Re: Старбъкс

by **Майкъл Глас** Нед Сеп 19, 2010 11:53 pm

Ако не беше момиче, определено щях да отговоря на удара.Не можех да си позволя да се гаври така с достойнството ми.Джо и останалите само гледаха, но Бе ред да направя нещо.Издърпах я за ръката и я целунах.Не ми дремеше кой гледа и кой не.Предишния път не можах, но днес нямаше да пропусна.Сега щеше да разбере какво чувства.

by **Матеас Аластор** Нед Сеп 19, 2010 11:57 pm

Стана рядко с най-голямата си бързина избута Алис и хвана за врата Майкъл. Показа си зъбите и го залепи за стената,като го бе отлепил от земята и го държеше с една ръка за врата,а другата бе на слабо място,което само да мръдне и можеше да бъде мъртъв. Ревноста го обзе и само миг го делеше от това да го убие:
-Ако я докоснеш още един път,ще ти прекърша врата...
Все още не го пускаше,чакаше го да се позадуши малко. След това го хвърли към масите на едно меко канапе и каза:
-Радвай си,че все още си жив!

by **Joanne Baldwin** Нед Сеп 19, 2010 11:59 pm

Вече имах странното чувство, че трябва да се измета от тук. Но като гледах локвичките горещ шоколад, който вече сигурно не е никак горещ, пръснати по пода, сметнах, че само ще ми навреди ако стана и после се окажа на земята след секунди, подхлъзвайки се. Не, така няма да стане. Обърнах се за помощ към Изи.
- Ъмм, някакви планове за бягство? - не очаквах положителен отговор, но преди да ми отговори битката продължи. Никакви шансове да се измъкна. А и не можех да оставя Ал в такава ситуация! И тя не би ме изоставила на сред войната.

by **Майкъл Глас** Пон Сеп 20, 2010 12:02 am

Нямаше да оставя нещата така.Изправих се бързо.Той можеше да е по-едър и силен, но можех да го използвам в негов ущарб.
-Охо, сега разбирам.Май разбрах причината , поради която Ал ми отказва...хъм интересно.И как реагираха от училището..
Недочаках отговор , ами се хвърлих отново.Стоварих юмрука си върху челюстта му и се чу пукот.Продължих с юмручните без да обръщам внимание на обстановката

by **Матеас Аластор** Пон Сеп 20, 2010 12:12 am

Позволи му няколко пъти да го удари. Бе почти като скала но след няколко удара. Вече му омръзна мухата да се бори и да му пречи. Стовари го на земята,кажи речи седна върху него като притисна клавата му с неговата лява собствена ръка,която бе притисната от него. А единия му крак стоеше на дясната му ръка. А,другия крак не му позволяваше да мръдне краката. Понеже дясната му ръка бе притисната към главата. Пръста на Мат се намираше на подмишницата,където натиска беше ужасно болезнен. Това се казваше велико приклещване,защото точката под предмишницата блокираше главния му мозък. Това беше бойна техника нинджуцо,оято действаше на точки по тялото му. Държеше го и каза:
-Да те убия или да те пощадя?

by **Алис Денвърс** Пон Сеп 20, 2010 12:17 am

С Майкъл бе свършено.Беше ред да се намеся.
-Мат, остави го-приближих се и застанах между тях
Това се окза трудна задача, защото крайниците на Майкъл бяха огънати под всевъзможен ъгъл.
-Моляте Мат-повторих и го погледнах в очите
МЧайкъл беше полен и това си беше

by **Joanne Baldwin** Пон Сеп 20, 2010 12:18 am

С Алис се спогледахме и аз кимнах. Знаехме какво да правим. Внимавайки да не свърша на земята, цялата в петна, тръгнах към Майкъл. От другата страна тя тръгна към Матеас. Аз бях слаба, но знаех какво да правя.
- Сприии! Сприии! Сприии! - разкрещях си и за момента, в който се вгледаха в мен и се зачудиха за какво крещя, аз се възползвах от разхлабената им хватка и двете с Алис ги разделихме. Тя пое Матеас, а аз се обърнах към Майкъл.
- Хей! Нали няма да цапардосаш момиче? - Надявах се отговора да е да.

by **Матеас Аластор** Пон Сеп 20, 2010 12:27 am

Не искаше да го пусне но усети някого до себе си. Искаше да му удари главата в земята. Но само леко го пусна и се отдръпна. Беше му одраскал лицето при ударите си. По дясната му буза се стече малка капка кръв. Той не я усети,след като се отдръпна го погледна с червеното вече на очите си и каза:
-Ще го убия...
Да щеше да го убие,ако още един път целунеше Алис. Нямаше да си играе толкова много.

by **Алис Денвърс** Пон Сеп 20, 2010 12:31 am

-Спри Мат-опитах се да звуча спокойно
-Той си го получи-продължих
После се изправих и го подканих да направи същото.
-Виж, Майкъл, не те харесвам и ти не можеш да го проминеш.-отсякох после погледнах към Джо.
Аз бях причината за мелето и за безпорядъка.

by **Joanne Baldwin** Пон Сеп 20, 2010 12:36 am

Вече имаше закани за убийство. Ама не при мене тия.
- Ей! - изкрещях на Матеас. - Стегнете се и двамата. - И светкавици щях да мятам ако се наложи. - Може и да съм морои, но ако Алис и Изи ми помогнат, мога да ви сритам и двамата отзад!
Май нещата вече отминаваха. За радост кафенето се опразни малко след като се появих. Вече беше късно за старбъкс. А хората зад касата бяха отишли отзад и нищо не бяха видели. Какъв късмет.
- Сега вече всичко ли е наред?

