Градината с езерцето:

-Никол!
извиках а гласът ми оглуши целият коридор..какво й ставаше на това момиче..отново игрики..Е добре,щях да се включа в играта.
Тичах бос по коридора,а всички ме гледаха странно,когато излязох тя стоеше на входа на учлището и когато ем видя побягна към градината.Тичах след нея като извиках:
-Искаш да те преследвам ли сега?

Смеех се и тичах едновременно с колана в ръка. Спрях се на входа на училището и се облегнах на рамката на вратата, изчаквайки го да дойде. Чувах, че вика след мен и това само ме разсмиваше още повече. Накрая той дойде, видя ме и тръгна към мен, а аз отново се затичах навън.
- Искаш да те преследвам ли сега?- въпроса му докара на устните ми усмивка. Приближх се до едно дърво и отидох от другата му страна.
- Хайде де, Дей. Отпусни се. Просто се забавлявам.- намигнах му, а след това се разсмях. Той тръгна откъм едната страна на дървото, а аз заобиколих от другата и отново се затичах.
- Просто се отпусни.- извиках и се обърнах за миг назад, а той ме наближаваше. Езерото бе наблизо и аз го заобиколих, оставяйки деймън от другата страна. Обърнах се, но не го видях. Това за миг ме притесни, но след малко ми стана забавно и се разсмях.

Добре,принзавам.Започна да ми става забавно и за да не ми става по-топло,захвърлих ризата си някъде в градината.Скрих се зад едно дърво и я причаках да дойде.Щом наближи я изненадах отзад и я притиснах към дървото.
-Е,госпожице Никол,май ви хванах.
повдигмах вежда като започнах да приближавам лицето си по-близо до нейното

Разсмях се, когато той ме притисна до едно дърво. Съкратих разстоянието помежду ни, все още смеейки се и се изплазнах от ръцете му.
- Ти така си мислиш.- отново му се изплезих и заотстъпвах назад. След миг и той тръгна към мен, а аз се затичах. Той бе много по-бърз от мен, но пък целта не беше да се надпреварваме, а да се гоним. Да, малко детинска игра, но наистина бе забавна. Което ми напомня, аз все още държах колана му...Разсмях се и рязко завих на дясно, за да не може да ме хване.

-Престани да ми бягаш,Никол!
извиках след нея
Бях по бърз,но нарочно я оставях да води.Така беше по-забавно.Но в един момент се затичах малко по бързо и я съборих на земята като се настаних върху нея.
-Сега вече няма да ми избягаш!
казах като се усмихнах доволно и грабнах колана от ръцете й

Засмях се, опитвайки се да му взема колана.
- Не го давам!- ако исках щях да се боря за колана му, но в момента само се преструвах. Опитвах се да го хвана, а той го дърпаше нагоре и двамата се смеехме. Накрая се отказах и се отпуснах на земята.
- Печелиш...Можеш да си вземеш колана.-всъщност, той щеше да си го вземе дори и да не му го давах. Но това бяха подробности.
- Ще продължим ли играта?- наклоних глава на една страна, все още усмихвайки се.

И двамата бяхме запъхтяни и тишахме тежко.Отстрани просто бяхме великолепна картинка...По средата на градината,един върху друг,борещи се за колан.
-Мм ти ми кажи.
казах като все още се смеех
-Аз съм "за".
прокарах пръст по челюстта й и се усмихнах на една страна,тя все още дишаше тежко и няма как да не отбелжа,че когато си поемаше въздух бюстът й така приятно отвличаше погледът ми...

Смеех се от сърце.
- Какво ли си мислят хората...- и в този момент се завъртях, така че той да бъде отдолу. Коляното ми бе между краката му, за да мога да не падна, а с една ръка се подпирах до главата му. Взех бързо колана и го дарих с бърза целувка по бузата.
- Това отговаря ли на въпроса ти дали искам да продължим с гоненицата?- изправих се бързо и се отдалечих, гледайки към него с крива усмивка. Той също се изправи и аз отново побягнах, като не пропуснах да изкрещя:
- Елаи ме хвани де!- и отново се разсмях.

-Идвам!
казах като скочих от земята и се затичах към нея
Играта ми ахресваше, и се упасявам че и Никол започваше да ми харесва.Но сега това не беше важно.
-Само да те хвана ще видиш какво ще ти се случи!
извиках зад нея
-Спри малко изморих се.
казах престорено като се подпрях на едно дърво и дишах тежко кат същевременно правех някакви гримаси

Обърнах се, гледайки го очаквателно.
- Да не ми казваш, че г-н Деймън Салватор се е уморил?- приближавах се към него, носейки колана. Когато го видях да прави гримаси, прехапах устни, но след миг започнах да се тревожа, че наистина съм го изтощила.
- Хей, добре ли си?- наведох се, така че да погледна лицето му, съвсем забравяйки за гоненето и колана.

Когато тя се доближи до мен я притиснах към дървото и казах:
-Перфектно!
усмихнах се и побягнах напред,сега тя щеше да ме гони
-Сега е твой ред,хвани ме!
обърнах се назад като видях изражението й едвам не избухнах в смях
-Хайде,ела де!

Стоях и го гледах с престорено ядосано изражение. Затичах се след него, но не можех да бъда тиха на токчета.
- Като те хвана...- заканих се, опитвайки се да го настигна. Заради жегата той бе махнах ризата си и сега бе полугол. На мен също ми бе доста топло и разкарах коженото си яке. Оставих го отстрани на езерото и се скпих зад един храст. Той ме бе усетил и прикритието ми не се получи, но след още малко гонене успях да го докосна. И все пак, това не се броеше.

-Като ме хванеш и?
обърнах с екато видях че изостава
-Хайде ще те изчакам малко.
измсях се
Когато тя ме настигна отново започнах да бягам
-Постарай се повече,мила.

Въздъхнах и отново хукнах след него. Тичах с всичка сила, но и той не се даваше. Накрая го догоних и скочих върху гърба му. Обвих с ръце раменете му и с крака кръста му, за да се закрепя, но той залитна. И нищо чудно... Кой би успял да остане прав, ако скочат върху него. Строполихме се на земята, смеейки се. Странно как, но бях успяла да падна върху него и той да бъде с лице към мен. Дишах тежко и се бях уморила. Надигнах се малко и срещнах погледа му.
- Казах ти...Че като те хвана...- не довърших, защото и двамата се разсмяхме отново. Прехапах устна, обмисляйки идеята дали има гъдел. Започнах да го гъделичкам с надеждата да има, като май повече се смеех аз.
Той все още бе без риза и също дишаше тежко, но не чак толкова, колкото мен. Нямаше как да не забележа, че е невероятно секси така. Отпратих тази мисъл от съзнанието си, в момента просто се забавлявахме. Но наистина ми харесваше...

-Хаха.Нямам гъдел,миличка,но мисля че ти имаш!
обърнах се така,че да бъда отгоре и започнах да я гъделичкам,а тя се заливаше от смях.Всъщност,с нея не беше зле.Даже изобщо.Този път наистина се забавлявахме и то много.
-Добре,хайде ще спра,за да успееш да дишаш поне малко.
казах като се засмях и срещнах погледа й,а тя не спираше да се смее,смехът й бе токкова заразителен и...беше честно казано..сладка.Изглеждаше като малко момиченце.