Стаята на Лиса Драгомир

Най-накрая успях да кача проклетите жартиери на рафта и се заех с обуването на късите панталонки.
- Да, така е. Нямам нищо против да си говоря с Ейдриън, но само защото той е приятна компания за разговори.- видях пламналият му поглед и продължих въпреки това.
- И преди да кажеш каквото и да е, той е един от малкото ми истински приятели тук. За разлика от другите, не се подмазва и не, не иска НИЩО от мен, освен приятелство.- вдигнах небрежно рамене, сядайки на предишното си място отново, вече с късите панталонки. Знаех, че на Раян няма да му стане никак приятно, че харесвам Ейдриън/в смисъл на просто приятел/ и току-виж започне да преувеличава. А Ивашков наистина не искаше нищо от мен...поне за сега.
- И...извинявай, че ти направих такъв проблем за Елизабет. Ти наистина не беше виновен.- отклоних поглед, след което свих краката си пред себе си отново. Започнах да си играя с края на панталоните, като упорито правех опити да ги разшия, за да извадя един стърчащ конец.

Гнева отново се изля в крайниците ми. Не искал нищо от нея? Или наистина бе много глупава, или се опитваше да ме излъже, или лъжеше себе си. Никой от трите варианта не ме устройваше. Погледнах я сериозно, с надежда в погледа ми да не прочете как едва се сдържам да не се разтреперам от гняв.
-Лис, мен ли лъжеш в момента или себе си? Не вярвам, че си чак толкова глупава. Ейдриън иска много повече от приятелство от теб. Като начало иска да те изчука, а може и да иска нещо по сериозно. Не се опитвай да ме разубеждаваш, нито съм сляп, нито съм глупав. - Изправих се отново и направих няколко крачки из стаята като си повтарях "не трябва да трошиш вещите и, запази спокойствие". Не, че се справях много добре, но за сега нито един предмет не беше изхвърчал по стената, за моя радост.

Изгледах го ледено, когато каза, че Ейдриън иска да се възползва от мен.
- Глупости!- ядосах му се и почти го изкрещях.
- Той не би го направил и изобщо не иска това.- поклатих невярващо с глава по посока на Раян и се насилих да се успокоя. `Та той дори се примирява да сме само приятели, въпреки че явно го боли като ни вижда заедно.`- допълних мислено, но гласно не споменах абсолютно нищо. Не исках да го ядосвам още повече, вече бе предостатъчно бесен. Пък и ако му бях показала, че всъщност съм загрижена за Ивашков, то тогава наистина щеше да има скандал. Не исках да страда заради мен, но не исках и да си въобразява разни неща. А границата между тези дне неща бе изключително тънка.
Тръснах леко глава, за да се отърся от мислите си, след което се изправих, приближавайки се към Раян.
- Успокой се, скъпи. Всичко е наред, нищо лошо не е станало.- опитах се да му се усмихна, срещайки разгневения му поглед. Нарочно бях застанала пред него, защото вече протриваше дупки в килима от кръстосване на стаята.

Вече нямаше как да не се засмея.
-Ти изобщо не виждаш реалноста, нали? Той иска да сте повече от приятели и го знаеш перфектно. Всеки го вижда и го знае... Дори леля ми. - Замълчах за миг. Преди време кралицата дори ми беше предложила да направи, така че да го разкара от мен и Лиса и да го изпрати на другия край на света. Сега вече съжалявах, че бях отказал, ако бях приел сега изобщо с Лиса нямаше да водим този разговор. Поклатих мълчаливо глава и я прегърнах нежно.
-Нека забравим за Ивашков? Но видя ли го отново около теб не гарантирам какво ще му се случи. И то не само от мен. - Нямах намерение да и разказвам за разговора с леля ми, нито за предложението. Не бях стигнал до такава крайност все още, а и се надявах, че няма да се наложи.
-Сега трябва да поговорим и за нещо друго Лис. И то по важно. - Дръпнах се от нея и продължих. - Не трябваше да използваш силите си, за да ми помагаш. Още повече не трябваше да използваш внушението върху Лукас.

