Стаята на Деймън(+18)

"Съжалявам,братле."-Само това ли успя да каже?!Че на всичко отгоре не му й пукаше!Как можах да мисля,че може би има още нещо човешко в него...
поклатих глава разочаровано
-Съжаляваш,а Никол?
в очит еми се четеше гняв и то много
-Да видим дали ще съжалиш за това!
отидох при нея светкавично и впих устните си в нейните,целувката не беше нежна,беше груба и то много,след като отделихме устнтие си казах:
-Пука ли ти въобще?!
погледнах я с презрение...сега чувствах само гняв и все още бях в шок

Добре, беше ми ядосан и то много. Всъщност, това бе нормална реакция. Да завариш "гаджето си" да спи с брат ти е малко...кхъм...гадно. Добре де, отвратително е. Но той знаеше какво чувствам към Деймън от самото начало и отказваше да го признае! Внезапно Стефан дойде и...ме целуна. Доста груба целувка, изразяваща гнева и...презрението му. Сложих ръце на раменете му, опитвайки се да го отдалеча от себе си, но докато той не решеше да прекрати целувката, аз не можех да се освободя. Опитах се отново, извивайки се и накрая той се дръпна назад. Ръцете ми все още бяха на раменете му, а в очите му ясно се четеше, че в момента ме мрази.
- Стефан, чуй ме...Пука ми, разбира се. Грижа ме е за теб. Но...обичам Деймън.- срещнах погледа му. Знаех, че го боли от думите ми. Знаех го и продължавах да сипвам сол в раната. И моето сърце се свиваше да го гледам как страда. Наистина се интересувах дали е добре и не исках да му причинявам това, но ако не го направех сега, можех да му оставя грешни помисли.
- Винаги ме е било грижа за теб, но обичам Дей. И...винаги ще той. Така, както винаги ще ме е грижа и дали ти си добре.- срещнах погледа му, опитвайки се да го накарам да се успокои. Ръцете му бяха отстрани на лицето ми. Сложих длани върху тях, отдръпвайки ги бавно.
- Съжалявам, че ти го причинявам.- поклатих леко глава, след което пуснах ръцете му, дръпвайки се назад.

Опитвах се да бъда спокоен и д ане обръщам вниманеи на глупостите на Стефан до момента,в който той не я целуна!Та той луд ли беше?Да я целуне!И то пред мен!Много сбърка.Скочих моментално от мястото си и застанах пред него като го блъснах по рамената.
-Какво правиш по дяволите?Да не мислиш,че така ще ми отмъстиш?Да тя обича МЕН,един път да съм аз и пак да не можеш да се примириш...Хахаха!
изсмях се звучно като продължавах да го блъскам,а сериозната физиономия отново се появи на лицето ми
-Изчезни преди да съм те убил!
изкрещях и гоизблъсках като той падна на земята,след това го ударих няколко пъти в крака,наведох с еи го хванах за врата
-Само да си я докоснал още един път...просто нямаш и идея какво ще ти се случи
намигнах
-А сега изчезвай от тук.Веднага!
избутах го и тряснах вратата пред него...бях бесен...Въртях се в кръг и не казвах нищо.

Стоях и го гледах с отворена уста. Той да не би току-що да наби брат си?! Не можех да помръдна, чак докато не го изрита от стаята...Буквално.
- Деймън!!! Какво правиш, по дяволите?!- отидох пред него, хващайки го за раменете.
- Защо го удари? И то няколко пъти?!- срещнах погледа му бясна. Разбирах, че ще е бесен, защото Стефан ме целуна, но не вярвах наистина да му налети на бой...Пуснах го, отивайки към вратата, но той ме хвана за раменете и ме притисна към стената. Изгледах го още по-шашнато. Да не би да не ми позволяваше да проверя дали наистина е претрапал брат си? Бях повече от бясна, но той заговори...

Бях бесен да,и това беше меко казано.
-Ти да не очакваш да стоя с пуканки в ръка?!И да гледам как брат ми те целува?!
очите ми изучаваха лицето й а физиономията ми беше повече от сериозна
-Еми не си познала!Що за наглост е това!Да те целува пред мен!Пред мен!
Пуснах раменете й и я придърпах към себе си
-Теб ще те целувам само аз.
впих поглед в очите й

Бях му бясна, но не можех да призная, че малка, съвсем малка част от мен, се радваше, че ревнува.
- Деймън, Деймън...- хванах го за раменете.
- Успокой се. Дишай, всичко е наред.- погалих леко лицето му.
- Той просто е разстроен. Успокой се. Не е искал да те накара да се вбесиш.- приближих се към него и нежно го целунах. Дори и бесен изглеждаше сладък. Усмихнах му се, след което малко се отдръпнах.
- Сега ме остави да видя дали е добре.- виждах, че е на път отново да избухне.
- Само ще видя дали е добре, ок?- плъзнах ръцете си по гърба му, придърпвайки го към себе си, за да го целуна. Надявах се това да го успокои.

