Стаята на Раян (18+)

Тя се подпря толкова леко на ваната, че просто нямаше как да се сдържа. Отново отидох до нея, но вместо да я прегърна лекичко я бутнах. Естествено пак я прихванах, за да не се удари, но изражението и просто беше невероятно. При падането Лиса беше изпуснала душа и аз се възползвах от възможността. Взех го и се отръпнах.
-Ако се приближиш ще бъдеш много охладена. - Усилих още повече струята. - Внимавай хлапе. - Бях готов да я напръскам ако се опита да се приближи и да ми вземе душа. Дяволития поглед в очите ми издаваше, че определено е по-добре да излезе и да иде да се облече вместо да продължава битката с мен. Нямаше никакъв шанс да спечели.

Раян ме бутна във ваната и аз почти паднах, но той ме хвана. Накрая все пак седнах на дъното и той взе душа. Щях да си изпатя ако отново се опитах да му го взема, затова се отказах. Погледът ми се плъзна по тялото му и накрая аз се отказах.
- Добре, добре...Предавам се.- вдигнах примиренчески ръце и се изправих, излизайки от банята. Взех една от хавлиите на стената и я увих около тялото си.
- Излизам.- изплезих му се и се запътих към вратата. Край с банята, щях да го оставя да се изкъпе на спокойствие.

Лиса излезе и веднага се досетих, че тя просто няма какво да облече. Дрехите и бяха на парчета, така че подвикнах.
-Лис в гардероба мисля, че има какво да облечеш. Сложи някоя моя риза ако искаш, все пак трябва да сложиш някакви дрехи. - Ухлих се и насочих душа към себе си. Студената вода се разля по кожата ми и предизвика поредната усмивка в мен. Изпразних ваната и се огледах. На закачалката имаше още една хавлия която увих около кръста си. Чувах, че Лиса рови в гардероба, но след малко спря, сигурно си беше харесала нещо. Ухилих се и излязох от банята, но след миг замръзнах.

Раян ми каза да си избера нещо от гардероба му и аз се разрових из тениските му. Накрая си избрах една от ризите му на райета и я облякох. Тя ми стоеше като рокличка и аз се наведох, за да видя краищата до къде ми стигат, когато видях дъното на гардероба. Наведох се и седнах на колене на пода, отмествайки докрай капака. Оказа се, че е с двойно дъно и...О Боже! Застинах на място, гледайки ужасена към всички неща, намиращи се вътре. Имаше камшици, белезници, дори вибратори. Всякакви неща, свидетелстващи за садо-мазо. Отдръпнах ръката си ужасена, прибирайки я до тялото си. Чух, че Раян спира водата в банята и идва към мен. Вече се чувствах видимо изплашена. Може би трябваше да си ходя. За миг и двамата стояхме в пълно мълчание.
- Мисля, че трябва да се прибера...- изправих се, но ръцете ми трепереха. Ядосах се, че ме издават и ги кръстосах пред себе си. Обърнах се към вратата без дори да го поглеждам, като погледът ми бе забит в земята. Исках да се прибера възможно най-бързо. Колко момичета бе водил тук?! След като имаше толкова неща...Щях всеки момент да се разплача, но ако го направех, по-добре да си сложа направо табелка `Идиот!` на врата. Стиснах зъби и завъртях дръжката на вратата.

Трябваха ми няколко секунди докато осъзная какво бе видяла и как го беше изтълкувала. Лицето и издаваше хиляди смесени емоции и най-вече болка. За бога, трябваше по-рано да и обесня, а не да я оставям да разбере за всичко това така.
- Мисля, че трябва да се прибера... - Лиса се изправи и тръгна към вратата. Ръцете и трепера, виждах това. Исках да я спра, исках да направя нещо, но сякаш всеки мускол в тялото ми беше замръзнал. Чух как Лиса завъртя дръжката на врата и в този момент сякаш излязох от транс.
-Лиса недей, чакай... - Трябваше ми по малко от секунда, за да застана пред врата. - Не си тръгвай, съжалявам, че си ги намерила по този начин, исках да ти кажа, но...