Дам, както и предполагах, Раян искаше да започне и другата тема. Когато започна и за внушението, аз се свих на мястото си, облю(ягайки се на стената. Достатъчно гузно ми бе, че го бях направила, нямаше нужда да ми го натяква.
- А какво трябваше да направя? Да ви оставя там?!- срещнах погледа му, а иронията в гласа ми направо отекваше из стаята на талази.
- А Лукас щеше да се раздрънка. Знаеш, че щеше и боят нямаше да помогне. Знам, че ти е блратовчед и съжалявам за това, наистина. Но според мен, друг начин нямаше.- вдигнах небрежно рамене, въпреки че вътрешно все още се свивах от притеснение и гузна съвест.

Погледнах я и внимателно се заех да изучавам лицето и. За бога, тя беше гузна, че го е направила на братовчед ми. Завъртях отегчено очи и отново я прегърнах. Все още и бях ядосан, но вече беше различно.
-Лиса, стига глупости. Няма значение, че си го направила на браточед ми. И не, не съм казал, че трябваше да ни оставиш там, но нямаше нужда да ни лекуваш. Особено него. Щяхме да се оправим, не беше кой знае какво, просто не искам да хабиш силите си, не и за дребни неща. - Погалих нежно косата и и се усмихнах. - А колкото до това дали щеше да се раздрънка, не нямаше, а дори и да го беше направил, аз можех да направя, така че никой да не му повярва. Леля и без това не го харесва особено. - Засмях се леко. - Винаги би повярвала на мен, а не на него. Щях да се погриж за всичко, не бих оставила някой или нещо да те нарани. - Въздъхнах отново, но този път от безсилие. - Между другото все още съм ти бесен. - Нямаше смисъл да чоплим тази тема, когато тя беше толкова гузна. Само и трябваше да се разплаче...

Той отново ме прегърна и аз се изненадах от промените в настроението му. За миг не отвърнах на прегръдката му, но след това колебливо обвих с ръце кръста му. Засмях се леко, когато каза, че е имало нужда да лекувам братовчед му.
- Ама, разбира се, и аз това си помислих. Като му се наложеше да влезе в залата обратно нямаше да си проличи, че носът му бе счупен или нещо...Нито кръвта, която течеше. Прав си, не трябваше да го лекувам.- поклатих иронично глава, след което отново срещнах погледа на Раян.
- Макар че като видях какво ти бе причинил наистина се замислих дали да го лекувам.- докоснах внимателно слепоочието му, където преди бе синьо-лилаво.
- Сега не те боли, нали?- изучавах лицето му, докато пръстите ми съвсем нежно се движеха по кожата му, проверявайки дали всичко е наред. Едновременно с тва следях и изражението му и при първото трепване от болка, пак щях да го лекувам, дори да ми крещи след това.

Усмихнах и се леко. Беше толкова сладка, когато се грижеше за мен... И толкова глупава...
-Лис, стига глупости, естествено, че не ме боли. И мислиш ли, че ме интересува, че щяха да разберат, че съм го пребил? Щеше само да се затвърди репутацията ми на най-опасния кралски племеник. - Ухилих се до уши и леко я отместих от мен. - И те предупреждавам, ако отново си позволиш луска да ме лекуваш без моето съгласие, просто ти е бедна фантазията как ще се подредя. И ще се погрижа да си вързана, ясно? - Никак не се шегувах, нямаше дори да трепна да се нараня нарочно, за да я науча, че не е нужно да ме лекува постоянно. Реших, че ще е добре да не дочакам отговора и на заплахата и попитах:
-Искаш ли да се разходим? Да идем да пийнем нещо? За теб безалкохолно?

