Стаята на Раян (18+)

Ядосах му се, когато ме постави пред свършен факт. Взех ножа от ръката му, но нямаше да го нараня.
- Раян, не мога да те пронижа...- поклатих глава, срещайки погледа му.
- Особено, когато знам, че няма да ми позволиш да те излекувам след това. Достатъчно силно те удрям с най-разнообразни предмети, няма да ходиш с рани по себе си, когато аз мога да ги премахна!- беше мой ред да бъда непреклонна. Нямаше да отстъпя позицията си каквото и да правеше. Заобиколих го и тръгнах към бюрото, за да оставя ножа. Нямах намерение да го наранявам повече тази вечер.

Тихо ръмжене се откъсна от устните ми.
-Предупредих те Лис. - Бързо взех ножа от ръката и и го забих в рамото си. Измъркнах го също толкова бързо и впих полед в очите и.
-Лиса всичко е наред... Аз съм такъв, че винаги ходя с рани по себе си, трябва да свикнеш с това, трябва да го приемеш... - Взех една кърпа я стегнах около раната, за да спра кръвта, след което хвърлих ножа на бюрото и се приближих към русокоската.
-Вярвай ми любов моя. Ако е нещо сериозно винаги бих ти казал, бих те оставил да ми помогнеш... Но трябва да разбереш, че не всяка рана трябва да се лекува с магия. Особено сега когато силите ти са толкова изчерпани.

Стъписах се, неспособна да откъсна поглед от раната. Бе дълбока, в това спор нямаше. За няколко мига само го гледах без да мога да промълвя и дума. Той се приближи към мен и аз леко потреперих. Трябваше да откъсна очи от раната му преди отново да изпадна в 'транс'.
- Магията няма как да се изчерпа, освен ако не съм умряла...- срещнах погледа му, след което внимателно го прегърнах.
- Обещай ми да ми казваш ако е прекалено болезнена или дълбока раната.- промълвих с глава на гърдите му. Внимавах да не го докосвам по рамото, затова и съвсем скоро се отдръпнах. Внимателно хванах дланите му, свеждайки поглед към земята.

Въздъхнах дълбоко и със здравата си ръка отново я притеглих в прегръдката ми. Исках да ми вярва, че всичко ще бъде наред. Помръднах рамото си и прокарах ръка през косата и стисвайки леко зъби. Определено болеше, но вече бях свикнал.
-Всичко е наред красавице. Обещавам ако е прекалено сериозно ще ти кажа... И се радвам, че магията няма как да се изчерпа, но ти сама каза, че това което си направила е много изтощително, не искам да се натоварваш повече. - Продължих да галя косата и въпреки болката. - Трябва да си спокойна Лис... Ами ако ме нападне стригой и ме потроши изпивайки половината ми кръв? Пак ли ще хукнеш да ме спасяваш... Първо никой няма да те пусне и второ аз не бих го позволил. Трябва да си пазиш силите...

- Ако това стане ще те спася дори и да не искаш. И повярвай ми, ще си намеря начин да се добера до теб тогава.- намигнах му и отново се свих в обятията му. Наистина щях да направя всичко по силите си, за да му помогна, когато се е наранил по-сериозно.
- А силите ми не са, за да се пазят. Ако беше така, нямаше да ги имам или поне нямаше да мога да ги използвам.- изплезих му се игриво, след което го целунах бързо по бузата.
-Ще продължаваме ли с тренировката или имаш други идеи?- наклоних леко глава на една страна, срещайки погледа му.

-А не, ако нещо такова ми се случи твоето сладко дупе ще си стои в стаята, а пазителите ще се свършат работата. Защото иначе ти гарантирам, че лично ще се предложа за храна на стогите. - Усмихнах и се криво.
-С теб никак няма да се разбираме красавице. - Прглътнах и я взех на ръце. Сега определено имаше голяма вероятност да я изпусна вземайки впредвид пронизващата болка в рамото. Целунах я страстно...
-Е сладурано какво искаш да правим?

Погледнах го намусено.
- Ако те превърнат в стригой само ще ми отвориш повече работа, защото да върнеш стригой от мъртвите е още по-трудно, от това да върнеш мъртвец към живот.- сега аз се усмихнах на криво.
- Пък и знаеш, че няма да си стоя мирно и кротко в стаята. Дори и да не успея да се измъкна от пазителите, ще им създам много неприятности. Ще им се наложи да ме вържат, за да съм далеч от теб. Отвърнах на целувката му, когато ме вдигна на ръце. Виждах, че го боли да ме държи така, но нямаше да споря с него и за това, щях да го ядосам прекалено много. Обвих руце около врата му, внимавайки да не докосна раната.
- Искам...да съм с теб. А заниманията зависят от това дали ще продължим с тренировките или не.- отново го целунах с лека усмивка на лице.

