Стаята на Деймън(+18)

Усмихнах се доволно, обвивайки ръце около врата му. Придърпах го към себе си.
- М...Аз пък искам да те целуна тук.- превъртях се, така че да съм отгоре. Целунах нежно врата му, а косата ми се спускаше върху гърдите му. Усмихнах се самодовлно и впих устни в неговите. Обичах, когато можех да му се наслаждавам така. Плъзнах ръце по гръдите му, все още целувайки го. Накрая се отпуснах и погалих брадичката му.

-А пък аз тук...
Надигнах лего глава и целунах първо врата й,а след това се отправих към деколкотето
А да...бях съблякал потника й преди да направя това.
-Без потника е по-добре.Само пречи.
намигнах и отново впих устни в нейните
-Мисля, че ако продължаваме така никога вече няма да ме заболи главата.
съблякох блузата си докато тя отмяташе косата си за да не й пречи,а аз се наслаждавах на гледката пред мен

Засмях се леко и срещнах устните му. Завъртях се, така че аз да съм отгоре и се изправих на колене, прекрачвайки го. Отметнах косата си назад и за миг проследих извивките на тялото му с поглед. Усмихнах се подло и бавно пропълзях нагоре по гърдите му. Накрая устните ни бяха на милиметри едни от други.
- Ако така няма да те боли главата, аз нямам нищо против да продължаваме.- прокарах пръст по челюстта му, след което нежно целунах врата му. Дъхът ми пареше кожата му, докато аз бавно-бавно слизах надолу, обсипвайки го с безброй мънички целувки. Стигнах до извивката на рамото му и спрях. Срещнах погледа му, усмихвайки се предизвикателно.
- Сега боли ли те нещо?- прехапах устна заговорнически, срещайки погледа му. Ръцете ми бяха на гърдите му, усещайки топлата му кожа.

-Ммм..определено не.
усмихнах се доволно и плънзха ръцете си по извивките на тялото й
-Сега...сега искам само...
целунах нежно врата й
-Теб.
намигнах й и се преобърнахме така че да съм отгоре,хвнаах я с еднота си ръка и я и изправи на колене
-Искам те.
прошепнах до ухото й и плънзах ръката си по гърба й като откопчах сутиена й и след секунди бе захвърлен на земята

Извих тяло в дъга, позволявайки му да има по-лесен достъп до кожата ми. Макар след няколко минути това да не бе нужно, той се изправи на колене и вдигна и мен. Разкопча сутиена ми с едно движение(трябваше да му призная опита тук, направи го с една ръка) и го хвърли на земята. Усмихнах му се самодоволно и го целунах по врата, свивайки тяло. Плъзнах ръцете си надолу по гърдите му, докато стигнах до дънките му. Разкопчах колана и ципа и бавно ги придърпах надолу. Деймън леко потръпна при докосването ми по бедрата му и това ми докара още една самодоволна усмивка. Най-накрая го измъкнах от долната част на облеклото му и сега той бе по бельо. Аз все още бях с моите къси панталонки и смятах още малко да остана с тях, просто за да накарам Дей да чака. Върнах се на устните му и нежно ги целунах. Само след секунда се отдръпнах, прокарвайки езика си по долната му устна. След цялата тази игра, той ме придърпа към себе си и устните ни се сляха.
- И аз те искам...- прошепнах го в промеждутъка, когато не го целувах с лека усмивка на уста.

Отдръпнах се малко от нея и се насладих на гледката пред себе си.Обвих ръце около кръста й нежно я целунах като леко захапах долната й устна.Помогнах й да се настани на леглото.Целувах всяка част от тялото й.Плъзнах се бавно надолу докато не стигнах до бикините й.Захапах ги и леко ги дръпнах. Вече и тях ги нямаше.Започнах да правя въртеливи движения в областта под кръста,и усещах как потръпва от време на време и хвана чаршафите с ръце.
-Отпусни се,красавице.
погледнах я и й се усмихнах
Прокарах дланите си по бедрата й,след няколко минути продължих нагоре към корема,бюста и шията й.И най-накрая стигнах до поредната страстна целувка.