В първият момент се стъписах. Знаех, че Раня не блъфира и наистина би се подредил така само за да ми го върне. Намусих се, ала преди да кажа нещо, той ми предложи да се разходим. Изгледах го продължително, след което свих устни, докато не се превърнаха в тънка черта на лицето ми.
- Добре.- казах след около минута.
- Но не си мисли, че ще пия безалкохолно.- намигнах му подло докато отивах към гардероба. Боже, щеше да ми се наложи да се преоблека ОЩЕ веднъж. Но не исках да е нищо официално, беше ми писнало. И без това само щяхме да разпускаме. Взех първите дънки, попаднали пред погледа ми и черна тениска. За около 2 минути вече бях готова и обувах каубойски ботуши-имах мания по тях.
- Ще тръгваме ли?- попитах гаджето си докато подскачах на един крак към вратата. Отворих и заварих Пазителите облегнали се на стената, но когато ни видяха извърнаха неловко поглед. Ясно, мислеха си, че заплахата на Раян от преди това наистина е била истина. Заврътях очи и направих няколко крачки, напред, когато и Раян дойде, подавайки ми късото кожено яке, висящо на закачалката ми.
- Благодаря.- усмихнах му се невинно. Вероятно щях да изляза и чак тогава да се сетя и да се върна, за да си взема якето.

Прибрахме се в академията, но моите мисли бяха много далеч от тук. Не ми харесваше, че Лиса се осъмни в мен, макар че имаше защо, а още по-малко ми харесаха мислите и че ако направя нещо ще я нараня. Бях смятал да си призная и да и кажа какво съм направил, но това желание се изпрати от главата ми в секундата, в която разбрах... Да определено щяхме да се скараме, така че май беше по-добре да не знае. Мразех да я лъжа, особено знаейки че тя се чувства виновна дори да се съмнява в мен. Но все пак... По Лорън нямаше никакви видими признаци да съм му направил нещо лошо, ако не си признаех тя нямаше да разбере в това бях повече от сигурен. Разстръсках силно глава, за да се опитам да проясня мислите си, сякаш мозъка ми се беше разцепил на две и всяка половина настояваше и ме обеждаваше в нещо различно. Едната смяташе, че трябва да и кажа, а другата беше твърдо против и имаше доста добър довод. Ако и кажех, тя щеше да иска да го излекува, щяхме да се скараме още повече... И ако той и позволеше да го излекува моя гняв към него щеше да се увеличи стократно. И със сигурност щях да искам да му се случат и по-лоши неща, след което с Лиса щяхме да имаме друг скандал... Може би наистина не си струваше. Въздъхнах и се надявах никой да не е забелязал, колко дълго бях мълчал. Виждах как Сара ми мята странни погледи, макар че се опитваше да поддържа разговор с Лиса и да я разсейва. Пазителката знаеше, че нещо не е наред и искрено се опитваше да отвлече вниманието на приятелката ми от този факт. Най-накрая пристигнахме в академията и се отправихме към стаята на Лиса. Погледа ми веднага попадна отново на огромното легло и се усмихнах. Щяха да се случат страхотни неща тук, в това бях сигурен. Обърнах се към приятелката си и отново нежно я целунах, нямаше да бързам смятах да направим и друго. Дръпнах се леко, но без да я пускам от прегръдката си и се засмях на израженията на пазителите, които май се притесняваха да не си разкъсаме дрехите още пред тях.
-Лис... Тренировка?

Прибрахме се в Академията изключително бързо и съвсем скоро бяхме в стаята ми. На Пазителите явно им бе неудобно, но Раян само предложи тренировка и аз се усмихнах. Вероятно вече им бе казал за обучението ми, пък и отдавна не бяхме тренирали.
- Разбира се.- усмихнах му се и леко го гушнах, след което отстъпих назад и отново го погледнах.
- Но този път искам да пробвам нещо различно.- усмихнах му се и се огледах. В стаята имаше точно един нож и аз тръгнах към него. Три погледа ме проследиха, попивайки всяко мое действие. Взех го и се огледах, като накрая си набелязах един плакат на стената. Взех една възглавница от леглото си и я закачих на стената, след което се отдръпнах в другия край на стаята.
- Моля, отдръпнете се.- изгледах последователно Пазителите, след това Раян и тримата направиха по няколко крачки назад. Прицелих се и след миг стрелях...и изненадващо за мен, уцелих право в средата. Очите ми се разшириха от изненада, а Раян ме изгледа шокирано.

