Стаята на Раян (18+)

Раян ме заведе в стаята си и аз пристъпих леко плахо вътре. Огледах се и...уоу. Бе доста голяма. Погледът ми се плъзна по мебелите и аз отидох до един от прозорците, докато той затваряше вратата.
- Хубава стая.- спуснах щорите на прозорците, като леко ги открехнах, за да влиза светлина. Раян ме погледна странно, а аз леко се засмях.
- Какво? Ще ме обучаваш, нали?- обърнах се към него и се приближип.
- С какво започваме?- наклоних леко глава, срещайки погледа му.

Повдигнах вежда, гледайки го предизвикателно. Приближих се с кръчка към него, слагайки длани на гърдите му.
- А защо не ги съчетаем?- целунах го бързо, след което се отдръпнах.
- На мен ми е приятно да тренирам с теб.- намигнах му, отстъпвайки няколко кръчки назад. Той каза, че е нужно да има разстояние между нас и аз му го осигурявах. Поех си дълбоко дъх и се опитах да застана в бояна позиция, при което той се разсмя. Добре, определено изглеждах глупаво. засмях се на свой ред, спирайки с жалките опити да направя каквото и да е без да знам как.

В началото не можех дори да повярвам, че някой го може, но след това кимнах и затворих очи. Завъртях се бързо, а той...дали изобщо помръдна? Заслушах се, но чувах само собственото си дишане. След още малко...добре де, много концентрация, започнах да долавям и туптенето на сърцето си, но от Раян нито следа.
- Сигурен ли си, че още си в стаята?- попитах на малко по-висок глас, в случай, че бе излязъл. Добре...Може би трябваше да се опитам все пак. Заслушах се отново и накрая се обърнах настрани, отваряйки очи.
- Тук си!- примигнах няколко пъти...Пред мен имаше само...стена.
- Или пък не...- обърнах се рязко, а той стоеше зад мен със самодоволна усмивка.

- Да се оставя празнината да ме изпълни? - засмях се леко и го целунах.
- Как като единственото, за което си мисля си ти?- въздъхнах и се дръпнах, макар да не исках. Никога нямаше да успея ако не се насилех да спра да търся Раян из стаята. Добре, след още няколко опита вече си представях стригой, а не прекрасния морой, в чиято стая бях. Мисълта да бъда с гръб към стригой ме ужасяваше повече от всичко и точно това ми помогна. Завъртях се и този път го чух. Подскочих и рязко се извъртях, отваряйки очи. Пред мен бе Раян, а аз си изкарах акъла. За жалост имах картинно въображение и много детайлно виждах онова чудовище, което би трябвало да е на мястото на приятеля ми. Подскочих, отдръпвайки се назад, а след няколко секунди се отпуснах, връщайки се на мястото си.
- Извинявай...Просто си мисля за глупости.- поклатих леко глава, изблъсквайки образа, попаднал в съзнанието ми да ме плаши.

- Раянннн?- погледнах го изучаващо.
- Какво си намислил?- повдигнах вежда, срещайки погледа му. нямах си и на идея какво е намислил, но исках да разбера. Прехапах устна и понечих да се приближа към него, но той ме спря. Добре...Сега вече наистина исках да знам какво точно планува. Скръстих ръце пред гърдите си, чакайки да направи нещо. Той само се усмихна самодоволно. Изражението ми изразяваше искрено любопитство и донякъде нетърпение, защото просто ме глождеше отвътре да разбера. Наистина изглеждаше така, сякаш "изненадата" ще ми хареса...

Разсмях се. Идеята ми харесваше. Така наистина щях да имам по-голям стимул за упражненията.
- Съгласна.- той ме придърпа към себе си и аз обвих ръце около кръста му. Целунах го нежно, наслаждавайки се на близостта ни, защото знаех, че след малко ще трябва да се върнем към тренировките. Налагаше ми се да се издигам на пръсти, за да срещна устните му, но си заслужаваше. И наистина след няколко минути и двамата се отдръпнахме на известно разстояние един от друг, като аз отново застанах в центъра на стаята.
- Сега какво следва?- усмихнах се на Раян. Искрено се надявах да успея с упражнението, пък и новата игра наистина ме стимулираше.

Кимнах леко и започнах да оглеждам стаята. Но той явно не бе довършил с описанието на задачата, а когато го направи, се извърнах рязко към него.
- Няма да те ударя!- бях сигурна, че ще се стигне и до такава част от обучаването, но се надявах да я пропуснем някак си. Въпросът бе, че не очаквах да е толкова скоро.
- Моля те, не ме карай да го правя, защото наистина не искам.
Самата мисъл да ми се наложи да използвам предмет от стаята, за нападение срещу...Раян, бе немислима. Да, щях да разгледам детайлно стаята, но без часта с нападението.