Раян застана пред мен и аз видимо се стреснах. Отстъпих като опарена назад, избягвайки какъвто и да е физически контакт с него. Погледът ми се преплете за няколко мига с неговият, след което аз отклоних очи. Сълзите напираха да излязат, но аз упорито ги възпирах. Примигах няколко пъти, насилвайки се да се успокоя. Какво щеше да стане сега? Страх ли ме бе от него?! Прехапах устна, опитвайки се да мисля трезво. Не ми се получаваше, исках да си отида в стаята и да се затворя и вероятно да не изляза никога повече от там.
- Да и аз съжалявам, че не си ми казал.- гласът ми прозвуча тихо, но сякаш произнасях смъртна присъда. Раян видимо замръзна на мястото си и аз отново се опитах да отворя вратата, като погледът ми си оставаше прикован в пода.

Сърцето ми почти спря, когато видях как се стрестна и побърза да се отдалечи от мен. Направих крачка към нея, знаех че не трябва да я пристискам, но просто не можех.
-Лиса чуй ме не това което си мислиш. Никога не бих не наранил. - Погледнах я право в очите. - Имах хиляди възможности да го направя до сега, но никога не ти причиних болка. - Исках да продължа да повтарям това, но знаех че няма смисъл.
-Обичам те, разбери го... Не исках да те стряскам, за това не ти казах. Не исках да ти докарам удар, просто исках да те подготвя постепенно...

Поклатих леко глава в знак на отрицание. Знаех, че го наранявам, но мен ме болеше повече. Преглътнах мъчително и отново отстъпих назад. Боже, причинявах му болка с всяко едно движение.
- Извинявай...- поклатих леко глава отново. Не можех да отрека, че и аз го обичам, но от мисълта за всичко това, което видях в гардероба и мисъта колко момичета са минали преди мен. Очите ми отново се насълзиха и ми се наложи да положа огромни усилия, за да не позволя на сълзите да рукнат. Преди малко исках да го прегърна и да се опитам да го разбера, но при мисълта за всички други и ми се завиваше свят.
- Трябва да си вървя.- отдръпнах се с крачка встрани, като леко треперех.

Не можех да я държа на сила... Исках да ми повярва, исках да разбере... Исках да я прегърна и да усети, че аз все още съм си същото момче, с което до преди малко беше във ваната. Опитах се да отворя уста и да кажа нещо, но гласа ми се беше загубил. Тя отново се отръпна и аз вече нямах избор. Направих крачка встрани и се опрях на стената. Имах чувството, че ще припадна всеки миг. Дръпнах се и я оставих да излезе. Не знаех какво да правя в момента исках просто да легна, заспя и да не се събудя повече. Не исках да се случва... Не очаквах да се случи... Боже бях се влюбил и в момента сърцето ми се разкъсваше. На самият мен ми идеше да се разплача, но никога не бих го направил...

Главата ми бе наведена, а косата ми висеше пред очите, закривайки изражението ми. Дори и да не го виждах, усещах болката в очите му. Не можех да си тръгна сега, не можех да го оставя. Обърнах се с лице към него, опитвайки се да кажа нещо за успокоение, но думите отказваха да излязат от гърлото ми. Исках да го прегърна и да му кажа, че го обичам, но просто...Не можех.
- Аз...съжалявам.- думите ми излязоха лко накъсани и аз не разбрах кога сълзите са покапали по страните ми. Излязох по най-бързият начин от стаята, тичайки към стаята си. Нямаше да позволя на Раян да ме гледа така, не можех да го направя.

Раян ме донесе до стаята си въпреки възраженията ми. Няколко пазители ни видяха и ни изгледаха доста странно, също и момчета, които срещнахме по коридора. Аз се съпротивлявах и се зививах в ръцете му, но той само ме хващаше о-удобно и продъжаваше да върви. От време на време ми отговаряше нещо от типа на `Не.` или `Няма да те пусна.` и това беше. Започвах да хленча като малко дете, правещо всичко по силите си да стане на неговата. Малко преди да стигнем стаята му, срещнахме група момчета, които се свиха до стените на коридора, щом ни видяха, след което избухнаха в смях. Аз още бях мокра от водата и само по бански, а Раян ме разнасяше насам-натам с непукистично изражение, сякаш не го интересуваше дали ще се съпротивлявам или не. Влязохме в стаята и аз чак сега кротнах, кръстосвайки ръце пред гърдите си. Беше ми студено и треперех, а го осъзнавах чак сега.
- Добре, печелиш. Прави каквото искаш с мен, твоя съм.- казах го с разочарован тон, но след това осъзнах как съм прозвучала и се свих, опитвайки се да сдържа смеха си. Изчервяването веднага плъзна по страните ми и аз се свих така, че да не може да види лицето ми.

