Стаята на Лиса Драгомир

Раян отказа да забави темпото, а аз все повече започвах да се притеснявам. Не успях да задържа ръцете му(не че изобщо си вярвах, че имам такава възможност, всичките ми надежди се уповаваха на това той да разбере какво имам предвид и да спре, но уви...) и само след миг той разкъса ризата си. Е, дотук беше и с опитите ми поне да го съблека бавно. Страхът бавно, но сигурно се загнездваше в съзнанието ми, а врата ми и места от тялото ми ме боляха, заради грубото му отношение. `Боже, утре ще имам синини. Мамка му...` Мислите ми бяха отчасти хаотични, отчасти свързани и не можех да измисля какво да направя.
- Раян, моля те, нека действаме по-бавно, скъпи.- гласът ми потрепери от напрежението, ала мороят явно не забеляза това. Само няколко секунди по-късно вече и двамата бяхме без бельо и като завършек- той хвана ръцете ми с една ръка и ги задържа над главата ми. О да, това определено бе страхотно. Вече наистина ме бе страх, а не вярвах някога да изпитам това чувство в толкова голяма доза спрямо приятеля си.
- Пусни ме, моля те...- опитах се да го убедя отново, но защо ли още възлагах каквито и да е надежди върху това той да започне да мисли трезво. Дори се опитах да свия бедрата си, проточвайки това, което щеше да последва. Нямаше как да се насладя на любовната игра при условие, че не бях особено ентусиазирана за това, така че бях сигурна, че болка ще има. И то доста. А вече бях сигурна също и че той изобщо няма да се възпира.
Преглътнах мъчително и отново извих тялото си, стремейки се да освободя поне ръцете си. Познавах го и знаех, че на сутринта ще се самообвинява и няма да иска да припари до мен отново. Боже, щеше да е ужасно да го гледам така, особено ако успееше да види малките синьо-лилави петънца по корема, бедрата, раменете, китките и врата ми. Прехапах устна до такава степен, че почти я разкървавих и отново извих тяло. Но това имаше точно обратен ефект, явно му харесваше да ме гледа толкова безпомощна.
- Раян...- погледнах го умолително отново, оставяйки името му да виси във въздуха като недоизказана мисъл.

Не можех да откъсна устните си от нея. Думите и и смешните опити за съпротива само ме възбуждаха още повече. Беше забавно, че се преструваше, че не иска да е с мен. Знаех, че го иска точно толкова, колкото и аз. Беше свила краката си, но това не ми направи особено впечатление. Дори с една ръка успях да ги разтрворя лесно, прекалено лесно, не усетих да оказва голяма съпротива, а това беше още един знак, че иска същото, което и аз.
-Хайде Лис, не се прави, знам че го искаш. - Устните ми намериха нейните и заглушиха отговора и. Нямаше нужда да ми казва нищо, бях сигурен какво ще каже ако и дам възможност. Щеше да каже да не спирам. И аз нямаше да спра, щях да и дам каквото иска. Беше ми забавно, че е толкова безпомощна и че така добре влизаше в роля и се преструваше, че се опитва да се дръпне от мен. Наведох се рязко напред и отново захапах врата и, като едновременно с това проникнах рязко в нея.

Очевидно си мислеше, че се преструвам. Въздъхнах изморено и едновременно изплашено, като дъхът ми излизаше на пресекулки. Но не от възбуда, а от насъбралото се напрежение. След няколко миг той разтвори краката ми с една ръка и рязко проникна в мен. Прехапах долната си устна, но въпреки цялото усилие да не издавам звуци, изскимтях от болката. Можех да се закълна, че усещам кръв по бедрото си. Ох, ситуацията се влошаваше все повече и повече. А каквото и да направех Раян продължаваше да си мисли, че просто се преструвам и че тръпна от желание. Ръцете ми трепереха от усилието да се освободя и поне да го накарам да забави темпото, но той не се впечатляваше от опитите ми.
- Раян, спри, моля те...- вече наистина си личеше, че съм изплашена и то много. Но вместо да спре или да намали, той просто усили темпото и започна да се движи в мен. Нямаше как да сдържа стенанията си и бях убедена, че ако изпищя, Пазителите ще нахълтат в стаята при първия признак, че нещо става против волята ми. затова се стараех и да не вдигам много шум. Първо, защото това би разгневило Раян прекалено много и второ, защото това би било унижение за мен, определено не исках да ме виждат така. Преглътнах мъчително и срещнах погледа му...и тогава ме осени идеята. Изключително грешната идея, за която бях почти сигурна, че няма да проработи, но бе последният ми шанс да направя каквото и да е. Можех да използвам внушението. Но това само би го ядосало. А и щеше да ми коства бая сили, за да го направя и да стане. И щях да се мразя до дъното на душата си за това.
` Раян, моля те, намали темпото. Не се преструвам, наистина ме боли...`- пратих му съобщението мислено, още един трик на използването на духа. Можех да загнездя съобщението в съзнанието му и то да пулсира като неонов знак там, да звучи така все едно го крещя и дори да не е с моят глас, а с гласът на някой друг, когото би послушал. Това бе една степен по-надолу от внушение, но нямаше да съм толкова гадна. Гласът ми в главата му звучеше просто умолително и не бях повишавала децибелите. Но след това се чувствах по-изтощена и слаба от всякога. За първи път правех това, нямах опит и ми костваше много енергия. Издишах тежко и дишах задъхано, все едно съм тичала с километри. Това за миг му повлия, не го карах да спира, а само го молех. Решението си оставаше негово и не го насилвах за нищо. Но този миг отмина и той отново ми се усмихна, продължавайки да се движи, като използваше същите доводи. Болката не намаляваше, напротив, усилваше се и аз нямаше какво да направя. Стиснах силно очи, влагайки последните си сили да не издавам звуци. Не, не можех да го направя, нямаше да приложа внушението. Не и върху него...

