Стаята на Раян (18+)

Виждах, че наистина го е заболяло и това ме караше да се свивам. Макар той да го обърна на шега, аз се тревожеш дали наистина е добре. Свих се в прегръдката му, но след малко той ми се усмихна и се върна на уговорката ни. Свали ризата си....Леле. Наистина имаше доста добре изваяно тяло. Погледът ми се разходи по плочките му и въпреки всичките ми опити да не се усмихвам, го направих. Приближих се към него, като накрая се издинах на пръсти, за да го целуна. Устните ни се сляха, а аз го прегърнах през кръста. Усещах как мускулите му леко се напрегнаха, след което се отпуснаха. Това ми докара още една усмивка и накрая се отдръпнах.
- Какво следва, учителю?- вдигнах вежда предизвикателно, чакайки отговора му.

Кимнах леко, докато той завързваше очите ми. Не знаех какво точно ми даде да държа в ръката си, но най- вероятно бе нещо за отбрана. Доверявах се на Раян и когато той се отдръпна(долавях стъпките му), аз се завъртях светкавично. Преброих наум до 30 и той както обеща, ме нападна. Отдрупнах се, но се блъснах в стената и не се получи особено добре. Опитах се да използвам предмета в ръката си и след миг чух усетих как Раян рязко се отдръпна. Това успех ли трябваше да бъде? Махнах превръзката от очите си и изпищях. Той ми бе дал нож! Хвърлих го на земята и погледнах бясно Раян. Но в момента, в който щях да му се развикам, забелязах кръвта по бузата му. Вцепених се, срешайки поглед му.
- Не...мърдай.- казах го бавно, опитвайки се да бъда спокойна. Приближих се и призовах духа. Веднага усетих онова приятно чувство, което ме изпълваше винаги като използвах силите си. Вдигнах ръка и докоснах раната съвсем нежно. Тя веднага заздравя, а аз се успоокоих.
- Да не полудял?! Да ми даваш нож?- срещнах погледа му почти бясна.
- Можех да те нараня много сериозно...Не искам да пострадаш...- гласът ми омекна, а аз треперех.
- Спираме с тренировките...Поне засега.- бях убедена в решението си. Не можех да понеса повече изненади за една вечер. Плъзнах очи по тялото му, уверявайки се, че е невредим. Прегърнах го през кръста, полагайки глава на гърдите му. Не знаех какво щях да правя ако наистина го бях наранила сериозно...

Срещнах погледа му. Личеше си, че е бесен, но и аз бях на път да се вбеся, така че ставахме двама. Прехапах устна, обмисляйки думите му. Да не се притеснявам за него?! Е това вече нямаше как да стане.
- Добре, продължаваме. Но при такива рани искам да те лекувам.- скръстих ръце на гърдите си, а погледът ми бе сериозен. Съгласих се, че за да се науча, той трябва да понася удари с тежки предмети. Но да му оставям кървящи рани, като знам, че мога да ги излекувам за части от секундатата...Това вече нямаше как да стане. Достатъчно се притеснявах, че при следващият такъв опит( щеше да има такъв, убедена бях; това е Раян, той нямаше да ми каже, че можем да оставим ножа, заради моите терзания) мога да го нараня много повече и ако той очакваше да стоя и да го гледам...Свих устни, очаквайки да чуя отговора му.

Пак беше някакво споразумение. Той отново завърза очите ми и аз се завъртях. Започнах да броя и отново роцедурата бе същата. на 30-тото число той трябваше да ме нападне. Мисля, че от предишния оглед от стаята бях запаметила горе-долу кое къде се намира и се отдръпнах с крачка назад. Ако не се лъжех сега трябваше да съм с гръб към леглото на около метър от него. Не видях какво точно ми даде Раян, но по формата се досетих, че е някакъв вид острие. Нож, най-вероятно. Знаех си, че няма да прекрати тренировките с предмети, с които можеш да убиеш някого. Добре, трябваше да бъда внимателна, не исках той да пострада... Отдръпнах се още една крачка назад, навеждайки се рязко, за да избегна атаката. Но Раян бе по бърз от мен и предвиди движението. Хвана ме, така че да не мога да мърдам и аз трябваше да се предам.
- Печелиш...- опитах се да махна превръзката от очите си.