Определно "искам да съм с теб" подвдигаше повече въпроси в мен отколкото отговори ми даваше. Реших да се направя на тъпак и казах.
-Ти си с мен... - Усмихнах и се без да я пускам на земята. Обожавах я, не исках да спирам да я целувам... Исках нещо повече, но не бях сигурен дали тя го иска. Никога не бяхме говорили дали я девствена и така нататък.
-А ти искаш ли да продължим с тренировките?

Засмях се леко. Нарочно се правеше на недосетлив и си личеше. Много...Срещнах погледа му и плъзнах ръце по кръста му. Целунах го като малко по малко задълбочавах целувката. Накрая почти останах без дъх. Отдръпнах се на най-кулминационната част, оставяйки го в неведение за сега.
- Зависи с кои тренировки...- срещнах погледа му и се вгледах в очите му. Беше толкова приятно да ме прегръща, да ме целува...Исках да продължи, но може би прибързвах. А ако не се чувстваше по същия начин? Отклоних поглед от очите му, оглеждайки раната на рамото му. Съвсем внимателно пуснах кръста му и докоснах кожата до наранената кожа.
- Боли ли те много?- плъзнах пръстите си надолу по ръката му, като гледах докосването ми почти да не се усеща. Не го лекувах и нямаше да го направя докато не ми позволеше. Отново върнах очите си на неговите, потискайки желанието си да го целуна. Щях да изчакам отговора му преди това...

-Не се притеснявай. - Нарочно избягва същината на въпроса и. Да, болеше ме, но не достатъчно, че да и позволя да ме лекува. Вместо да и давам време да говори бързо я целунах малко по малко приближавайки се към леглото. Все още не бях сигурен дали го иска, дали да го направя... Беше ми много трудно да мисля докато я усещах в ръцете си. Дори болката от натоварването на рамото ми не беше достатъчна, за да прочисти съзнанието ми. Бавно я оставих на леглото и отново я целунах. Трябваше ми знак, трябваше да съм сигурен преди да направя каквото и да е. И най-големия въпрос който ме тревожеше бе дали е девствена.

Той бавно ме остави на леглото, като внимаваше с всяко движение. Целувките му ме опияняваха и същевременно ме караха да искам още. Но си личеше, че нещо го притеснява и аз исках да разбера какво.
- Раян, какво има? - срещнах погледа му и хванах яката на ризата му, придърпвайки го към себе си. Щом се стигна до тук, значи и той го искаше...Нали? Целунах го страстно преди да е успял да ми отговори като плъжнах ръцете си по гърба му. Ако пак щеше да започне с притесненията да не ме нарани...

Целувката и ме объркваше все повече. "Мисли" Гласа в главата ми настояваше, но не исках да мисля. Исках да забравя всичко и просто да го направя, но въпреки всичко трябваше да кажа нещо. Не знаех как да отговоря на въпроса и.
-Девствена ли си? - Преди да се усетя думите се изплъзнаха от устните ми и реших, че щом веднъж съм започнал поне мога да си кажа всичко. Може би така наистина беше по-добре. Щях да съм много по спокоен, ако ми отговори.
-Сигурна ли си, че го искаш Лис? - Беше ме страх от отговора и, но просто трябваше да попитам.

Застинах за миг, след което се усмихнах мило.
- Раян, разбира се, че го искам. Искам теб...- докоснах лицето му, срещайки погледа му.
- И не, не съм девствена.- засмях се леко.
- А ти сигурен ли си, че го искаш?- наклоних глава на една страна, гледайки го изучаващо. Можеше и това да е. Ако той имаше съмнения, щях да го разбера. Не исках да прави нещо, което не иска...
- Кажи ми ако се съмняваш...- усмихнах се, макар и малко насила. Не исках да се насилва да прави каквото и да е.

Отговора и, че не е девствена ме шокира. Моментално в главата ми се поевиха картини на нея и бившия и, който в момента може би стоеше в главата и и се забавляваше. Май току що желанието ми се изправи, но ръцете и... Лицето и... Всичко ми нашепваше, че трябва да го направя. Опрях се на ръцете си и я погледнах в очите.
-Никога не съм бил по сигурен красавице... Искам го. - Целунах я отново надявайки се да не е усетила какви мисли са минавали през главата ми до преди малко.

