Стрелбището:

by **Алис Денвърс** Пон Юли 05, 2010 12:46 am

Тук се провеждаха тренировките по стрелба с лък.
Стрелбището: Archery

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 9:43 pm

Стрелбището.Имам чувството ,че това място ме караше да летя.Щом стиснах в ръка лъка,се почувствах прероден.Единственото важно бе мишената.Нямаше минало ,нямаше бъдеще-само аз и целта..Е,и Алис,която вървеше редом с мен и се спъваше във всяка неравност по пътя.
Подадох и` един от лъковете.
-Знам,че ще е трудно да се съсредоточиш върху мишената,при положение ,че красавец като мен е наоколо,но поне опитай-удостоих я с лъчезарна усмивка

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 9:53 pm

Хванах лъка...и за малко не паднах. Очаквах, че е лек като перце. Лъжех се. Сякаш вдигах слон.
- Естествено, че не мога да се срадоточа. Прекалено често си избелваш зъбите. Сега като се усмихнеш, слънцето се отръзява и не моге да виждам! - Опитах се да опъна лъка, но тетивата беше като зазидана и с триста мъки едвам успях да я издърпам. Игнорирах факта, че Майкъл щеше да умра от смях докато ме гледаше. Нямаше да ми тежи на съвестта. Кой го е карал да ме учи?
Средоточих се и стрелях. После взех да се оглеждам за стрелата. Никъде не я виждах по дърветата, а определено не бях нацелила мишената. И тогава я видях. На около два метра прад мен, забита под ъгъл беше стрелата, все още потрепваща в единия край.

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 10:01 pm

-Докато ме е нямало,не си намерила чия порция още да изядеш?-попитах невярващо-Имаш нужда от заякване.Знаех си ,че ще те разсейвам.Толкова съм хубав,че се опитваш да ме впечетлиш,но си притеснена.Нормално.Всички момичета стават нервни,когато съм наоколо.
Застанах зад нея и хванах ръцете и`заедно с лъка
-Не мисли за мен.Знам,че е трудно.Гледай целта.-казах и и зеднo с нея дръпнах тетиватаТози път стрелата беше в мишената.
-Всичко е по-хубаво ,когато съм наоколо...-въздъхнах

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 10:09 pm

Боже! Можех да се удавя в егото му. Вярно, че беше хубав, но и самоувереността трябва да си има граници. Трябваше да намеря начин да му натрия носа. Трябваше да намеря нещо, в което да съм по-добра от него. Веднага се сетих, че съм страхотна в издънките - паданията и пропускането на целта са доказателства, но това не се брои. Инат съм голям иначе още сега щях да си тръгна преди да съм се изложила още.
Вдигнах лъка отново. Прицелих се и стрелях. И не повярвах на очите си. Не бях нацелила средата, но стрелата беше в мишената.
- И това е нещо! - казах му доволно.

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 10:16 pm

Ококорих се невярващо.Тя уцели целта.Бях виждал как си пльосва торта в лицето в опит да ме бие в състезание по надяждане,бях я виждал да се спъва в абсолютно гладка повърхност,но да уцелва нещо –е,това се казваше изненада.
-Ще ми излязат бръчки върху прекрасното лице...-промърморих аз и се опитах да прикрия изненадата си-Значи си се правила на непохватна,само за да дойда и да ти покажа как се стреля?О,Ал,не си първата ,която хлътва толкова по мен.Спокойно това ще си остане нашата малка тайна-хвърлих и`един поглед.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 10:25 pm

Можех да го опиша с една дума - самовлюбен. Но бях прекалено заета да подскачам от радост, за да се дразня. Ехо! Уцелих мишената! Уцелих! Но не можех да го оставя безнаказан. Затова се пресегнах за мощното оръжие наречено сърказъм.
- О, моля те! Не казвай на никого за буйната любов пламнала в сърцето ми! - Сложих театрално ръка на челото си, а после поклатих глава разтревожено. - Те ще искат да ни разделят! Кажи ми, че няма да го позволиш!

