Балната зала

Балната зала бе голяма и в нея можеше да се влезе от 7 различни места. Прозорците бяха в ориенталски стил с дебели плътни завеси, които на вечерни събирания се дръпваха, за да има изглед към прекрасната градина отвън. Огромните полюлеи се спускаха на 2 метра от тавана, който бе на поне 10-ина метра над главите на гостите. Помещението бе пригодена да побира `малка армия`- всичките кралски семейства с челядта им плюс още важни гости и пазители.

Залата бе красива както обикновенно, но аз не виждах нищо от красотата и. Изучаващите погледи на снобите ме дразнеха и ми идеше да смачкам няколко физиономии, за да покажа, че с нищо не съм се променил и още мога да пребия всеки морои в тази зала. Погледа на Кралицата никак не ме очароваше, нямаше нужда да гледа Лиса така.
-Хайде успокой се, не те мрази. Сега ще ти го докажа. - Преди да дам възможност да Лиса да протестира или да се дръпне я бутнах напред и се озовахме точно пред леля ми.
-Здравей лельо, предполагам помниш приятелката ми?
-Да. Не очаквах да ви видя тук отново принцесо Драгомир. Особено след последната ни среща.

Застинах на място, когато Раян ме дръпна напред и се озовахме точно до Кралицата. Пребледнях и мислено си пожелах да се изпаря или да се телепортирам.
- Здравейте, Ваше величество.- поклоних се, правейки реверанс, както подобаваше за една принцеса.
- Имате искрените ми извиненя за последния път. - сведох почтено глава към земята, а ръката ми, която държеше Раян потрепери. Пръстите ми бяха изтръпнали и вероятно посинели и на моменти потреперваха против волята ми.
Не знаех какво да кажа и как по-точно да се извиня за предишния път, искаше ми се да се скрия някъде или да се обърна и да си тръгна. За миг дори се поколебах дали да не се извиня и да си тръгна наистина, въпреки че после Раян нямаше да ми прогови цяла вечност. Само заради него оставах сега, само заради него...

Леля ми също се усмихваше иронично. Тази усмивка бе толкова типична за нашето семейство, че вече не ми правеше впечатление. Усещах леко трепващата ръка на Лиса в моята и я пуснах, но само за да обгърна с ръка раменете и. Исках да се успокои, нищо кой знае какво не беше станало.
-Стига Лис, леля ми перфектно знае, че това, което се случи не беше нищо особено. И тя е била млада, не е като да не е правила секс. - Погледа ми беше леден, но бях съумял да запазя добрия тон, макар че в момента ми идеше да замеря кралицата с проклетия пръстен и да се отрека от името и потеклото си. Леля се покашля леко и ни излгеда гнвено.
-О това което се случи е особено и ти Раян, както и принцесата, перфектно го знаете. Непростимо е и е повече от отвратително.

Отново се свих под погледа на Кралицата. `Нека потъна в Земята, нека потъна в Земята, нека потъна в проклетата Земя!`- молех се наум, но никой не чуваше молбите ми и най-вече-не отговаряше. Стиснах нервно устни, докато не станаха тънка черта.
- Съжалявам...-гласът ми излезе прекалено тих и аз се поколебах дали ме е чула.
- Извинете ни.- дръпнах Раян настрани, отдалечавайки се от Кралицата. Когато стигнахме ъгъла на залата се обърнах към него с пребледняло лице.
- Добре, аз си тръгвам. Не мога да издържа на всичко това. Мислех, че мога, но уви, сгрешила съм. Наистина съжалявам, но всеки момент ще припадна или ще изпадна в паника, така че ще е най-добре ако просто си тръгна.- пелтечех без дори да мога да мисля. Думите сами излизаха от устата ми, а аз не могех да направя нищо по въпроса.

В момента, в който чух думите и ми се прииска да тръгнем и наистина да я махна от това място, но след миг се разколябах. Издърпах един стол и внимателно я сложих да седне на него. Подадох и чаша вода и клекнах пред нея.
-Успокой се, всичко е наред. Не и обръщай внимание... Не мисля, че трябва да си тръгваме Лиса, твоето място е тук няма някой да те прогони. Ако искаш да си тръгнем няма проблем, но сигурна ли си, че го искаш? - Сложих ръце на коленете и и я погледнах. Лиса определено нямаше да издържи тормоза на леля ми, но аз за сметка на това нямах намерение да допусна да я тормозят. За мен нямаше значение дали ще останем или ще си тръгнем, тревожех се тя да не съжалява след това.