by **Майкъл Глас** Пон Сеп 20, 2010 12:42 am

Устната ми се беше разтекла и я избърсах.
-Да , наред е -погледнах го злобно
Изправих се бързо и взех якето си.Хвърлихх няколко банкноти на масата и си тръгнах .
-Нищо не е приключило-казах на излизане

by **Матеас Аластор** Пон Сеп 20, 2010 12:48 am

Леко преглътна избърса бузата си след това. Присви очи,когато чу заканата:
-Определено нищо не е приключило! Стой на далече защото този път ще те убия!
Изръмжа,след това седна на едно столче. Всички гледаха много ошашавено. Той псуваше на руски,говореше какви ли не глупости. В превод "Ще убия този проклед дявол,само отново да ми се изпречи!" Дишаше като бик и едва можеше да се успокой.

by **Joanne Baldwin** Пон Сеп 20, 2010 1:50 am

Не схващах и дума от потока излизащ от устата на Матеас, но схващах интонацията. Реших да се правя на миличка.
- Моооля! - казах пърхайки с мигли. - Нека да не стават проблеми. Ако се убиете един друг ще има по-малко пазители. Ако има по-малко пазители, някой морои ще останат незащитени. Това увеличава шанса на стригоите да нападнат мороите и по-точно да извършат нападението с успех. От това те ще увеличат силата си. Ще могат отново да победят и ще станат все по-силни и ще умират все повече морои и... - Поех дълбоко дъх. Желязна логика си извадех от джоба! А аз се чудех защо ми тежи главата. Пък и да изредиш цялото това нещо изисква много въздух. Дано поне има ефект и го вразуми. После щях да издирвам Майкъл и да се разправям с него. Е може би слад кратка разходка из мола ако ме оставеха тук сама или с някоя пазарна компания.

by **Матеас Аластор** Пон Сеп 20, 2010 1:58 am

-Логиката ти е добро но той в битка е напълно безполезен. За това няма да загубим много ако го убия. Вълците убиват не способните...
Понякога се бе замислял и се чудеше,защо не можеше и при хората да е така. Въздъхна и каза:
-Да прави каквото иска,само да не ми се меси в нещата и да не...
Искаше да каже,да не докосва Алис,защото това още повече го изнервяше. Но само леко прехапа устната си и каза,пак нещо на руски,което далече не бе за превод. Закапля се и каза:
-Трябва ми алкохол!

by **Алис Денвърс** Пон Сеп 20, 2010 2:16 am

Майкъл си тръгна.Поне направи най-доброто , което можеше.И все пак заради тази целувка си навлече много от моя гняв.И следващия път нямаше да му се размине.
-На мен успокоително-казах и седнах на един от столовете
Главата ми се въртеше във всички посоки и имах чувството , че ще експлодира.

by **Joanne Baldwin** Пон Сеп 20, 2010 2:21 am

С право искаше чашка. Де да се бях докопала все пак до резервите на академията и да бях взела шампанското. Щеше да е хубаво. Но не го направих. Минало и заминало. Няма смисъл да се съжалява за минали действия. Да се върнем на настоящия проблем.
- Алкохол...Старбъкс...не ми излиза уравнението. Нещо липсва. Що е то? Тук май няма алкохол. А успокоително тръси в аптеката на долния етаж.

by **Матеас Аластор** Пон Сеп 20, 2010 2:23 am

Искаше да я прегърне но стана на място сви ръце и погледна земята. Не искаше да пази това в тайно но трябваше леко стисна зъби. И продължи да си мърмори нещо на руски. Добре,че тук много малко хора го разбираха.
-Отивам в бара!
Стана и след това тръгна към едно познато място.

by **Алис Денвърс** Пон Сеп 20, 2010 2:28 am

Исках да го последвам , но бяхме привлякли достатъчно внимание.ако сега станех, всички щяха да узнаят истината.
-Чао , Мат-изпратих го с поглед
Всички се бяха умълчали и гледаха като вкаменени.
-Не се чувствам добре-смънках и затворих очи.

by **Joanne Baldwin** Пон Сеп 20, 2010 2:38 am

Поклатих недоволно глава. След такива емоции сигурно нямаше да и е добре.
- Охх. Май се отказвам от пазара. - измрънках. Но веднага след това се разваселих отново. - Е, следващия път. Хайде Ал. Прибери се. Легни си. Ще ти мине.
Помълчах малко, чакайки да стане. Нямаше какво да правя тук сама.
- И аз ще се прибера - обявих.

by **Алис Денвърс** Пон Сеп 20, 2010 2:41 am

Станах и клатушкайки се се отправих към изхода.
-Мерси Джо.-усмихнах и се аз
Ако не беше тя , нямаше да издържа и толкова.Особено след детинското държане на Майкъл.
-Чао на всички
Излязох бързо и започнах да се разкъсвам между това да отида да намеря Мат и то ва да се натъпча с аспирин и да поспя

by **Joanne Baldwin** Пон Сеп 20, 2010 2:51 am

Реших да проследя Алис. Да съм честна, не вярвах, че ще успее да се прибере сама. Та тя по права линия не можеше да върви!
Затова тихо, тихо се измъкнах след нея. Само ми беше чудно на къде е тръгнала. За да се прибере трябваше да се запъти в обратната посока. Сигурно е намерила пряк път.
Каквото и да беше аз бях на няколко крачки зад нея.

by Sponsored content