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 10:32 pm

-Знам,че ти е тежко ,че другите момичета ме зяпат.И ,че се чувстваш застрашена от тях.Но не се притеснявай.Аз мога да обичам само...-въздъхнах-.....себе си.Та я ме погледни!Аз съм красив до мозъка на костите си.И не съм само красив-аз съм забавен и силен.Мечтата на всяка.Но уви,както казах ,мога да обичам само себе си.
Бях ме започнали наново.Старата песен на нов глас.Да те видим сега Денвърс-казах си мислено.Този път нямаше да и се дам.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 10:42 pm

И ето ни пак в началото...
- Съжалявам, че трябва да ти разбия илюзиите, но... - направих пауза, за да стане по-драматично - ...радвам се, че се обичаш. Това е прекрасно! Защото никое момиче не би се влюбило истински в някой лепнат за огледалото. Като теб. И докато обичаш себе си поне знаеш, че няма да си сам! - Усмихнах се. Звучах много логично. - Между другото мисля, че скоро не си се поглеждал в огледалото. От теб просто се излъчва болка. И как не! Прекарал си сигурно около петнадесет минути без да се видиш! Всеки на твое място би бил съсипан...

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 10:49 pm

Заклатих глава.
-О,Ал...объркана Ал,ти не си наясно с чувствата си.Убеден съм ,че си брояла дните до моето завръщане.Но не се безпокой.Аз съм вече тук.Ще можеш да ме гледаш,но от разтояние.Цял ден си правих прическата и не искам да се развали.Колкото до огледалото ,не се притеснявай.Огледалната повърхност на лъка отлично отразява моята неповторима красота.-хвърлих и една усмивка.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 11:00 pm

"Не." помислих си. "Това е безнадеждан случай!" Досега не бях чувала някой да се оглежда нито в лъка нито в стрелите. Доказателство към теорията, че Майкъл е един по рода си.
- О естествено. Задрасквах ентусиазирано дните от календара - казах и завъртях очи. Стига толкова с думите. Да приложим истинска сила.
Вдигнах лъка за трети път. Стрелях и средата ми се размина на косъм. Надобрявах. Поне това трябва да ми се признае.
В момента, в които вниманието му се премести върху стрелата, аз се пресегнах и му развалих прическата. Докато гледах как се опитва да я оправи здраво ме напуши смях. "Добра работа свърших!"

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 11:12 pm

-Не и безценната ми прическа!-извиках аз-Знаеш ли колко дълго си я правих.Използвах не един ,а три вида пяна за коса-фиксираща,за обем и за блясък!Как можа Денвърс?!
Погледнах се в лъка.Не беше чак толкова зле.
-Красивото си е красиво.Колкото и да те е яд,не можеш да развалиш прекрасната ми коса.Пък и всякак ми отива.И ти го знаеш-смигнах и аз.-Просто те е яд,че не можеш да ме имаш

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 11:20 pm

Може и да ми се караше, че съм скапала прическа за три часа с три вида пяна за коса, но в очите му се четеше одобрение за напредъка ми.
- Естествено! Завиждам. - Изречението ми беше толкова съркастично, че вече нямаше на къде. - Харесвам собствената си коса повече! По-дълга е, по-гъста е и е такава без трите вида пяна за коса, които ти ползваш! - "Удар! И Глас е повален!" въображаемият рефер каза в главата ми. - А и е тъмна и кара очите ми да изпъкват.
Да видим как ще отговори на това.

by **Майкъл Глас** Вто Авг 31, 2010 11:41 pm

-Може и да си права,но моета кожа е по-гладка и по-мека от твоета.Няма да ти дам да пипаш,защото ще загрубее.Просто я погледни-казах като прокаръх ръка по бузата си.
-А и това за косата не е съвсем вярно.Доли сутрин ,когато не е слесана е секси.Можеш и сама да се убедиш-засмях се аз.-Бас ловя ,че твоята прилича на четка.
Хванах един кичур от косата и и го завъртях между пръстите си.
-Виждаш ли?Нацъфтели крайчета.