-Не е искал да ме вбеси ли?!
казах с разгневен тон
-Той цял живот го прави!
натъртих на"ЦЯЛ" ...така беше...
-Няма да те пусна да отидеш сама,ще дойда с теб.
кимнах й
-Ии не си мсили,че с една-две целувки ще ме успокоиш.
засмях се..въпреки всичко щом тя беше до мен се чувствах по-спокоен..
-Обичам те,разбери,не искам нещата д асе провалят заради него,не искам да те хване в клопките си..
поклатих глав аи зивърнах поглед

Засмях се леко, прегръщайки го през кръста.
- Добре, ела с мен.-целунах го по бузата, но точно пред вратата аз направих няколко крачки по напред, заставайки пред нея.
- Ако обещаеш каквото и да става, да не го удряш!- кръстосах ръце пред гърдите си, срещайки погледа му. Нямаше да го пусна да мине през тази врата, докато не ми обещаеше. Готова бях дори да тичам, ако трябва.

-Ъгх...
извъртях очи недоволно
-Добре,добре,обещавам,но ако ме предизвика не отговарям за последствията.
казах сериозно
-Освен,акоо...не ми предложиш нещо,което ще ме удовлтвори?
погледнахя миличко,а всъщност мислите ми изобщо не мяха такива..

Разсмях се.
- Ще видим. А сега отиваме при Стефан и ти няма да бъдеш злобен!- сложих пръст на гърдите му, сякаш го посочвах. Всъщност през главата ми минаваха доста мисли за това какво би искал той, но игнорирах половината. За да избистря ума си, отворих вратата и излязох. Тръгнах към стаята на Стефан, а Деймън бе след мен. Накрая стигнахме и аз почуках на вратата.
- Стеф? Аз съм...- зачаках да ми отвори...Ако се съгласеше да ми отвори.

Смътно чувах крясъците на Никол.В един момент тя дойд епри мен и хвана главата ми.
-Да..аз..
след тези думи просто не помня нищо..изгубих съзнание..Главата адски ме проряза и затворих очи..не чувах и не чувствах нищо..събудих се в стаята си на леглото,а Никол беше до мен
-Н..Никол?
съвсем елка усмивка се появи по лицето ми и едвам отворих очи акто я погледнах

Най-накрая деймън дойде отново в съзнание. Аз бях до него, а главата му почиваше в скута ми. Прокарвах леко пръсти през косата му, шепнейки успокояващи думи.
- Дей...Ти си добре.- наведох се и го целунах по бузата. Бе спал повече от 4 часа. Стефан ми бе помогнал да го занесем до тук, след което аз го бях изгонила. Достатъчно бясна му бях. Плъзнах съвсем нежно пръсти по бузата на приятеля си, опитвайки се да се усмихна заради него. Истината бе, че едва сдържах сълзите си. Примигнах няколко пъти и очите ми вече не бяха чак толкова насълзени.

-Да..
кимнах леко и при движението главата отново ме проряза,хванах я сръка
-Ще..ще се оправя.
едвам говорех и дишането също ме затрудняваше
-Ти...кхъм..добре ли си?
попитах като извърнах глав акъм нея и видях как една сълза се търкулна по бузата й

Изглеждаше...безпомощен. Синината на окото му бе помътмянала и сега бе меко казано, ужасно. Прехапах устна, борейки се отново със сълзите си. Накрая една предателка се спусна от крайчеца на окото ми и намокри бузата ми. И защото съм късметлийка, Дей се обърна точно в този момент и видя това. Избърсах я рязко и с усилие на волята, се усмихнах.
- Да, добре съм. Но сега си важен ти.- дланите ми трепереха, заради ударите, които бях нанесла на Стефан. Надявах се това да не се брои в графата "Не съм добре.", пък и Деймън нямаше да забележи. Прекалено бе уморен.
- Успокой се и се опитай да поспиш. Ще се почувстваш много по-добре.- свих се в прегръдката му и притворих очи.

Не беше добре..виждах го колкото и уморен да бях.Но просто сега нямах сили за това..
-Добре,красавице.Ще се опитам.
казах като я целунах нежно по челото и притворих очи..
-Нали ще си до мен?
Не след дълго не чувствах нищо,само топлината й и започнах д асе унасям.Накрая хванах ръката й и заспах.

Виждах колко е уморен и реших да не го мъча с въпроси.
- Разбира се, Дей. Винаги...- целунах го по бузата, внимавайки да не докосна синината на окото му. Пръстите ни се преплетоха и аз започнах да се унасям. Но не можех да го оставя с окървавената риза. Изправих се внимателно и отворих първия шкаф до леглото. Там имаше бяла тениска. Взех я и внимателно разкопчах копчетата на ризата. Махнах я, като много вниматено я свличах по раменете му. Ама когато я махнах, пред мен се разкри неописуема гледка. На още няколко места по тялото му имаше сини петна, а на някои дори бяха започнали да пожълтяват. закрих устата си с ръка, свивайки се. Облякох му тениската, още по-внимателно от преди. Не исках да го боли от допира или нещо такова. Той си оставаше съвършен въпреки физическите наранявания, жал ми бе само, че ще го боли известно време, докато се оправи.