Усмихнах се при думите, както и когато видях, колко се изчерви. Това наистина беше моето момиче.
-Чудесно, радвам се, че се предаде. Измъкнах от гардероба едно одеално и го преметнах през раменете и. Свалих мокрия и бански, с него и беше по-студено, оставяйки я гола пред мен.
-След малко ще те изкъпем, но първо ти трябва кръв. - Надявах се да не е забелязала по думите ми, че смятах аз да я изкъпя. Така или иначе нямаше да променя плановете си, така че нямаше смисъл да мрънка, но не очаквах да ми се размине тихо и лесно. Наведох се до хладилника и извадих няколко банки с кръв. Бутнах я леко, за да седне на леглото и и ги подадох.
-Пий.

Раян ме съблече и ме наметна с одеало, което аз притиснах до себе си. Увих го около тялото си, свивайки се. Но само след секунда, бях сложена да седна на леглото и приятелят ми ми подаде няколко бланки с кръв. При вида на течността в ума ми отново изникна спомена за мъртвото момиче. Свих се върху леглото, насилвайки се да остана на мястото си. Идеше ми да тичам с все сили към вратата, далече от кръвта, макар да имах нужда от нея. Поклатих упорито глава, срещайки погледа на Раян.
- Не. Всичко друго, но няма да пия.- отклоних очи към пода, играейки си с края на одеалото.

Идеше ми да се развикам. Това беше крайно досадно.
-Лиса, предупреждавам те, или ще ги изпиеш доброволно или насила ще ти го налея в гърлото. Няма да те оставя намира, ясно ли е? - Погледнах я вбесено. Бях готов дори да си прережа вените и да я накарам да пие от моята кръв. Или щеше да го направи по-лесния начин или щях да я накрам с всички възможни средства включително и изнудване. Нямаше да е толкова трудно, Лиса знаеше, че и аз имам нужда от кръв.
-Лис, пий. Имам нужда от кръв, но ако не я изпиеш и аз няма да го направя. Предупреждавам те Лиса, послушай ме, ясно? Готов съм да стигна до много големи крайности ако не ме послушаш.

Погледнах го вбесено, след което отново се свих, гледайки към пода. Знаех, че е готов да стигне до крайности. Затворих очи и си поех дълбоко дъх, след което взех едната бланка. Срещнах погледа му и за миг я задържах в ръката си.
- И ти ще пиеш...- казах го със сериозно изражение и го изчаках да вземе бланката. Чак когато го направи, започнах да се храня. Впих зъби в `пакета` и бавно преглътнах течността. Веднага се почувствах по-добре, но нарочно пиех бавно. Всичко ми напомняше за преди и когато споменът за кръвта на Раян нахлу в ума ми, за малко да захвърля бланката настрани. Спрях да пия за миг и няколко капки се стекоха отстрани до устните ми. Трябваше да продължа. Раян нямаше да ме остави на мира преди да приключа изцяло. Съкратих процеса, изпивайки остатъка набързо и на големи глътки. По устните ми още имаше кръв и те изглеждаха алени.
- Готово.- казах тихо и станах, за да изхвърля празната бланка.

Усмихнах се, когато започна да пие. Не ми беше приятно да я изнудвам, но се радвах, че ме послуша. Взех моята банка и жадно впих зъби с нея. Кръвта нахлу в устата ми и изпълни всичките ми сетива. След секунди я бях пресушил, а Лиса също. Свих леко устни, когато Лиса се изправи.
-Сядай. - Бутнах я отново на леглото и взех банката от ръката и. Хвърлих я в коша и и подадох втората. - Хайде започвай. - Нямаше да я оставя намира, докато не я пресуши и се надявах този път да не чувам възражения. Седнах до нея на леглото и обвих ръката около кръста и притискайки я в мен. Беше ми липствало това топло докосване толкова много, че сега не можех да му се наситя.

