Тъманата гора:

След като с Раян се събрахме, аз наистна имах нужда да помисля върху нещата. Знаех, че е абсолютно забранено да идвам сама в тази част на гората, но тук бе единственото място, където щях да мога да помисля върху нещата без да съм обезпокоявана. Седнах под едно дърво и притворих очи. Чувах абсолютната тишина и нищо друго. Но съвсем скоро долових стъпки и се напрегнах. Надявах се да не е някой от пазителите, иначе лошо ми се пишеше. но не, не беше пазител. Само след миг усетих нечий дъх върху кожата си и настръхнах. Обърнах се рязко и видях две кървавочервени очи да са втренчени в мен.
- Здравей, принцесо.- изръмжа стригоят и аз изпищях. Той се облиза хищно и ме хвана за рамото, изправяйки ме с едно движение.
- Да видим как ще се позабавляваме с теб.- изръмжа отново с ехидна усмивка на лице. Застинах на място, неспосона да помръдна. Само след миг се затичах към близките дървета, но той се озова там преди мен и ме удари силно. Строполих се на земята, а той се озова отгоре ми, притискайки се към мен.
- Разкарай се, животно!- изкрещях в опит да се отскубна, но той само се изсмя и ме хвърли към близкото дърво. Ударих се силно и май загубих съзнание за миг. Усещах кръв в устата си и май си бях счупила крака. Изстенах от болка и очите ми се насълзиха. Той се приближи, смеейки се.
- Добре дошла сред нас, принцеске.- изсъска го в ухото ми точно преди да ме ухапе. Изпищях отново, но вече бе късно. Загубих съзнание, а след известно време усетих вкуса на кръв в устата си. Опитах се да го премахна, но гласът ме накара да пия против волята ми. Накрая всичко замря и всяка светлина в тялото ми угасна. Събудих се по-жадна от всякога и по-силна от всякога. Изправих се светкавично и осъзнах истината...Аз бях стригой. За миг се вцепених от ужас, но след миг идеята започна да ми харесва. Усмихнах се и се затичах към плажа. Смятах да се изкъпя, се пак имах нов живот.