Стаята на Деймън(+18)

След няколко часа сън се събудих. Лиса беше в прегръдките ми.Погледът ми шареше по нея.А главата,да,адски ме болеше,но пък си заслужаваше.Разтърках очи, след което прокарах нежно пръст си по дължината на гърба й и прошепнах в ухото й:
-Време е за ставане,красавице.
след тези думи нежно целунах врата й

Чух гласа на Деймън и се усмихнах. Това бе най-доброто възможно събугдане. Той ме целуна по врата и аз се обърнах към него. Отворих леко очи и погалих лицето му.
- Значи наистина си истински и не съм сънувала...- засмях се леко и отново се отпуснах на възглавницата, притварайки очи. Лошото на това да се напиеш, е че главата ти после се пръска от болка. Но когато отворех очи и видех красивите очи на мъжа до мен, можех да кажа, че си заслужаваше всяка болезнена пулсация в тила ми.
Сложих ръка върху очите си, защото завесите в стаята бяха прибрани и залезът блестеше в очите ми. Отворих предпазливо едното си око, но накрая се отказах. Чаршафът, с който се бях увила, се бе смъкнал и аз го придърпах нагоре. Изправих се с усилие и отидох до прозореца. Хванах с едната си ръка завесата, а с другата продължавах да придържам чаршафа, който упорито се смъкваше надолу. На гърба ми, вече бе стигнал до кръста. Когато накрая се преборих с пердетата се върнах в леглото при Деймън и го бутнах назад/ беше се изправил до седнало положение/. Пропълзях по гърдите му нагоре и го целунах, усмихвайки се. След миг се отдръпнах малко, макар все още да бях на гърдите му.
- Искаш ли кафе?- срещнах погледа му, усмихвайки се.

-Мм не.Некаа си помисля какво искам.
направих някаква физиономия след кеото казах
-Искам теб.
казах с задоволна усмивка и проковах към леглото,като държах ръцете й,все пак не силно,за да не я боли.Прокарах дъха си по врата й като стигнах до устните,след което нежно я целунах.
-Ти си ми напълно достатъчна,но все пак може и една чаша кафе.
намигнах й след което отново я целунах

Засмях се леко, притваряйки очи. Да, беше приятно. Дъхът му пареше врата ми, карайки кожата ми да настръхва.
- Знаеш ли....Може да се пристрастя.- промълвих точно преди той да ме целуне. Отвърнах на целувката, извивайки ръце, за да ме пусне. Той го направи и аз обхванах лицето му с дланите си.
- А ако се пристрастя...- завъртях се и вече бях отгоре. Сега аз хванах неговите ръце.
- Тогава, скъпи мой, няма да има измъкване...- дяволита усмивка разцъфна на лицето ми и аз го целунах. Отдръпнах се, ставайки от леглото.
- Кафето ви ще е готово след 5 минути, сър.- направих реверанс и по пътя взех дрехите си от земята.

-Хмм..
доволна усмивка се прокрадна по лицето ми когато тя стана и събираше дрехите си,гледката определено не беше за изпускане
-Добре,госпожице Катрин.
Какво казах?!Нее,не,какъв идиот съм!
-Кхъм.Исках да кажае госпожице Лиса.
Веднага станах от леглото и започнах да обличам дрехите си

Заковах се на място. Той какво каза? Не...Моля те, трябва да ми се е причуло. Но уви, не беше. Стоях с гръб кам него с дънките си в ръка.
- Значи това било...Липсва ти бившото гадже.- гласът ми бе тих в началото, лишен от умоции. Стараех се да поддържам маската си на безразличие, но знаех, че ако срещна погледа му, ще си проличи. И все пак...Осемнадесет години играя ролята на човек, който само кима и се усмихва учтиво. Можех и сега. Обърнах се към него, бясна на света. Външно запазвах хладнокръвие, ако успеех и да накарам гласа ми да не трепери, то тогава щях да се чувствам велика.
- А аз бях момичето, което се върза на игричките ти.- срещнах погледа му и го задържах за няколко секунди. По дяволите! Знаех си, че не може да е истина...Вътрешно знаех, че бе грешка. Сама си бях виновна. Стоях като пълен идиот насред стаята му с дрехите си в ръка, гледайки в нищото. Ръцете ми трепереха, а юмруците ми бяха свити. Обърнах се към него, за да му кажа още нещо, но в последния момент се отказах и просто си тръгнах с бързи крачки.