Раян ме накара да седна и ми подаде вода, но аз не отпих. Вместо това погледът ми се плъзна по красивата рокля, която толкова обичах. Припомних си отражението си в огледалото и се проклех заради това. Исках да съдера роклята и да нахлузя къси панталони и потниче. Да съм с домашните си чехли и да не ми се налага да нося нито грим, нито тиара.В момента вразех дори обувките си, защото тези високи токове ми бъркаха в здравето. Да, удобни ми бяха, но не можех да мърдам много-много с тях. Въздъхнах, представяйки си цялата картинка, след което погледът ми се фокусира върху Раян и неговият смокинг. Умирах си да го видя облечен така още от първата ни среща. Няколко секунди просто го гледах без да казвам нищо, след което се усмихнах.
- Изглеждаш добре.- това вероятно бе първата ми искрена усмивка за вечерта. В същият миг пуснаха някаква балада и аз се насладих на музиката. много влюбени двойки отидоха, за да танцуват и аз се запитах дали и Раян няма да ме попита дали искам да танцуваме. Срещнах погледа му и се надявах да е разбрал посланието по малките искрици в очите ми.

Ушите ми дочуха балада и ми се наложи да завъртя тайно очи. Мразех да танцувам, но виждах, че Лиса определено има желание, така май можех да се прежаля... А и щеше да е повод да я прегърна без да се чувства неудобно. Изправих се внимателно и елегантно и подадох ръка.
-Ще ме удостоите ли с един танц принцесо? - Гласа ми бе равен и нежен и дори успях да се усмихна, когато видях изражението и. Поех внимателно ръката и и я поведох към дансинга с усмивка. За пръв се радвах, че като малък бях ходел на уроци по танци, определено не исках да я настъпя и се радвах, че не съм пълно дърво. Обвих ръка около талията и и се задвижихме бавно в ритъма на музиката.

Раян ме покани на танц и лицето ми заблестя от удоволствие.
- Разбира се, господин Шелски.- поех внимателно ръката му и двамата се запътихме към средата на огромното помещение. Няколко от двойките се дръпнаха леко, когато с Раян започнахме да танцуваме и аз положих глава на рамото му, а късата ми коса падна точно пред очите ми. Не я отдръпнах, оставяйки я да закрие целият свят от погледа ми. Усещах само близостта на приятеля си и чувах спокойното му дишане, това ми стигаше. Вдигнах леко глава към него и брадичката ми се опря на гърдите му.
- Обичам те...-промълвих го съвсем тихо и нежно го дарих с една бегла целувка по устните. Искаше ми се вече да сме в Академията и да можем да се отпуснем. Но щях да остана до края на приема, въпреки всичко. Знаех, че не бива да бягам....

Усмихвах се, когато я усещах в прегръдките си. Нямаше нищо по-лесно и по-естествено от танца с нея. Музиката се вливаше бавно в мен и движенията бяха елементарни. Усещах как леко бие сърцето и под роклята и се усмихнах отново.
-Нямаш представа, колко си красива в момента. - Завъртях я отново, но след миг я притеглих към себе си. С периферното си зрение забелязах, че някой се приближава към нас през дансинга, но не обърнах голямо внимание, докато не ме потупаха по гърба. Преди да се обърна, се опитах да разчета нещо по изражението на Лиса, но то не издаваше нищо освен лека изненада.
-Ще ми я отстпиш ли за следващия танц? - Гласа на Ейдриън Ивашков ме извади от мислите ми и ме принуди да се обърна.
-Съжалявам Ивашков, принцеса Драгомир ще танцува само с мен.
-Не е честно да я пазиш за себе си.
-Както и не е честно да я деля при положение, че ми е гадже. Извини ни. - Прекъснах разговора и издърпах Лиса по далеч от него, точно когато песента свърши. - Хайде да си вземем нещо за пиене. - Дръпнах я към масата с напитките и изкрено се молех Лиса да не изкоментира грубото ми държание към Ейдриън, както и това че си налях голямо уиски.

Песента почти бе свършила, когато чух гласа на Ейдриън и че иска да танцуваме. Аз нямах нищо против, но знаех, че Раян няма да ме пусне, а не исках да го карам да ревнува или да се ядосва сега. Той ме поведе към масите с напитки и аз взех първото ми попаднало нещо, което се оказа някакъв безалкохолен коктейл. Чудесно, поне нямаше да мърморят, че пия алкохол. Но в момента, в който се обърнах към Раян, застинах за миг. Пиеше уиски и то не в малки количества.
- Мислиш ли, че е добра идея?- срещнах погледа му с абсолютно невинно изражение, когато видях някакво момиче да маха към нас зад гърба му. Намръщих се леко, защото ако не се лъжа това бе...Елизабет Ивашков? Май да.
- Познаваш ли я?- кимнах съвсем леко и незабележимо към нея и Раян се обърна, но само след миг изражението му се смени с каменно.