Извих тяло в дъга, когато той махна бикините ми. Харесваше ми да ме докосва. До толкова, че по едно време просто стиснах чаршафите. Той леко се засмя и бавно прокара ръце по тялото ми, карайки ме да се извивам. Накрая впи устни в моите и аз обвих краката си около кръста му. Придълрах го към себе си, плъзгайки ръце по раменете му и се завъртях. Наместих се между бедрата му, внимателно прокарвайки длани от вътрешната им страна. Усетих как потръпва и обходих тялото му с малки целувки. Но боксерките му още бяха на него. Подръпнах горният им ръб леко, след което ги смъкнах надолу и накрая те се озоваха на пода до леглото. Продължих да обсипвам тялото му с целувки, стигайки до корема му. Усещах как изтръпва и леко повдига едра на моменти, а това само докара самодоволна усмивка на лицето ми.
- Искаш ли ме?- вдигнах глава към Дей, срещайки почти премрежения му поглед. Ръката ми се разходи по вътрешната страна едното му бедро, стигайки до най-интимните му части. Дей рязко потръпна, но аз не спрях.
- Спокойно, скъпи.- върнах се на устните му, ала ръката ми още бе там, продължавайки играта.

-Повече от всичко.
изсъсках в ухото й и леко захапах горната му част.Ръцете ми шареха по тялото й,а малкото мъчение, което прилагаше върху мен ме изкарваше извън кожата ми.Подлудяваше ме.Отново скоро нямаше да мога да се контролирам.Харесваше ми.
-Продължавай.
казах с премрежен поглед,след което придърпах лицето й към себе си и захапах долната й устна,тя продължи по-надолу с целувки,а ръцете ми описваха движения по бюста и гърба й..

Усмихнах се самодоволно, оставайки без отговор от моя страна разговора. "Масажът", който му прилагах очевидно му харесваше, защото тялото му се извиваше, а погледът му наистина вече бе премрежен. Харсеваше ми да го гледам така. Захапах на свой ред устната му, след което целунах врата му, слизайки надолу. Устните ми докоснаха бедрото му и кожата му настръхна. Прокарах внимателно език по вътрешната му част, отивайки малко по-нагоре. Очевидно малките целувки му действаха най- възбуждащо, затова и използвах тях. Но преди да докосна отново тази негова интимна част, аз се отдръпнах, срещайки устните му. Виждах, че е на път да свърши и това ми харесваше. Но щях да го измъча още малко. Вече с доста усилия го удържах легнал на леглото.
- Сигурен ли си, че ме искаш?- нарочно го мъчех. Знаех, че му харесва и че в този момент ме иска най-много. Съвсем скоро щях да изпълня желанието му, но този път аз щях да имам контрол върху тялото му. Той щеше да си остане да лежи през цялото време. Исках да му е приятно, както на мен ми бе предишните пъти. Исках да изпита удоволствието и да казва името ми. Ръката ми отново погали бедрото му, а той се сви конвулсивно. Отново я отдръпнах, вглеждайки се в очите му. Нямаше да направя нищо, докато не ми отговори.

Обичах аз да имам контрол над всичко,но този път щях да се оставя в нейните ръце.Придърпах лицето й към устните си и бавно произнесох:
-Искам те,теб и само теб.Точно сега нито секуна по-малко или повече.
впих устни в нейните и се отпуснах на леглото.Това, коеот правеше ми ахрсваше адски много.Този път тя щеше да ръководи нещата.Беше малко странно за мен,тъй-като до сега аз бях водещият.Тя продължаваше да прави онези специални движения, които ме побъркваха.Мускулите в мен започнаха да се напрягат и свиват.Едва ли скоро щях да остана мирен..

Самодоволната усммивка не слизаше от лицето ми, докато виждах, че на него наистина му харесва. В началото движението на ръката ми бе бавно, но тялото на Дей се извиваше и аз забързах малко ритъма. Усещах, че скоро ще свърши, ако продължавах в същия дух. Накъсаното му дишане и лекото повдигане на бедрата му говореха красноречиво, че го иска. Накрая той сякаш щеше да изгуби контрол. Ала точно преди да дойде върховния момент за него, аз спрях и се отдръпнах. Видях изненадата в очите му и неизказана молба да не спирам. Целунах го леко по устните, отдръпвайки се.
- Не сега...- плъзнах пръст по гърдите му надолу, спирайки го на корема му. Бях почти легнала върху него, защото той иначе щеше да се завърти. Тази вечер исках аз да имам контрол над него. Щеше да му хареса, просто трябваше да ми се довери. Дишането му малко се възстанови и аз отново започнах играта. Той дори стенеше от време на време. Устните ми обхождаха тялото му, а аз се наслаждавах на лицето му. Удоволствието ясно бе изписано. На Дей отново му ставаше приятно и наближаваше частта, където щеше да изгуби контор върху себе си. Изчаках я да дойде и отново спрях, прекрачвайки тялото му. Наведох се и го целунах страсно по устните, давайки му малко време да се успокои. Хванах дланите му и леко ги притиснах към леглото, приплъзвайки се напред. Той проникна в мен и аз изстенах, нещо смесица от лека болка и удоволствие. Дей стисна зъби, извивайки се. Отново се усмихнах, продължавайки да се движа.