Стоях и просто не знаех как да реагирам. Какво подяволите се опитваше? Да си упражни мерника ли? Местех поглед от нея към възглавницата и обратно. Лорън и Сара правеха същото. Това вече беше маааалко прекалено. Приближих се бавно към Лиса и буквално я изпих с поглед. Това определено не беше това, което си мислех. Успяваше да ми докара удър без особени затруднения, а съдейки по израженията на пазителите... Да на тях също, особено имайки впредвид, че те си нямаха и понятие за какви тренировки говоря. Аз смятах първо да им обесним и да ги принудим да си мълчат, но явно блондинката имаше други планове... При това планове, които никак не ми допадаха. Спрях на няколко милиметра от Лиса и я погледнах сериозно.
-Лис... - Говорех сякаш говоря на бавноразвиваща се. - Какво подяволите правиш скъпа...? - Бавно и ясно изговарях всяка една буква. Имах чувството, че приятелката ми си беше загубила разсъдъка, което доооста ме притесняваше. Това определено не беше на добре.

Завъртях очи, когато Раян се приближи до мен, гледайки ме така, сякаш съм ненормална.
` Не си им казал, че тренираме, нали?`- изгледах го продължително, предавайки мисленото си послание.
` Раян, искам да се науча да...да си подобря мерника. Ии...евентуално да работя с ками. Не знам от къде се запалих по тях, но наистина искам.`- продължих да го гледам съсредоточено с миличък поглед, докато той се ужасяваше все повече и повече. Хванах леко ръката му, която бе на кръста ми и внимателно я отдръпнах.
` Знам, че звучи налудничаво. Но, моля те, изслушай ме. Наистина искам.`- отклоних леко поглед към пода, отстъпвайки с крачка назад.
` Не съм малко момиченце вече, Раян. А това е идеален начин да се отбранявам.`- погледът ми се плъзна по предметите в стаята и накрая завърши върху възглавницата. Нарочно му изнесох цялата тази тирада мислено, не исках Пазителите да стават свидетели...

Въздъхнах дълбоко и погледнах Лиса.
-Да Лис, не съм споменавал на Сара и Лорън, че те обучавам. Просто някак си не намерих подходящият момент, а ми беше прекалено нелогично да им го изтърся ей така от нищото. - Завъртях отегчено очи. Може да не бях най-тактичния човек на света, но все пак да им го сервирам просто ей така щеше да е грубо... И щях да ги захвърля в небрано лозе, а и иска Лиса да се обеснява защо и как. Все пак тя беше тази, която имаше желание да го направи, за мен беше просто повод да се забавлявам, докато я гледам как се дъни. Е, отнасях се сериозно разбира се, все пак исках да я науча на нещо, а не просто да си мисли, че прави нещо, а всъщност да не е така. Изръмжах леко, когато се отдръпна от ръцете ми, а следващите и мисли ме смразиха. Дори милият и поглед в момента ме побъркваше. Остава да поиска и да се научи да борави със сребърен кол. Не... тя не разбираше, всъщност си нямаше идея, че първо и трябва доста психическа подкотовка, преди изобщо да трябва да докосне оръжие. Въздъхнах леко и я погледнах.
-Лиса... Прави каквото искаш...