Лиса погледна питието в ръката ми, но поне си спести заядливия коментар, който чувах обикновенно. Въпроса и също не ми допадна особено, но все пак беше по добре.
-Да, защо да не? Може би защото снобите ще си помислят нещо? Не ми пука Лис, знаеп го. - Усмихнах и се, но скоро ме изненада с друг въпрос. Обърнах се и видях Елизабет Ивашков да ми маха. Премигнах сковано няколко пъти и кимнах, просто от уважение.
-Да, за съжаление я познавам. - Надигнах чашата си и изпих на екс уискито, след което си налях второ. Точно, когато се молех Елизабет да не дойде при нас, чух гласа и до мен и усетих как ми се хвръля на врата.
-Раян, тооолкова се радвам да те видя. Липстваше ми, отдавна не сме се виждали, как си, немирнико?
-Здрасти Елизабет. - Насилих се да се усмихнах и внимателно се осбоводих от прегръдката и, придърпвайки Лиса по близо до мен. - Познавате ли се? Лиса, това е Елизабет Ивашков, Елизабет - Лиса Драгомир.
-Ама естествено, че знам коя е. - Елизабет се ухили до уши и и подаде ръка, а на мен ми се прииска тутакси да се изпаря от залата, особено когато усетих, че Ел отново ме е прегърнала и ръката и е на гърдите ми. Господи това момиче май нямаше да ме остави намира.
-Раян отново ли се наливаш с уиски по приемите? Никак не си се променил скъпи...

Добре, сега се запознавахме, а вече не я харесвах. Това бе направо рекорд за мен. Усмихнах и се насилено и хванах ръката и, като побързах след това да я пусна. Но най-много ме подразни, че прегръщаше Раян при всяка възможност. И това обръщение `скъпи`...
Мислено взех първото първото нещо, което намерих и го метнах по нея, но всъщност не направих абсолютно нищо. Надявах се да не ми личи по изражение какво точно изпитвам към нея сега и отново се усмихнах.
- Приятно ми е да се запознаем, Елизабет. Нали мога да те наричам Лиза?- с Раян след това сериоооозна щяхме да си поговорим. И той вероятно го знаеше, защото имаше `дарбата` да може да разчита изражението ми перфектно.
- Разбира се, че можеш, Лиса.- тя отново почти подскочи от радост и прегърна Раян, опитвайки се да хване ръката му. Извърнах поглед, сякаш танцуващите бяха най-интересното нещо на света и Ейдриън срещна погледа ми. Той видя братовчедка си и веднага се запъти към нас.
- Виждам, че сте се запознали.- той се усмихна и застана до мен, слагайки ръка на рамото ми. За миг изтръпнах, защото знаех, че го прави само за да дразни Раян, но след това му се усмихнах.
- Да, братовчедка ти е много...симпатична.- вметнах коментара си, надявайки се да не си проличи колко я мразех.

Ейдриън Ивашков се приближи към нас. О да, само това ми трябваше - още един от този проклет род. Насилих се да задържа усмивката на лицето си, но когато сложи ръка на рамото Лиса изръмжах и направих крачка напред.
-Ако обичаш? - Дръпнах я от ръцете му и я притеглих към себе си. - Не ми я приятно да докосваш приятелката ми. - Натъртих на последната дума, само за да може и двамата Ивашков да схванат намека и да ни оставят намира. Ейдриън май преценяваше шансовете да го пребия насред залата и май осъзна, че те са доста големи и че изобщо нямаше да трепна да му смачкам физиономията, и се отдръпна малко. За съжаление при Елизабет нямах този късмет и тя продължаваше да се опитва да ми висне на врата.
-Раян как я караш, толкова отдавна не сме се виждали, трябва да излезем някой път. - Лис отново обви ръце около врата ми, а на мен вече наистина ми идеше да се самоубия. В такива моменти ме беше яд, че Лиса е прекалено благоразумна, за да направи скандал в средата на залата пред всички кралски особи.