Раян не ме остави дори да стана, подавайки ми втора бланка. Намръщих се, но този път не протестирах. Впих зъби в нея и след няма и минута я бях пресушила.
- Сега доволен ли си? Сита съм...- срещнах погледа му, но той отново ме прегърна и нямах много време да изучавам чертите на лицето му. Този път се отпуснах и обвих с ръце кръста му. Стараех се да не мисля за нищо, а просто да се наслаждавам на момента. И все пак бях гола и ми бе много студено.
- Ще се изкъпя.- казах с тих глас и се изправих, отивайки към банята. Дали щеше да ме остави да направя поне това сама? Не е като да тръгна да се давя във ваната. Боже, това бе гениална идея. Надявах се да ме остави сама.

Изръмжах високо и ясно и с няколко големи крачки се осовах до нея.
-Какво си мислиш, че правиш? - Все още и бях ядосан, заради ината който се опита да ми приложи. Вдигнах я на ръце въпреки мрънкането и. Нямаше да я оставя да прави нищо сама, надявах се поне това да и беше станало ясно. Направих няколко крачки към банята и когато влязохме дикетно я сложих да легне във ваната.
-Не мърдай. - Пуснах душа и запуших ваната, за да се напълни. Взех гъбата и душ гела и нежно преминах през абсолютно всяка част от Лиса. В момента наистина се държах с нея като с малко дете и вече се чудех кога ще избухне.

Раян ме занесе на ръце до ваната и ме сложи вътре. Защо ли си мислех, че ще ме остави да свърша нещо сама?! Изсумтях и се отпуснах. Явно нямаше да стане както аз исках.
- Не съм бебе, Раян. Мога да е грижа сама за себе си.- добре, това бе лъжа. И то доста голяма. Ако можех, нямаше да стана стригой. Ако можех, нямаше да нападна приятеля си. Ако можех, сега нямаше той да ми е бавачка, в случай, че реша да се самоубивам. Тези мисли ме ядосваха, а начинът, по който Раян ме третираше, ме вбесяваше. Бавно прокара гъбата по тялото ми, по всяка част от мен, и аз го погледнах ядосано. Затворих очи, оставяйки се да прави каквото иска с мен. По-добре сега да кротувам и после да мога да правя каквото поискам, отколкото да съм като малките деца 24 часа в денонощието.

Ухилих се, когато я видях да се предава. Не беше толкова трудно, но въпреки всичко това ми се струваше много подозрително. Лиса не беше такава... Отбелязах си, че трябва да имам едно наум с това нейно послушание и я погледнах.
-Бъди добро момиче и не, не можеш да се грижиш сама за себе си. Най-добре свиквай да те третирам така, през следващите няколко месеца това няма да се промени. - Не можех да не се насладя на изражението и когато го казах, но аз наистина не се шегувах. Възнамерявах да бъда бавачка поне няколко месеца.
-А ти ще бъдеш послушна и няма да ми създваш проблеми, за да не вземам крайни мерки нали? - Нямаше да изяснявам какви точно ще са крайните мерки, но бях сигурен, че изобщо няма да и харесат.

Изгледах го стреснато, когато отново спомена месеци. Месеци!!!? Но само след секунда си върнах самообладанието и се усмихнах мило и невинно...с пламъчета в очите.
- Разбира се, че ще бъда добричка. - отново примигах невинно, надявайки се да не си личи, че в момента, в който той се разсее или ми обърне гръб, ще направя някоя глупост. Не заслужавах такова внимание, не заслужавах него. И все пак все още копнеех за докосването му, за начина, по който се усмихва, как ме прегръщаше...Очите ми се насълзиха леко и аз побързах да примигам няколко пъти. Може би наистина трябваше да съм послушна и да не му създавам повече главоболия. А може би трябваше да се разделя с него още на плажа преди да ме превърне. Така поне нямаше да го измъчвам. Прехапах устна, свивайки се във ваната. Добре, щях да кротувам. Поне засега...

Усмихнах и се нежно. Толкова ми беше липствала невинната и усмивка... Наведох се и внимателно я вдигнах от ваната, като взех душа. Измих пяната от нея и я загърнах с една от близко закачените хавлии. Беше толкова сладка, когато се оставяше да се погрижа за нея. Не, че не бях забелязал дяволитото пламъче в очите и когато казваше, че ще бъде добричка, но това не ме притесняваше. Нямаше да се разсея нито за секунда, ако трябва нямаше и да спя. Хванах я леко и я вдигнах от земята пренасяйки я до леглото.
-Сега ти сладурче ще спинкаш. - Усмихнах и се чаровно. - И изобщо не се надявай, че ще заспя и ти ще се измъкнеш и ще се отървеш от мен, мога да издържа два дни без сън, а и ако все пак реша да спя имам план как да те пазя.