-Яяя се спри малко и стига си крешяла!
казах твърдо като я хванах за ръката,най-много мразех драмите и това да си преиначават нещата
-Казах Катрин,защото на бутилката от уискито пише"Катрин"
Взех бутилката и я показах за доказателство
-Щом смяташ,че бившото ми гадже е уискито,окей.
казах ядосано като отидох до прозореца и се загледах в нищото

За миг се почувствах виновна. Вярно е, че леко преувеличавах, но пък...Опитах се да му повярвам, вярно бе, че на уискито пишеше "Катрин", но това изобщо не ме караше да му вярвам. Разсмях се и се обърнах към него.
- Да, добре, вярвам ти.- нарочно вложих повече сарказъм в думите си, след което се погледнах. Все още бях с глупавата завивка!
- Както и да е, трябва да се облека.- не ми се спореше. Но пък можеше и да е прав и да не ме лъже...Щях да си го натяквам, докато не повярвам. Нямаше как да преценя от една негова постъпка дали мога да му имам доверие или не...Единствената друга стая бе банята, затова тръгнах натам.

Отидохме в моята стая.Тя седна като добро момиченце на едно канапе и зачака.За щастие аз бях доста по бърз от нея. Обялкох едни черни дънки и това отгоре.
-Е готов съм,г-це Никол.Сега какво ще правим?
попитах като се настаних до нея
Изучавах лицето й с всяка следваща секунда,чак се отнесох.

Отидохме в неговата стая и той изумително бързо успя да се преоблече. Докато аз стоях на едно канапе и разглеждах стаята му, той вече бе дошъл. Седна до мен и ме попита какво ще правим. Срещнах погледа му и очите ми се плъзнаха към устните му.
- Не знам...Но ще решим...- приближих се малко към него, спирайки след движението, за да проверя дали ще се отдръпне. Наведох се и го целунах по бузата, срещайки погледа му.
- Благодаря ти. Днес искрено се забавлявах.- всъщност просто си търсех оправдание за целувката. Все още бях много близо до него. Имаше две възможности: да ме отблъсне и да ми каже, че не съм си научила урока или да ме целуне. Надявах се да е втората.

Просто стоях и я гледах.Не мислех за нищо.Единствено за нея.
Приближих устни до нейните,след това ги отдръпнах и целунах бузата й.
-Няма за какво,аз също се забавлявах.
прошепнах в ухото й, а след това нежно впих устни в нейните..бяха толкова сладко-горчиви..Обожавах ги..Ръката ми се плъзна по гърба й,а другата зарових в косите й.

Затворих очи и се насладих на устните му. Никога преди една целувка не е значела нещо толкова силно за мен. Сякаш с всяко докосване тялото ми пламтеше. Плъзнах се към него, обвивайки ръце около кръста му. Целувката бе нежна и внимателна. И точно това ми харесваше. Деймън не бе нито пиян, нито ме мислеше за Катрин. Целуваше ме даради мен...Самата аз. Изведнъж се почувствах като малко момиченце, както на първата си целувка. Не, тогава не се чувствах невинна. Тогава си бях същото злобно същество, както и сега. Но по някакъв начин Деймън ме променяше. Харесваше ми да бъда близо до него, да усещам допира му до кожата си. Плъзнах ръце по гърба му, внимавайки с всяко докосване.

След целувката очите ми останаха затворени за няколко секунди.Все още чувствах вкусана устните й, който ме опианяваше.Този път беше нежна и внимателна, което до една степен ме очуди.Но пък ми и хареса.Целунах я нежно по челото,след което казах:
-Е,сега какво ще правим,красавице?
повдигнах вежда и се усмихнах мило

-Хм...- усмихнах му се предизвикателно и прокарах пръст по челюстта му.
- Не знам. Ти реши. Аз нямам против да правим каквото и да е.- вдигнах рамене и станах. Отидох в другия край на стаята и след няколко минотно съзерцаване на бутоните, успях да я включа. Обърнах се към Дей, който още стоеше седнал и се приближих с дяволска усмивка към него.
- Надявам се да си танцувал и преди...- дръпнах и го с нежелание се изправи. Игнорирах леките му протести и когато и двамата стигнахме средата на стаята, се обърнах. Дръпнах се крачка назад и извих тяло. Танцът в началото не бе нищо особено, но се опитвах да привлека вниманието на Деймън. Хванах раменете му и леко го дръпнах към мен, отпускайки се назад. Той ме хвана през кръста и аз се усмихнах.

-Сега какво искаш да направиш с това?
повдигнах вежда и се усмихнах доволно
-Нали разбираш,че си адски секси, а аз все пак съм мъж.
засмях се като я притиснах повече към себе си, а погледът ми се разходи по тялото й
-И много добре знаеш,че не мога да ти устоя,нали така?