Ейдриън се отдръпна леко при заплахата на Раян и аз вътрешно се усмихнах, но не дадох това да проличи. Дори се намусих леко. Аз нямаше да ревнувам и да се опитвам да убия Лиза, така че и той нямаше да претрепва Ейдриън. Другото момиче продължаваше да го прегръща през врата и аз бях на косъм да разбера дали съм научила нещо от уроците на Раян по самоотбрана. Дали щях да успея да я ударя достатъчно силно, че да не се приближи никога повече? Избих си тази мисъл от главата и дори леко се отдръпнах от Раян, когато започна нова балада.
- Искаш ли да танцуваме?- Ейд се озова пред мен, подавайки ми ръката си, а аз само стрелнах с поглед момичето, което май се опитваше да се качи ВЪРХУ Раян. Изскръцах леко със зъби и отново върнах погледа си на г-н Ивашков.
- Разбира се...скъпи.- натъртих на последната дума. Да, това определено щеше да вбеси Раян и аз побързах да тръгна към дансигна преди той да се опита да му размаже физиономията. За сметка на това бившата му приятелка отново му увисна на врата и започна почти да подскача около него. Май искаше да танцуват...

Скъпи... Чакай, какво? Преди да мога да реагирам Ейдриън изведе Лиса на дансинга, а аз бях извън кожата си. Определено ми идеше да му размажа физиономията, а и реакциите на околните щяха да бъдат много забавни. Лиза се въртеше около мен като пеперуда около цвете и доста дебело ми намекваше, че иска да танцуваме, но аз предпочитах да игнорирам бръщолевенето и да наблюдавам, колко далеч щеше да стигне Лиса, за да ми го върне. По-късно, някъде далеч от погледа на Лиса, щях да се разправям с Ивашков, не исках да и давам шанс да го лекува... Или по точно да го съживява. Налях си трето уиски и осъзнавах, че след още едно ще ми паднат всички задръжки и щеше да стане много приятна и забавна сценка. Вече броях секунди в желанието си песента да свърши и това най-накрая се случи. Елизабет ме погледна тъжно, че не сме танцували, но за съжаление не ми се сърдеше дълго и отново започна да бръщолеви. Лиса и Ейдриън се приближиха отново към нас и много се надявах погледа ми да издаваше намерението ми да потроша всяка част от Ивашков.
-Е добре ли си прекарахте? - Гласа ми беше като лед, а и бях искарал най-ироничната и цинична усмивка, което имах.

Ейдриън ме поведе към дансинга и в момента, в който Раян и Лиза не виждаха изражението ми, позволих на раздразнението да проличи.
- Лази ти по нервите, нали?- Ейдриън явно се забавляваше на всичко ставащо и аз срещнах погледа му с иронична усмивка.
- Повече, отколкото можеш да си представиш. Ще имаш ли нещо против да убия братовчедка ти?- усмивката ми все още си бе там, но си личеше, че никак не ми е забавно. Пък и знаех, че в момента, в който се върнем ще ми се налага да държа Ейдриън далеч от Раян. Или по-точно обратното.
- Хм...нека помисля. Не мисля, че ще имам нещо против, все пак ТИ ще го направиш, а това оправдава фактите.- вдегнах изненадано глава към него и нещо в погледа му почти ме накара да трепна, но не от вълнение. О, по дяволите....той ме харесваше. Не отговорих на коментара му, чудейки се как по деликатен начин да му разбия надеждите.
- Ейд...ти си ми приятел.- опитах се и за миг той се обнадежди.
- Но само това.- срещнах погледа му с извинително изражение и веднага ми стана гадно. Не исках да го наранявам, но не исках и да храни напразни илюзии.
- Аз съм упорит, Лиса. Някой ден, когато това приключи...-той кимна с глава към Раян и жужащата около него Лиза-...тогава може би ще имам шанс.- усмихнах се отново, надявайки се да не си проличи иронията, излъчваща се от мен.
- Сигурно....може би...- отговорих уклончиво, за да не му развалям изцяло настроението. И след още няколко мига песента свърши. Той се опита да ми предложи да танцуваме на още е дна песен, но аз отказах. Ако го направех, Раян щеше да премаже Ейд още тук, на дансинга. Вметнах нещо от рода на `Не мисля, че е разумно.` и той схвана намека. Отправихме се обратно към гаджето ми и бившата му приятелка и аз се насилих да се усмихна, скривайки раздразнението си от присъствието на Лиза. Но когато срещнах погледа на Раян усмивката ми почти угасна.
- Е, добре ли си прекарахте?- гасът му бе повече от леден. Преглътнах мъчително, след което нарочно застанах между двама им.
- Да, Лиса наистина може да танцува.- Ейдриън се усмихна на Раян и аз го дръпнах настрани без дори да се извиня на другите.
- Недей.-прошепнах го под предлог, че си наливах питие.
- Моля те, помоли братовчедка си да танцувате, защото иначе ще си мъртъв.- един поглед към лицето на Раян му стигаше, за да се съгласи, докато аз си взимах джин с тоник. И след точно секунди двамата Ивашков ни оставиха поне временно, а аз се приготвих за цяла тирадаот страна на Раян.

