Плажа

Вцепених се за миг, гледайки го стреснато. След малко мозъкът ми отново заработи и аз чак сега осъзнах, че би трябвало да измислям някакво упражнение.
- Ами...аз...- опитах се да измислям в движение, но не се получи. Огледах се отново, но не видях нищо, което да ми подсказваше каквото и да е.
- Добре, може да започнем с придвижването. Във водата е много по-трудно да се тича или изобщо да се извършват резки движения. Също и не може да си безшумен, винаги се чува. Какво ще кажеш за това начало?- срещнах погледа му и очите ми се плъзнаха по прозиращата му риза. `Съсредоточи се, Лиса!`- смъмрих се мислено и наведох глава към водата. В момента морето бе спокойно и нямаше вълни, но въпреки това всяко едно движение се чуваше.

Кимах и. Беше добра идея за начало, а и се радвах че мозъка и е успял да се включи.
-Добре сега ще застанеш във водата и ще се въртиш броейки до 30. Аз ще се придвижа, а ти със затворени очи ще трябва да определиш къде точно съм. - Дръпнах я за ръката и я поставих на точно определено място. Беше достатъчно дълбоко, но не прекалено за щастие. Лиса затвори очи и започна да брои, докато аз възомжно най-безшумно се придвижвах около нея.

Кимнах леко и затворих очи. Започнах да се въртя, но ми бе трудно да чувам противника, заради шумът, който сама издавах при движението. Напрегнах почти докрай слуха си и едва-едва долових някакво бегло движение пред себе си. Но това явно се бе оказало просто още плицикане на водата, което аз създавах. Когато отворих очи не видях Раян и се обърнах рязко назад. Мда, той бе зад гърба ми. Усмихнах се леко, срещайки погледа му.
- По-трудно е от обикновенно.- видгнах глава леко нагоре. Нямаше слънце, времето бе облачно, но и топло. Бе идеално за тренировки. Или просто за време, прекарано с любим човек.
- Отново?- вдигнах едната си вежда, очаквайки отговор.

-Винаги ми е било забавно да тренирам с теб, но мисля че това идва прекалено сложно за хлапе като теба, нали малката? - Харесваше ми да се шегувам с нея, особено когато гледах изражението да на лицето и.
-Какво ще кажеш да се разходим малко по плажната ивица? После ще се заемем с тренировките... - Беше тъпо да я разсейвам точно когато беше успяла да се концентрира, но... Просто не можех да устоя... А и все още знаех толкова малко за нея... Имаше хиляди неща които исках да открия, да разбера...

Намусих се, когато ме нарече малка. След миг ми хрумна начин да го накарам да спре. Приближих се бавно към него и също толкова бвно плъзнах ръцете си по гърдите му и накрая ги спрях на кръста. Целунах го, давайки всичко от себе си да му хареса. Задълбочих целувката и след още няколко мига се отдръпнах, но не го пуснах.
- Още ли мислиш, че съм хлапе?- изплезих му се, след което се усмихнах самодоволно.
- А за разходката по плажа, звучи страхотно.- намигнах му и отстъпих към брега.

Измънках леко и не особено членоразделно.
-Не... Не си просто хлапе, ти си хлапе което се целува невероятно... И не само... - Видях изражението и и се ухилих. - Стига де шегувам се. Хайде. - Хванах ръката и и тръгнахме по плажа... Исках да и задам хиляди въпроси, но нямах идея от къде да започна... Какво и да кажех ми се струваше изключително глупаво. Може би просто трябваше да се поопусна малко.
-Добре Лис... Кой е любимия ти цвят? Храна? Животно? - Замълчах... и след миг добавих. - Да, знам че се звуча глупаво.