Усмихнах се и приближих лицето си към неговото.
- Кой те кара да ме устояваш, г-н Невероятен?- плъзнах ръка по лицето му и леко се завъртях. Той ме пусна, а аз хванах ръката му и го дръпнах.
- Хайде, не знаеш ли как се танцува?- намигнах му и го пуснах. Затворих очи и започнах да се извивам и въртя в такт с музиката. Присвих леко бедра, накланяйки се напред, след което се завъртях и срещнах погледа на Деймън. Знаех кои движения ще му харесат най-много и точно тях изпълнявах, като накрая леко запъхтяна отидох до него, сложих ръка на врата му и го дръпнах към себе си. Целунах го, макар и не толкова внимателно, колкото преди малко и прошехнах в ухото му:
- Впечатли ме...- дръпнах се с една идея назад и направих реверанс, след което се разсмях.

-Хаха.Миличка,не си познала,няма да танцувам.
категорично отказах като направих движение с главата "не"
-Кой ме кара ли,м,никой.
казах доволно, хванах я за ръката.придърпах я към себе си,обвих ръце около кръста й и я целунах
-Мм..
изръмжах доволно след целувката

Усмихнах се самодоволно заради целувката, оставайки със затворени очи малко след това.
- Защо ми отказваш, Деймън?- срещнах погледа му, като бавно прокарвах ръка по гърдите му надолу.
- Не е толкова лошо. Просто се отпусни.- намигнах му, придърпвайки го към себе си.

Е,права беше.
-Добре тогава.
усмиханх се предизвикателно,хванах ръката й и я завъртях,след това я отблъснах от себе си като не спирах да държа ръката й.Придърпах я към мен,а тя ми се усмихна.Ръката ми се обви около кръста й и казах:
-Мога много движения,за които ти не си чувала.
усмихнах се шеговито,след което просължихме да танцуваме.Всичко беше нещо
такова.

Засмях се, докато той ме завърташе.
- Ще имам ли тази честта да ги видя, г-н Салватор?- дойде частта, където се приближавах към него и аз му намигнах закачливо. Всъщност наистина ми харесваше как се движи. Доста умело танцуваше. Но да не изключваме и факта, че в неговата прегръдка се чувствах като неопитна девойка. Каквато изобщо не бях. Отдръпнах се назад в ритъма на танца, както и трябваше и песента свърши. Пуснах Дей за миг, щях да отида до уредбата и просто да сменя музиката, но започна нещо ново и още по-раздвижено. Засмях се и срещнах погледа на Деймън, което си бе неизказана покана да ми покаже какво още може.

-Тях,мила,ще ги видиш само, ако съм пиян.
говорех със сравнително спокоен тон,а накрая завърших с доволна усмивка
-Ще ти покажа само едно нещо.
хванах я на ръце като я хвърлих във въздуха и я поех в ръцете си,след това хванах ръцете й и я завъртях като накрая я придърпах силно към себе си, а устните ни бяха на милиметри едни от друфи,можех да усетя как развълнувано бие сърцето й.

Щях да се възпротивя и да настоявам да видя уменията му, които той пазеше в такава дълбока тайна, но той ме хвана на ръце и аз...полетях. Ахнах очудено, когато след това ме хвана и ме завъртя. Срещнах погледа му и се разсмях. Пулсът ми със сигурност биеше по-учестено от обичайното.
- Много добре, господин Салватор. Мога да кажа, че съм впечатлена. Не очаквах от вас такива невероятни движения.- усмихвах се през цялото време.
- А задължително ли е да сте пиян, за да видя останалото?- приближих се още малко към него. Ръцете ми се допираха до гърдите му. Примигнах няколко пъти, за да изглеждам невинна, опитвайки се да направя мила физиономийка.

-Абсолютно.Напълно задължително е.
кимах като направих мила физиономия,след което е целунах по челото
-Мм да отидем при захранващите?Нуждая се от кръв.Доста се поизтощих тези дни.Съгласна?
попитах като прокарах ръка през косата й и отново се взирах в лицето й

Влязохме в стаята и оставих Деймън на леглото. Намокрих една кърпа със студена вода и я поставих на челото му. Седнах до него и започнах да говоря:
-Деймън,събуди се.Ела на себе си,бълнуваш.
Но той отказваше..Изведнъж каза Никол..Отидох до нея и й казах:
-Мисля,че се нуждае от теб.Остани с него,а аз ще отида да се преоблека, защото целите ми дрехи са в кръв. Започва да се влошава..Не бива да остава сам..
киманх като нежно я целунах
-Ще се справиш.

Преглътнах мъчително, обвивайки ръце около кръста на Стефан, когато той ме целуна.
- Не се бави.- пуснах го и той излезе. Приближих се бавно към Деймън, опитвайки се да не го изплаша ако се събуди.
- Никол...- той бълнуваше името ми. Моето! Не това на Катрин...Усмихнах се леко, беше ми приятно да знам, че ме помни. Седнах до него на леглото и хванах ръката му.
- Успокой се, Деймън. Тук съм...- започнах да описвам кръгове и звездички по дланта му, точно както когато бяхме на езерото.Мълвях успокоителни думи и се опитвах да го накарам да се отпусне.