Мислено си представях как смачквам Ейдриън и го заковам в земята... Или беше по-добре да го изпепеля? Или и двете... Да последното най-много ми харесваше. Погледнах Лиса, докато Ейд отвеждаше братовчедка си. Поне от лепката щях да си почина за малко. Обърнах се към русокоската с усмивка.
-Страхотна двойка сте с него, защо не пробвате да се свалите... А не, вие вече го правите съжалявам. - Обърнах и гръб и изпих уискито си, но побързах да си налея четвърто... Или май беше пето... Нямаше голямо значение. Завъртях се към дансинга и проследих с поглед Ивашков и братовчетка му.
-Не ренуваш ли като го гледаш с друго момиче? - Изобщо не ми пукаше от нищо в момента. Бях прекалено бесен, за да си меря думите.

Дам, беше ми бесен. Е, и аз можех да играя неговата игра.
- Ние ли сме страхотна двойка? О, извинявай, но не той се опитваше да ми се качи на врата, нито ме прегръщаше през цялото време.- изпих половината от питието си на екс и леко ми се зави свят. Не, сега не бе времето да се напивам.
- Но така и не видях какво стана с Елизабет докато бяхме на дансинга. Целуна ли я вече?- стрелнах го с изпепеляващ поглед и се опитах да овладея гласа си. Аз трябваше да бъда разумната в случая, не трябваше да продължавам да наливам масло в огъня. Щеше амо да стане по-зле ако го направех, току-виж наистина се скараме и той реши да се върне при старата си приятелка. Или да разбие черепа на Ейдриън.
- Та...кога щеше да ми кажеш, че ти е бивша? Преди или след като се опита да се качи върху теб?- отново отпих от питието си, наблюдавайки танца на двамата Ивашков.
- Е, поне Ейдриън не се опитваше да ме сваля толкова очевидно.- вдигнах небрежно рамене сякаш не ми пукаше, но всъщност бях повече от бясна. И едновременно с това ме болеше, страхотна комбинация.

Изръмжах.
-Да то изобщо не се опитваше да те сваля толкова очевидно. Ама изобщооо... - Усмихнах и се. - И щях да ти кажа, че Лиза ми е бивша, когато останем насаме, някак си не вървеше да го коментираме пред нея или греша? Или може би да ти направя списък с всяка моя бивша приятелка? - Дръпнах се крачка назад и вече сериозно започнах да обмислям как най-бързо да разбутам тълпата и да смачкам Ивашков. Може би нямаше да е чак толкова трудно, щях да му нанеса доста щети преди да успеят да ме махнат от него.
-А Елизабет винаги се държи така, когато се видим. Тя не приема, че всичко между нас приключи и това е. А и аз поне не я мачках пред цялата зала и не танцувах с нея въпреки желанието и. Но ти сисвободна да правиш каквото си искаш разбира се, все пак кой съм аз, че да давам нареждания на принцеса Драгомир?

Извърнах се рязко към него с блеснали от гняв очи.
- Принцеса Драгомир?- вътрешно се свих на две заради обръщението.
- Е, извинете за дързостта, г-н Шелски. Няма да се повтори.- направих реверанс и довърших питието си на една глътка.
- И няма нужда да ми правиш списък, не се тревожи. Личи си кои са ти бивши.- казах го през зъби без дори да срещам погледа му.
- А сега ако ме извините, ще се оттегля.- оставих празната си чаша обратно на масата и тръгнах към изхода като бавно си проправях път през тълпата. Идеше ми да се разплача и едновременно с това да унищожа нещо. Ейдриън видя, че си тръгвам и понечи да тръгне след мен, но аз само поклатих отрицателно глава. Забързах към вратата без дори да се обръщам, исках да се махна колкото се може по-бързо от това място.