Изтръпнах, когато осъзнах, че Пазителите си нямат и на идея какво, по доволите, се опитвам да направя. Въздъхнах и зъвртях очи, след което отстъпих назад и се облегнах на стената, скръствайки ръце.
- Добре, явно ще ми се наложи да обясня.- въздъхнах отново и си поех дълбоко въздух, опитвайки се да събера мислите си.
- Ами...Раян ме обучава.- накрая просто го изтърсих, хвърляйки ги в небрано лозе. Закашлях се неловко, поглеждайки умолитетлно гаджето си, за да ми помогне, но той само поклати глава. Явно щях да се справям сама.
- Ъм...да, обучава ме. Самозащита в критични моменти, това е.- усмихнах се невинно, опитвайки се да не ги докарам до истерия, защото Лорън бе близо. Гледаше ме със смесица от изненада, възхищение и гняв.
- Лоръъъън?- вдигнах леко една вежда и направих крачка към него, но той само ме изгледа ледено и отстъпи назад. Въздъхнах и се облегнах отново на стената, чакайки реакция.

Господи Лиса сигурно се щегуваше. Това обеснение беше повече от идиотско и нямаше абсолютно никаква логика. Направих крачка напред.
-Добре, да знам че е нередно да си правя подобни експерименти с Лиса и знам, че е напълно забранено и какво ли още не. И съм напълно наясно какви могат да бъдат последиците за нас, ако някой от вас си отвори устата, но съм и напълно наясно, че никой от вас няма дори да му мине през ума да го направи, защото знае какви могат да бъдат последиците за него. - Поех си дълбоко въздух прикривайки леко заплахата. Знаех, че Сара няма да ни издаде, тя го одобряваше и дори смятах, че има вероятност да ни помогне, за Лиса щеше да е полезно да тренира с пазител, това беше сигурно. Но не ми харесваше погледа на Лорън... И то никак. Той перфектно знаеше какво мога да му причина чисто физически, да не говорим, че нямаше да бъде повече пазител ако успееше да ме подразни достатъчно.
-Надявам се, че няма да имаме проблеми заради това, което правим... - Исках да довърша, че сигурно и тя няма да искат да имат проблеми, но реших да си го премълча. Не беше редно да говоря в множествено число, а и не исках Лиса отново да ми чете конско, за това как се държа с Лорън.

След няколко опита най-накрая успях да натисна правилно дръжката на вратата и да я отворя. Май бях пил повече отколкото предполагах, че е редно. Винаги, когато кралицата ме изнервеше се повтаряше едно и също... Може би щеше да е по-добре да бях взел Лиса със себе си на това посещение, но при положение, че леля ми беше пожелала да съм сам, Лис категорично ми отказа да дойде. Колко ли бях изпил този път, три бутилки? Може би четири... Кога спрях да ги броя всъщност... Мислите ми се блъскаха в главата ми, но аз всъщност просто се хилех. А защо отивах при Лиса, тя сигурно спеше, беше много късно... Сара стоеше до мен и всячески се опитваше да ми помогне и да ме убеди да ида да си легна в стаята, макар че бях бил на път да се предам да нацеля бравата и бях твърдо решил да прекарам нощта на пода пред стаята на Лис. В крайна сметка след като успях да си отворя понечих да вляза вътре, но краката ми се оплетоха и преди Сара да успее да ме хване се строполих по очи на пода.
-Хах, добреее съм. - Почти се задавих, докато го казвах, но успях да се изправя без прекалено много залитания на крака и дори да се задържа прав. Сара просто поклати глава и с дълбока въздишка прие, че няма да я оставя да ми помогне и отдръпна ръката си. Вдигнах очи от пода и видях, че гледа към Лиса, която явно се беше събудила.
-Съжалявам принцесо Драгомир, той настояваше, че ще дойде при вас, не можах да го спра. Зарече се, че ще спри пред стаята ви или на някоя пейка от вън, прекалено пиян е, за да знае какво прави и какво говори. - В тона на Сара се четеше извинение, но аз така и не разбирах защо. В крайна сметка Лиса ми беше почти годеница, мястото ми беше при нея. Погледнах я отново и се ухилих до уши.
-Как си скъпа?