by **Алис Денвърс** Вто Авг 31, 2010 11:55 pm

Не! Това минаваше границата.
- Не са ми нацъфтели крайчетата! И сутрин може и да приличам на четка, но съм най-готината чатка съществувала някога. А ти и с четката за тоалетна не можеш да се мериш сутрин, не ме лъжи. - Ммм да. Ако побеснеех наистина щеше да му се наложи да млъкне и да се наслаждава на изкуството да закопаваш другите, което е в кръвта ми и възнамерявах да го демонстрирам. - Освен това с тези знания би трябвало да си в двора и да оправяш прическата на кралицата, а не да стреляш с лък. С удоволствие бих те пратила там. Да видим как ще изреагират твоите клиенти, когато от страх да не те засенчат, ги направиш да приличат на пудели с ролки...

by **Майкъл Глас** Сря Сеп 01, 2010 12:03 am

-Мисля ,че искаш да ти направя прическа-отбелязах и обичайната ми ленива усмивка отново се появи
-Пудели с ролки ,а?Впечатлен съм.Но едно да ти е ясно.Аз ни пипам друга коса,освен моята.Съжалявам.Мога да ти препоръчам добър фризьор да се оттървеш веднъж за винаги от тези нацъфтели крайчета.
Продължих да я разглеждам,но не намирих за какво да се хвана.
-Виж,знам ,че ме харесваш,нали ти казах ,кой не би се влюбил в мен.Та картините на Ван Гог бледнеят пред мен.

by **Алис Денвърс** Сря Сеп 01, 2010 12:19 am

-Казах ти вече. Краищата ми са си добре! - казах през зъби - сигурен признак, че евам си сдържам нервите. Евакуационен план за такива моменти:
1. Отдръпнете се колкото можете!
2. Скриите се!
3. По възможност носете камофлажни дрехи или поне избягвайте ярки цветове!
Вече не издържах. Да, хубав е. Да, забавен е. Но понякога ме изнервяше толкова много...

by **Майкъл Глас** Сря Сеп 01, 2010 12:31 am

-Намръщи се...О,Ал,толкова си прозрачна.Мога да улесня и двама ни.-казах и хвърлих лъка.
Приближих се към нея,така че лицето ми бе само на сантиметри от нейното.
-Давай,направи каквото мислиш за правилно –издърпах и нейния лък.-Няма да помръдна в следващите две минути.Времето ти тече-оповестих и зачаках
Беше ми пределно ясно какво ще направи.Като всяко друго момиче щеше да ме целуне.А и в погледа и се четеше,че го иска.

by **Алис Денвърс** Сря Сеп 01, 2010 12:47 am

За момент бях вцепенена от близостта му. Както вече казах не може да се отрече, че толкова грижи за външния вид дават резултат. Седях и го гледах в очите, но после мозъка ми прищрака.
- Ще стоиш тук нали? - попитах. Приех мълчанието за достатъчн отговор.
Отдръпнах се няколко крачки и вдигнах лъка. Стрехях - в центъра. Обърнах лъка към Майкъл. Бях страхотна актриса и нямаше начин да разбере, че блъфирам. Очите му се разшириха и аз се признах за победителка. Няма друга като мен в тази игра.

by **Майкъл Глас** Сря Сеп 01, 2010 1:41 am

Това ме изненада.Очаквах целувка ,а щях да получа прострелване.Но обещах да не мърдам.
-Виж сега ,Ал,няма да помръдна ,но ти не би ме пронизала.Ще лишеш света от такава красота?!-попитах невярващо
-Давам ти втори шанс.Пусни лъка и ела .Ако не искаше целувка отдавна да си си тръгнала.-заявих аз-Времето ти тече.Ако пък ще стреляш,среляй.Нямам намерение да си отдръпна.Това си е твоят избор.Но решавай бързо.