Добре де, този път наистина дори не се опитах да го атакувам. Вярно беше, че се предадох, защто не исках той да пострада. Личеше си, че е раздразнен. Той легна на леглото, а аз се зачудих дали това е краят на тренировката. Само след секунда Раян стана, дойде и хвана острието. Искаше да го порежа...Вдигнах поглед към него, вниманието ми бе насочено към сериозното му изражение. Въздъхнах, което си бе знак, че се предавам да споря.
- Добре...- натиснах леко с ножа и рязко дръпнах острието. Усещах миризмата на кръвта му във въздуха, което се бе нагледен знак, че съм го порязала.
- Не ме е страх да те атакувам, Раян, а да не те нараня прекалено сериозно.- отбелязах на глас с очи, приковани в дланта му. Хванах китката му и я обърнах така, че да виждам пораженията, които му нанесох. Но не направих нищо...Оставих го така. Знаех, че няма да ми позволи да го излекувам, затова и не се опитах. Не исках отново да го ядосвам. Отидох в средата на стаята, слагайки превръзката на очите си. Започнах броенето, завъртайки се.

Раян ме атакува, но аз успях да се отдръпна. Но накрая той все пак успя да ме повали на земята и аз започнах да се боря, за да се измъкна. Завъртях се настрани, но ножът още бе в ръката ми. Не знаех къде точно ще раня Раян и ми се наложи да действам на сляпо. В следващия миг той рязко се отдръпна. Махнах превръзката и видях острието в бедрото на приятеля си.
- Раян!- почти изпищях, приближавайки се към него.
- Ще те заболи...- хванах дръжката и рязко го издърпах, а той се сви от болка. Гърлото ми бе пресъхнало, а ръцето ме трепереха. Пуснах ножа настрани и сложих ръка върху бедрото му. Затворих за миг очи, призовавайки магията и след няколко секунди, раната я нямаше. Но аз не отдръпнах ръката си. Задържах я още малко време там и раната на ръката му също зарасна. Чувствах се уморена, но нямаше да покажа с нищо това на мъжа пред мен. Отдръпнах дланта си, свивайки се.
- Боли ли те още?- срещнах погледа му. Изкарах си акъла, когато видях колко е дълбока раната.

Раян ме прегърна и аз се успокоих. Предполагаше се, че щом прави това, значи е добре. Той ми каза да отида в банята и аз кимнах леко в знак на съгласие. Изправих се и след няколко секунди, вече затварях вратата след себе си. Подпрях се на стената, гадаейки наум какво точно прави Раян. Напрегнах докрай слуха си, но единственото, което чух, бе лек шум. Накрая, около 5 минути по-късно, приятелят ми ме викна в стаята. Влязох предпазливо. лампата си светеше, а той бе в средата на помещението. Очевидно не планираше изненадваща атака. Приближих се до него и той ми обясни какво точно се изисква от мен. Огледах се, но не забелязах каквато и да е промяна в местоположението на предметите. Отидох до бюрото, съсредоточавайки се върху нещата върху него. Закачалката си бе на мястото, лампата също. Дори книгата не бе мръднала. Ключовете...Може и да са били там, може и да не са. Не бях убедена. Обърнах се с лице към Раян, поглеждайки го въпросително.
- Ключовете?- по интонацията ми си личеше, че е е въпрос. Той само поклати леко глава, в знак на отрицание. Обърнах се отново, гадаейки. Накрая се отказах от бюрото и разгледах леглото. Не, и там нямаше нищо необичайно или нещо, което да е сменило мястото си. Възглавницата май бе помръднала, но...Може и аз да съм я бутнала, докато се борех с Раян. Усмихнах се с леко задоволство, защото първият ми опит за атака бе наполовина успешен. Накрая се предадох. Нищо не ми се струваше променено. Отново бях с гръб към Раян и ми се наложи да се завъртя. Срещнах погледа му, като само за миг огледах отново предметите зад него.
- Освен теб, нищо друго не е сменило мястото си.- и докато го казвах, забелязах, че пердетата са дръпнати. Съвсем леко, но имаше процеп, от където влизаше светлина. Приближих се бързо до тях, докосвайки ги.
- Убедена съм, че ги дръпнах докрай, когато започнахме.- извърнах се, така че да виждам мъжа зад себе си и...самодоволната му усмивка. Явно бях познала. Усмихнах се, по-скоро на себе си, отново дръпвайки докрай завесите.

