали?

Кимнах в знак на съгласие.
- Най-добре в академията. Не мисля, че ще успея да постоя още малко права, без да рухна на земята. Чакай...това не трябваше да го казвам на глас.- смръщих се и сложих ръце на слепоочията си. След няколко секунди си сложих и колана и с Дей потеглихме. Ог началото в пълно мълчание, след което аз наруших тишината.
- Справяш ли се с виждането на знаците? Но пък...защо са ти знаци? Ако не ги виждаш и се опитваш да познаеш кой, кой е, е много по-забавно.- вдигнах леко рамене, за да докажа теорията си. Дей се смееше на седалката до мен, а аз се присъединих към него.

Не!Тя просто беше уникална!Заливах се от смях.
-Ще видим колко ще ти е забавно,ако катастрофираме,така че не ме разсейвай!И без това от както съм те видял не мога да откъсна очи от теб.Ако катастрофираме не съм аз виновен.
Засмях се като за миг я погледнах,а тя ме гледаше...странно
-Какво?
попитах любопитно като повдигнах вежда

- Нищо.-поклатих глава. В следвищият миг, вече ме бе прихванало нещо и аз се опитвах да се преборя с колана си. Накрая се отказах, махнах го за момент и пропълзах до Деймън. И двете ми ръце бяха точно до бедрото му, а аз имах идеалната възможност да му прошепна нещо.
- Ако катастрофираме, ще се призная за виновна.- целунах го енергично по бузата и отново си седнах на мястото като добро момиченце. Сложих си и колана дори и се загледах напред, сякаш не съм направила нищо току-що. Истината бе, че не очаквах да каже...това. Не вярвах, че е така и се шашнах, когато ми го каза. Опитвах се да не се усмихвам сама на себе си, докато гледам размазаните образи пред стъклото, но думите му продължаваха да звучат в съзнанието ми и аз можех да заподскачам. Е, щях да изглеждам мнооооого зле ако го направя, затова поне се опитавах да си стоя мирна и кротка на седалката.

Чувствах се така сякаш возя в колата си малко,палаво момиченце.Беше адски ... красива дори когато е пияна.
-Ела,приближи се до мен.
подканих я
Тя откопча колана си и пак зае същата поза као преди.Тогава за малко спрях колата,не исках да риксувам.Когато се доближи до мен хванах лицето й с ръце и казах:
-Фокусирай се върху едно нещо от лицето ми.Просто се фокусирай.
Естествено...устните.Това и целях.След един миг устните ни се впиха.Целувката не беше толкова нежна.Беше страстна и доста прдължителна.
-Е,дано това те държи мирна още 10 минути.
казах като кривата усмивка се появи на лицето ми и отново потеглихме

- Хаха. Много смешно.- кротнах на седалката си. Не можех да не призная, че ми харесваше да ме целува. И то много, но наистина нямаше да е безопастно ако това става в движение. Сложих си колана отново и започнах да разглеждам ноктите си. Така поне можех да се съсредоточа върху едно нещо. От мреме на време успявах да фокусирам погледа си и да различа очертанията на ръцете си, но това бе рядкост. Скоро се отказах и когато вдигнах поглед, вече наближавахме училището...