Добре...колко по дяволите мислеше да ме измъчва...Имах чувството,че...че скоро няма да мога да се удържа и щях..не нзма всъщнсот какво щях да направя.Тя налагаше темпото,тя държеше всичко под нейн контрол.Придърпах я към себе си и казах:
-Подлудяваш ме.
след думите последва една,..доста..жадувана,страстна,груба и настървена целувка...
Ръцет ми започнаха да си играят с гърдите й,а дъхът ми да пари кожата й.

Усмивката ми нямаше равна. Очите ми бяха полу-затворени, а погледът ми леко премрежен. Исках го...Чувството да го усещам в сбе си бе повече от невероятно. В началото се движех бавно, но и двамата искахме по-бързо, затова просто спрях да се насилвам да контролирам движенията си. Мускулите ми ту се стягаха, ту се отпускаха, а тихите стонове, излизащи от устата ми можеха да минат и за въздишки. Но и двамата знаехме, че не са. Всъщност, не можех да мисля много за това в момента.
- Ти...мен...повече.- с малко усилие казах изречението свързано. Движех се по-бързо от преди, а Дей обхождаше тялото ми с ръце. Това само ме караше да го искам още повече и да извивам гръбнака си в дъга. Стоновете ми се засилваха, а дишането и на двама ни с Деймън ставаше все по- накъсано. Дори той изразяваше удоволствието си със звуци, понякога.

Темпото ставаше все по-бързо.Харесваше ми.Дъхът ми излизаше накъсано.Точно когато щеше да дойде кулминационният момент тя стана и взе..белезници от чантата си!Какво по..
-Нее,не си гоо и помисляй.
поклатих глава и се помъчих да се повдигна,но безуспешно....бях закопчан за леглото с белезници...С какво по дяволите го заслужих..
-Скъпа,моля те,недей така.
погледнха я умилително,а тя се усмихна дяволски
Настани се отново върху мен и отново започна да прави онези движения..исках да я докосна,да я целуна,но не можех.Истиско мъчение.Играта,която играеше ми харесваше.Но от друга страна се ядосвах,че съм толкова беззащитен.Деймън Салватор,закопчан с белезници..

Движех се по-бързо и по-бързо. Но той нали не си мислеше, че ще оставя нещата така? Не...Не, нямаше да му позволя всичко да свърши толкова бързо. Щях да го мъча. Взех белезниците от чантата си(моята малка изненада) и преди той да успее да се възпротиви, беше закопчан за леглото. Пренебрегнах молбите му, усмихвайки се дяволски. Отново започнах играта с ръцете си, докарвайки го до полуда. Всъщност, не му давах време да си почине. Стоновете, които излизаха от устата му само ме мотивираха. Но накрая аз отново спрях. Знаех, че колкото пъти спра, толкова по- голямо ще е удоволствието за него накрая. Макар той да се извиваше и да се опитваше да ме докосне, не можеше. Приближих се към него, сливайки устни с неговите. Лека усмивка на задоволство се появи на лицето ми. Знаех, че е истинско мъчение да спирам точно преди краят, но пък на него му харесваше. И същевременно ме искаше повече. След още няколко пъти, той вече се извиваше на леглото, а аз мислях да спра да го мъча. Прекрачих тялото му, срещайки устните му.
- Убеден ли си, че ме искаш?- засмях се леко.
- Може би трябва да спра...- щях да отдръпна ръката си, когато той...

