Пътечката:

Тъкмо бе пристигнал и бе тръгнал на първата си обиколка. Беше спокойно мислеше си че всичко,ще мине добре. Мислеше си за последната мисия и утре каква тренировка,ще направи или пък кой ще му връчат да обучава.
И в този момент нещо наподобявайки муха но не точно,а момиче се блъсна в силното му тяло.
Той леко се намръщи обърна се и видя едно младо девойче. Леко присви едното си око и със сериозен глас каза:
-Млада госпожице да сте чували за вечерен час?

Той леко поклати глава,е поклащане бе странно казано,защото той леко я мръдна,не показваше много емоции. След това премигна и каза:
-Да госпожице кажете това на стригоя който видите следващия път и му кажете да не ви напада понеже сте излезли да глътнете въздух?
Сви ръцете си пред тялото като изглеждаше още повече на статуя и с мръдването му се откриха татуировките по врата. Леко се замисли и каза:
-Да не би да си Алис Денвърс?
Леко присви окото си надявайки се да не е тя.

Той леко ококори очи. Все на него такива се падаха. Въздъхна отчаяно и каза:
-Не мисля,че аз съм загазил!
Каза го леко иронично но след това я погледна колко е кекава и най-вероятно нямаше да издържи на върлите му тренировки. Той леко направи крачка като я побутна леко за да върви към замъка:
-Аз съм Матеас Аластор и ще съм твоя инструктор,за жалост...
Въздъхна той,един път нямаше да му поверят някой който да е по силен от безпомощно момиче.

-Да много често ми дават такива слабички момичета...
Въздъхна множество тренировки и добра служба накрая заслужи само най-отчайващите случая,който се отказваха или ставаха малко по силни. Премигна да изгони мислите и каза:
-Спокойно дишай малката в добри ръце си и ако издържиш на моята тренировка,ще станеш пазител в кралския двор.
След това леко и се усмихна,като по скоро бе леко преместване на устната и каза:
-Чух,че си доста...-леко изхъмка търсейки подходящата дума отдавна не бе говорил този език и макар да го говореше добре,търсеше думи-непокорна...
Май не намери подходящата дума но след това каза:
-Няма да ти давам наставления но ще ти дам съвет.
Спря се като се обърна:
-Достатъчно съм голям и с достатъчно добър авторитет,за това ти давам съвета да не правиш нещо с което да се злепоставяш,защото ще злепоставиш и мен...
Да не би да беше много строг леко се смути. Все пак тя го познаваше от няколко минути "За бога той мислеше за чувства?!" Поклати глава и каза:
-Общо взето това!
Тръгна напред,защо пък му трябваше да се подава на чувства. Беше като машина,а някакво момиче бе на път да по разпука.

-Все още не съм нов и не можах да разбера,кога ще почнат но от сега ти казвам научи се да бягаш...
Леко я стисна за врата,като леко я отлепи от земята но я върна бързо. По лицето му се появи усмивка въпреки,че бе типичния пазител понякога се и забавляваше. След това си дръпна ръката и каза:
-Мисля,че има някакъв режим но ако се чувстваш готова можеш да тренираш по всяко време според мен. Аз тренирах дори и когато съм изтощен дори и когато съм болен...
Замисли се той не е бил болен от много дълго време но все пак:
-Стига обаче да не нарушава правилата макар,че...
Той като млад доста,често ги нарушаваше,защото времето за тренировка не му бе достатъчно.

-Да днес пристигнах и бях тръгнал на разузнаване...-закашля се-На разходка за да видя слабите места на замъка.
Той сви рамене те си и след това продължи:
-Попазих малко тук и там...
Малко в Русия,малко в Испания,малко там малко тук. Бе му писнало да се размотава на сам и на там:
-И когато на кралските особи им писна да пътуват и обучих няколко да ги пазят,ме пратиха тук.
Беше на 27 имаше повече белези от колкото дни сън и повече тренировки от колкото почивни дни. Беше свикнал да работи на пълна пара,малко му трябваше да се кротне.

Той се засмя и каза:
-Само добрите пазители се прикрепят към толкова знатни морой.
Леко се усмихна и продължи:
-Обеден съм,че ще те прикачат към някоя инфантилна принцеса,която ще иска да обиколи целия сват и всички бутици за да си купи всякакви парцали.
Говореше с такова отегчение,все едно бе изпитвал нещо подобно. Усмихна се леко и каза:
-Обеден съм!

Леко се изуми при спомена за разглезеното девойче и каза:
-Определено бе едно доста отегчително преживяване и бях сигурен,че тя нарочно ме заведе в магазин за бельо.
Сви едното си око мръдна леко глава и каза:
-Но нека да се върнем към мълниите...-не искаше да се хвали макар че си беше за хвалене-10 като две преписах на друг пазител,защото си нямаше,а и не ми допада да ме дупчат.
Е,можеше да го претърпи но все пак. Усмихна се и каза:
-Можеше и да са повече но попадах на доста спокойни места.

Усмихна се леко и каза:
-И ти ще видиш,те са напаст и винаги се появяват.
Погледна на горе небето тук бе невероятно и както го помнеше. Той се се спря за малко и каза:
-Не са много покойния ми инструктор имаше 30 мисля че гоня неговия рекорд.
Леко се закашля като се опита да се засмее отдавна не го бе правил:
-Всичко с времето си.

-Всички се панират в началото,после се отчайват. Тренировките са ми доста сурови и не толерирам пола и не ги правя по леки. Викат ми Фурера,защото съм доста строг.
Обърна си главата към нея и каза:
-Зареди се с много търпение!
Засмя се леко той,в главата му се въртеше тренировката и може би как ще пречупи това крехко дете. Е,може би щеше да бъде по-мил и той на нейната възраст... Не той на нейната възраст бе също толкова едър. Усмихна се леко и каза:
-Аз се надявам да не ми дадът кофти легло.

Без да я поглежда и малко за да я изплаши каза:
-Да кажем,че...
След това се обърна към нея но с лека усмивка и каза:
-Да кажем,че ако ме попитат,ще им кажа,че съм те събудил за да видя и да ти дам инструкции за тренировките ни.
Леко я сръчка,като дори и с един пръст я премести в страни и каза:
-Но ще те помоля да не излизаш или ако ти се тренира да ме уведомиш за да...
Искаше да каже пазя но накрая каза:
-За да те наблюдавам докато тренираш.

Той се засмя с искрен смях. След това каза:
-Добре покажи я но и без това утре,ще плачеш на нея.
Засмя се той след това се замисли,че наистина утре,ще и се иска да не го бе срещала. Така правеше с всички:
-Е,обикновено не водя много разговори. Обикновено съм на щрек или отговарям кратко.
Не бе от дълго време в замъка и не бе свикнал с учениците.