Усетих мисленето и послания в главата си, но отново бях сигурен че просто се шегува. Странното ми беше, че посланието май не се предаваше през връзката, нещо не беше наред. Реших, че ще мисля за това по-късно и просто усилих темпото с което се движих в нея. Виждах колко задъхано диша и знаех че и харесва. Личеше си.
-Лис хайде да пробваме нещо ново. - Реших да не дочакам отговора и и пуснах ръцете и за малко. Трябваха ми и двете ръце, за да мога да я завъртя, така че да легне по корем. Надявах се да не се досети предварително какво смятам да направя сега, исках да я изненадам.
-Не мърдай. - Ръцете ми леко се задвижиха по гърба и. Наклоних се рязко напред и Лиса май осъзна какво ще направя миг преди да проникна в дупето и.

Положението просто се влошаваше все повече и повече. Явно единствената ми опция бе да изчакам да се измори, а това щеше да стане чак след часове. Стиснах устни, когато се размърда и при предложението му да пробваме нещо ново усетих как сърцето ми май пропуска един-два удара. Когато ме пусна за миг изпитах някаква надежда, но той само ме завъртя по корем и ледената тръпка, полазила по тялото ми, бе ужасна. Като да знаеш, че имаш секунди преди ужасна агония. Той отново хвана ръцете ми, като преди това ме погали по гърба, след което...единствената ми мисъл бе, че вероятно ще е по-безболезнено да умра. Или да ме запали. Притиснах лицето ми във възглавницата, но все пак изпищях. Звукът излезе приглушен, но все пак Раян го чу. Сълзи избиха в краищата на очите ми. Не, не можеше да продължава така.
- Раян...- проплаках, опитвайки се да се завъртя към него. При мисълта какво щях да направя очите ми се пълнеха със сълзи. Малките солени капчици постепенно се стичаха към възглавницата, замъглявайки и без това нефокусирания ми поглед.
- Погледни ме, искам да ме погледнеш.- дръпнах силно и рязко ръцете си, успявайки да ги освободя само заради момента на изненада. Дръпнах се напред и той ме пусна за миг, при което аз рязко се извъртях с лице към него. Сложих дланите си от двете му страни, срещайки погледа му с насълзени очи.
- Спри, скъпи. Спри...- използвах най-силната степен на внушение, на която бях способна...в момента. Но това, че бях изморена, болеше ме и плачех не ми помагаше. Ама изобщо. Вероятно тази пародия на внушение нямаше да подейства и на човек, но бе достатъчна да разбере какво се опитвам да направя. Единствената надежда бе той да е прекалено пиян, за да се поддаде. За Бога, молех се това да проработи...

Усетих леко гъделичкане в мозъка си. Какво подяволите се опитваше да направи Лиса, не можех да отместя погледа си от нейния. Само след миг ми просветна - Лис се опитваше да използва внушението върху мен.
-Какво си мислиш, че правиш?! - Знаех че ако беше искала да ме хипнотизира щеше да успее да го направи, но смятах, че вече прекалява в старанието си да влезе в ролята. Завъртях я отново по корем и пак проникнах в нея. Задвижих се още по рязко в нея, а ръцете ми пристискаха кръста и към мен и я движеха в моя ритъм.
-Лис, няма нужда да се стараеш толкова за ролята. Няма смисъл. - Ухилих и се.

Дори това не помогна да успея да направя каквото и да е. Той отново ме обърна по гръб, прониквайки в мен.Да, болката се върна по-силна от преди. Извих гръб, а на лицето ми се изписа болезнена гримаса от движенията му.
- Раян, спри. Не се преструвам. Наистина искам да спреш. Спри!- гласът ми леко се извиси и на врата се чу почукване. Когато никой от нас не отговори, почукването се повтори и аз се поколебах дали да не кажа нещо. Накрая въздъхнах примирено и се възползвах от това, че Раян бе спрял. Явно бе озадачен защо Пазителите "нахалстват" толкова.
- Раян...- отново приковах поглед в неговия, събирайки незнайно от къде сила. Вече се чувствах по-изтощена от колкото някога съм била, физически и психически. Той отново ме погледна и това бе моят златен шанс.
- Пусни ме.- молбата в гласа ми от предишния път си бе отишла и това си бе чиста заповед. Нямаше как да се възпротиви, аз буквално му ровичках в мозъка в момента.
- Искаш да ме пуснеш и да ме оставиш да изляза от стаята. А след това ще заспиш...- дадох му пълни инструкции и в момента, в който гласът ми стихна, той го направи. Отпусна се на леглото до мен, гледайки в тавана с почти празно изражение. Мислено се свих от болка заради това, което му бях причинила, но на следващата сутрин щеше да ми е благодарен. Или поне на това се надявах.
Изтърколих се настрани, падайки от леглото, след което чух гласа на Лорън, който определено бе ядосан.
- Лиса, добре ли си?- звучеше така, все едно всеки момент ще влезе и ще пребие мороя, който нямаше да мръдне, заради внушението.
- Да...- опитах се да придам твърдост на гласа си, но всъщност звучах като болнава. И ми идеше да се разплача....по много причини. Изправих се, молейки се на крайниците ми да функционират правилно все още, след което с малки и бавни крачки стигнах до гардероба. Взех някаква дълга блуза и дълъг панталон от там, след което набързо обух бельо и на излизане конфискувах ризата на Раян. А другите дрехи бяха за утре, не исках той да вижда синините. Облякох ризата, която висеше по мен и ми стоеше като рокличка и накрая отворих вратата, опитвайки се да не гледам към изпадналия в транс Раян. Прехапах виновно устна още веднъж и очите ми се насълзиха.
- Аз...ъм...отивам да спя в неговата стая.- опитах да си придам нормално изражение, но това никак не се получи. На Лорън му трябваха само няколко секунди, за да разбере какво точно е станало по лицето ми, след което влетя през вратата.
- Лорън! Недей!- не бях сигурна дали думите ми или това, че Раян просто гледаше тавана неподвижно, го спряха, но шокът, преминаващ по лицето му ме накара да се свия.
- Той е добре. След като затворя тази врата, ще заспи...- Сара чак сега успя да реагира, правейки крачка към мен.
- Внушението, нали?- вместо обвинително, звучеше така сякаш ме разбира. Нямах други опции. Няколко сълзи покапаха по страните ми и в същия миг краката ми ме предадоха и аз полетях към пода. Пазителката успя да ме хване в последния момент, след което мъжът се намеси. Хвана ме на ръце, повдигайки ме, а само след миг ме носеше към стаята му без да каже и дума. Изражението му бе каменно. Остави Сара без да каже каквото и да е, но дори каменното изражение го издаваше. Личеше си в очите му...Беше бесен. Свих се на топка в ръцете му, опитвайки се да сподавя сълзите докато вървяхме по празния коридор. А на всичкото отгоре всичко ме болеше, дори там, където му се налагаше да ме държи, за да не падна, тялото ми пулсираше болезнено, заради най-лекия натиск...

Стоях в стаята си, чудейки се какво да правя. Навън бе хубава прохладна нощ и в друга ситуация бих излязла, за да се разходя, ала сега не ми се мърдаше особено. Напротив, имах си други проблеми на главата, от които хем не ме свърташе на едно място, хем не исках и да изляза, за да не си изгубя вероятно единственият шанс. От бая време не се бях виждала с Раян, а скоро наближаваше рожденният му ден. По този повод аз втори ден се опитвах старателно да накарам лаптопа ми да пламне, заради търсенето на подаръци в интернет. От около 32 часа не го бях изключвала и скоро той заплашваше да изгори краката ми, на които стоеше вече четвърти час. Цялото тяло ме болеше и имах малки тъмни кръгчета под очите, но те почти не се забелязваха.
- Ох...това е безнадеждно...- оплаках се на Лорън отново, поглеждайки го. Той се бе изтегнал на едно от креслата в стаята ми и четеше книга с адски умиротворено изражение- пълен контраст с моето.
- След като от две нощи се опитвам да те накарам поне малко да поспиш, а ти спориш, мисля, че вече съм го разбрал.- погледна ме кисело и аз забелязах, че и той имаше тъмни кръгове под очите, но не даваше външни признаци да е уморен. Направих гримаса на реакцията му и сложих лаптопа до мен, разтърквайки бедрата си. Бях с къси панталонки и широка тениска, а на местата, където до преди малко бе `фурната` сега имах червени следи. Намръщих се леко, лягайки назад и при първото притваряне на очите ми, усетих, че се унасям. Ала напук на всякакъв здрав разум, отново се изправих, прозявайки се. Гърбът ми болезнено изпука, заедно с куп други кости и аз станах, за да се поразтъпча. Отидох до прозореца и надникнах навън, ала там, разбира се, нямаше нищо ново...
- Лиса, ако искаш да го видиш, можеш просто да отидеш при него, а не да проверяваш прозореца на всеки 30 минути.- Лорън отново ми излази по нервите и аз се намусих, докато кършех рамене, за да се пораздвижа.
- Нямаш доказателства, че търся каквото и да е.- отново му отговорих същото както преди половин час и пак седнах на леглото, взимайки лаптопа. Той се бе поохладил и в главата ми изникна споменът за това как Раян си играеше с мен на принципа `топло-студено`; докарваше ме до ръба, а после спираше, като това адски много ме възбуждаше. Прехапах устна, тръсвайки леко глава, за да се разпилее косата ми надолу по лицето, така че руменината да не си личи толкова. И тогава ми хрумна...той толкова пъти се бе шегувал да му се подаря с панделка за рождения ден, че накрая наистина щях да го направя. Но преди това...трябваше да проверя нещо.
- Ъм...ъ...Лорън?- обърнах се към него, карайки го да вдигне глава към мен с отегчено изражение. - Ти...ъм...искаш ли да се разтъпчеш? През последните няколко дена не си мърдал от тук, а аз съм на сигурно място в Академията. Винаги можеш да се разходиш или да потичаш.- усмихнах му се мило и видях оживление в лицето му. Май точно това и бе чакал.
- Сигурна ли си? Няма да се бавя много и да не свършиш някоя глупост!- той се намръщи притеснено и аз леко се засмях.
- Бъди спокоен, няма да мръдна от тук.- направих най-ангелската си физиономия и видях как лицето му омекна. Пазителят ми се изправи и при това двжение се чу силно изпукване от гръбнака му. Той отново се намръщи и протягайки се излезе от стаята. Скочих моментално от леглото, отивайки до вратата. Положих ухо на дървената повърхност и зачаках да чуя стъпки, но те така и не последваха. Накрая отворих тихичко и надникнах, а от дампира и следа нямаше. Този човек май се телепортираше...беше като котките, не можеш да го усетиш. Поклатих леко глава в знак на отрицание, подбелвайки очи и отново се върнах на леглото, но този път имах непознат трепет в корема, сякаш ще върша нещо забранено. Поех си дълбоко дъх и...гугълнах `порно`. Моментално ми се отвори един сайт и аз започнах да разглеждам клипчета, като с всяко ново, изражението ми ставаше все по-притесено. Накрая се бях свила на топка, гушнала възглавницата пред себе си като защитно оръжие и зад нея се виждаха само очите ми- единствената по-бяла част от лицето. Определено бях научила някои нови трикове, които смятах да изпробвам върху гаджето си, но това трябваше да си остане изненада. Преглътнах мъчително и изскимтях жално при вида на тройката, изобразяваща се върху екрана. Опитах се да затворя клипа, но ръцете ми трепереха прекалено много и вместо това само усилих звука докрай. Когато стоновете започнаха да огласят цялата стая, аз излязох от кожата си от паника. Тряснах силно капака на лаптопа, но те продължаваха да се чуват. Изпищях лекичко, заради адреналина и паниката и сложих възглавницата отгоре му, сядайки върху нея, когато на вратата на стаята се чу почукване.
В следващият момент очите ми бяха станали широки колкото праскови и аз изкрещях `Момент!` сякаш от това зависи живота ми. Скочих на пода отново и първото, което ми хрумна бе да метна лаптопа през прозореца, но това щеше да е прекалено. Току-виж падне върху нечия глава. Отново изписках изплашено и отворих капака цъкайки със скоростта на светлината върху бутона за затваряне. Той, разбира се, отказа да го направи толкова бързо заради 32-часовата му работа и регистрира командата чак след третото цъкване. В момента, в който звукът спря, аз отново тряснах капака, изписквайки към вратата ` Само секунда!` и се опитах да го бутна под леглото, ала вратата вече се отваряше. Зрението ми вече се замъгляваше от страх и аз го бутнах под възглавницата, скачайки отгоре й. За нещастие не бях достатъчно бърза и нахлулият в стаята ми ме видя да се мятам върху нея, все едно от това зависи животът ми. Само след миг се изправих, сядайки по турски отгоре й и чак сега погледнах новодошлия в очите, ала това само ме накара да замръзна и бузите ми да поаленеят още повече (ако това изобщо бе възможно). Загубих граматиката си, а очите ми отново заплашваха да изхвръкнат от орбитите си. Косата ми бе рошава и се стелеше по гърба ми на много развалени вълни, като краищата й стърчаха хаотично.
- Ззззздрасти...- успях да заекна думата, гледайки в очите мъжът, изправил се пред вратата ми...

Адски много се изнервях като си помислех как Лиса вече няколко дни стои затворена в стаята си, сама. С Лорън. Пазителката ми се въртеше около мен и се опитваше да ме придума да ида да гооря с Лиса. Явно висенето във фитнес салона и беше писнало до втръсване, а аз нямах никакво намерение да изляза от там. Блъскането по боксовите круши ми помагаше да се разтоваря, а докато си представях лицето на Лорън на тях, давах всичко от себе си.
-Хайде Раян, просто иди да се видиш с Лиса, какво толкова.
-Виж, тя не е излизала от стаята си от дни.
-Е и? Иди.
Погледнах я кисело, но идеята май не беше чак толкова лоша. Щях да ида да я видя. Затичах се без да обеснявам. Само след броени минути почуках на врата на стаята на Лиса, а отвътре няколко пъти се чуха паникьосаното "Момент", опитах да изчакам, но накрая не издържах и просто влязох. В крайна сметка тя ми беше гадже, какво толкова можеше да прави, че да не ме пуска да вляза, нямаше какво ново да видя. Отворих врата и видях как Лиса се хвърля върху възглавницата, червена като домат.
-Лис? Какво става?
-Аз... Аз... - Тя погледна надолу, но не каза нищо. Огледах стаята и видях, че всъщност не е седнала върху възглавницата, а върху лаптопа.
-Хей... Какво си правила? - Направих няколко крачки и скочих върху нея. Събаряйки я леко. - Дай ми лаптопа Лис. - За моя огромна изненада тя се бореше със зъби и нокти, за да го защити от мен и да не ми го даде. Започна да ме целува, но се дръпнах от ръцете и и я погледнах.
-Покажи ми де. - Претърколих я леко и с една ръка хванах ръцете и. За пръв път това наистина беше трудно, защото тя се бореше като подивяла котка, но най-накрая успях да се докопам до лаптопа и да го отвороя. Нямаше нищо подозрително, но докато отварях браузара и Лиса започна да драска диво ръката ми само и само, за да я пусна. Най-накрая страницата зареди и видях порно сайта в който се беше ровила.
-Господи... Тихите води са най-дълбоки, а? - Ухилих се и най-накрая я пуснах.

Раян нахлу в стаята и аз запелтечих обяснение каква всъщност е ситуацията. Или по-точно...каква НЕ Е...Опитвах се да измъдря нещо наистина гениално, така че да замажа положението, но можех само да заеквам и да кърша ръце. Ала стана още по-лошо когато приятелят ми поиска да ми вземе лаптопа.
- Не! -изпищях и се опитах да го гушна, ала не се получи. Щях да се боря така, все едно от това зависи животът ми. Нямаше да му позволя да види какво всъщност гледах. Щях да потъна от срам в земята ако разбереше. Опитах се да докопам електронното устройство, ала мороят първи го взе, хващайки ръцете ми. Отново изписках нещо неразбираемо и след като не успях да си отдръпна ръцете, просто забих нокти с всичка сила в кожата му, оставяйки му ранички по китките. Той ме пусна и аз отново му се нахвърлих, ала той вече отваряше историята. Свих се вътрешно, опитвайки се да го надеря целият, та да го пусне, но той се бореше не по-малко от мен. Накрая ми го издърпа от ръцете, като и двете му ръце бяха изподрани все едно е ядосал цяло семейство котки и аз се свих на топка върху леглото, закривайки лицето си. Усещах как кожата ми пламти под пръстите и отказвах да го погледна. Добре, че Лорън не бе тук, той щеше сериозно да се притесни какво съм свършила и дали съм добре. Мернах с крайчеца на окото си, че Сара след миг влезе в стаята и виждайки какви са пораженията по Раян, направи сериозна крачка назад в първия момент. Ала само след миг се бе осъзнала и пристъпи напред, колебаейки се дали да се намеси, или не. Свих се още повече при коментара на гаджето си, като лицето ми бе заровено в коленете...
`Моля те, нека умра. Нека земята се разтвори и ме погълне. И нека всички забравят за съществуването ми...`- продължавах да си повтарям мислено тази молитва, опитвайки се да се свия така, че никой никога повече да не ме види.
- Ъм...аз мисля да ви оставя насаме...- чух Сара да го казва и да излиза от стаята след миг и вдигнах главата си към Раян, но така че да се виждат само очите ми, всичко друго бе все още скрито.
- Моля те, не ги гледай. Беше ми...любопитно. Правех...ъм...проучване?- гласът ми бе изтънял с една октава, докато си самовнушавах, че всичко е наред и че всеки миг ще стана невидима.

Лиса се опитваше да дава глупави обеснения и да ме разсея, но нямаше да се получи. Нито молбите и да не гледам повече ида не се ровя какво точно е гледала, но и тя и аз знаехме, че това няма как да се случи и аз ще искам да знам подробно какво е гледала. Преди това обаче огледах ръцете си и се разхилих още повече.
-Лиса... Когато посиках садо мазо ти откачи и не можеше дори да ме докоснеш, но сега... Сега ме направи на решето, а аз съм напълно невинен. - Е, не бях напълно невинен и Лиса го знаеше, бях се преборил за компютъра и за нещата, които тя не искаше да гледам.
-Е, искаш ли да компенсираш. - Отново се ухилих дяволито. Тя се беше свила на топка, така че ми се наложи да използвам доста усилия, за да я преместя да седне в скута ми. - Какво си гледала? - Целунах леко устните и и се надявах да се успокои и да спре да трепети в ръцете ми. -Ако не искаш да ми казваш има и друг и вариант.

Раян ме премести в скута си и аз отново огледах ръцете му, като това донякъде ми докара доволна усмивка на лицето.
- Ти си напълно виновен в случая! Защо не поискаш сега садо-мазо?- срещнах погледа му с усмивка, но в моите очи личаха дяволски пламъчета. - Няма да можеш да седнеш една седмица...- измърморих последното под носа си, така че да не го чуе. Ако го чуеше, можеше аз да си го отнеса или по-лошо- наистина да поиска. Ала когато каза, че има и друг начин, се втрещих.
- Не! Ще...ще ти кажа...- отново забодох поглед в земята, пелтечейки. - Трябваше да е изненада и всъщност....- направих малка пауза - Раян, имаш ли нещо против да си ми опитно зайче?- погледнах го с мили очички, но продължавах да съм червена. Не знаех дали ще има ефект при него, но исках да разбера. Е, разбира се, това трябваше да остане за утре, но...щях да измисля нещо друго.
Отново срещнах погледа му и видях първоначалното объркване, при което се разколебах дали всъщност да опитам. Както се казва ` Още се чувствах зелена в тази област. `...

Ухилих и се. Наистина се чувстваше адски неловко, но на мен ми беше забавно. Не можех да повярвам, че ми предлагаше садо-мазо само и само да не се ровя в историята на компютъра и.
-Лис, ето на това му викам отчаян ход. - Наведох се леко към ухото и и го захапах. - Сигурна ли си, че АЗ няма да мога да седна? Искаш ли да разбеше на какво съм способен? Или те е страх. - Бутнах я назад и се наместих върху нея. - Внимавай какво си пожелаваш малката. - Възнамерявах по-късно да разгледам истоята на компютъра и. Исках да знам какво е гледала, че да успее да промени мнението и по такъв начин.
-Та, ще разберем ли дали ще можеш да седнеш хлапе? - Изправих се от леглото и я погледнах. - Ще бъда твоето опитно зайча, но... - Направих няколко крачки назад и напрегнах мусколите си. - Само ако успееш да ме хванеш.

Раян ме бутна назад и аз леко се засмях, макар червенината още да пареше страните ми. Рационалната част от мозъка ми ми каза да спра да си играя с огъня, защото може сериозно да се опаря, но другата нездравомислеща част искаше да види докъде ще стигне приятелят ми.
- Да видим какво можеш...- казах го предизвикателно, изправяйки се от леглото. Раян вече бе в другия край на стаята и не се притеснявах, че може да си изпрося нещо, което не искам. Винаги съм искала да разбера какъв всъщност е той без всичките задръжки и притеснения, когато изцяло се отпусне. За миг се зарадвах на думите му, че ще ми позволи да си изпробвам теориите върху него, ала само след секунда отново се стъписах. Вдигнах едната си вежда, гледайки го очудено.
- Как така да те хвана? Ще...бягаш ли?- личеше си, че едва се сдържам да не избухна в смях. Продължих да го гледам, все така лежерно, седейки си на леглото, но след миг вече бях скочила на крака. Стоях права пред леглото, гледайки го очаквателно. Мускулите ми леко потрепваха от напрежението и след още няколко проточили се мига, се затичах към него. Все още не вярвах наистина да иска да си играем на гоненица, но ми беше забавно. Не че ако го хванех щях да направя нещо кой знае какво, в негова полза беше да се предаде доброволно, изненадата щеше да му хареса, ала явно не това искаше. Щях да отложа изненадите във времето, за момента просто исках да го хвана и да му докажа, че не съм тооолкова спъната(а през това време се молех да не се спъна и да се претрепя някъде, щеше да е унизително до крайна степен)...

Избухнах в смях в момента, в който я видях да прелита към мен. Наистина ли си вярваше, че ще бъде толкова лесно? Или че щях да се предам без бой? Оттръпнах се от пътя и и я оставих да ме пропусне на сантиметри. В момента дори не полагах усилие.
-Лиз, наистина ли вярваш, че ще ти се дам? - Ухилих се. Тя скочи отново към мен, но аз пак се отдъпнах и се замислих, дали ще ме хване изобщо някога.
-Хайде де, можеш повече. - Направих крачка в страни отново. - Помниш ли изобщо тренировките ни? Тогава не се справяше, защо очакваш сега да успееш. - Е, вярно, че тогава и беше по-трудно, а и тогава се опитвах да го направя трудно, но сега тя просто се излагаше. Лиса се стегна и направи няколко по-добри опита, макар че все още не беше достатъчно, че да успее поне да ме докосне.
-Давай де. Давай. - Завъртях се и скочих на леглото. - Тук ще успееш ли? - Тя се засили към мен, а аз с един скок бях на земята. Лиса за сметка на това успя да тупне по дупе точно в средата на леглото и.

Мислено изръмжах на Раян, когато продължи да ме дразни. Нарочно отново и отново ме предизвикваше, като с всяка следваща думи исках да го хвана и наистина да не може да седне една седмица. След още няколко опита, когато вече се бях изтърсила на леглото си веднъж, се спрях, опитвайки се да възстановя дишането си. Всъщност причината да спра беше съвсем различна-обмислях възможност как да го достигна. Нямаше как да го изпреваря, това беше сигурно. Оставаше моментът на изненадата, въпреки че не е като да имах много опции как да го направя.
- На тренировките беше по-лесно...-изморих сама на себе си, като отново се обърнах към гаджето си. "Добреее...мисли, Лиса. Какво той не би очаквал да направиш?"-отново се стараех да измъдря нещо малко по-логично от това да го спъна или да скоча върху него. Започвах да се чувствам гадно, защото наистина шансовете бяха минимални. Той винаги беше добър...във всичко. Плуване, скачане, тичане, равновесие, мислене, бързи реакции...Единственото, в което имах преднина беше карането на кънки, но, уви, в стаята ми нямаше нито лед, нито кънки...
Отново се затичах, като мислено си обещавах "изненадата" да е нещо гадно, в случай, че стане магия и спечеля...

Видях я как се затича към мен и се усмихнах. В мига, в който трябваше да се дръпна разтворих ръце и я оставих да падне в тях.
-Май аз те хванах. - Засмях се и я целунах страстно. - Не си добра в това, хлапе. - Пуснах я и отново се дръпнах. - Не можеш да ме хванеш, дори и да забавя реакциите си. - Тя продължаваше да ме гледа разнежено заради целувката, но знаех, че в ума си прехвърля варианти как да ме хване. Зад милото и изражение се криеше истински дявол. Почти виждах как зъбните колелца в главата и се въртят и обмислят ситуациията. И тя знаеше, че няма как да се добере до мен без аз да го позволя.
-Защо не се предадеш Лис? - Тя пак скочи, но този път я оставих да хване ризата ми. Преди обаче да ме хване както трябва, свалих ризата и я оставих в ръката и.

Опитвах отново и отново да го хвана, но не ми се получаваше. Личеше си, че Раян нарочно се остави да хвана ризата му и аз се обнадеждих, но само след секунда тя остана в ръката ми, а той отново ми се изплъзна. Направих гримаса и го погледнах отчаяно. В глава ми се бе зародил план, но ако гаджето ми бе честно, нямаше да се опитва да го разгадае. И все пак, като предпазна мярка, нарочно отклоних мислите си в друга посока, представяйки си плаж.
- Безнадеждно е...- паднах по гръб на леглото си, разпервайки ръце. Бях легнала и с траурно изражение гледах тавана. Възглавницата ми бе до мен и аз само изчаквах да се приближи. Той направи една-две стъпки към мен, но аз не помръднах, оставяйки тъжната си гримаса да му подейства. Изчаках още малко, пренебрегвайки факта, че той бе останал полу-гол(или поне се опитвах). Нямаше да му се дам, не и този път...
След още една стъпка от негова страна, аз метнах калъфката си по него, като през това време скочих от леглото и в последната секунда хванах ръката му. Опитах се да я задържа, ала загубих равновесие. Съборих го на земята, падайки до него. Смръщих се, понеже заболя, но все пак този факт можех да го игнорирам.
- Хванах те!- казах с победоносно изражение. Усмивката се разля по устните ми, въпреки че вероятно той се бе дал. Не знаех дали това се брои, или не, но все пак вътрешно си умирах от кеф. По един или друг начин успях да го победя и ако бях права вероятно щях да затанцувам от щастие. Срещнах погледа му, засмяна и му се изплезих.
- Да те видим сега какво можеш...- отново се усмихнах с крива предизвикателна усмивка, макар, че така наистина си насилвах късмета и си просех белята. В мига, в който го казах, леко съжалих, защото не влагах това значение. Завъртях се настрани, опитвайки се да се отдалеча от него, имаш предчувствието, че всеки момент ще ми се случи случка...

Разсмях се когато успя да ме хване. Нямаше как просто. Беше забвно да се гоня с нея, но предизвикателството, което ми отправи. Нямаше да и се размине толкова лесно.
-Добре малката. -Скочих към нея и я притиснах към стената. Сега вече щеше да си го получи, не и трябваше да ме предизвиква.
-Искаш да видиш какво мога ли? - Стиснах леко задника и. - Това ли искаш? - Устните ми се впиха в нейните и си откраднаха дълга, дълбока и груба целувка. Издърпах я към леглото и се наместих върху нея.
-Помисли си хубаво момиченце, ще си изпросиш нещо, което не искаш. - Свалих блузата и сутиена и и се усмихнах. Човек трябваше да внимава какво си пожела и щях да и го покажа независимо дали по лесния или по трудния начин.

Усещах пеперуди в корема си от вълнението. Нямаше как, трябваше да си задам въпроса дали наистина искам да си изпрося белята и какво точно щеше да ми се случи...
- Сигурна съм.- казах го уверено, като мускулите на корема ми трепереха от вълнение, докато бях притисната в стената. Целувките му и дори движенията на ръцете му бяха груби, но...това донякъде ми харесваше. Никога преди не го бях виждала такъв и сега получавах нервни тикове от нетърпението. Продължавах да се усмихвам, въпреки притеснението си, като усмивката отказваше да слезе от лицето ми каквото и да направя.
Само след миг Раян вече ме бе съборил на леглото, събличайки ме гола от кръста нагоре. Аз още не можех да осъзная какво се случва, а той вече почти се беше отървал от дрехите ми. Прехапах долната си устна, като мислено се убеждавах, че всичко е наред и няма причина да се вълнувам толкова.
- Както казах, покажи ми на какво си способен.- вложих всички усилия, за да не трепери гласът ми, като след това му се изплезих предизвикателно. "Така и така ще си го получа, поне да има за какво." Плъзнах ръцете си надолу по гърба му, драскайки го леко с нокти, а накрая го плеснах отзад. Беше толкова странно...и хубаво. Въпреки всяка логична мисъл относно ситуацията, се чувствах сякаш аз имам контрол над него. Сякаш веднъж можех да го накажа...Спомних си мислите си от преди няколко минути, когато го заплашвах, че няма да може да седне една седмица и ме напуши смях, но го преглътнах. Отново прехапах предизвикателно долната си устна, срещайки погледа на Раян. Повиках го с пръстче към себе си, изчаквайки реакцията му...

Усмихнах се. Не можех да се сдържа, щом беше уверена, в това, което искаше, аз щях да се съглася. Все пак доста се тревожех, но нямаше да и се разсърдя, дори и да поиска да спрем по някое време.
-Щом това искаш хлапе, ще си го получиш.
Изправих се от леглото и свалих ризата и панталона си. Нямах търпение да скоча обратно при нея в леглото и след секунда вече го бях направил. Започнах да гриза устната и, врата и, ухото и. Всичко, до което можех да се докопам.
-Кажи ми ако те боли прекалено много.
Оставих и огромна смучка на врата и се усмигнах. Нека сега видим какво ще каже онзи идиот Лорън, когато я види. Тя беше само и единствено моя и щеше да носи печата на това, дори да се наложеше да го повтарям всеки ден. Усмихнах се отново и се заех да я освободя от дънките и бельото и.
-Това няма да ти трябва скоро.

Раян за секунди вече бе свалил ризата и панталона си и отново бе при мен, намествайки се върху тялото ми. Изскимтях тихичко, когато каза, че ще ме заболи, но той само се наведе, засмуквайки силно врата ми. Заболя, но не нещо, което не можех да преживея.
- Смучки ли ще ми оставяш?- скарах се шеговито на приятеля си, притискайки го към себе си. Още преди да се усетя, той вече ме бе съблякъл и аз се изумих на скоростта, с която успяваше да махне дрехите ми. Нямаше как да не се замисля с колко ли момичета е бил преди мен, за да добие такъв опит. Вероятно гласчето в главата ми, карайки ме да го попитам как е било за него, когато го е направил за пръв път, бе нездраво любопитство, но си отбелязах да му задам този въпрос след секса. Усещах как по кожата ми пълзят тръпките от вълнението и насладата, но само след миг ми хрумна подла идея. Бутнах Раян настрани, завъртайки се, така че аз да съм отгоре.
- Не мисля, че имаш достатъчен стимул...- срещнах объркания му поглед и му се изплезих.
- Ти каза, че ще си моето опитно зайче, така че...хм...не още. Спечелих честно и почтено, което означава, че ти се съгласи с всички неща, които сега смятам да ти причиня.- усмихнах се игриво и го целунах пъргаво по бузата. Все още исках да видя на какво точно е способен, когато се отпусне изцяло, но първо исках да го подразня...

Погледнах я изненадано и изкърцах със зъби.
-Няма да ставане, малката. - Хванах кръста и и я преместих от себе си. - Няма да съм твоето опитно сайче. - Сега видях как Лиса се намуси разочаровано. Наистина си беше спечелила правото да прави каквото си иска с мен, но аз нямаше да се дам толкова лесно.
-Тц Тц, Не се сърди де. - Наведох се и облизах врата и. - Хайде, моля те... - Засмуках устните и и леко я захапах.
-Не. - Тя ме погледна сърдито и аз отново почти избухнах в смях.
-Стига. - Въздъхнах дълбоко и се завъртях така че да легна по гръб. - Ето хлапе, аз съм твоето опитно зайче. - Издърпах я върху себе си и когато я усетих мусколите ми подтрепнаха. - Но няма да те изтърпя дълго.

*Сега си виж ЛС-то

Раян се опита да се отметне от думите си, при което аз се намусих като малко дете. Въпреки опитите му да ме омилостиви, аз отказвах да се дам толкова лесно, като едно гласче в главата ми крещеше "Протестирам!" по изключително детски начин. Игнорирах факта, че приятелят ми ме размята като плюшено мече, местейки ме ту на леглото, ту върху него и когато накрая ми угоди, аз се засмях до ушите. Ала щастието ми не трая дълго, защото в момента, в който се замислих за нещата, които смятам да свърша, почервенях цялата(а това не беше много секси).
- Кхъм....ами...да, добре...- вече бях върху гърдите на Раян и се чудех от къде да започна. Изправих се, сядайки върху бедрата му, а само след секунда се наместих по-удобно. Знаех, че когато правя това го побърквам, затова и оставах така, срещайки погледа му.
- Скъпи...доколкото те познавам, ти си...отворен към нови неща...в сексуално отношение...И нямаш против тях, нали?- нарочно подхождах предпазливо, защото не знаех каква ще е реакцията му. Не го изчаках да асимилира и продължих, правейки паузи.
- Ние никога не сме опитвали нови...- прехапах устна и след миг измърморих думата под носа си- пози. Та...какво ще кажеш да те изненадам с нещо ново и ако си против това, просто ще се върна в леглото.- усмихнах се ангелски, поглеждайки го. Искрено се надявах да не се опитва да рови из мозъка ми, за да разбере изненадата. А дали всъщност още бе фен на садо-мазото? И...дали го искаше точно сега? Отказвах да мисля за тези въпроси и продължих да наблюдавам изражението му за признаци на съгласие или неодобрение.

Усмихвах се дяволито докато тя ми говореше. Едва се сдържах да не се разсмея докато гледах колко е червена и как се притеснява все повече.
-Аз съм изключително отворен в сексуално отношение малката. - Изръмжах доволно, когато тя се намести по-удобно върху мен. Русата и коса се поклащаше, но аз виждах само гърдите и.
-Та...какво ще кажеш да те изненадам с нещо ново и ако си против това, просто ще се върна в леглото?
-Няма да ми се изплъзнеш, да знаеш. - Пуснах кръста и и я оставих да стане. Имах някои идеи какво може да иска да направи Лиса, но те бяха просто фантазията, тя не беше такава. Опитвах се да не се ровичкам в главата и, защото знаех, колко много мрази да правя това и да провалям моментите и изненадите, които ми е подготвила. Все пак ако смяташе да ме изтезава, трябваше да знае, че няма да се оставя да си играе с мен.