Излязохме от водата и аз за миг потръпнах, но след това свикнах с температурата. Държах Раян за ръката и усещах, че иска да ме пита нещо, но се колебае. Не казах нищо по въпроса, а му дадох време сам да реши. Накрая въпросите му ме очудиха и дори ме накараха да се усмихна.
- Не звучиш глупаво, радвам се, че се интересуваш.- срещнах погледа му и се заех с отговорите.
- Добре...Обичам синият цвят, но съм и фен на зеленото. Също и кафято...бялото...Ами общо-взето нямам точно определен любим цвят, но мисля, че синият е на първо място.- вдигнах леко рамене.
- Обожавам котките, змиите, мишките...Не си падам по кучета и по насекоми.
- А за храната...сладолед.- засмях се леко и преплетох пръсти с неговите.
- Може да ме питаш каквото искаш, но след това е твой ред.- малко пламъче се появи в очите ми.

Засмях се. Знаех, че след това също ще и дължа отговори, но нямах нищо против. Пуснах ръката и и я премеднах през раманете и. За щастие якето ми беше в другата и го бях оставил на плажа, което значеше че още е сухо. Наметнахго леко през раменете и и отново я прегърнах. Надявах се да не и е студено.
-Добре... А коя най-омразната ти храна? Какво правиш през свободното си време? Пушиш ли? А пиеш ли? - Беше ми тъпо да и задавам такива въпроси, но ми беше интересно... И бях сигурен, че не само се чувствам, а и звуча тъпо независимо какво казваше Лиса...
-Хайде питай и ти.

Засмях се леко на въпросите, след което срещнах погледа му за миг.
- Не пуша, но употребявам алкохол...в определени случаи.- вдигнах виновно рамене.
- Мразя мед и спанак, домати и руло `Стефани`. Това е за омразната храна. А през свободното си време....хм...-замислих се за миг какво най-често правя, когато ми е скучно или когато няма с кого да изляза навън.
- Обичам да се разхождам из кампуса, да рисувам, да слушам музика, да чета книга, да ходя на плажа...да съм с теб.- отново го погледнах с лека усмивка на лицето.
- А твоят любим цвят? Хоби? Предпочитана храна? Най-омразно занимание?
Отпуснах главата си на рамото му и косата ми(вече суха) се разпиля по ръката му...

-Любим цвят... Черно. Храна... Ами не знам, общо взето цялата италианска кухня - спагети, макарони, лазаня, пица... Хоби конкретно нямам, най-вече тренировки... И сега май ти ще ми станеш новото хоби. - Спрях и я завъртях към мен. Целунах я страстно и я притиснах към себе си. Косата и се стелеше нежно до кръста и и заплетох внимателно пръсти в нея.
-Мда, определено ти ще си новото ми хоби. А относно това което най-много мразя... Ами може би да стоя и да уча скучни моройски предмети. Влудяващо е.

Усмихнах се, когато каза, че аз му хоби. Беше наистина приятно да чуеш това, разхождайки се по плажа, а зад теб да е морето и да се чуват вълните.
Раян ме целуна, прокарвайки ръка през косата ми. В първия миг се изненадах, след което пеперудите отново запърхаха по кожата ми и аз нежно го прегърнах през кръста, отвръщайки на меките му устни.
- Предполагам обичаш да нарушаваш правилата?- вдигнах вежда, гледайки го подозрително, като същевременно се усмихвах. Не знам защо, но бях убедена, че не спазва правилата...Просто ми приличаше на типа `лошо момче`.

Засмях се гръмогласно.
-Правила ли? Ми за мен те не съществуват... Забравил съм значението на тази дума. - Не исках да си вади много грешни изводи за мен, но това беше истината. Никога не бях спазвал правилата, просто не бях такъв. За мен те бяха нещо създадено, за да се нарушава. Баща ми беше получавал поне стотина писма от академията, в които най-подробно се описваха най-големите ми подвизи. Той сам беше признал, че на някой от тях се е смял от сърце. Бях изял няколко пъти конско от него, но обикновенно казваше, че съм истински син на баща си, т.е. негово пълно копие.
-Хм, ти предполагам си царицата на послушанието? - Ухилих и се. Нямаше как да съм сигурен, но Лиса така ми изглеждаше.