Веднага видях промяната в него. Отвърнах на целувката му, след което докоснах лицето му.
- Бив6ият ми е щастливо влюбен и си има приятелка, която обича повече от всичко.- видяш шока, когато му казах това и се усмихнах.
- Той никога не би ми чел мислите, обещал ми е. С него си останахме приятели дори след всичйо станало и аз му имам доверие. Но може би трябва да отложим това за друг път, не се насилвай.- целунах го бързо по бузата и се помъчих да стана.

Поклатих глава. Мразех когато някой успяваше така добре да отгатне мислите ми, а Лиса го правеше с такава лекота, че направо не го проумявах. А предположението и беше направо смехотворно.
-Не се насилвам красавице... Да бъде с теб е най-естественото нещо за мен. - Целунах я отново, но този път дълбоко и бавно и внимателно започнах да свалям блузата и. Бях сигурен, исках го и щом тя го желаеше за беше най-правилното нещо. Ръката ми премина по гърба и бавно и нежно разкопчавайки сутиена и.

Извих тялото си в дъга, затваряйки очи. Присвих краката си в коленете, така че бедрата ни да са преплетени. Целунах го като ръцете ми бавно преминаха по гърба му, спускайки се надолу. Стигнах до кръста му и подръпнах края на тениската му. След малко вече почти я бях махнала и той ми помогна с останалото, като я захвърли настрани. Погледът ми се плъзна по стегнатите му коремни мускули и нямаше как да не се усмихна.
- Казвала ли съм ти някога колко невероятно тяло имаш?- впих устни в неговите, като накрая леко захапах долната му устна. Пеперудите, които усещах по кожата си засилваха пърхането и малко по малко усещането се превърна в огън, който ме караше да придърпвам Раян още по-близо до себе си. Можех да се пристрастя към устните му, към тялото му, към него...

Продължих да я целувам, не исках да спирам. Устните ми преминаха през врата и и нежно пуснах езика си по него. Леко го захапах предизвиквайки изпъшкване от нея.
-Невероятна си. - Не исках да и давам шанс да говори и отново слях устните ни. Ръцете ми се спуснаха взе по надало и откопчаха панталона и. Бързо я освободих от него и спустнах устни по корема и тръгвайки все по надолу. Ръцете ми шаране по тялото и, но внимателно. Напредвах бавно давайки и шанс да се наслади на всеки един миг, на всеки допир, на всяка целувка. Вдигнах поглед към очите и виждайки колко силно ме желае. Щях да направя всичко, щях да я побъркам и да и дам най-невероятното изживяване в живота и.

Устните му се спуснаха по врата ми и аз наклоних глава назад. Ръцете ми бяха на гърба му и когато плъжна езика си по кожата ми, аз потръпнах. Изстенах когато леко ме захапа, придърпвайки го към себе си. Не успях да кажа и дума, той отново впи устните си в моите, като внимателно плъзваше ръце по тялото ми. Стигна до дънките и разкопча ципа, а само след секунда аз вече бях само по бельо. Продължи да ме целува, тръгвайки надолу по тялото ми, а огънят, бушуващ в мен се засилваше с всяко негово докосване. Всяка негова целувка ме караше да потръпвам и да се чувствам така, сякаш единственото нещо, което съществуваше за мен бе той. Ласките му се спуснаха надолу по корема ми и аз истенах, но след миг усетих какво планира и изтръпнах.
- Раян...-надигнах се, така че погледите ни да се срещнат и аз се свих, а розовенина опари страните ми.
- Сигурен ли си, че го искаш?- бях избрала най-точният момент да се срамувам...Направо върховно...

Отръпнах се толкова бързо колкото и бях започнал. Усетих как тя се сви и всичките ми инстинкти изрещяха "Не го прави, не бързай, тя не го иска". Огъня в мен не бе угаснал, но трябваше да го полея с ледена вода. Погледа ми я обходи и спря на розовите и страни. Изправих се на лакти и бързо станах от леглото сядайки на ръба му. Знаех си, че това бе грешка...
-Съжалявам. Изтълкувах грешно действията си... Няма значение. - Отидох в банята наплисвайки лицето си с вода само и само да се охладя. Как можех да съм толкова глупав... Защо ми трябваше да бързам, защо ми трябваше да го правя...