Бавно отворих очи и се прозях.Никол лежеше до мен и бе хванала ръката ми.Бавно я отместих и поставих на възглавницата.Станах и отидох до огледалото.Повдигнах тениската си и видях онези синини и подутини по тялото ми.
-Какво по..?
казах като присвих устни,аслед това погледнах и лицето си
-Това не може да съм аз!Ще убия Стефан!
заканвах се като смръщих вежди, а Никол се размърда

Усещах близостта на Деймън до кожата си, но по едно време тя изчезна. Завъртях се настрани, но само паднах върху възглавницата. Намръщих се и се изправих с известно усилие. Дей го нямаше в леглото. Извътях се рязко на дясно, но само паднах от леглото. Чу се едно голямо "ТУП!" и след още няколко секунди моята реакция "Ауч...". Това поне ме разсъни. Изправих се и го видях да се подава от банята. Синината на окото му бе започнала да помътмява, а белезите по тялото му да жълтеят. ПРриближих се към него и вдигнах ръка, за да погаля лицето му, но в последния момент се отказах. Дланта ми остана във въздуха на сантиметри от кожата му. Въздъхнах леко и я отпуснах до тялото си. Не исках да го заболи от допира ми.
- По-добре ли си?- съчувствено изражение се появи на лицето ми.

-Ъгх...
казах ядосано
-Добре съм...Не,не съм добре.Ядосан съм и всичко ме боли.Прекрасно!
стиснах устни и извътях очи
-Ти как си?
приближих се към нея,хванах ръцете й и я целунах по челото
-Съжалявам,че стана така...
поклатих глава и направих виновно изражение

Престраших се и докоснах бузата му. Движението бе съвсем леко и нежно, но той трепна. Дръпнах ръката си, отдръпвайки се с крачка назад.
- Не съжалявай. Пропусна голямо шоу.- намигнах му и тръгнах към банята, за да се среша, но преди това намерих здраво място по него(рамото) и сложих ръката си там.
- Но ти ще си отнесеш наказанието също. Ще стоиш на сухо поне месец, миличък.- целунах го по бузата нежно и отидох пред огледалото, взимайки гребен.

-К-какво??!
казах като гласът ми изневеряваше
-Мила...недей така...моля те.
започнах да пелтеча
-И аз съм човек и аз имам нужди,а и ти...как ще ти устоя,неее...всико друго, но не и това.
поклатих глав аи отидох до нея като я продърпах към себе си като внимавах да не ме заблят синините
-Хайде,Никоол.Знаеш колко те обичам.
погледнах я миличко и й се усмихнах

Засмях се леко, отдръпвайки се от него.
- Не може, скъпи.- изплезих му се. Обърнах се с лице към него. Оставих гребена на рафта зад мен и се усмихнах подло.
- И аз те обичам...Много, много, много.- прегърнах го, плъзгайки ръце по гърба му. Там поне нямаше кой знае колко синини. Наведох се, така че телата ни едва да се докосват, прошепвайки в ухото му.
- И все пак си оставаш без секс. За поне две седмици.- отстъпих назад и му намигнах. Щеше да си го получи.
- Нали не си мислиш, че като ме заключиш извън стаята, ще съм на седмото небе?- все още се усмихвах, но всъщност му бях ядосана.

Нацупих се и се отдръпнах назад.
-Сърдит съм ти.
казах троснато
-Ами така беше по-добре...сиакше да гледаш как се бием ли..а и можеше и ти да пострадаш!
казах сериозно
-Така,че ми бъди благодарна.
усмиханхс е с крива усмивка и се приближих към нея
-Добре...поне целувки?
повдигнах вежда обнадеждаващо

Наклоних глава на една страна, подканяйки го да ме целуне. Всъщност обмислях дали да му позволя целувките. Приближих се към него и го целунах по бузата.
- И те са забранени.- знаех, че ми е сърдит. Но беше сладък като се цупеше. Дори и леко насинен, пак си беше моят Деймън..И ничий друг.
- Нямаше да пострадам. Трябваше да видиш какво стана след това. Стефан пострада повече.- намигнах му, хващайки рицето му в ръцете си. Прехапах устна...Какво пък ако наруша наказанието си? Не, не можех. Дръпнах се преди да го целуна, сресвайки косата си.

-Никол?!Не е честно!
казах намусено
-Аз с ръката си ли ще се целувам?
казах през смях
-Добре,сериозно,много си лоша.
извих устни и погледнах измъчено
-Хубаво.А за Стефан не ми пука.Н еми напомянй за него,още повече ще ми се развали настроението...
обърнах й гръб и понечих да отида към спалнята