Знаех си...Точно както и предполагах, той не спазваше каквито и да е правила.
- Старая се да ги спазвам, но има и моменти, когато ги нарушавам.-вдигнах леко рамене. Всъщност тези моменти бяха доста малко и наистина излизах като `Царицата на послушанието`...Срам и позор. Прехапах устна, замисляйки се над това. Всъщност напоследък бях започнала да не ги спазвам толкова много, но това беше докато бях с Деймън. Изгоних тези мисли от главата си и вдигнах поглед към Раян.
- Разкажи ми някой от подвизите си, Робин Худ.- изплезих му се, гледайки го предизвикателно.

Ухилих се, когато ме нарече Робин Худ. Това беше малко прекалено...
-Хм... Не съм Робин Худ, той се бори срещу богатите и защитава неправдите... А аз? Аз просто мразя правила и обичам хаоса. - Замислих се какво точно да и разкажа.
-Ами баща ми редовно получаваше писма, че пуша на територията на кампуса... Заради купони вдигнати от мен и маааалко излезли извън контрол. Наистина малко. - Ухилих и се. - След един такъв купон се наложи с още няколко момчета да пребоядисваме целия ни етаж... Няколко пъти учители са били случайно подпалвани от мене... Това са нещата за пред хора...Ти имаш ли някоя издънка за разказване?

Засмях се леко, когато каза, че дори е подпалвал учителите си.
- Леле, ти наистина обичаш да нарушаваш правилата.- поклатих леко глава, представяйки си какво ли е това, което не е за пред хора.
- А аз...влизала съм в забраненото за ученици крило, пропускала съм часове, разхождала съм се сама из гората рано сутринта, когато всички си лягат. Също и...напивала съм се до такава степен, където не помня почти нищо.- вдигнах леко рамене. Всъщност помнех какво бе станало и това ме плашеше.
- Нямам много големи провинения...- усмихнах се накриво и срещнах погледа му.
- А сега...какво ще правим?- усмивката ми стана предизвикателна, а в погледа ми се метяха пламъчета. Всъщност се сещах за едно доста интересно занимание, но бързо прогоних тези си мисли.

-Ами след теб това да нарушам правилата е другото ми хоби. - Ухилих се. Наистина беше така.
-А ти определено си самото послушание като изкючим напиването. - Погледнах я представяйки си какво е да я видя пияна. Определено трябваше да я напия някой път. Дяволито пламаче проблясна в очите ми. Имах идея и не смятах, че ще е много трудно да я осъществя...
-Ако искаш можем да идем в стаята ми... Ще си налеем по нещо, може да направим някоя тренировка... - Усмихнах се. Нямах намерение да отучня каква точно тренировка имам впредвид... Каквото стане...

Погледнах го подозрително, след което се засмях. Направих се, че се замислям за миг, след което отново срещнах погледа му.
- Хм...звучи добре.- намигнах му и го целунах по бузата игриво. Тренировка...Представях си какво планува.
- Но трябва да се върнем, за да си взема ботушите.- обърнах се и погледнах назад, слагайки ръка над очите си, за да проверя къде точно са. Така и не ги видях и реших, че наистина сме изминали доста път от мястото, където влизахме в морето. И все пак...Исках да видя какво е намислил Раян, затова и бързах да си ги взема и да вървим.

Поклатих глава.
-Мисля. че можеш да минеш и без ботуши. - Ухилих се до уши и ч грабнах на ръце. - Както виждаш ботуши не ти трябват. - Целунах я страстно и игриво я подхвърлих лекичко във въздуха. Определено бясното ѝ изражение си струваше. Знаеше, че няма да я изпусна, но със сигурност беше стресиращо някой да те подхвърля във въздуха.
-Не се сърде де... - Отново я целунах и бързо я понесох към стаята ми.