Той веднага спря и аз се почувствах като идиот. Не исках да спира, наистина го желаех, но исках да съм сигурна, че и той го иска. Раян отиде в банята като преди това ми се извини и аз наистина се почувствах глупаво. Свих се на леглото за миг, затваряйки очи. Направо се удивявах от глупостта си. Закопчах сутиена си и станах от леглото, отивайки в банята. Сега бях само по бельо, докато приятелят ми си бе с дънките. Облегнах се на рамката на вратата, като почуках по едната и страна.
- Извинявай...Не се изразих както трябва. Наистина те желая.- срещнах погледа му, макар все още да имаше следи от изчервяване по страните ми. Направих една малка несигурна крачка към него, след което си поех дълбоко дух и се приближих към него, обвивайки ръце около кръста му. Не го целунах, давайки му време да реагира. Можеше да се отдръпне или да продължи, сега решението бе негово.

Пристиснах я към гърдите си и просто я оставих в прегръдката ми. В момента никак не бях сигурен дали наистина го иска или го казва само, за да се почувствам по-добре. Беше си сложила сутиена, а това само по себе си ми нашепваше несигурност. Не знаех дали да продължа, за това просто се наведох и я целунах. Отговора на целувката за мен бе отговор и на всичките ми въпрости. Дръпнах я отново към леглото, но този път никак не се чувствах уверен в себе си. Наведох се над нея и отново я целунах, без да знам как да продължа. Може би просто трябваше да оставя на нея да действа и да видя какво ще се случи.

Той ме прегърна, но въпреки това усещах, че действията ми наистина го объркваха. Може би трябваше да му покажа колко много го исках. Хванах ръката му като го дръпнах към себе си. Отстъпих назах, все още държейки ръката му. Вървях назад към леглото, а точно преди да стигнем го прегърнах и го целунах страстно по устните. Завъртях се така, че сега той да е с гръб към леглото. Разликата във височината ни ме караше да се изправям на пръсти, за да стигна устните му, но това по някакъв странен начин ми харесваше. Бутнах го леко на леглото, след което отново се наведох и го целунах. Накрая го накарах да легне и пропълзях нагоре по голите му гърди. Седнах, обвивайки с крака бедрата му. Плъжнах съвсем бавно ръцете си надолу по гърдите му, след което се наведох и го целунах внимателно. След всяко докосване на устните ни се отдръпвах за миг, след което отново подновявах ласките. Накрая спрях с игричките и разтворих устните си. Плъжнах езика си в устата му, задълбочавайки целувката. През това време ръцете ми шареха по гърдите му, а аз се наслаждавах на тялото му.
- Раян, искам те...- казах го срещу врата му, след което прокарах езика си по кожата му.

Целият настръхнах. Езика и просто успяваше да ме влуди и да ме изтреля в облаците. Определено точно това ми трябваше. С едно движение свалих сутиена и и го захвърлих настрани. Устните ни отново се сляха, но този път нямаше да я пусна да ми избяга. Ръцете и за секунди ме побъркваха. Сега беше ред на моя език да се спусне по врата бавно стигайки до гърдите и. Целунах ги бързо и отново се отръпнах върщайки се на устните и. Харесваше ми когато тя контролираше положението... Беше невероятно да я усещам как ме командва и контролира.
-Невероятна си... - Изпъшках тихо.

Извих тяло, когато ме целуна по врата. Стонът му ме караше само да го желая още повече. Наведох се и отново впих устните си в неговите. Ръцете ми шареха по тялото му и аз прокарах нокти по тялото му. Не натисках, за да не го заболи, а просто му се наслаждавах докрай. Слязох малко по-надолу, тръгвайки към врата му. Устните ми се спуснаха по кожата му и той можеше да усети парещият ми дух. Престорих се, че го ухапвам и усетих как той потръпна. Целувките ми се спуснаха по гърдите му, като аз от време на време плъзвах езика си по кожата му. Ръцете ми също бавно се спускаха надолу и накрая се спряха на ципа на дънките му. Изправих се до седнало положение и срещнах погледа му. Личеше си, че му харесва и аз се усмихнах палаво. Подръпнах леко ръба на дънките му, след което бавно откопчах ципа и внимателно ги свалих надолу по тялото му. Застанах до него, за да ги махна изцяло и накрая те се озоваха на пода. Преди да е казал каквото и да е се върнах на устните му и отново го целунах. Докоснах едното му бедро и бавно придвижих ръката си надолу по него. Той изтръпна и аз се усмихнах самодоволно. Исках го повече от всичко, но щях да му доставя удоволствие. Настаних се между бедрата му и сложих дланта си на стегнатия му корем.
- Ти си невероятен, не аз.- наведох се и отново го целунах.