Бях като риба на сухо.Извиващ се и стенещ. Не можх да опиша чувството.Опитвах се да я докосна,а не можех.Когато сля устните си с моите насладата то целувката беше много по-силна от преди.Беше още по-жадувана.
-Не,не спирай!
поклатих глава и я погледнах умолително, исках никога да не спира, удоволствието беше уникално.
-Покажи ми какво можеш.
казах предизивкателно и повдигнах вежда...Добре де...търсех си го..

Усмихнах се леко, плъзгайки ръката си по члена му. Забързах малко темпото, гледайки го как стене. Знаех, че му харесва. На мен ми харесваше дори да го гледам така, какво оставаше ако сам изпитваш удоволствието. Лекото потракване на белезниците, доказваше, че той искрено се опитва да се освободи. Най-вероятно искаше да ме докосне, но не можеше. Дяволските пламъчета в очите ми се засилваха и накрая, когато той щеше да свърши, аз не спрях. намалих темпото на движения едва-едва, карайки го да е на прага на инфаркт. С едно последно движение, тялото му се изви конвулсивно, а аз отново поднових старото темпо. Да, той свърши, но не мирно и тихо. Изкрещя и се изви в дъга, а аз махнах белезниците му.
- Как се представих?- прокарах пръст по челюстта му, усещайки топлата му кожа.

Стенех.Исках да се освободя от проклетите белезници и да я докосна и целуна.Напрягах колкото с еможех мускулите на ръцете си,но не можех.Скоро щях да свърша,а тя,тя ме караше да се чувствам неописуемо.Удоволствието се покачваше с всяка секунда..
-По дяволите,Никол!
извиках,а гласът ми огласи цялата стая,не можех да удържам стоновете си..Скоро след това свърших.Нямах сили дори да дишам.
-Как ли..перфектно.Скъпа,едвам не ме докара до удар.
въздъхнах тежко и се опитвах да регулирам дишането си

Засмях се леко и легнах до него. Хвърлих белезниците на земята, освобождавайки ръцете му. Целунах го по устните нежно, след което легнах до него.Сгуших се в ръката му, придърпвайки одеалото нагоре. Прегърнах го през кръста, полагайки глава на рамото му.
- Ти си невероятен...- целунах го по бузата, ала той не ми отговори. Прекалено много го мъчих.
- Знаеш ли колко сладък изглеждаш с белезници, точно преди да свършиш?- засмях се леко. Наистина харесвах тази негова гримаса, изразяваща пълното удоволствие. Макар аз да не бях направила много, също бях смъртно уморена. Е, не колкото Деймън, но...приближавах се. Притворих очи за миг. Главата ми лежеше на голото рамо на Деймън и аз буквално усещах как топлата му кръв се движи под мен. Усмихнах се доволно, сгушвайки се още малко в него.

-Сладък?
засмях се
-Мм,радвам се.А ти знаеш ли колко ме мъчи и колко исках да махна тези белезници?
попитах и я погледнах като плъзнах ръка по рамото й
-Обичам те.
прошепнах и затоврих очи като се надявах да ми отвърне..

Засмях се леко заради "мъчението".
- Знам, че те измъчих. Но пък си признай, че ти хареса.- надигнах се леко, за да срещна погледа му. Целунах го нежно, срещайки устните му. Думите "Обичам те." ми действаха като презареждане с енергия. Прегърнах го(повярвайте ми, трудно е, когато човека спи), след което целунах врата му.
- И аз теб...Много много много.- върнах се на устните му. Знаех, че направо не го оставях да диша, но след скарването ни, вече не можех без него.

Потърсих Никол в стаята й, но я нямаше,също така и при захранващите.Странно.Реших да проверя при Деймън...дано да не е там и дано не са се избили вече..Почуках на вратата, но не чух нищо.Леко я открехнах и влязох.Какво по...Щом видях гледката пред очите си, сякаш нещо ме прониза в сърцето.Те бяха..голи...и спяха прегърнати,а по лицата им се бе изписало удоволствие.Въпреки,че Деймън изглждаше доста..измъчен.И по дяволите защо имаше белезници на пода...
-Н..Никол..
казах тихо като след това събрах още сили повторих същото, но на висок тон като все още седях до вратата вцепенен