by **Алис Денвърс** Сря Сеп 01, 2010 4:38 am

Изненадващо, но Майкъл не помръдна и на сантиматър. Опънах лъка отново и се прицелих. В последния момент отклоних стрелата и тя прелетя право през косата му.
- Брей, взех да надобрявам! - казах и се ухилих на изненаданта му физиономия. -Какво? Да не мислиш, че ще лиша света от твоето красиво лице? Да вземе да се отърва съм!
За завършек изстрелях още едно стрела право в средата, завъртях се и без дори един поглед назад си тръгнах.

by **Майкъл Глас** Сря Сеп 01, 2010 4:51 am

-Знам,че ме обичаш Денвърс!Недей да отричаш!-извиках след нея
После взех лъка и започнах да изстрелвам срела,след стрела.Успокояваше ме.Не ми се налагаше да мисля за Алис.Тя губеше.Не че имах намерение да се отказвам.Премислях вариянта да помола директорката да ми прехвърли часовете и от ново.Не понасях мисълта ,че е с друг тренира с нея.Изстрелвах стрела след стрела и всяка следваща разцепваше предишната.Как можеше да ми откаже?!Та аз я познавах най-добре.Не знаех колко време е минало преди да си тръгна

by **Изабел Уинчестър** Сря Сеп 01, 2010 5:23 am

Дълго време обикалях из училището. Нямаше много за правене и реших, че няма да е лошо да разгледам наоколо. Но това скоро ми омръзна и тръгнах към стрелбището. По едно време можех да стрелям, даже бях добра, но откакто зарязах тренировките не бях хващала лък.
Когато пристигнах видях там един от пазителите. Не можах да видя много в началото. Беше рус и висок. Хубав с една дума. Когато наближих видях, че косата му е разрошена, което някак не пасваше на перфектната му визия. Сигурно е от вятъра, помислих си.
На няколко крачки от него погледнах към мишената. Зяпнах. Стрелите - всички до една - бяха в центъра. Уоу явно дори и да не си спомням как се стреля има кой да ме научи.
- Здрасти! - поздравих го.

by **Майкъл Глас** Сря Сеп 01, 2010 5:40 am

-Здрасти-поздравих я
Захвърлих лъка и седнах на тревата.Зареях поглед в нищото и осъзнах,че трябва да и се представя
-Майкъл Глас-казах просто-Ти нямаш ли часове,русокоске?-попитах и и се усмихнах
Тя не беше виновна за това ,което се случи между мен и Алис.Затова трябваше за момента да забравя за тъмнокоската с точен мерник.
-Бягането не е полезно.Вземи един лък и да те видим-продължих аз и се излегнах.Небето бе обсипано със звезди,но тъмнината не бе пречка за нашето вампирско зрение и мишената се виждаше ясно.

by **Изабел Уинчестър** Сря Сеп 01, 2010 5:49 am

Нещо не му беше наред. Но реших да го оставя намира и да изпълнявам заповеди.
Огледах наоколо и щом видях един лък взех го от земята и се приготвих да стрелям. Странно, но чуството да държиш такова оръжие не се е променило особено. Прицелих се и пуснах стрелата. Отлетя и се заби в мишената при това близо до средата! Не беше толкова трудно колкото очаквах. В момента, в който хванах лъка, ме връхлетяха спомени за множеството стрели минали през пръстите ми.
Погледнах към новия си учител, въпреки че учителя трябва да те учи на нови неща, а не да те кара да повтаряш старите. Все още гледаше някъде в небето. Реших да се покажа като приятелски настроен човек и седнах до него.
- Има ли нещо?

by Sponsored content

Стрелбището:

Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището:

Re: Стрелбището: