Стаята на Лиса Драгомир

Той ме прегърна и аз го притиснах към гърдите си.
- Обичам те...повече от всичко.- дръпнах го към себе си, бутайки го на леглото. Преобърнах се, така че да съм върху него и отново игриво го целунах по бузата.
- За това, което стана...- лицето ми помръкна и аз едва не се свих върху гърдите му.
- Нека да не го споменаваме, моля те.- насилих се да се усмихна и нежно го целунах отново. Ръцете ми бяха от двете страни на главата му, а тялото ми се извисяваше над неговото. Точно в момента имах други идеи за точва какво да правим, но нямаше да го притискам.

Завъртях отново очи. Нямаше как да я накарам насила да говорим, но знаех че трябва.
-Лиса рано или късно ще трябва да поговорим за това, ти сама решаваш, но знаеш, че не можеш да бягаш вечно. - Погалих нежно лицето и и се усмихнах. Не исках да я притискам, а и май усещах на къде отиват мислите и и не можех да се оплача от посоката. Наведох се към нея и слях устни с нейните. Просто ми беше безумно трудно да и устоя. Ръцете ми се впиха в кръста и и я притеглиха още по-близо до мен.
-Невероятна си.

Той ме притегли към себе си и аз се усмихнах, прокарвайки ръце надолу по гърдите му.
- Знам, че ще трябва да поговорим, но това може да почака.- засмях се леко и целунах врата му. Прегърнах го, притискайки го към себе си. Исках да прекарам така целият си живот, близо до него. Бавно спуснах устните си по врата му, продължавайки по рамото му. Спрях на извивката на ръката му, срещайки погледа му.
- Да спра ли?- зачаках да ми отговори, като ръцете ми все още бяха на гърдите му.

-Лиса сигурна ли си, че си готова за това? Не искам да прибързваме. - Целунах я нежно и се усмихнах. Определено не исках да спира, исках да продължи, но се страхувах, че ще я нараня с някое мое докосване или движение. Определено това щеше да бъде прибързване.
-Не искам да спираш, но си помисли какво искаш ти. - Исках да я бутна настрани, но на проклетото легло нямаше място. Ако се опитах по скоро щях да я бутна на пода.
-А и Лиса, искам по-голямо легло. - Хвърлих и супер отегчен поглед.

Смехът ми отекна из стаята след последните му думи. Смеех се от сърце, беше ми изключително забавно. Леглото ми наистина бе единично, не бях предполагала, че ще ми се налага да взимам по-голямо.
- Ще го имаш в най-скоро време.- усмихнах се отново и игриво го целунах по бузата. Виждах, че няма нищо против да продължа, но определено се страхуваше, че прибързваме. Личеше си по погледа и действията му. Ако не бе така, досега аз щях да съм под него. Познавах кога е в палаво настроение и кога не. Усмихнах му се, изправяйки се от леглото.
- Ще се облека.- закрих бюста си с една ръка и му се изплезих, защото преди малко бе казал да не се крия от него.

Скочих бързо и я прихванах през кръста.
-Хей хей хей, първо казах да не се криеш от мен, никога. Второ, защо подяволите си помисли, че ще те оставя да се облечеш? - Засмях се силно и я дръпнах към леглото, бутайки я на него. Нямаше да и се дам толкова лесно. Наместих се леко върху нея и устните ми намерениха нейните задълбочавайки целувката все повече.
-Не е честно Лиса, не мога да ти устоя и ти се възползваш от мен. - Погледнах я сърдито, без да се усмихвам. Наистина беше така, Лиса ме въртеше на малкият си пръст.

Усмихнах се лекичко при последните му думи. Съвсем нежно прокарах ръка по едната страна на лицето му, галейки кожата му.
- Но ти нямаш нщо против това, скъпи. Всъщност...- размърдах леко бедра, така че той да е между тях.
- Май дори ти харесва.- прошепнах го в ухото му и леко го захапах. Обвих с ръце кръста му, придърпвайки го към себе си. Раян ме цулена като постепенно задълбочаваше целувката и аз се усмихнах, отвръщайки на устните му. Ръцете ми бавно се плъзнаха по гърба му. Той още бе с риза, тениска и дънки, а аз бях само по бельо, при това само долната част. Заех се да разкопчавам копчетата на ризата му, но близостта ни ми пречеше да действам бързо. Е, аз не бързах, този път нямаше да пришпорвам нещата. Затова и чак след като се успокоих, ризата му се озова на пода.

Лиса ме освободи от ризата ми и аз се ухилих.
-Ама кой ти каза, че можеш да ме събличаш красавице? Не си ли много нахална? - Усмихнах се дяволито. Щом тя можеше да го прави, значи и аз можех. Ръката ми се спусна надолу и бързо я освободи от останалата част от бельото и, определено нямаше да и трябва. За късмет аз все още бях по-облечен от нея и нямах никакво намерение да и позволя да ме съблече... За сега. Лекичко прихванах ръцете и вдигайки ги накоре, когато посегна към катарамата на колана ми.
-Нее, не давам. - Игриви пламъчета затанцуваха в очите ми, когато видях недоволното и изражение.

Измрънках недоволно, когато вдигна ръцете ми.
- Стига дее, не ми отнемай удоволствието да те съблека лично.- намусих се и той ми се усмихна предизвикателно.
- Пък и не беше честно, аз бях само по бельо, а ти си напълно облечен.- срещнах погледа му, опитвайки се да освободя ръцете си. Не ми се получи, а той само ме гледаше самодоволно. Извих леко тялото си, опитвайки се малко по-старателно да се освободя, но ако той не ме пуснеше, аз нямаше да успея. Бе по-силен от мен и шансовете да измъкна ръцете си незабелязано бяха...ами почти никакви.
- Сигурен ли си, че тези дънки не ти пречат?- придобих ангелско изражение, гледайки го в очите.

Размсях се тихо.
-Лиса, убеден съм, че не ми пречат. - Неведох се и я целунах пускайки ръцете и. В момента в който посегнеше да ме съблича, отново щях да ги хвана, но сега исках да мога да я прегърна, да усещам всяка част от нея. Хм, май наистина дрехите ми пречеха. Въпреки това, не бях сигурен, че трябва да ги свалям и да продължаваме това. Определено щеше да я заболи ако направех нещо погрешно. Устните ми се спуснаха по врата и, за да не забележи изрежението ми, което определено би ме издало в момента.

Отново се намусих, когато каза, че не му пречат. На него може и да не му, но на мен определено ми пречеха. Устните му се спуснаха по врата ми и аз притворих очи, оставяйки се на усещането. Ръцете ми бавно се плъзнаха по гърба му, слизайки все по-надолу и по-надолу. Накрая все пак стигнах до колана на дънките му и се усмихнах самодоволно, когато той отново хвана ръцете ми.
- В момента ми се иска да имам телекинеза.- игривите пламъчета в очите ми ясно му подсказваха какво е желанието ми.

Ухилих и се.
-Защо ти е да имаш телекинеза? - Имах няколко предположения, защо искаше точно това, но все пак исках да го каже. Очите ми се присвиха леко.
-И не си и помисляй да ми отговаряш с недомлъвки. - Дяволит поглед се поеви в очите ми. - Ако се опиташ да ме изигиржаеш, може да има сериозно наказание. - В подкрепа на думите ми хванах нежно ръцете и и отново ги вдигнах над главата и, но след няколко секунди ги пуснах.
-Не би искала да ме ядосваш.

Засмях се леко, когато каза, че искам да го ядосвам.
- А ако искам?- извих леко тялото си към него, като така не ми се налагаше да го придърпвам към себе си. Той нежно вдигна ръцете ми нагоре и аз срещнах погледа му.
- Защото, миличък, те искам извън тези дрехи. А телекинезата би ми помогнала перфектно да изпълня желанието си.- пламъчетата в очите ми се разгоряха още повече и когато той отново пусна дланите ми, аз ги плъзнах по гърба му. Все още бе с тениска, но се надявах скоро да имам възможността да променя този факт.

Хареса ми дяволитото пламъче в очите и.
-Искаш да ме ядосаш? Не, не искаш, прекално много те е страх да ме ядосаш. - Ръката ми се спусна по гърдите и. - Много много ще съжаляваш ако ме ядосаш, любов моя. - Усмихнах и се чаровно. Нямах намерение да я наранявам и това, което и бях приготвил ако ме ядосаше, щеше да и хареса, но предпочитах да се страхува да ме ядоса.
-Трябва да си много, много послушна красавице. - Продължавах да и се усмихвам гледайки я палаво. Усните ми се спунаха по нея, но след миг се отръпнаха.

Палавата ми усмивка нямаше равна.
- Така ли, скъпи? А какво ще стане ако направя...- спрях за малко, заемайки се с колана му. След миг той вече бе на пода и аз само дето не засиях.
- Какво ще е наказанието ми?- целунах го, придърпвайки го към себе си. Честно казано малко се притеснявах от това какво ще измисли, но щях да го преживея. Пък и ми прекалено любопитно, за да го оставя сега. Срещнах погледа му отново и му се изплезих предизвикателно.

Оставих я да свали колана ми само, за да мога да я накажа след това. Усмихнах и се дяволито и се дръпнах бързо от нея, заставайки на метър от леглото.
-О наказанието ти, ще бъде много, много сериозно. - Погледнах я сурово. - Няма да получиш това, което искаш. - Огледах се набързо и намерих ризата, вдигайки я от пода. Наметнах си, а след малко си сложих и колана. Ухилих и се и застанах до нея, хванах нежно ръцете и и ги вдигнах нагоре. Огледах се, но тъй като не видях нищо, с което да ги завържа, трябваше да експериментирам. Разкъсах няколко парчета от ризата и си след няколко минути ръцете и вече бяха завързани за таблата на леглото. Нямаше никакъв шанс да се освободи сама.
-Е, мисля да ида да се разходя.

Очите ми се разшириха от изненада и аз се опитах да се освободя, но безуспешно.
- Раян!- срещнах погледа му и видях самодоволната му усмивка.
- Няма да ходиш никъде, поне ме развържи.- намусих му се леко, сле дкоето се опитах да го гледам личико. Явно не ми се получаваше, защото той не направи нищо.
- Моля те, няма да те нападам, само ме развържи.- не успях да сдържа тихия си смях и за миг затворих очи, опитвайки се да се успокоя.

В ума ми се зароди поредната дяволита мисъл, когато я погледнах. Боже как можех да забравя, че Лиса има един невероятно убийствен гъдел.
-Мне, няма да те пусна, но за сметка на това, ще направя нещо друго. - Усмихнах и се мило. Исках да се успокои. Не знам дали подейства, защото поне при мен нейните милички погледи вече нямаха никакъв ефект. Да, беше много сладка, но не можеше да ме завърти на малкия си пръст, поне не и с това. Приближих се бавно към нея с ангелско изражение. След секунди ръцете ми се спускаха по двете страни на корема и влудяващо бавно, а след още няколко бързо започнах да я гъделичкам.

Раян тръгна към мен и аз забелязах дяволитото пламъче в очите му. О не, не можех дори да си представя какво ме очаква.
- Рааааян?- срещнах погледа му и в следващата минута той бавно, съвсееем бавно спусна ръцете си по корема ми. Изтръпнах от докосването, притваряйки очи. Но в следващата секунда той...започна да ме гъделичка.
- Не!- опитах се да се извивам, но не можех. Бях завързана и сега той имаше пълен контрол над мен. Мускулите на корема ми се свиваха конвулсивно и аз само можех да се опитвам да се извъртя на някъде, така че да не може да ме хване. Уви, той бе доста ловък и ме държеше на едно място.
- Моля те...- едва си поемах дъх вече, дори не можех да говоря.

Ухилих се доволно, но не спрях да я гъделичкам.
-За какво ме молиш? Искам да го чуя Лиса... - Ръцете ми продължаваха да я изтезават, а аз не спирах да се хиля доволно. Само не разбирах, защо се опитва да се извърти и да се измъкне от ръцете ми, когато и беше пределно ясно, че няма как да го направи.
-Ще спра, но само при условие, че ти спреш да мърдаш и издържиш така докато преброя до десет. - Дяволита усмивка и се плъзна отново по лицето ми. Нямаше да спра да я гъделичкам, а следователно, тя нямаше как да спре да мърда.

-ММммммм!- измънках, опитвайки се да се освободя, но не успях. Не знаех защо все още се опитвам дори, бе напълно безполезно.
- Добре, добре. Само спри.- измънках, стараейки се да не мърдам. Стиснах устни, нареждайки на крайниците си да стоят неподвижно, макар корема ми леко да потреперваше. Вече едва дишах и ако той не престанеше, щеше да стане по-зле. Той започна броенето, но броеше мъчииително бавно. Изключително бавно. Почти стигна до 5 и аз отново започнах да се извивам в ръцете му. Толкова близо и едновременно толкова далече...

Лиса се опита да застане неподвижно, но аз не спрях да я гъделичкам. Бавно започнах да броя и вече се чудех, кога няма да издържи, когато стигнах до пет и тя отново полудя в ръцете ми. Спрях се за секунда, колко да ти поеме въздух и лекичко я целунах по челото.
-Много ми харесваш, когато си безпомощна. - Наведох се още по близо до ухото и. - Възбуждаш ме до лудост. - Ръката ми премина нежно през слабините и, но след миг отново започнах да я гъделичкам. Все пак беше наказана, така че нямаше да и се случи това което искаше.

- Нннедей!- опитах се отново да се измъкна, но не ми се получи. - Моля те, недей. Моля те!- гласът ми излизаше като скимтене, а аз все още се опитвах да направя нещо или да го накарам да спре. Той ми даде около 3 секунди почивка, след което отново започна, като едната му ръка нежно се плъзна между бедрата ми. Изтръпнах, а от устните ми излезе тихо стенание. Но това бе само мимолетно докосване, след което той отново започна да ме гъделичка. Очите ми вече се бяха насълзили от смях, а коремът ме болеше.
- Спри, моля те...- думите ми излизаха накъсани, а ръцете му продължаваха да обикалят тялото ми.

Ухилих и се до уши. Спрях за малко и я погледнах, определено не исках да се задуши от смях.
-Хайде, дишай красавице. Почини си. - Седнах леко до нея и я погледнах мило. Определено имаше нужда от няколко секунди почивка. Отидох до банята и и донесох една голяма чаша с вода. Помогнах и да се изправи, което беше доста трудно след като беше завързана.
-Хайде пий, имаш нужда от течности. - Придържах я леко и не я докосвах повече от необходимото, все пак не исках да се задави. Оставих я да изпие цялата чаша и я поставих на нощното шкафче.
-Сега мисля, че е време да продължим там от където спряхме. Ръцете ми заплашително се насочиха към нея.

Раян ме остави да дишам за малко и аз едва си поемах дъх. Бях заъхтяна, а очите ми бяха притворени. Той ми помогна да се изправа, все още вързана, и ми донесе вода. Накара ме да изпия цялата чаша, след което имах още 2-3 минути и той реши, че отново ще ме изтезава. Свих краката си към тялото, опитвайки се да се свия.
- Моля те, недей. Моля те...- миличката ми физиономия нямаше равна. Знаех, че не му действат, но трябваше да го накарам да спре. Едва дишах и щях да си му го върна. Само ме освободи, щях да си му го върна...