Беше толкова приятно, когато ме целуваше. Затворих очи, извивайки леко глава назад. Но съвсем скоро той спря. Защо ли знаех, че ще направи точно това...Придърпах го към себе си и отново го целунах, след което и двамата се изправихме. Отидох до вратата на банята, като се обърнах и хвърлих един поглед на стаята преди промяната. Но Раян не ми позволи да се заглеждам прекалено много нито в предметите, нито в него. Влязох, облягайки се на стената отново. Отново след 5 минути, той отвори вратата, викайки ме. Излязох и първото, което забелязах бе, че възглавницата е на пода.
- Възглавницата.- отбелязах и продължих напред. По бюрото всичко бе наред. Освен може би...Лампата е обърната на другата страна. Обърнах се и погледнах прозореца. Беше си както го оставих. Но имаше още нещо, сигурна бях. И аз го пропусках. Дори след като се взирах около 3 минути в рафта за книги, не открих нищо променено.
- Има още нещо...но не го откривам.- усмихнах се виновно на Раян. Наочно докато оглеждах стаята, избягвах погледа ми да попада на тялото му, защото той бе полугол и...кхъм...разсейвах се. Но нямаше как да го избягвам през цялото време, пък и не можех да кажа, че гледката не ми харесва. Очите ми срещнаха неговите и аз усетих леко изчервяване по страните си. Усмихнах се леко, обръщайки се, за да "разгледам" отново лампата.

Потръпнах, когато разкопча сутиена ми. Добре, това наистина не го бях очаквала. Но да си призная честно, хареса ми. Той ме взе и ме сложи да седна на бюрото, след което ме целуна. Имаше най-страхотното тяло, което бях виждала. Краката ми обвиваха кръста му, а ръцете ми бяха на раменете му. Устните му бяха едновременно сладки и солени. Можех да се пристрастя към този вкус. Харесваше ми да е близо до мен. Пък и не можех да игнорирам вечно думите му "любов моя", които бе използвал при отличното изпълнение на първата задача. Усмихвах се зарада спомена и заради случващото се в момента.
- Играта с "промяната" започва да ми харесва.- казах, срещайки погледа му. Засмях се леко, след което срещнах устните му.

Раян ме носеше сякаш съм съвсем лекичка. Постави ме на леглото и целуна врата ми. Извих глава назад и той продължи. Притворих очи и плъзнах дланите си по гърба му. Краката ми обгръщаха кръста му и аз нямаше как да не призная, че наистина го харесвах. Срещнах устните му отново, не можех да се наситя на вкуса им.
- Ще пражаля някак си потника.- отговорих му между целувките. Мисля, че това бе най-хубавата част от цялото трениране. Да бъда близо до Раян и да усещам устните му върху своите...Можех направо да се омагьосам. Прокарах ръце през косата му и установих колко е мека. Нямаше нещо в него, което да не ми харесваше....

Раян ме донесе до стаята си на ръце, като от време на време ме подхвърляше из въздуха. Буквално...Имах му доверие и знаех, че няма да ме изпусне, но все пак го гледах ядосано, когато го правеше. Накрая се извих настрани и го прегърнах, свивайки се в ръцете му.
- Да видим как ще ме подмяташ сега...-самодоволната нотка се долавяше много отчетливо в гласа ми. И все пак...беше забавно. Бях убедена, че ако той поиска ще намери начин, но вече бяхме пред стаята му. Не знам как успя да ме държи на ръце и да отваря вратата едновременно, но някак си успя без да ме изпусне. Изгледах го невярващо, след което погледът ми се плъзна по мускулите на ръцете му. Представях си какви тренировки е изтърпял, за да може сега да си играе така. Влязохме и той затвори вратата.
- А сега какво?- вдигнах предизвикателно едната си вежда, след което го целунах, сливайки устни с неговите. Той още ме държеше в ръцете си, затова ми бе още по-лесно да съм близо до него. Каквото и да последваше, щеше да ми хареса. Независимо било то тренировка или...нещо друго. Щях да съм с Раян, това бе важното. Е и аз си имах предпочитания за заниманията, но това си оставаше отделна тема.