По дяволите, бях заспала. Но наистина бях прекалено уморена, за да си държа очите отворени, а за Деймън да не говорим. Размърдах се леко, защото чух шум, опитвайки се да си отворя очите. Косата ми се бе накъдрила в краищата и сега не причаше на нищо. Прозях се, надигайки се леко от леглото. Застанах на лакът, вглеждайки се в лицето на Деймън и лека усмивка се появи на устните ми. Огледах стаята...Боже, каква бъркотия бяхме направили. Придърпах чаршафа към себе си, опитвайки се да покрия по-голяма част от тялото си. Накрая погледа ми попадна върху...Стефан. Стефан?! Стефан?!?!?!
- Какво по...- дръпнах се рязко назад, свивайки се под одеалото. Какво, за бога, правеше той тук?! Срещнах погледа му и има чувството, че сърцето ми прескочи , удар-два. Знаех, че положението изглежда лошо, но не беше така...То бе много лошо! Не можех да си представя как се е почувствал, щом е влязъл. И не можех да намеря думи, с които да му се извиня. Побутнах леко Деймън с лакът, опитвайки се да го събудя.
- Деймън...Деймън, събуди се!- докоснах ръката му и той отвори очи.
- Стефан е тук. Не откачай.- погледнах го в очите и след няколко секунди, той разбра думите ми. Очите му широко се отвориха и той рязко се изправи до седнало положение. Свих се, опитвайки се да измисля нещо, с което да оправдая вината си.
- Стефан...аз...- Трябваше да довърша със "съжалявам", но нямаше да у вярно. Не съжалявах, че съм с Деймън, защото наистина го обичах. Единственото, за което съжалявах, бе това, което съм го накарала да изпита, заварвайки ме спяща до брат му. Свих краката си в колената, обвивайки ръце около тях. Вече дори не можех да го погледна в очите. Свих устни мъчително, взирайки се в пода. Надявах се поне Деймън да има малко по-добро обяснение за ситуацията. Но преди Дей да каже, каквото и да е, вдигнах поглед към Стефан.
- Съжалявам, Стеф...Но...аз го обичам.- преглътнах мъчително. Искаше ми се да отида до него, но нямаше как. По дяволите, ако не беше чаршафът, аз си бях напълно гола. Мислено се самообвинявах, че съм му го причинила, но колкото и да го болеше, аз щях да продължа да обичам Деймън.

Нямах сили да мръдна.Тялото ми бе напълно отпуснато.Изведнъж усетих как Никол ме сръчка и ми каза да ставам..Първо не осъзнах какво ми казва въобще.Чак след може би минута-две осъзнах,че Стефан е в стаята.Моментално се изправих на лакти и го погледнах.Изглеждаше..ужасен.Огледах стаята..добре де, малко беше..разхвърляно и..белезниците бяха пред него..
-Ъм Стеф?Какво правиш тук?
попитах като сключих вежди
Никол започна да пелтечи някакви неща,но това, което ми направи най-голяма впчеатление бяха думите й"Съжалявам, Стеф...Но...аз го обичам."
Зарадвах се,малка доволна усмивка се появи на лицето ми...добре..бях гаден,но пък Стефан напълно си го заслужаваше..Той бе причината с Никол да се скараме..
-Съжалявам,братле.
повдигнах рамене и отново се излегнах на леглото

Погледнах Деймън шашнато. Аз очаквах да ми помогне с обяснението, а на него не му пукаше! Изгледах го косо, след което увих чаршафа около тялото си и станах от проклетото легло. Дрехите ми бяха на купчинка до леглото. Взех ги с една ръка и отидох до банята.
- Една минута.- влязох, заключвайки вратата. Не че нямах доверие на Деймън, но все пак трябваше да се подсигуря. И наистина след само една минута, аз вече излизях, съвсем облечена. Деймън все още лежеше на леглото, а Стеф още бе в шок. Направих една-две несигурни стъпки към него, но се спрях насред пътя. Не знаех какво да му кажа, нито как се чувства. Опитах се да кажа нещо, вдигайки поглед към него, но устата ми просто остана отворена, а от нея не излезе нито звук. Затворих я след секунда, преглъщайки мъчително. Очевидно Деймън нямаше да ми помогне, затова трябваше да се оправям сама. Облегнах се на стената, кръстосвайки ръце пред гърдите си. Сведох очи към земята, обмисляйки еветуални думи.
- Наистина съжалявам...- това бе единственото, което успях да кажа.