- Ама на мен не ми се спи!- изпротестирах в прегръдката му, свивайки се. Бях се наместила удобно в ръцете му, а главата ми бе на гърдите му. Бе толкова удобно и приятно. Но след миг се сепнах, защото вече се унасях в сън и се размърдах в ръцете му.
- Раян, на мен наистина не ми се спи...- очите ми вече се затваряха, но аз поне трябваше да се опитам да се измъкна, докато той спи.
Приятелят ми ме остави на леглото и се отпусна до мен, а аз бях само по хавлия. Може би трябваше да имам поне един чифт резервни дрехи в стаята му, постоянно ми се налагаше да се обличам тук. Увих се с одеалото и пропълзях до г-н Шелски. Знаех, че не го заслужавам, но трябваше по някакъв начин да му докажа, че ще слушам. Той ме гушна и аз моментално се отпуснах в ръцете му. В прегръдката му бе топло и приятно, човек можеше да се пристрасти. Измърках леко, намествайки се, след което се сепнах от звука, който издадох. Наистина ли измърках?! Надявах се Раян да не е забелязал и отново затворих очи.

Ухилих се до ушите, когато я слушах.
-Много сладко мъркане красавице. - Виждах колко и се спи, така че просто е гушнах силно в мен и се усмихнах. Наистина исках да заспи, защото определено имаше нужда. Протестите и бяха глупави, точно както обикновенно, защото се опитваше да ме убеди, че не и се спи, а всъщност се унасяше в ръцете ми. Аз самият също имах нужда от сън, но в главата ми светеше червена лампичка, че в никакъв случей не трябва да заспивам. Може би трябваше да пия някаква енергийна напитка, но не исках да я пускам беше ми хубаво, когато я гушках. Само след няколко минути Лиса вече бе заспала в ръцете ми, но въпреки всичко не ги отделих от нея. Очите ми се затваряха, но се насилих да остана буден, не исках да я стресирам като и покажа, че това нейно перфектно послушание ме притесняваше, не беше много типично за Лиса. Усмивката отново се поеви на лицето ми, когато слушах равномерното и дишане. Може би все пак трябваше да и вярвам, тя не би ме излъгала, а и май спеше доста дълбоко. Беше много изтощена и сигурно нямаше да се събуди поне няколко часа. В крайна сметка реших, че мога да се отпусна и да затворя очи за няколко минути, само няколко кратки минути. В мига, в който си го помислих, клепачите ми се спуснаха и главата ми се отпусна. Все пак умората надделя и съня ме победи.

Сънят ми бе необезпокояван от нищо, спокоен и заздравяващ силите. Усещах ръцете на Раян около себе си и това ме успокояваше още повече. Някак си се чувствах в безопастност в прегръдката му, беше ми топло и това бе най-сигурното място за момента.
- Ммм...- наместих се още по-удобно и отново се унесох, след което рязко отворих очи. В главата ми се бе зародила идея. Дишането на Раян бе равномерно и спокойно...сигурен признак, че спеше. Това бе и златната ми възможност да се измъкна. Извъртях се съвсееем леко, хващайки възглавницата, която бе до мен. Имах навика да я изритвам от леглото. Единственото нещо, което успявах да изтърпя около себе си докато спя, бе Раян. Всичко друго бе брутално изритано на земята. Най-накрая, след доста усилия да не мърдам много-много, хванах калъвката и внимателно размених местата ни. Сега Раян прегръщаше нея, а аз бях на земята. Не знам как бях успяла да направя цялата опрерация без да наруша съня му, но се чувствах велика от успеха си. Бавно пристъпих към вратата, увита само с едно тънко одеало, свличащо се по тялото ми. Направих още няколко крачки и бях до вратата. Хванах дръжката с трепереща ръка и бавно, съвсем бавно, я завъртях. Тя, разибира се, изскърца, както по филмите и аз замръзнах на място. Не чувах абсолютно нищо зад мен, нито шумолене на чаршафите, нито нищо. Надявах се да не се е събудил. Искрено се надявах. Обърнах се бавно със затворени очи, като внимателно повдигнах клепачите си, така че да виждам само част от пода. Но голямата изненада бе, когато отворих очи на пълно...