- Раян...- започнах срещайки погледа му, но той бе напълно сериозен. "Добре, Лиса, ти можеш. Знам, че не искаш, но това е начина."- опитвах се да се убедя наум. Накрая след няколко напрегнати минути мълчание аз се съгласих.
- Добре, ще го направя...- огледах отново стаята, оптивайки се възприема Раян като стригой, не като човек, когото не бих ударила никога през живота си. Прехапах устна след огледа и легнах по очи на леглото, преструвайки се на заспала. Не знаех дали ще изгаси лампата за по-реалистична атмосфера, но само след секунда той го направи. Осветлението изгасна, а аз пренебрегнах жуженето в корема си. Не чувах нищо, нито стъпки, нито нищо. Не знаех какво точно планира да направи, но аз наистина не усещах присъствието му. Отново се опитах да си представя стригой, а не моят приятел и след няколко опита успях. Но лошото бе, че така само се плашех и не можех да мисля трезво. Не, всъщност мислех много по-практично от обичайното като сега планирах кой е първият предмет, който би ми послужил.

Лежах на леглото със затворени очи, опитвайки се да си представя какво бих направила ако наистина ставах от сън. Раян ми говореше и аз се опитвах да доловя на какво разстояние е от мен, но не можех. той се движеше толкова безшумно! Добре...стригой. Той е стригой. Мисли си като за стригой! Преглътнах, готова за атаката. Но внезапно се отказа. Обърнах се, готова да споря с него, че не съм толкова чуплива и да не се страхува, но в следващата секунда бях под него, а той ме гледаше в очите.
-Урок номер едно - никога не се отпускай! Стригоите имат изненадата на своя страна.- това бяха думите му. Добре, определено не бях очаквала да ме нападне точно сега. Опитах се да мърдам, но не можех.
- Добре, концентрация. Разбрах.- поех си дъх, опитвайки се да игнорирам близостта ни.
"Това са тренировки! Престани!"- моите опити да не си мисля за Раян като за...Раян, а да го възприемам като стригой.

Усмихнах му се, срещайки погледа му.
- Добре съм, спокойно. Не си ме наранил.- отговорих на въпроса, като нежно докоснах лицето му. Всъщност през главата ми минаваха други идеи, вместо тренировките, но това вече наистина бе нещо, за което определено не трябваше да мисля. Той стана от леглото, отдалечавайки се, след което отново ме нападна. Но този път бях подготвена. Завъртях се настрани и се приземих на земята. Изправих се бързо и се затичах към другата част на стаята. Там нямаше почти нищо, с което да мога да се защитя. Накрая взех първото, попаднало ми пред очите нещо, което се оказа...закачалка?! Извърнах се към Раян и в момента, в който трябваше да го ударя, почти спрях ръката си. Закачалката го докосна едва-едва и знаех какво ще последва. Свих устни виновно. Ако той беше стригой, досега да ме е убил. Просто не можех да го ударя...

Свих се в прегръдката му, пускайки закачалката на пода. Трябваше да го ударя...Прехапах устна, опитвайки се да не треперя само при мисълта.
- Добре...Ще...ще се постарая.- гласът ми бе заглъхнал. Отидох отново до леглото и легнах, опитвайки се да не треперя. Не знаех как точно ще успея да го направя, но трябваше. Повечето стригои преди са били морои...А ако наистина познавах някои от тях? Дали наистина щях да имам смелостта да ги нараня? Да...поне така мислех. Щом са стригои, не са мои познати. Трябваше да си го натяквам, в случай, че нещо такова станеше. Но докато разсъждавах Раян бе нападнал и сега бях притисната до леглото. Опитах се да се съпротивлявам и накрая само паднах на земята. Трябваше бързо да стана, но когато веднъж се разсееш, не можеш да поправиш грешката си. В момента, в който се изправих, "стригоят" вече бе пред мен и ме гледаше сериозно. Добре, наистина трябваше да се старая повече.
- Да опитаме отново. Няма да се разсейвам.- наведох виновно поглед към земята.

Отвърнах на целувката му, след което и двамата се отдръпнахме. Той влезе в банята за малко, а аз се обърнах към бюрото, разглеждайки предметите на него. Там бе закачалката(моят безуспешен опит да ударя Раян), една доста дебела книга, телефон и още няколко неща. Докоснах внимателно книгата, проследявайки с пръст заглавието. Взех я и я обърнах, прочитайки резюмето. Но чух съвсем лек шум от банята и веднага ми просветна какво става. Раян се опитваше да ме накара да стоя нащрек и този път(изумително за мен), се получи. Отдръпнах се настрани, все още държейки книгата и когато той отиде на моето място, го ударих. Ударих го!
- О Господи!- веднага оставих книгата, приближавайки се до Раян. Как моах да го направя?! Мислех ли изобщо?! Ударът бе доста силен...Докоснах го леко по ръката, опитвайки се да разбера дали не съм го наранила много.
- Боже, Раян, добре ли си? Извинявай, наистина!- прехапах виновно долната си устна, а ръцете ми трепереха.