Раян бе отишъл при Кралицата рано сутринта и аз имах целият ден за себе си. Уви, беше ми прекалено скучно и не успях да се насладя на уединението си. Въпреки опитите на Лорън да ме разсее и да ме накара да се забавлявам(а те бяха много), аз продължавах да съм унила цял ден. Накрая си легнах в 8 вечерта след дълъг спор с Пазителя ми, че всъщност не съм болна. Бях облякла първото видяно нещо, което се оказа феерична сатенена нощница, която според мен бе прекалено къса. Нооо ме мързеше прекалено много да я сменя, затова заспах с нея. Така и не бях сполетяна от сънища, ала след не знам колко време чух силен шум. Размърдах се в леглото и след миг долетя и гласът на Лорън:
- Не мърдайте, принцесо. Някой се опитва да влезе.
Естествено, това никак не ме успокои и аз се изправих до седнало положение. А в същият този миг през вратата нахълта не кой да е, а Раян с широка пиянска усмивка. Все още бях сънена и не бях убедена, че наистина го виждам или халюцинирам. Разтърках няколко пъти очи, след което станах от леглото и направих крачка напред. А той явно използваше времето, за да...падне на земята?
- Раян?! Добре ли си?- косата ми се разпиля по оголените рамене докато аз се опитвах да фокусирам изцяло зрението си. Той отново се ухили, след внимателното изправяне на крака, и ме попита как съм. Беше...пиян. Много пиян. Чак сега успях да живна достатъчно, станах и отидох до него, хващайки го за едната ръка.
- Добре съм. А ти колко изпи, по дяволите?- познавах го достатъчно добре, за да знам по колко пие по принцип. И не мисля, че на света има достатъчно алкохол, че да се напие така. Поклатих леко с глава от изненада и го поведох към леглото, за да седне. Когато седна Сара ми се извини и аз я погледнах с разбиране.
- Не се тревожи, очаквах един ден да го видя така.- засмях се леко и се обърнах към него с леко сърдито, но едновременно и развеселено изражение.
- Е, ще обясниш ли какво точно стана, че се напи до такава степен, скъпи?- вдигнах въпросително едната си вежда и застанах пред него, кръстосвайки ръце пред гърдите си. Виждах му развеселеното изражение и ми бе трудно и аз да не се разсмея, но ако исках разговор само това бе начина...
Косата му бе рошава, а копчетата на ризата му бяха на криво закопчани.
- Сара, нали не е правил глупости?- обърнах се към Пазителите, придърпвайки нощницата си малко надолу. Мислено изръмжах на себе си, че ме домързя до такава степен, че сега трябваше да се разхождам по това...

Погледнах Лиса с изненада. Защо питаше Сара дали съм правил глупости, единствената глупост, която бях направил беше да ида при леля си. Нямаше да повторя тази глупост, никога вече.
-Не съм пил много скъпа. - Ухилих и се отново и дори не забелязах, че Сара завъртя отегчено очи.
-Принцесо... Той изпи малко повече от 5 бутилки... И не знам какво му стана. След като излезе от разговора с Нейно величесто просто заяви, че отиваме в бара и не прие възражение. Не прие и опитите ми да го накарам да спре да пие. Отказа да остане да преспи в двореца и падайки се добра до тук. Нямах какво да направя, така и не прие помощ от мен. - Сара отново завъртя очи и погледна Лиса със съжаление.
-Хей хей хей. Аз съм тук. И не съм пил. - Погледнах ги ядосано, не бях толкова пиян. - Сара защо не излезеш за малко? - Напраивих няколко крачки към Лиса и я притиснах в прегръдките си. - Какво ще правим коте?