Раян ме поведе към балната зала отново и дори се усмихна като влязохме.
- Така, ето че всички са тук.- Кралицата ни стрелна с леден поглед и аз искрено се зачудих каква ще да е причината да ни чакат. Обърнах се към Раян, но той изглеждаше също толкова учуден.
- Сега, нека започнем.- всички кралски семейства и по-точно-децата им, започнаха да се събират в редица в средата на залата. Ейдриън и Елизабет ни махнаха да отидем и ние се присъединихме, но в другият край на редицата. Не исках Раян да е близо до Ейдриън.
- Добре...моля първите двама човека да пристъпят напред.- две момчета, май от фамилия Ивашков, го направиха, а ние с Раян бяхме следващите. Към тях се приближиха двата Пазитителя и когато един от служителите на Татяна започна да говори как това са личните им Пазители, аз пребледнях. Накрая дампирите, малко по-големи на възраст от самите момчета, се заклеха във вярност и се приближиха до двата мороя, знаех, че вече няма да има измъкване.

Усещах погледа на баща си да пронизва гърба и да очаква реакцията ми, когато проумях за какво сме се събрали. Лични пазители... Признавам и го на леля, беше измислила гениален начин да ни следи с Лис. Бунтарската ми страна искаше да издърпа Лиса от залата и да я отведа много далеч от тук, но знаех, че на практика беше невъзможно. Може би щях да се справя с един от пазителите, но с цялата гвардия, която беше тук нямах шанс. Пулса ми забушува в ушите и ми идеше да потроша нещо на секундата. Нямаше да се дам толкова лесно, дори и от пазителите щяхме да се измъкнем, не харесвах идеята да имам сянка, особено, когато не беше избрана лично от мен. Явно беше, че тук нямаше да можем да се отървем, но по-късно щях да намеря начин да избягаме от пазителите, а след това щях да му мисля.
Дойде редът ни с Лиса и сковано пристъпихме напред. От редицата на пазителите излязоха две високи момчета, но леля ги спря.
-Не, не вие. Лорън и Сара. - Гласа и беше толкова самодоволен, че щях да откача. Явно и искаше да ни даде конкретни пазителите, сигурно си мислеше, че това ще ни спре или дори раздели. Но грешеше и то много. Изчаках пазителите да се закълнат и побързах да махна Лиса от подиума, като естествено бяхме последвани от новите си сенка. Хайде де, още от сега ли щяха да ни вървят по петите...

Дойде и нашият ред и аз трябваше да вложата цялата си воля, за да пристъпя напред. Но когато Кралицата се намеси и ни избра двама точно определени Пазителя, тогава вече замръзнах.`Нека за мен е момичето, нека за мен е момичето`-молех се мислено, но не ми се получи. Пред мен се озова Лорън и аз колебливо срещнах погледа му. Но преди да кажа каквото и да е, раян ме измъкна от сцената, тръгвайки към ъгъла. След нас, естествено, вървяха и новите ни `приятели`. Обърнах се само зада установя, че наистина са там. Когато стигнахме ъгъла на залата, те останаха на около 2 метра от нас и аз прегърнах Раян под предлог да мога да му кажа нещо без да ни чуват.
- А сега какво? Имам си...сенки.- прошепнах го едва-едва в ухото му и се отдръпнах, хващайки дланта му. Е, поне не бяха с лице към нас. Ако ни наблюдаваха при всяко наше движение, щеше да е ужасно.

Гушнах я внимателно и я оставих да положи глава на гърдите ми.
-И двамата си имаме сенки красавице. Не се притеснявай, ще измисля как да се отървем, всичко ще бъде наред. - Погалих косата и и след малко я пуснах обръщайки се към пазителите.
-Е аз съм Раян, това е Лиса, но това вече го знаете. Вие сте Лорън и Сара? - Двамата кимнаха. Огледах ги внимателно, косата на Сара бе черна и подстригана както на повечето пазители. Момичето бе високо и елегантно, определено не си я представях да се бие, но знаех, че такива като нея обикновенно са най-добрите пазители. Огледах и момчето, което щеше да е с Лиса. Висок, мусколест, рус... Прииска му се да му размажа физиономията.
-Лис, седни, искаш ли нещо за пиене? - Подадох и чаша с някакво безалкохолно и си налях двойно уиски. Пазителите ме погледнаха неудобрително, но не можеха да кажат нищо, изобщо не беше тяхна работа. Наведох се леко напред уж за да видя нещо и прошепах към Лорън.
-Ако я докоснеш или си позволиш да си помислиш нещо неподходящо за нея, ще направя живота ти черен като катран. - Усмихнах се и се обърнах към Лиса с надежда да не ме е чула.