-Хм... Сега мисля да те пусна на земята като за начало. - Свих ръцете си и я оставих да стъпи. Отидох до гардероба ми и отворих скритото чекмедже. Извадих бутилка с водка и една с уиски, сложих ги на масата пред нея и извадих две чаши, след което се уверих, че вратата е заключена. Налях си уиски и я погледна въпросително.
-Какво да ти налея красавице? - Докато чаках отговора и си извадих пепелник и цигари и запалих първата. Всъщност плана ми не беше да я напивам, по-скоро исках да проверя нещо.

Замислих се за миг дали да поискам питие или да откажа. Трябваха ми около 2 минути, за да изрека думите `Водка, моля.`. Вече наистина исках да разбера какво планува. Но нямах намерение да се напивам, затова питието ми щеше да си остане или наполовина, или щях да го пия мнооого бавнооо. Той наля двете чаши с лека усмивка и ми подаде едната.
- Благодаря.- кимнах леко с предизвикателна усмивка и отпих малка глътка. Огледах се и забелязах, че почти всичко е на мястото си като предишния път, но има и разместени неща. Боже...Беше ми станало навик да проверявам дали всичко е така, както съм го видяла за последно. Може би от тренировките имаше ефект. Доближих се до бюрото с чашата в ръка и забелязах същата книга отгоре само че разделителят бе поне със 100 страници по-напред. Усмихнах се леко, но усмивкта скоро се изпари от лицето ми, когато се сетих, че първият път като тренирахме и ми се бе наложило да ударя Раян точно с тази книга. Докоснах съвсем внимателно ръбовете и, след което отново се обърнах с лице към приятеля си.
- Ще тренираме ли?- срещнах погледа му и типичната крива усмивка се завърна. Сякаш не можех да го гледам без да се усмихвам...

Замислих се за момент. Допадна ми как огледа стаята...
-Да, ще тренираме. - Приближих се и я прегърнах нежно. Харесваше ми...
-Приготви се. - Скочих към нея още преди да съм довършил думата. Ако ч бях научил изобщо на нещо сега тя трябваше да се ориентира и да ме намушка със стоящия на близо нож. Ако не го направеше, значи определено не ставам за учител и щеше да се наложи да намеря някой друг който да я обучава. Признавам, че рефлексите и бяха бързи, но развръзката тепъра предстоеше.

Очаквах да се опита да ме изненада и бързо се отдръпнах настрани. За щастие още държах книгата и успях да го ударя по рамото, отстъпвайки още по-назад. Пуснах книгата на земята и се затичах към другият край на стаята. Бях видяла ножа от самото начало, но все още се колебаех при намушкването. Взех оръжието и се обърнах точно навреме. Аз бях до стената, а ако той бе стригой, аз нямаше да мога да мръдна. Отдръпнах се, като го порязах по бедрото и раната не бе малка. Стигнах до вратата и я докоснах, в знак, че съм победила. Срещнах погледа му за секунда, след което се върнах при него и се съсредоточих върху раната.
- Добре ли си? Мразя това...- докоснах бедрото му и тя мигновено зарастна. Зави ми се свят, но бързо се отърсих от чувството. Знаех, че да върнеш някой от мъртвите си има последици и аз бях готова да ги изтърпя...

Изръмжах. Знаех че връщането на бившия и я беше изтощило и определено не исках да ме лекува.
-Лис, не искам да ме лекуваш. Не съм глупав, одеве ти сама каза, че да върнея някой от мъртвите е изтощително, не искам да използваш повече от магията... - Замълчах гледайки я ядосано и добавих. - Все пак браво, справи се отлично. - Все още бях много ядосан, но тя наистина се беше справила перфектно. Определно имаше ефект от тренировката. Изправих се и взех ножа слагайки го в ръката и.
-Намушкай ме. Не искам да чувам възражения и няма да те оставя да ме излекуваш. - Погледнах я сериозно право в очите. - Ако не го направиш ти, сам ще го направя. - Одавна не се страхувах от болката, така че бях готов на всичко само за да я науча, че няма нувда да ме лекува при всяка дребна драскотина.