Едва не ми падна ченето от изненада, когато чух колко точно е пил.
- 5 бутилки?!- повторих невярващо и поклатих леко с глава. Дори не слушах възраженията му относно отговора на Сара, ала когато ме притисна силно в прегръдка, се изненадах. Дръпнах се леко назад, срещайки погледа му.
- Аз смятам да спя. И ти предлагам да направиш същото. - засмях се леко на изражението му и направих още една крачка към Пазителите.
- Благодаря ти, Сара. И извинявай за това. Вече го познаваш, твърдоглав е.- отново се усмихнах леко виновно и окуражително на момичето, след което погледа ми стигна и до Лорън, който наблюдаваше ту мен, ту Раян. Изглеждаше...загрижен. Махна ми леко с ръка и аз отидох до него. Той застана с гръб към другите и заговори, така че да не го чуват.
- Лиса, сигурна ли си, че искаш да ви оставим сами? Не съм убеден, че Раян в момента може да мисли достатъчно трезво и може да свърши някоя глупост.- в изражението му се промъкна загрижена нотка, а погледа му проблесна от раздразнение, когато отново погледна гаджето ми. Опитах се да се усмихна, но истината бе, че и аз не бях убедена, че Раян е способен да мисли трезво в момента.
- Спокойно, всичко е наред. И без това искам да поговоря с него. А след това ще го накарам да спи, ще се отрази добре и на двама ни, уморена съм.- прозях се след думите си и се обърнах към приятеля си, който не изглеждаше особено щастлив. Засмях се леко и отново се приближих към него.
- Хайде...коте...да си лягаме.- опитах да не се разсмея, но не ми се получи. По принцип не ме наричаше така, честно казано, не ми се мислеше какво още ще измисли...

Погледнах с ненавист Лорън. Не чувах какво говори на Лиса, но не ми харесваше, че е близо до нея. Бях сигурен, че и говори за мен. В момента не можех да се ядосан, но бях сигурен, че утре ще бъда много ядосан. Сара ме погледна кратко. Пролича и, че не иска да излиза от стаята и не иска да ме оставя насаме с Лиса. Какво си мислят тези двамата, че ще я нараня? Колкото и да бях изпил никога не бих наранил Лиса. Това определено би ме подразнило, но в момента ми беше прекалено весело, за да мога да се ядосам. Изчаках Лиса да се отдалечи от Лорън и се ухилих.
-Хайде двамата пазителя - вън! - Посочих им рязко вратата. Нямах търпение да ги видя да излизат. В момента, в който вратата хлопна зад гърбовете им се завъртях към Лиса и я притиснах в прегръдката си.
-Липстваше мии. - Усните ми намериха нейните и страстно я целунах. Нямаше да я пусна цяла нощ. Ръцете ми я пристискаха силно и отказваха да се отделят от нея. Съборих я рязко на леглото и започнах да целувам врата и. Усетих лека съпротива от нейна страна, но реших, че се дължи на изненадата от това, че и налетях. Ръцете ми зашариха по тялото и и започнаха да повдигат нощницата, която беше сложила. Не можех да и се наситя.

Раян изгони Пазителите, но нямаше как да пропусна реакцията и на двама им. Изглеждаха притеснени и донякъде ги разбирах. Погледнах Раян, но нямах време да кажа нищо, той просто ме прегърна силно(малко по-силно от обичайното) и аз издишах рязко.
- И ти на мен.- усмихнах се леко, след което той ме целуна. Но следващите му действия ме изненадаха още повече. Събори ме на леглото и започна да ме целува по врата, спускайки ръцете си по тялото ми. За миг замръзнах, но след това се опитах да хвана ръцете му, възвръщайки самоконтрола си.
- Раян, скъпи...пиян си.- хванах лицето му между дланите си, опитвайки се да го укротя за миг.
- Сигурен ли си, че искаш това? При положение, че си пиян?- усмихнах се леко и нежно плъзнах дланта си по едната му страна. Имах му доверие, просто мислех, че ще съжалява на сутринта или ще ме разпитва дали е бил груб и прочее. Не исках на сутринта да съжалява, пък и не бях убедена, че това в момента е той, а не алкохолът, който говори...

Осовободих ръцете си от нея и отново започнах да я целувам. Изобщо не обърнах внимание на нещата, които говореше. Разбира се, че исках точно това, как можеше да се съмнява. Бях леко пил, но не бях пиян. Усните ми отново се спуснаха по врата и, а ръцете ми се отказаха да се опитват да свалят нощницата и и просто я разкъсаха. Грубо и рязко. Погледнах Лиса за секунди.
-Защо изобщо ме питаш, естествено, че съм сигурен, че го искам Лис. Искам те. И изобщо не съм пиян. Не говори глупости. - Ръцете ми се притиснаха силно в тялото и и зъбите ми леко се забиха във врата и. Не можех да се откъсна от нея. Мислите ми вече бяха тотално объркани, виждах само Лиса и тялото и. Тя ми принадлежеше.

Той дори не обърна внимание на това, което му казвах. Разкъса нощницата ми и...аз се панирах. О да, определено бе прекалено пиян. Ако бе трезвен само при думите ми щеше да спре, както ставаше винаги. Ако имах и най-малките съмнения, той спираше. Това не бе той.
- Раян...- гласът ми прозвуча стресирано, но той явно не забеляза това. Ръцете му продължава да шарят по тялото ми и явно нямаше да го спра и да го накарам да говорим. Е, поне можех да забавя темпото, до колкото ми бе възможно...Или поне се надявах да е така.
Бях останала по бельо, а със скоростта, с която той действаше, това мноооого скоро щеше да се промени. Хванах лицето му и го придърпах към мен, целувайки го бавно, като постепенно задълбочавах целувката. Ала това бе само от моя страна. Той дишаше тежко и май се опитваше да махне и сутиена ми.
- Иска аз да съм отгоре.- казах го с твърд тон, плъзгайки ръце по раменете му. Опитах се да го завъртя и май след третият опит той ми позволи да направя нещо. С 300 зора го накарах да е мирен за няколко секунди, като използвах времето си да се завъртя. Хванах ръцете му и ги притиснах към леглото, навеждайки се бавно към него. Устните ми се разхождаха по врата му, като едновременно се опитвах и да задържа ръцете му на леглото. Уви, не ми се получаваше.
- Да забавим малко темпото, скъпи?- погледнах го за миг, след което бавно започнах да разкопчавам копчетата на ризата му. Но той нямаше достатъчно търпение за това и скоро сутиена ми се озова на пода. Бях го махнала аз, не исках и той да е на части. Отново го целунах, опитвайки се да го държа мирен под себе си, но не знаех дали това ще продължи за дълго...

Изръмжах сърдито, когато Лиса започна да ме целува толкова бавно. Това не ми харесваше, не ми допадаше и факта, че тя беше отгоре. Исках аз да контролирам нещата, така нямаше да стане. Изкубнах ръцете си от нейните и ги обвих околко кръста и. Съборих я рязко настрани и само след няколко минути тя се оказа отдолу.
-Не искам да забавяме темпото. И аз ще съм отгоре. - Лиса беше започнала да разкопчава копчетата на ризата ми, но аз нямах сили да я чакам. Разкъсах и ризата ми, а след малко и панталона и бельото ми я последваха. Сега определено се чувствах много по-добре. А след малко щях да бъда наистина щастлив, но преди това трябваше да се отърва и нейното бельо. за миг реших да го сваля бавно и нежно, но бързо се отказах и също го разкъсах. Усещах лека съпротива от страна на Лиса, но това не ме притесняваше, тя просто си мислеше, че съм пиян и за това се тревожеше, но аз си бях напълно трезвен. Не бях пил, кой знае колко.
-Хайде Лис, отпусни се, не съм пиян. - Усните ми отново се разбиха в нейните, а след малко пак рязко захапах врата и. Ръцете ми се притискаха силно в тялото и и просто не можех да си предствя да я пусна. Хванах нейните и ги вдигнах нагоре, оставяйки я напълно безпомощна пред мен. Играта определено ми допадаше.